ЯРЕШКО (вратле) ПЕЧЕНО с картофи - по най-лесния начин

 

    С огромна изненада установих, че в блога ми няма и думичка за ярешкото месо. Готвил съм какво ли не, писал за какви ле не неща, а за ярешкото - нито дума... Голям пропуск от моя страна.

    В интерес на истината ярешкото месо е много по-вкусно (и по-полезно от агнешкото) и в същото време няма излишни мазнини (като оная специфична лой на агнешкото). Самото месо е в пъти по-крехко и по-вкусно.

    По отношение на него има много предубеждения - най-разпространеното е, че "миришело" особено неприятно. Както и козето месо. Това не е съвсем вярно. Особената и неприятна миризма най-често е при мъжките животни - т.нар. пръчове и съвсем рядко при някои кози. Казаното важи и яренцатата. Възможно е при някои мъжки яренца да има по-особена миризма...

    Признавам си, ако трябва да избирам между агнешко и ярешко, изборът ми ще е еднозначен в полза на ярешкото... Жалко само, че такова няма как да купиш от магазин, а единствено - от домашно животно.

    Та да се върна на вратлето. Преди известно време приятел ми донесе едно ярешко вратле - клали домашно, поразделили го и той "отцепил" за мене - най-вкусната част - вратлето, може би около кило. Като ми го донесе, го бухнах във фризера с идеята да бъде сготвено по "специален" повод...  Като се присетих, че народонаселението дори и агнешко не яде, си измислих повод-липсата на такъв 😜

Идвам си на думата и започвам с обясненията, защото това не е рецепта, а е просто един невероятно лесен начин да се приготви ярешкото месо. Значи и аз се притеснявам да не се окаже ярешкото "дъхващо" - не знаеш никога какво ще излезе. Като е месо, както и да го "нюхаш" като хрътка не можеш да разбереш какво ще стане. Разбира се само след термичната обработка. И затова си имам свой начин на предварително приготвянето му. Месото леко осолявам и овкусявам с черен пипер и запържвам в малко количество мазнина (смес от зехтин и олио) - за около кило месо - 50-60 мл. Прави се с една дума, т.нар. "запичатване" на месото - за кратко, докато леко промени цвета си, от всички страни. Точно това е моментът да се прецени дали месОто има някакъв дъх или не. Е, немаше никакъв дъх. След като това е така - добавят се около 300-400 мл топла водичка и се оставя да си покъкри около 30-а минутки.

    Този метод е забранен е в Хамериканските състезания за печене на печено, но хич да не Ви пука.

    Докато оно си се вари, поне 1,5 кг картофи се обелват и нарязват на едро. Сщото се прави с една голяма глава лук, която като се цепне на две, се нарязва на полумесеци. Никак не вреди и 2-3 скилидки чесън да се нарежат на ситно.

    Всичко това - в голяма купа с добавка на 1 с.л. царевично нишесте, сол и черен пипер, идея лютив червен пипер и поне 1 ч.л. смлян сушен розмарин. Омесва се с бульона от вареното месо и заедно с него -всичко в плик за печене.

    Откак съм открил пликовете за печене, не признавам никакво завиване във фолио и разните му там сложнотии...

    Бухаш плика за печене със съставките в тавичка и бам във фурната, загрята на 200С за около 30-а макс. 40-а минутки. Важното е месцето да остане най -отгоре ... така се запича до хрупкавост.

    От тук нататък по-добре историята да замълчи - крехко топящо се ярешко, почти пюре от картофки и невероятно (дзверски) вкусно сосче, което може да отопи с препечена филийка.

    И да не забравя за финал - важно е хубавото питие.

    Ако ви попадне ярешко, не му се назлъндисвайте, печете смело и НАЗДРАВЕ!