Тези питки са направо уникални на вкус - при това с хрупкава коричка и да не говорим, че са безглутенови и адски здравословни.
Признавам си идеята не е моя - преди доста време бях видял някъде из нета нещо подобно, но пусти навик да не записвам, та ми се наложи малко да импровизирам. За сметка на това резултатът беше направо трИпач.
Е, да не мъча никого направо преминавам към направията и необходимите продукти.
Основният герой при тези питки е ... червената леща. Може да Ви стори странно, но си е така.
Една чаена чаша червена леща добре се измива и залива с вода колкото да я покрие. Оставя се така за поне 5-6 часа, но може и малко повече.
След това се прехвърля в цедка и оставя да отцеди добре от водата. След се смила до кашеобразно състояние в блендера или пасатора. Може също така да се постави в цедка, за да се отцеди още течност. Този етап си го спестих и се наложи да добавя 2 пълни с.л. безглутеново брашно, за да се сгъсти добре и да държи форма.
В съдината се добавя 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. бакпулвер и 2 с.л. зехтин и се омесва добре.
Оставя се да си почине добре за 15-а минути.
В това време фурната се загрява на 180С, тавата се застила с хартия за печене и върху нея с лъжица се оформят питки с желана големина. Може като топки, но предпочетох да са като малки франзелки. Може да се поръсят със сусам и т.н., но заложих да си останат в името на експеримента съвсем натурални.
Печенето на 180С за около 30-35 мин. - до хубаво зачервяване. Моите леко се напукаха и изглеждаха много апетитно.
След изваждането се нареждат върху решетка и покриват с кърпа.
В името на експеримента нито ги пръсках с вода, нито ги мазах с масло.
Без бой си признавам, станаха много много вкусни - леко хрупкава коричка, текстура като на пълнозърнест хляб.
Стават идеални за сандвичи, като препечени филийки и ... изобщо си е като хляб.
По нищо не можеш да познаеш от какво са направени.
Просто уникално ...
Впрочем нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и нещо по различно:
Натроших в него една голяма бучка сирене и изпържих в касерола с доста олио.
Впрочем сиренето беше добре овкусено със зехтин и лютив червен пипер.
Станаха невероятни бухти за закуска - хрупкави от вън и леко твърди отвътре.
Отчитам като грешка, че не разбих отделеното тесто с едно яйце.
Тогава резултатът щеше да е направо трИпач.
Няма коментари:
Публикуване на коментар