Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката салам. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката салам. Сортиране по дата Показване на всички публикации

петък, 13 юли 2018 г.

Домашен пилешки салам


 За домашните салами съм писал вече твърде много, за пилешките - също. Но този стана направо перфектен - явно с времето надобрявам и всеки следващ път направо се доближават до купешките на вид.
 Това е поредният лек пилешко пуешки салам.
 Без да пиша лакардии, направо пристъпвам към необходимите продукти:
700 грама месо от пилешки бутчета
300 грама месо от пуешки маншон (горната част на крилцата)
 20 грама сол, от които 7 грама нитритна сол и 13 грама от моята специална сол
 7 грама захар
 по 1,5 грама сушен чесън и лук
 0,5 грама индийско орехче
 1 ч.л. с връх царевично нишесте (може да се замени и с 1 с.л. картофено пюре на прах)
100 грама лед
Изпълнението не е трудно:
Само напомням всичко трябва да се прави с добре охладено месо и температурата в никакъв случай да не е по-висока от 12С.
Пилешките бутчета и пуешките маншони се обезкостяват без голямо престараване като кожата и костите отиват да се варят на бульон. Естествено със зеленчуци, както си му е реда. След това имаме в наличност около 1,5 л разкошен бульон с малко месо (като се обере от костите). Става за супа, може да се сготви с ориз и въобще каквото и да е. Направо безотпадно производство.
Обезкостеното месо претеглих - беше 680 грама пилешко и 320 грама пуешко. Чак се удивих на себе си - все едно съм теглил всичко с електронната везна.
Горе долу 1/3 от месото се нарязва на кубчета, а останалата част се смила два пъти в ръчната месомелачка. 
Не ми цапаше блендера, а електрическата не си струва да се ползва за 600-700 грама пилешко, което дори може да се накълца на супер ситно със сатърчето.
Нишестето се слага, за да може да се получи спойка, тъй като и двата вида месо са "постни" и няма как да се получи плътна консистенция.
В купата с месото се слагат всички подправки и нишестето, добавя се леда и се разбърква с дървена лъжица до разтапянето му и поемането му от каймата.
Завива се със стреч фолио и заминава в хладилника да се охлажда и да може да поеме от ароматите на подправките.



За препоръчване е част от каймата да се отдели, да се пекне на скарата под формата на кюфтета и да се опита.
На скараджията се полагат и едно две хубави питиета.
С питието може да се прецени много по-добре дали каймата е добре овкусена или се налага добавянето на още нещо - я сол, я подправка.
Ако биде одобрена, нека си стои в хладилника поне 3-4 часа, но не вреди и до другия ден.
Следва пълнене в изкуствените черва.
Две от тях са направени както описах, а за третото добавих по 1 ч.л. пушен червен пипер и чили на люспи, но леко посмляно.
Трите парчета са еднакви и с общо тегло 1170 грама.
В едното се бучва термометърът, слагат се във фурната на 80С на долен реотан с вентилатор, а под тях тавичка с вода.
Обдухването продължава докато температурата в саламчето стане 70С.
Следва охлаждане в студена вода и поне един ден в хладилника.
Полученото количество бе претеглено - 1120 грама. Загуба по-малко от 10 %.
От любопитство първо нападнахме това с червения пипер.
Тука парчетата едро оставено месо ярко са изразени и приличат на сланинки, каквито изобщо няма.
Само че на вкус не ни хареса - добро, приятно, но тази 1 ч.л. чили на около 350 грама салам дойде в твърде много, т..е. лютивината бе натрапчива, от което саламчето губеше ... Просто трябваше да е доста по-малко. Но при експериментите това е простено.
За сметка на това другото се оказа направо перфектно - и като консистенция и като вкус.
Хубав плътен салам, лесно се реже тънкофайски и красив на външен вид от тези едри парчета месо, които приличат на сланинки ...
Вкус - балансиран, в никакъв случай не се познава, че е пилешко, а с подправките по-скоро прилича на постно свинско.
Може да се хапва с удоволствие.
Струва си да се направи - никак не е трудно. Ако човек не разполага с колагенови черва, може да го направи в домакинско фолио и това няма да го затрудни. Как се прави съм описвал достатъчно пъти.





И нещо за финал:
Малко е лоша снимката, но вляво е едно купешко саламче. 
Купих само 150 грама за сравнение.
Честно казано, хапнахме го, но никак не ми беше приятно на вкус - но като в оня лаф - Пениш се, не се пениш, ке те ядем ...







Е па тази снимка и нея ще я оставя без коментар.
То се вижда колко химия има.
Мога да я преживея таз ти ми химия. За да ни повлияе зле, трябва всеки ден да се яде поне по 500 грама такъв салам (не мога да се представя такава консумация), но това, че в свински салам на първо място има пилешко и механично отделено - демек кости, перушини, какво ли не; соев протеин, мононатриев глутамат, оцветител от бръмбари ми идва в повече ...

Та правете домашен салам и се наслаждавайте на истинския домашен вкус.
И за финал само това мога да кажа Наздраве!

вторник, 22 май 2018 г.

Лесен пикантен домашен салам


 Пикантен домашен салам, направо си звучи много добре, а когато стане ясно, че за приготвянето му не е необходимо каквото и да е особено, започва да звучи направо разкошно.
 За направата на домашните салами и за причините поради които започнах да ги правя съм писал доста и нямам каквото и да е намерение да се повтарям.
 Продължавам с времето да се убеждавам, че на доста хора не им щат купешките боклуци и в същото време се плашат да си направят домашен салам, защото трябват разни месомелачки, бъркалки, теглилки, термометри, специални черва за пълнене, пълначки, вакуум машинки и какво ли не още. В същото време си представят, че това е някакъв безумно трудо- и времеемък процес.
 Целта на тази публикация е да мотивирам хората, които искат и се плашат от гореизложените причини, да се престрашат да пробват и да разберат, че няма нищо сложно в това.
 Ето защо казвам, че това е възможно най-лесният начин за направа на домашен салам и то изцяло с подръчни средства.

 Първо ще обясня, а накрая ще дам рецептата.
1.Започва се с месото. 
Примерно, 1 кг свинско и/или телешко. Няма квартална месарница, в която да не могат да ти смелят месото на място. Имат и едри и ситни решетки на месомелачките. В никоя месарница няма да им прозвучи странно, ако човек поиска да му смелят месото два пъти едно след друго.
Пръвият проблем и решен изцяло. В къщи се слага в камерата на хладилника добре да се охлади.
За добавка - сланина или пилешко.
Сланината иска да бъде замразена във фризер и малко като отпусне лесно се нарязва на кубчета с желана големина. И пак на студено.
За пилешкото няма какво да обяснявам. Продава се обезкостено (гърди, бутчета). Действа се като при сланината.
За добър резултат температурата на месото трябва да бъде от 0 С до 12С.

2.Подправките:
Измерват се с ч.л. Не е трудно и на око да се определя количеството. Всяка подправка се продава в пакетчета - обикновено по 10 грама. Не е трудно да се раздели едно пакетче на 2 или 3 части и да се получи грамажа.

3.Смесване:
Достатъчна е голяма купа - желателно емайлирана, добре охладена. Ако няма, всякаква купа върши работа.
Ако човек няма миксер с бъркалки за тесто, смесването, става с държена бъркалка или охладена лъжица.
Докато се разбърква в сместа от каймата и подправките се пущат и 10 % от теглото бучки лед. Бъркането продължава до пълното разтопяване на леда и поемането му от каймата.

4.Пълнене в опаковка (черво, естествено, колагеново и т.н.):
Това вече може да откаже всеки. То и аз не винаги имам, дет` съм добре запазен.
Ха-ха, вместо "запасен" съм написал "Запазен". Че съм си такъв, такъв съм, но тука става дума за черва и салами, а не за мене. Благодаря на зорко четящите. 😛
Да, ама на нас не ни трябва такава. 
Достатъчен е плик за печене. Готовата смес се пълни да дъното на плика и с ръка се оформя като колбас. Останалата част от плика се навива и за сигурност, че няма да пропусне вода, може да се залепи с тиксо.
След това яко се връзва като руло. Завива се още веднъж в стреч фолио или в алуминиево фолио и отново яко се връзка с домакински конец или канап. Целта е полученият колбас да се стегне максимално, за да се уплътни и да не остане рехав.

Ако няма плик за печене, цялата процедура се извършва със стреч фолио.

Ето няколко снимки, от които се вижда как е извършено опаковането:

 Добре напъхано в плик за печене.
 Увито след това със стреч фолио като бонбон.
 И яко стегнато с канап - чак се е врязъл в колбасчето, но го е уплътнил яко.


Желателно е всяко саламче да е максимално 500 грама. Така са най-удобни за приготвяне и консумация.
На другата снимка - в няколко слоя алуминиево фолио и пак яко овързано.


Няма начин. Налага се да се направи така:
Трябва много добре да се уплътни, да не пропусне вода при нашето саламче и да не му изтекат соковете.
А и за по-хубава форма и по-плътна консистенция, трябва да се направи.

В този вариант, тъй като няма нитритна сол, не е необходимо да престоява едно нощ в хладилник, да се затопля на стайна температура.
След час от оформянето му може да се приготвя.













5.Последният етап - приготвянето на колбаса.
Вариантите са два - във фурната на печката или в тенджера с вода. На този етап по принцип, на пръв поглед без термометър за водата и без термометър за готовността на месото няма как да стане. 
Да ама не, както беше казал един виден българин, вече покойник.
Спокойно може да се мине без термометър като се спазват следните правила:

За фурната:
Пакетираното саламче се слага на решетката, а отдолу на дъното тавичка с вода. Фурната се включва на 60С с долен вентилатор за 30 минути и сетне се увеличава на 80С и се оставя така още за още час и половина, максимум два. Това важи за саламчета с тегло около 500 грама.

За варене:
В тенджера се слага вода, която да е достатъчно да покрива саламчета и се оставя да заври - дет` викат до ключ. Пущат се саламчетата, а силата на котлона се намаля наполовина. Т.е. водата да започне да къкри - всеки знае какво означава това. От този момент натакък - за 500 гр. парчета около час и половина, максимум два часа.
Ако човек има мултитукър, включва се на режим "подгряване" - работи точно до 80С топлина на водата, но времето около 2,5 часа.

И двама варианта, веднага след това следва бързо охлаждане със студена вода и престой една нощ в хладилника, преди да бъде нападнато саламчето.

Трайността - ами до 5-6 дни, но се изяжда много бързо.

Сега и лесната ми рецепта за пикантен домашен салам:

Необходими са:
800 грама свинско (поравно от плешката и гърдите)
200 грама пилешко бутче
100 мл ледена вода (лед)
подправки: 1 с.л. обикновена готварска сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. червен пушен пипер, 1 1/2 ч.л. чили (дойде в повече, но толкова сложих), 1/4 ч.л. индийско орехче и 1/2 ч.л. сух чесън.

Пояснение: солта трябва да бъде до 22 грама. Ако искаме сигурност и малко по-голяма трайност, може да се ползват 11 грама нитритна сол и 11 грама обикновена сол.

Изпълнението:
В името на експеримента месото ми го смляха на ситна решетка два пъти в месарницата, пилешкото накълцах и всичко останало направих както е описано по-горе.


Ето го след престоя в хладилника 24 часа.














Направих грешката едно парче до замразя във фризера и да престои там известно време.
Във фризера що течност има в салама, кристализира и леко нарушава структурата му и след размразяването му става леко "воден" или "воднист".
Наложи два дни да го завивам в кухненска хартия и да я сменям два три пъти дневно, докато поеме водата от салама.
Така че, ако някой реши да го съхранява във фризер, да не пропуща "изстраданото" от мене.

С този салам направих страхотна пица.
Много прилича на вкус и на вид на салам Камчия.

Правих и руска салата с него, но нещо не снимах.










Става и за сандвичи.
Много добре държи форма и се реже тънкофайски.

Мога смело да кажа, че това е възможно най-лесният за изпълнение домашен салам.

Най-доброто е, че може подправките да варират както си искаш и резултатът е гарантиран.

Лесно, бързо, истинско и Дзверски вкусно.

Може да се прави без колебание.
НАЗДРАВЕ!

вторник, 17 април 2018 г.

Домашен пуешко-пилешки салам


 Навярно няма да ми омръзне да повтарям, че от домашно направения салам няма по-вкусно и полезно нещо.
 За саламите съм писал доста и затова няма да се повтарям с изключение на едно правило, което не трябва да се забравя - суровината трябва да е студена през цялото време на подготовката, т.е. температурата на месото да не надхвърля 10-12С, но колкото по-студено толкова по-добре.
 Този пуешко-пилешки салам е направен малко по-различно от другите като технология и затова го споделям.
 Съставките са обезкостени 3 пуешки и 2 пилешки бутчета. Как се обезкостява пуешко бутче също съм показвал.

Необходимите продукти:
  • 700 грама месо от обезкостен пуешки бут
  • 300 грама месо от обезкостено пилешко бутче
Подправки:
  • 22 грама сол (този път само обикновена готварска - тъй като ще се консумира бързо, не се налага добавка на нитритна сол)
  • по 1 ч.л. червен пушен пипер, черен пипер и захар
  • 1/2 ч.л. чесън на прах или на гранули
  • 1/4 ч.л. индийско орехче
  • 1 ч.л. с връх царевично нишесте
  • 100 мл хубаво бяло вино
Разбира се трябва и колагенова обвивка за пълнене - тази е с диаметър 45 мм, но ако има по-голяма, по-добре. Ако няма такава обвивка, може да се стегне в стреч фолио и алуминиево фолио и т.н.

Изпълнението не е трудно- дори бих казал, че този салам се прави много бързо.

Изстуденото пуешко месо се нарязва на ситни парченца (може и да смели на едра решетка), а пилешкото - на едри парчета, примерно 1,5х2 и 2х2 см.
Слагат се всички подправки, налива се и виното. Всичко добре се разбърква и заминава в хладилника, докато колагеновата обвивка се накисва.
Следва пълненето. Гледам всяко саламче да е дължина 10-а см. Така след като се начене свръшва наведнъж или максимум на два пъти.
Трябва добре да се натъпче месото през фунийката и ако има въздушни джобчета, да се боцне с игла.
Следва варенето. Този път го правих по-различен начин - наредих ги в тавичка с вода и във фурната на 80С с вентилатор докато стигнат температура във вътрешността 70С. Ако се ползва точно този метод, във водата трябва да се сложи поне 1 ч.л. с връх сол, защото иначе солта от саламчето се изсмуква и може да стане леко безсолно.
Следва охлаждане в студена вода, подсушаване и престой в хладилника от една нощ.
Получи се с много хубав вкус, твърда консистенция, която може да се реже тънкофайски и да държи форма, без да се разпада.
При това и ароматен.

От посоченото количество излиза почти един кг готов салам, на който при цена 3 лв/кг пуешко бутче, цената също е почти 3,00 лв.
Може да се прави смело, резултатът е гарантиран.
Както повече да кажа, освен едно НАЗДРАВЕ!

събота, 6 юли 2019 г.

Салам от пилешки бутчета тип "Камчия"


 Като става дума за домашни колбаси просто нямам умора. Правя, струвам и все гледам да отпретна някое домашно колбасче - едно да се суши в хладилника, друго - варено, трето във фурната. 
 Всичко това се дължи на факта, че без колбас и без месо, все едно съм си гладен. Дори да спретна нещо постно, то обикновено е като гарнитура на нещо печено. 
 В интерес на истината,обаче много рядко правя нещо от пилешко. Не съм му голям почитател и това си е. Само че този път попаднах в кварталната месарница на пържоли от обезкостени пилешки бутчета на цена 6,00 лв. Идеята за пържола на скарата много ми хареса, но взех, че се награбих с цяла тарелка за 10 лв.
Пържолките добре ги мариновах, пекнах върху подложката на BBQ masters. Поднесох с печени кайсии.
Станаха дзверски вкусни, но ми артисаха още около кило и половина.
Сетих се, че имам едни такива полиамидни опаковки като за хамбургски салам и веднага реших да направя един такъв по-особенен пилешки салам.
Малко се позамислих и реших да наподобява салам Камчия, който се характеризира с аромата на чесън.
Речено, сторено и се подхванах.
То пилешките бутчета разделих на три части - по около 500 грама.
Едната част я смлях на каша в чопъра заедно с малко лед (около 100 грама), 3 скилидки чесън и 50 грама червено цвекло. Това с идеята да промени малко цвета, че иначе пилешкото става много бледолико и неугледно.
Втората част просто я смлях на едро в блендера, ама без престараване да станат парченца.
Третата, просто я нарязох на кубчета, на ивички.
Излишно е да казвам, че всичко това се прави с добре изстудено месо - под 10С. 
Температурният режим е много важен за крайния резултат.
Така смляното месо се обърква добре, претегля се, за да може да се изчислят солта и подправките.
На 1 кг се слагат 20 грама сол - поравно нитритна сол и обикновена сол; 5 грама захар; 7 грама едро смлян черен пипер, 1 грам смляно индийско орехче, горе долу и толкова пушен червен пипер.
За водата и чесъна казах по-горе. Тъй като носи до 10 % допълнително течност, а бях сложил 100 грама лед, добавих и 50 мл водка.
Следва хубаво омесване, завиване с фолио на купата и в хладилника поне за 48 часа.
Общото тегло на подготвената смес излезе точно 1 600 грама.
Ето я каймата след 48 часа в хладилника.
Леко червенее от цвеклото в нея.
Би трябвало да ползвам само сок от червено цвекло, но се оказа, че и самото цвекло не променя вкуса, след като е смляно с пилешкото до каша.

Полиамидното черво се залива с топла вода, връзва се от едния край и с лъжица се пълни подготвената кайма.
Сетне се увива добре като бонбон, връзва се и се пристяга с конец, да уплътни добре.
При нужда тук таме се бодва с игла.
Задължително се оставя на топло място - демек в кухнята, докато саламчето стане с температурата на стаята. Нали преди това е било около 8-10 С.
След напълването на първото черво, в остатъка от каймата сложих по 2 с.л. белени слънчогледови и тиквени семки.
След разбъркване, се напълва и второто саламче.



Голямото си е както писах, а малкото - със семките.
Общо тегло в този вид - 1 602 грама.








Нататък процедурата е ясна. В по-голямото се забива сондата на онова по-умно термометърче, което се наглася да ти пиука на 72С.
На дъното на фурната се слага тавичка с вряла вода и се започва от 50С на вентилатор с постепенно увеличаване на температурата до 80С с по 10С на всеки 30-а минути.
Сложих го във фурната към 20,00 часа.
След около 2,5 часа термометърчето изпиука, че е стигнало 72С и веднага последва вадене, обилно поливане със студена вода и след това в хладилника за през нощта.
След като добре изстина, го претеглих - общо двете парчета 1,400 грама. Дал е фира от около 200 грама - направо много добър рандеман - горе долу колкото месо беше вложено, толкова и излезе като краен продукт.
Около обяд биде нападнато с острото ножче.
Много добре държи формата, реже се лесно и на тънкофайски.
Личат си различните видове месо, а едро смленият черен пипер особено се подчертава.
Чесновият аромат не е натрапчив, макар че се усеща добре, но по един леко пикантен начин...
Мислех, че три скилидки на 1,5 кила са много малко, но този се оказа особено ароматен и добре, че не съм залитнал в слагането на повече чесън ...
Единственият косур му е цветът - не е типичният червендалест цвят на купешките колбаси... Само че това си е напълно обяснимо.
Правете смело и се наслаждавайте на този толкова вкусен и ароматен пилешки салам.
Не е трудно - иска само малко мерак.
НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 21 септември 2017 г.

Домашен салам пиперлия


Това е поредният експеримент на домашен салам, който заради обвивката прилича на по-дебел кренвирш или на по-тънка сарфалада.
Писал съм в блога си вече доста за саламите, но много ми се иска тази публикация да е малко по-различна.


Започвам с един етикет от салам "тип телешки", който не съм купувал, разбира се, а е сниман в магазина.
Тъй като трудно се чете на снимката, ще пресъздам съдържанието, както е изписано:

Съставки: вода, механично отделено пилешко месо, свинско месо, кожна емулсия (свинска кожа,вода, сол, стабилизатори, дифосфати, полифосфати), сланина, механично отделено пуешко месо, говеждо месо (5%), нишесте, нитритна сол (сол, консервант: натриев нитрит), стабилизатори: дифосфати, трифосфати, полифосфати; овкусител: Е 621, антиоксидант Е 316, лимонена киселина: регулатор на кислинност, Е 575, свински протеин, растителни фибри, оцветител Е 120, декстроза, ароматизанти, подправки, следи от рафинирано кокосово масло, съдържа: млечни продукти (включително лактоза). Обвивката е неядивна.

Нда...Това са му съставките и без да ги коментирам, си задавам въпроси: а този продукт изобщо ЯДИВЕН ЛИ Е ??? Кое му е телешкото при 5 % говеждо в него?
Някой дава ли сметка какво означа 5 % - на кило продукт цели 50 грама говеждо месо? Направо потресающо! ☺

Е 621 - мононатриев глутамат
Е 316 - натриев ериторбат
Е 575 - Глюконо-делта-лактон
Е 120 - Кохинил (карминова киселина)
Всеки може да прочете какво представляват. Единствено против нитритната сол нямам възражения и то с известни уговорки.

При тези обстоятелства е напълно ясно защо не купувам колбаси, салами и разни месни продукти, а предпочитам да си ги направя при домашни условия.

Това не е труден процес, дори в определен момент става доста забавно, защото удоволствието да си направиш домашен салам е несравнимо с каквото и да е. Особено когато ти се получи чудесен вкус и знаеш, че всичко в продукта ти е натурално.

За домашната направия на салам не се изисква много.
Първо и основно условие е МЕРАК, демек желанието и да не се страшиш, че било нещо трудно.
Оборудването не е кой знае какво - машинка за мелене месо, блендер, фунийка за пълнене и остри ножове.
Желателно е и термометър за печене.
Най-големият проблем са обвивките за пълнене, защото по-трудно се намират. Който има опит в пазаруването в Интернет, не му е трудно. Такива като мен, когато намерят подобни черва си купуват в доста количества и не се притесняват.


Ето това са последните ми покупки:
червеното - полиамидна обвивка за варени и пушени колбаси, 20 м
жълтите - колагенови обвивки, които стават за сушени колбаси.
Не са скъпи, вижда се от снимката. Широките излизат по 1 лв за 1 м.





Липсата на обвивки не е проблем - могат да бъдат заменени с домакинско фолио, с алуминиево фолио.
Някои дори правят домашния колбас в керамични чаши - като за чай.

На следващо място, за времето и труда. Изобщо не е вярно, че отнема много време и че се влага излишен труд. Доста пъти съм обяснявал, че вместо да се мели месото в къщи, то просто това може да стане в месарницата. Дори ефектът е по-добър, защото техните месомелачки са професионални, по-остри и каймата наистина е нарязана, а не премляна - например, както става, ако ножчето на мелачката е изтъпено.

На последно място, трябва да се знаят и/или помнят няколко основни принципа при приготвянето на домашния салам: 
  • суровината трябва да е студена - максимум 10-12 С до момента на пълненето в червата
  • трябва да се спазва времето за зреене на каймата (до 24 часа)
  • при варенето или печенето това да става на слаба температура - до 80С (при по-висока просто ще стане варено месо)
  • продуктът е готов когато достигне 70-72С вътре в него

Ами горе долу, това е.

Сега да се върна на това, което нарекох пиперлия, но не е кренвирш. Заради полиамидната обвивка, наистина прилича на кренвирш, но е нещо различно и просто уникално на вкус. След като съм го правил, как може да е друго, а? ☺

Нека да разкажа как е направено, за да стане ясна цялата технология, а накрая ще дам необходимите продукти:

 Месото (снинско, говеждо и пилешко), добре изстудено - до около 0 С се нарязва на кубчета (които да влизат в машинката за мелене).
 Осолява се с половината от солта и от зърната черен пипер, разбърква се и заминава в хладилника.

Същото се прави с говеждото и пилешкото.
Тъй като е "пиперлия", се добавя и 1 сушена люта чушка.
Заб.: Този етап може да се прескочи, ако месото е купено и смляно в месарницата.
След като е престояло месото от 12 до 24 часа в хладилника, се смила на машинката - говеждото на 2 мм, а свинското и пилешкото на 4 мм.
При свинското и говеждото се добавят част от подправките (кимион, инд. орехче и захар).
В голяма съдина се наливат 100 мл ледено студена вода и в нея се разтварят останалата сол, червен пипер, щипка риган и захар.







Сипва се пилешката кайма и се бърка с дървена лъжица. Не е удачно с ръце, защото се вдига температурата на каймата - па си и трябват ръкавици.




Добавят се и другите два вида кайма и добре се разбърква.
Вижда се температурата на каймата, която в този момент е 8,1 С.
Добре размесената кайма се завива с домакинско фолио и заминава в хладилника на 24 часа.
Следва пълненето.
Полиамидните обвивки се нарязват предварително на равни по дължина парчета - по 20-а см. 
Не се мокрят.
Връзват се от единия край и с фунийката следва пълненето.
Ако е останал въздух, тук там се бодва с игла да излезе.
Готовите саламчета се оставят така да престоят няколко часа (може и нощ).
След това се нареждат на скарата във фурната, от долу се слага тава с топла вода и фурната се включва на 50С с вентилатор.


Температурата на фурната се увеличава през половин час с по 10С докато стигне 80С.

Колбасчетата са готови, когато температурата вътре в тях стигне 72С.



Следва бързо охлаждане: първо в ледена вода, сетне под течаща струя на чешмата; леко подсушаване и прибиране в хладилника за поне 12 часа. Но най-добре се усеща вкуса след 24 часа.


Настъпва дългоочаквания момент.
Започва се от парчето, в което е бил забучен термометъра.






Режем и се наслаждаваме на вкуса - парченцата черен пипер добре се усещат - са са смлени само през месомелачката. Усеща се и леко пикантния вкус от лютото чушле.



 При гризване пиперчето леко хрупва и прави колбасчето неустоимо.
  Невероятно мезе.








На следващия ден бяха пробвани и на сандвичи.

Жалко, че не ми стигат думите да опиша вкуса.









Сега и необходимите продукти и подправки, които давам за кг:
300 грама говеждо или телешко (от плешка или бут) - почистено от ципи и др.п.( ако има)
300 грама пилешко месо от бутчето - почистено от кожата и евентуални ципи
400 грама свинско от филето (не пречи и от бута или плешката)
6 грама черен пипер на зърна
2 грама млян черен пипер
3 грама млян кимион
1 грам индийско орехче
буквално щипка сушен риган
5 грама захар (може и кафява, може и ч.л. мед)
1 сушена лютива чушка (без семенцата)
8 грама червен пипер (половината лют в случая)
100 мл студена вода (добавих и една идея уиски)
20 грама сол (но може и 18 или 22, зависи от вкуса), но за мен това количество бе достатъчно

Заб.: Разбира се, че подправките могат да варират според вкуса. Казвам само какво съм сложил.

Когато ги приготвих, преди слагането във фурната ги притеглих - количеството беше 1 540 грама. След престоя в хладилника 1 350 грама готов продукт.

П.П. Май всичко толкова сложно го обясних, че никой няма да се хване да го прави.