Бананово ескимо

     Тази рецепта ми е от поредицата - чужбински рецепти, при това "отмъкната" от едно предаване по кувейтска телевизия. Датата се вижда от снимката.

    Бяхме тогава в Кувейт и късно вечерта имаше кулинарни предавания и се "лепях" за ТВ-то в 01,00 часа да ги гледам. Всичко беше на английски субтитри, иначе дрънкаха на напълно неразбирам език. Пък аз старателно си ги записвах в тефтера заедно с други рецепти, които пробвахме по разни заведения ... Това е друга тема и не знам дали ще бъда жив да ги опиша. Не че не съм пробвал доста ох тях - особено невероятното им маклюбе.

    Маклюбе, според нашия преводеч, завършил медицина в България, означавало буквално "надупено", а в по-литературен превод - "обърнато".

    От тази една седмица имам записани повече от 60 рецепти от тяхната кухня повечето от които пробвахме.

    Сега просто ще "преведа" тази кувейтска рецепта на български и да знаете, че е невероятно лесна и дзверски вкусна:

    Два (може и повече) банана се обелват и резват на две половинки. Във всяка се набожда клечка и увива в стреч фолио. 

    Така подготвените банани заминават във фризера.

    Един шоколад се разтапя на водна баня и в него се добавят смлени ядки (по желание - орехи, фъстък, лешник и т.н.).

    Замразеният банан се овалва в шоколада, след като изстине - отново.

    Ядките може да не се слагат в шоколада, а да са в чинийка и след овалването в него, да се топва в тях.

    Нашето бананово ескимо е готово.

    Правил съм го, но не открих снимките.

Правете - лесно е!

Домашни мини гофрети със салеп

 

    Защо "минигофрети" ? 

Ами много просто - сдобих се с минигофретник, кръгъл при това. Вътрешният му диаметър е почти 10 см и няма как да станат нито по-големи, нито квадратни.

Когато го изводих от кутията и обгорих с малко масло и измих, го пробвах с филийки хляб, но за това малко по-късно.

Просто нямах време и настроение да правя тесто.

За гофретното тесто знам, че по принцип прилича на кексовото, но е доста по-гъсто.

Не търсих рецепти из нета, защото в едно предаване по Фууд нетуърк показваха сандвичи от гофрети със свинско и куп неща. 

Поради тази причина реших да импровизирам на базата на видяното с тази разлика, че там 1/3 от брашното беше царевично.

И така какво направих като за първа проба:

4 с.л. с връх брашно пресях и смесих с 1/2 ч.л. сол и 2 с.л. с малък връх захар и 2 ч.л. бакпулвер. Поради липса на ванилия (ванилин) добавих и 1 с.л. салеп.

В друга купа разбих едно голямо яйце с 70 мл прясно мляко и  50 мл олио.

Млечно-яйчената смес добавих на части при брашното и добре разбърках с телта.

Получи се доста гъста смес, която прецених, че е подходяща за печенето.

Оставих я да си почине докато добре загрее гофретника.

За първата си гофрета сложих 1 1/2 с.л. от сместа, но от снимката се вижда - започна да набухва и хукна да ме търси извън гофретника.

За следващите знаех вече - по средата 1 с.л.

Печене - ами до хубаво зачервяване.

Просто след 2-3 минути се повдига капака и визуално се вижда готовността им.

Вадят се в чиния много лесно - просто се повдигат с вилицата и можеш и с ръка да ги преместиш.

Не е необходимо да се мажат с масло или нещо друго.

От описаното количество продукти се получиха 8 броя гофрети.

Получават се с хрупкава коричка и меки отвътре. А салепът им придаде много приятен вкус - много по-добре отколкото с ванилин.

Могат да се сервират със сладко, конфитюр, мед, някакъв сироп или със сирене. Могат да се поръсят с пудра захар.

Или както филмчето, което гледох - да послужат като основа на "сандвич" с накъсано печено, ръснати с настъргано сирене и резенчета домат. Само че за този вариант в тестото захарта е доста по-малко.

П.П. и за пробата за хлебни гофрети: Просто се нарязват филийки с подходяща големина (желателно е да им сее отрежат коричките, което не направих) и се топят в смес от яйце, прясно мляко и ванилия и се пекат до зачервяване. Също стават много вкусни.

П.П. Ще се опитам да публикувам и други варианти, защото след тези, които станаха много вкусни, ще се правят и други варианти.

"Лепкави" пикантни свински ребра

 

    Свинските ребърца са ни любими във всякакви варианти - печени(на фурна, на скара и т.н.), варено печени, пържени или пък сготвени с боб или нахут... Ако започна да изреждам, няма да ми стигне цяла страница.

    Затова искам да споделя един мой вариант за направия насред лакърдията за ребърцата.

    Първо, когато купя свински гърди, си отделям гърдите от ребрата- не много старателно, а гледам да остане по тях не малко месце.

    Второ, нарязвам ги ребърцата покрай коста и така си го подготвям за готвене. Съхранявам вакуумирани във фризера по 10-а бройки - напълно са достатъчно за двама човека.

    Сега да взема да обясня как ги приготвям, че ще стана досаден инак.

    След размразяването, което правя в хладилника - от днес за утре, пристъпвам към първата фаза на приговяне. В малко 2-3 с.л. мазнина - ползвам поравно масло и овкусен зехтин (с розмарин или по друг начин) запържвам ребрата до зачервяване.

    След това наливам в тигана домашен бульон (примерно ей такъв или месен) колкото да покрие ребрата с един пръст, намалявам силата на котлона с 1/3, покривам с капак и оставям да къкри докато отново остане на мазнина. Ако нямам домашен бульон, ползвам кубче гъбен бульон и тогава изобщо не се слага сол.

Когато останат на мазнина, се слага 1 с.л. мед (или кафява захар), 1 с.л. домашен чили сос или домашен табаско сос, 1 с.л. соев сос и се дозапържват до получаване на леко лепкав вид.

Приговени по този начин ребърцата стават страхотни и могат да си се гризват направо, без да се ползва нож.

Точно така приготвени си ги сервирам със запържени картофи. Картофите, добре измити и изтъркани с гъба, не ги беля (особено пресните), а ги сварявам до полуготовност (колкото дървеното шишче да прониква в тях без особена трудност) и след това ги запържвам до хубаво зачервяване  пак в масло с добавка на равно количество овкусен зехтин. 

Овкусеният зехтин с розмарин и с добавка на по една идея сушен лук, чесън, пушен червен пипер, кориандър млян и джинджифил, правят пържените картофи дзверски вкусни.

Втората гарнитура, която правя е от накъсана маруля, резнати на по две чери доматчета, мариновано с подправки сирене на кубчета (сигурно ще напиша някой ден как го правя) и мариновени прясно нарязани краставици за около 3-4 часа в хладилника (и за тях някой друг ден), обилно заляти със зехтин и балсамико.

За питието няма да говоря. 

Приготвени по този "антинаучен начин" ребрата са дзверски крехки и вкусни.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШНА ЛИМОНАДА

 

    Взе да се затопля и идва лято, а това значи, че е време за разхладителните напитки.

    Една любима от тях е лимонадата, ама не каква да е, а домашна ...

   Как се прави съм писал ей тука:

   невероятна домашна лимонада

  и

   домашна лимонада с мента и лимон

И при това приготвена по един особен начин. Ще ме питате ама какъв? 

   

Всичко е много просто и лесно. Лимоните се заливат с почти вряла вода и измиват много добре със сол или сода. Слагат се в пликчета и във фризера и да си се замразяват там.

След това се нарязват на подходящи кубчета и в блендера с малко мента (джоджен или нещо друго по желание). Налива се малко вода, добавят се 2-3 с.л. мед и всичко се смила много добре.

След това се прецежда през цедка и воала - концентратът за лимонадата е готов. Може да се разрежда с вода, с газирана вода и т.н.

Кубчетата лед са опция ...

П.П. Замразените лимони концентрират повече витамин С, а и не трябва да се забравя, че в кората им доста от него и други полезни неща.

По същия начин може да се направи домашна лимонада и от други цитруси или плодове. Може и в комбинация.

Безглутенови хлебчета

 

    Преди време в блога си показвах как се правят безглутенови питки от червена леща, които стават неустоимо вкусни. 

    След това и как се прави брашно от червена леща и не само от нея. Този път реших да експериментирам на базата на различните брашна, които имам - от червена леща, от нахут, елда, овесени ядки. Имам и пшенично брашно без глутен (то е едно такова особено - леко кремаво и малко по-странен аромат от обикновеното брашно - някак си на ядки). 

    

Заложих на брашната от леща, нахут, овесени ядки и безглутеновото. От това от елда се отказах, че придава малко по-особен вкус и не всеки го харесва.

И така продуктите: по 3 с.л. с лек връх брашно от безглутеновото и това и червената леща, по 2 с.л. от брашното от нахут; 1 яйце; 2 с.л. зехтин; по 1 ч.л. сол и захар; 1 ч.л. суха мая и 1 1/2 ч.л. бакпулвер. Зачудих се дали да ползвам прясно мляко, но налях 1 ч.ч. хладка вода и добре разбърках. 

Желателно е да се остави поне 20-а минути, за да могат брашната да "дръпнат", защото са доста хигроскопични. Оказа се правилно и се наложи да долея още почти 3/4 ч.ч. вода.

Получи се доста лепкаво тесто.

Мислех да го опика във формата за кекс, но щеше да излезе едно голяма хлебче, а исках да пробвам разни варианти.

Затова ползвах тази силиконова форма за питки, която се намазнява добре.

Първите две бяха само от така приготвеното тесто - пълнят се лъжицата и заравняват с намокрена четка.

За следващите две отделих от тестото и в него добавих по 1 с.л. счукани слънчогледови и тиквени семки.

За следващата част доста се зачудих какво да сложа и реших като ще да е гарга, поне да е рошава...

Имах малко изостанало печено пилешко месо, което нарязох на ситно и омесих добре и напълних формичките.

"Нормалните" ръснах със сусам, а тези с мръФката - без, за да се отличават.

Малко отклонение - станаха фантастично вкусни - направо изкусително като сандвичи, та чак съжалих, че не им сложих и малко настърган кашкавал.

Пекат се в предварително загрята фурна на 180С за около 40-45 минути като готовността се проверява с шишче - както при печенето на кекс.

След изваждането се оставят във формата като тези с месото намазах с масло, а останалите пръснах с малко водичка и оставих под кърпа до изстиването им.

Отвън стават с леко твърда и хрупкава коричка, отвътре са меки и вкусни.

Единственото, по което се различават, че са плътни и тежки. Но на вкус са страхотни.
Едно такова хлебче се оказа, че е между 90 и 100 грама.

Освен че са много вкусни и полезни, се оказаха и доста държеливи - поне 5-6 дни в хартиен плик.

Разразяни по дължина са идеални за направа на сандвичи.

Специално ги харесвам леко запечени в грил тигана обилно намазани с чесново масло.

А пекнати с меденото ми масло са направо трИпач.

Ей така в приказки и закачки взех, че поднесох няколко възможни варианта за направията на безглутенови и здравословни хлебчета.

Правете смело - никак не е трудно. Щом аз го мога, значи и Вие ще се справите.

Жалко само, че не мога с тях да кажа едно голямо НАЗДРАВЕ!

ФИЛЕВСКИ БАБЕК

 

    Докарах ред след голяма почивка и размисъл за промени в блога да напиша за един любим домашен деликатес - филевския бабек. По нашия край Филево (сега с.Върбица) е прочуто най-вече с пуските си, но и филевският бабек не е за подминаване. За пуските им съм писал вече и това беше една от първите ми публикации, които ги популяризира и много народ започна да си ги прави.

    

За направата на този прословут бабек са необходими единствено свинско месо (около 70 %) от плешката или бута на прасето (за предпочитане) и 30-на % гръбна сланина (или шарено месо от ребрата или осмянката).

Много са важни подправките, които давам на кило месо.

Само ще кажа, че всяко семейство си има собствена "рецепта", която пази в тайна ... и се предава от поколение на паколение.

Мисля си, че с моята "блага дума" успях да изкопча една оригинална семейна рецепта и то преди доста години.

-Черен пипер, прясно смлян и кимион - по 5 грама;

-Сол - 22-25 грама - въпрос на вкус, но при мене 1/2 от нея е нитритна.

-Праз - около 20 см от бялата му част ситно нарязана (в някои семейства слагат зелената - наситнена, ама на микроскопически парченца);

-градинска чубрица суха - 3-5 грама

-червен пипер - сладък около 10-15 грама. Има варианти - поравно сладък и лютив.

Слагането на червен пипер различава филевския бабек от ябълковсковия, където го няма.

Месото се нарязва на кубчета - 2х2 или 2х3 см, като аз лично го начуквам с дървеното чукче, за да омекне. Осолявам го и го оставям на студено за 24 часа. След това смесвам с подправките и отново на хладно за нови 24 часа. Важното е температурата да не надвишава 10-а С.

Пълни се с фунийка или шприц в телешки чозове като гледам теглото на парчето да е около 750-800 грама. Ако има въздух тук таме, се дупчи с игла.

Парчетата заминават на терасата да сухнат както са. Не се пресова. 

Тези парчета бяха заложени в средата на декември и съхнаха до средата на февруари.

За готовността обикновено се ориентирам по загубата на тегло - около 45 % от първоначалното.

За по-добро съхранение и разпределяне на влагата в бабека задължително вакуумирам.

Тъй като готовите парчета за по около 400 грама, са много удобни за консумация.

На мен най-много ми харесва варианта със слагането на лютив пипер. Става леко пикантен и си върви идеално с питието.

Полезно: сладкият червен пипер може да се замени с пушен пипер. Тогава филевският бабек придобива още по-дзверски вкус.

Правете смело, лесно е и НАЗДРАВЕ!

ОЦЕТ с вкус на нар

Това не е рецепта, а е простичък начин да си направиш  в домашни условия оцет в вкус на нар, който става неустоим и е страхотен за овкусяване на салати.

Зърната на иден нар се наронват, намачват и пълнят в бутилка.

Заливат се с един литър ябълков оцет и се забравят за месец като от време на време на бутилката се разтърства.

След това се прецежда и отново пълни в бутилки. 

Невероятно вкусен оцет с лек оттенък на нар.

Правете, лесно е....

ВАРЕНА СЛАНИНА ДОМАШНА

 

    Домашната сланина е на особена почит у нас. Израстнал съм с нея. В детските ми спомени е селото на Дядо и Баба - Славяново. Огромния двор, разделен на две части - за животните и за градина със зеленчуци. В двора за животните - плевня, навес за овцете (винаги около 20-30 броя), кокашарник - с неизвестен брой какошки и петли - свободно преживяващи; една магарица - често с пърле; в годините - една или две крави; както и свинарника - задължително с две прасета - българска бяла порода. Забравих - сред овцете щъкаха и няколко кози ...

    Спомените ми са някъде откъм 1964 година насам и то са си доста ясни и не са политкоректно замъглени и не мога да кажа нищо за лошия социализизъм и мачкането на нашенския селянин.

    Преди Коледа настъпваше големия празник - коленето на прасетата. За това съм писал доста пъти в блога си и няма да се повтарям - друг път ще съм по-подробен. 

    Сега говоря за сланината - прасето се коли, кожата се одира и дебелата сланина поне 4-5 пръста се нарязва на късове, изкисва се в снега за няколко чака и сетне се нарежда в качета в заньцата (демек зимника), ред сол - ред сланина и така до горе и се завършва със сол и сняг. В този си вид сланината може да се запази целогодишно ...

    Тук само ще дам различните линкове към направата на домашна сланина, които съм изпробвал:

ДОМАШНА СЛАНИНА "ПАРЕНА"

Домашна сланина (друг вариант)

Домашна сланина в буркан

"Бабекова" сланина почти като пушена

"Сушена" сланина

Крехка домашна сланина деликатес

Домашна сланина като опушена

"Колбас" от сланина

Домашна сланинка

    Та да се върна на думата си за направата на домашна сланина в нашите апартаменти дет вече не сме видяли живо прасе ...   

От месец търся хубава сланина и не я откривам със свещ дори ... И преди дни в една от веригите попаднах на испанска сланина, произведена в българска фирма (!?) и то на убийствена цена от 9,99 лв за кило, докато по нашите месарници продават готова овкусена сланина за около 7,00 лв за кило.

Реших да се прежаля - моето си производство го предпочитам пред каквото и да е промишлено и купих цели два пакета - общо около 3,00 кила.

Сърцето ми прокървя, но кеф цена няма ...При тази цена на суровата сланина с кожа се изправих пред огромвна дилема - как да я приготвя, за да е неустоима.

С остър нож се отстранява парчето кожа. Остава парче сланина около 1,4 кила. В купа смесвам около 300 грама морска сол (в случая сицилианска нейодирана) с около 20 грама нитритна сол, 60 грама захар, 15-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1 карамфил, 1-2 дафинови листа, както и нарязана на ситно около 20 см от зелената част на глава праз. На дъното на кутията слагам малко от тази смес, сетне парчето кожа, пак от сместа, сланината на парчета и зариване със солта и съставките.

Следва "забравяне" за около поне 20-а дни в тази смес. 

Сланината има свойството да поеме толкова сол, колкото й трябва.

След тези 20-на дни сланината я прехварлям в тенджера като отделям грубо солта и оставям всичко останало.

Варя около 20-на минути в много малко вода - колкото да покрие парчетата сланина и оставям в тенджерата върху котлона до пълно изстиване.

Следва изваждане, забърсване с домакинска хартия.

При варенето се отделя излишната част от мазнината, която съдържа вредния холестирол и остава само чистата и полезна част от сланината.

Всяко парче се поовалва леко в ситно нарязаната зелена част на праза,  поотделно се вакуумира с добавка на няколко резенчета скилидка чесън, дафиново листче и дотам ... 

В този си вид може да се съхранява във фризера направо неограничено време.

Сланината става толкова крехка и мекичка, че направо няма нужда да се дъвче - направо се топи в устатата.

Дзверски вкусно мезе и направо най-удачния начин за приготвяне на сланина от всички, които съм правил.

Правете смело и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!

Милокоп на грил

 

Милокопът е невероятна риба и на нас ни харесва повече от доста други и затова, когато ми попадне в рибния магазин, не го подминавам. За това как се приготвя и основните начини съм писал вече в блога си. Оказа се, че съм пропуснал начина за печене на грил или скара и веднага попълвам пропуска си. Как се почиства и филетира също съм писал и няма да се повтарям, а само казвам - рибочето се чисти и филетира. Ако има костички останали, се извеждат с пинсета - имам такава специална само за чистене на рибоци.

Филетата риба се осоляват леко, поръсват с църно пиперче и лимонов сок и оставят за около час да престоят на хладно.

В това време грил тигана се загрява и в него се слага хартия за печене да покрие дъното му.

В общи линии почти винаги правя така - сетне грил тиганът няма нужда от миене. Дори и като пека на скарата пак ползвам ония прословути силиконови подложки.

Та след грилът добре загрее, леко намазвам филетата със овкусен с розмарин и чесън зехтин (може би и за това съм писал)  и ги подреждам с кожата надолу. Често покривам грил тигана с капак. Печенето продължава около 4-5 минути и сетне се обръщат от другата страна като се пекат 3-4 минути.

Полезно: парчето с опашката беше с костта си и се оказа неудачно - доста кости си имаше. Опашката може да се остави за ефект, но костта е добре да се отстрани. Неотстраняването й беше грешка от моя страна.

Как ще се сервира е въпрос на собствено желание - върви си с варени или пържени картофи, с прясна салата, а аз си го поднесох с мариновани краставички с копър и сирене. Ха де!

Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

ТАБАСКО СОС "ОРИГИНАЛ"

 

    В къщи харесваме лютичкото макар и по малко. Просто да ни е приятно пикантно и да ни отваря апетита за още малко хапване. В блога съм писал как се прави домашен чили сос, писал съм и как се прави домашен табаско сос, но този път искам да напиша как се прави почти истински домашен табаско сос по почти оригинална рецепта. Е, оригиналната се пази в тайна от 19 век насам, но нещо близко ще да е ...

    Легендата говори, че преди Гражданската война семейство Макилхени имали голяма плантация, която била унищожена и били им останали няколко чушки сорт "табаско". Хапнали 1-2, а със семената от останалите засяли полето. Сетне измислил соса от тези чушки с добавка на сол от остров Ейвъри. Когато били узрели идеално и почервенели, се смилали, смесвали с таз ми ти сол и оставяли за три години в специални дъбови качета и след прецеждане се смесвали с ябълков оцет, пълнели в шищенца от одеколон по около 150 мл. И така до ден днешен. Само  фасона на шишенцата бил сменен през 20-ти век.

Та при тази информация се подхванах.

Купих на пазара в началото на октоври 1,5 кило червени люти чушлета (по 2 лв за кило), резнах им дръжките и останалото смлях в блендера на кашичка. Млях упорито да засерсемяване и умора на уредчето. 

Претеглих кашичката и добавих 40 гр сол на кило.

Разбърках и "забравих" в една тенджера за повече от един месец. Е, от време на време като се сетех за него, разбърквах. Ако не се разбърква, прави една такава странна "пелена" отгоре като на развалено. Разбира се, че не е ..., но се появява една белезникава пяна.

След тези 45 дни идва прецеждане през цедка - тъпо и упорито. По няколко пъти. Твърдата маса, пулпа, се смесва с около 70 мл ябълков оцет и отново се прекарва през блендера и пак през цедката. И сетне още един два пъти, но в нея не се добавя каквото и да е, освен малко от лютия сос ...

Прецеденият сос се пълни в подходящи шишенца.

От това количество се получиха около 1 л остър табаско сос.

Боз бой си признавам, че е адски лют - няколко капки направо подлютяват всичко.

Напълних две три шишички и реших, че на останалите ще им бухна малко натриев бензоат ...

Май е излишно, но след време ще сравнявам ... Белите шишички в дъното са с него, а останалите на преден план са "чисти" ...

Отделената пулпа се нарежда в тавичка върху хартия за печене и във фурната - на 60С на вентилатор до пълно изсъхване. Съхранява се в бурканче и служи за подлютяване на яхнии, ястия или за овкусяване на месо ...

И с това изсушено чили трябва да се внимава, че и то е доста лютивичко.

П.П. Количествата съм ги дал ориентировъчно, но са ясни. 

След смилането може да се пробва на лютивост и ако е адски люто (зависи от чушките), в сместа може да се добавят няколко смлени червени капии.

Тази публикация е за смелите любители на особено лютичкото ...

ПРАВЕТЕ И НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ!

ЛЕСНА "ДИВА" ЗИМНА ТУРШИЯ

 

Много харесваме през зимата туршиите и в същото време направо подивявам като прочета "вземате 500 гр еди какво си, отмервате 15 грама сол, 5 грама захар, наливате 3 с.л. оцет и т.н.". Направо мразя такива рецепти с точти грамчета и количества зеленчуци и сетне все се чудиш защо не е станало хрупкаво както ти пишат, че става или пък че ти идва пресолено и супер оцетено ... или мазно с плаващо олио ...

Писал съм вече как се прави лесно кисело зеле в буркан, но нещо съм изтървал да пиша за лесната туршия ... и сега ще се коригирам.

Моята лесна туршия няма количества. Ползвам зеле кьосе, лилаво зеле, зелени домати, моркови, карфиол, по една две зелени и червени чушки; кервиз; 

Понякога и хубави камби, които стават за пълнене. Когато имам гулия и алабаш слагам по няколко резенчета или кубчета.

Зелето го нарязвам на тънки ивици и на по-едри парчета; зелените домати на четвъртинки; морковите на кръгчета; карфиола - на ситни розички, а дръжките - също на кръгчета; чушките само на парчета, кервиза -на ситно. Камбите само ги избушвам.

Всичко това слагам в една голяма тенджера и като знам количеството на зеленчуците ги посипвам с 40 гр. (от зор 45 гр.) сол и 1 с.л. захар (около 15 гр. не съм я мерил) и добавям около 50 мл оцет. Всичко това на ръка се омесва добре и се "забравя" в тенджерата за 4-5 дни като поне веднъж дневно се разбърква. 

През това време зеленчуците омекват, пущат соковете си и започват "ферментация".

Когато съм "заложил" камби, добре ги натъпквам със сместа от останалите зеленчуци и ги пълня в подходящ буркан като между тях уплътнявам с останалите зеленчуци.

Всичко останало пълня в трилитрови буркани и заливам с отцедения от зеленчуците сок. Ако артиса малко - в обикновен компотен буркан.

Ако заливката от сока не стигне, загрявам малко вода с добавка на сол (на 1 л - 30 гр.);добавям 10-а зърна черен пипер, 1 дафинов лист, 3-4 зърна бахар. Прецеждам и допълвам бурканите.

Правя 2-3 буркана по ей това време на годината и след 20-а дни е готова за консумация.

Зеленчуците се запазват хрупкави и твърди... 

Колко издържа не знам - при нас свършва до към края на януари.

Ако някой иска да се подсигури, след нопълването в бурканите може да добави по 4-5 аспирина на 3-литров буркан.

Пробвайте и вероятно няма да съжалите - комбинирайте зеленчуците по собствен вкус.

П.П. Малко хора знаят как разпознаят зелето "кьосе" на пазара - ориентират се по надписите. Много е просто: обръща се зелката с кочана нагоре и се броят колко дебели жилки излизат от него. Ако са пет, зелето е истинско "кьосе".

ПАЛАЧИНКИ с брашно от червена леща

  След като писах как се прави брашно от червена леща идва ред да напиша какви палачинки правя с него.

    Палачинките ги правя от 8 с.л. брашно от червената леща, 2 яйца, малко повече от 1 1/2 ч.ч. прясно мляко, 1 равна ч.л.  сол, толкова захар и сода, както и 2-3 с.л. разтопено масло. Правят се като стандарните палачинки, но има особености, които искам да споделя.

В подходяща купа се слагат всички съставки и за предпочитане е да се разбият с миксер. В името на експеримента пробвах с вилица и тел. Само че брашното от леща е по-хигроскопично и става на бучки. Затова - разбиване с миксер.

Втората особеност - след разбиването се оставя да си почине поне 15-а минути. През това време брашото поема течност и някак си "набъбва" и се сгъстява. 

Сега е моментът да се види гъстотата на тестото - трябва да е като леко рядка боза. При мен се сгъсти доста и се наложи да долея още малко прясно мляко, за да се разреди.

Третата особеност, тестото трябва да се разбърква. Разбъркваш и гребваш с черпака за изливане в тигана. Така е, защото се утаява много бързо.

Четвъртата особеност е, че преди всяка палачинка дъното на тигана трябва да се намазва с масло.

След като тиганът е загрял, силата на котлона се намаля от 9-та на 7-ма степен. Още като се появят първите "пуканчета" е готово за обръщане.

И последно, желателно е палачинките да не са много големи - 16-18 см диаметър. При по-големите има опасност да се разкъсат при обръщането.

Готовите палачинки обилно се намазват с масло.

Лично ги обичам обилно намазани с мед и с натрошено сирене.

Стават невероятна вкуснотия.

Просто пробвайте и няма да съжалите.

    

БРАШНО ОТ ЧЕРВЕНА ЛЕЩА

 

    Лещата е много благодатна за готвене, но освен това е и много полезна с високото си съдържание на фибри, протеини, желязо, фолиева киселина и др.п.  Само ще допълня, че фосфорът, магнезият и калият в нея засилват метаболизма и от там и нервната система, както и че съдържа витамини А, B1 и B2. Произхожда от Централна Азия и употребата й поради високото съдържание на протеини замества месото.

    Червената леща в действителност е кафява, но тъй като люспите й се белят, остава червена и поради липсата им се готви много бързо.

    Та да си дойда на думата - освен за готвене (супи, яхнии и др.п.), червената леща може да се ползва и като брашно за направа на питки, хлебчета, палачинки, бухти и др.п. печива. Може да се комбинира и с други видове брашна, но най-същественото е, че това брашно не съдържа глутен и е много здравословно.

    Продават се най-различни брашна - от елда, нахут, червена леща, лимец, рожков, че и дори ябълково и т.н. Всички те са много и излишно скъпи. Например 0,4 кг брашно от червена леща се продава за над 4,00 лв, а кило от нея е около 4,50 лв.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм червена леща.

Необходими са само  кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.

В кафемелачката на партиди се смилат зърната леща и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро отново се смила. 

За улесняване на процеса смилането може да се направи в блендер, който поема по-големи количества и след това финото смилане в кафемелачката.

След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.

Приготвянето е направо безотпадно, а себестойността е поне два пъти по-ниска, а вложените усилия са минимални.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда

 или  брашно от овесени ядки.

или пък Брашно от нахут.

Остава само да го направите и да се насладите на ползите от брашното от червена леща и вкуснотиите, които може да приготвите с него.