Палачинки с картофено пюре

 

    Какво толкова - палачинки? Всеки си има собствена рецепта и обикновено си ги прави по най-сполучливия за него начин. Но малкото разнообразие не вреди, особено когато резултатът надмине всичките ти очаквания и то като си решил да експериментираш с нестандартен продукт за палачинки като употребата на картофено пюре на прах.

Но по-добре да взема да обясня: Претеглих си 50 грама картофено пюре (5 стандартни с.л.). Теглото е много важно, защото определя количеството течност - За да стане пюрето гъсто съотношението е 1:6, т.е. на 50 грама пюре - 300 мл течност. Значи, за да стане течно като тесто за палачинки, минимум 400 мл течност (200 мл вода и 200 мл прясно мляко).  Течността се изсипва наведнъж в купата с пюрето и се разбърква енергично с телената бъркалка, за да не се получат бучки. Добавят се две яйца, 2-3 с.л. олио, щипка сол - 1/2 ч.л. и пак се разбърква. Яйцата бяха от най-големите и понеже ми се стори леко редичко, добавих и 2 с.л. брашно. И тъй като сместа ми се стори доста бледичка добавих и 1/2 ч.л. куркума. (Да знаете защо е наситения жълт цвят).

За печенето няма какво да обяснявам - в тиган с незалепващо покритие със съвсем леко намазняване на дъното. Слата на котлона след първоначалното загряване - на 3/4 от мощността му. Обръщането е малък проблем - с по-широка лопатка, защото има опасност да се пречупи при обръщането. След ваденето в чинията, мазане с масло. 

От това количество ми се получиха 12 броя палачинки.                                                                    За вкуса няма да обяснявам - невероятно и неочаквано вкусни. идеално си пасват със солено и със сладко или мед. В името на експеримента оставих два броя броя навити на руло в чинийка на плота в кухнята, за да се пробвах на другия ден. Запазиха вида си и вкуса си, не изсъхнаха както обикновените палачинки.

От тях направих и рулца - намазани със смес от крема сирене, малко заквасена сметана резени шунка и парченца от онова топеното сирене за сандвичи.                     След като правих картофени катми, мога да ги сравня - тези се получават наистина много вкусни.                           Пробвайте и няма да съжалите.

СВИНСКИ ГЪРДИ като варено-пушени

 

    Може и да сте забелязали, може и да не Ви е направило впечатление, че в последно време не пущам често рецепти за домашни колбаси и домашни деликатеси. В интерес на истината принципите на направата са няколко, а основните различия са предимно в подправките. Като се пусне една рецепта за суджук, то всичко вече е ясно ... Който го интересува, ще хване принципа на направията, а вече различното съотношение на видовете меса или различната комбинация прави всеки суджук различен и уникален.

    Казаното воже и за домашните салами или шунки. .. Направил си шунка с пуешко вместо само от свинско, ами може и един път да пуснеш как се прави, но сетне за отделните разновидности ... вече е напълно излишно.

    Та и така за свинските гърди - в блога ми има десетки рецепти, за сушени, за варени, и за какви ли не.

    Само че тази рецепта е коренно различна и като начин на подготовка и начин на приготовление и затова си позволявам да я пусна ...

    А и в интерес резултатът се оказа някаква Дзверска вкуснотия, която просто не мога да премълча...

Преди няколко дни писах, че купих невероятни свински ребра и направих най-крехките ребра на фурна с кока кола. Тъй като бяха страхотни, купих по-голямо количество. Онези за печеното инжектирах с кока кола и сол и идя черен пипер. За останалите реших да си направя експеримент. Остатъкът бе малко над 1,2 кг. В ч.чаша  - около 200 мл,в кока кола разтворих 10 грама нитритна сол и 15 грама обикновена овкусена сол от моята любима сол, както и 5 грама смлян черен пипер и 2 грама смлени изсушени хвойнови зърна и буквално 1 капка течен пушек - на върха ножа. Всичко това шприцовах в гърдите от двете им страни. За практичност, първо сложих ребрата в плик за печене и шприцоването правих направо в него. Защо ли? - Ами просто, защото част от течността изтича навън ...

Излишно е да обяснявам, че тази процедура се прави със студено месо - поне 5-6С. Последва връзване и настаняване на удобно в хладилника поне за 3 дни (трябваше за повече, но не устисках). От време на време през тези дни го масажирах да не му е тъжно и обръщах от кълка на кълка да не се схване. На третия ден извадих от хладилника и оставих на плота в кухнята за няколко часа. Термосондата показа 25С на месото.

Както си беше в плика заедно с течността, го сложих в тавичка, махнах връзката и забих термосондата в най-дебелото парче и хопа във фурната на 50С за час. Сетне през 30-а минутки увеличаване на температурата на фурната с по 10С - до 80С, когато се включва и вентилатора на фурната. След два часа и половина започва наблюдението на термосондата. В момента, когато покаже 70 или 71 С значи е готово. Вади се тавичката и се слага в мивката и залива със студена вода, която се подменя през 10-а минути ... Не е необходимо шоково охлаждане в лед и т.н. Може би след 30-а мин. се прехвърля торбичката в хладилника и майката му е търпението .... - до другия ден - поне 24 часа.

Следва нарязване до костта и на тънкофайски парчета ... Тука направо спирам да об Фантазиятаяснявам каквото и да е - снимката говори за цвета на месото и показва колко  сочно е ... Бедна Ви е фантазията да си представите аромата на хубаво и вкусно месо. Нещо наистина зверки вкусно и различно от всичко, което съм правил. Биде посрещнато на ура ... Ребърцата се отделят за фасулец заедно с течността, а чистата мръфка се поднася тънкофайски нарязана ...

И на мене ми е беден езика да обясня за какво иде реч. Просто последвайте идеята и пробвайте ... В никакъв случай няма да съжалите. И да не забравя - НАЗДРАВЕ!

Сандвич-пържола или най-крехките и сочни вратни пържоли на фурна

 

    Това определено не е рецепта, а един начин да се направят най-невероятно крехките и сочни пържоли от свински врат при това без значение дали са с кост или без.

Количества няма да давам, но тези пържоли на снимката са почти по 250 грама, защото четирите броя излезнаха едно кило без няколко грамчета. Това си значи, че по стандарт са си бая дзверски и за не толкова ящни, една може да се раздели за двама. Пържолките обилно се овкусяват с моята универсална подправка за месо, омазняват се и заминават в хладилника поне за 24 часа.  5-6-7 с.л. леко изцедено кисело мляко се объркват с една ч.л. сол и с четка пържолките са намазват от едната страна и нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене. Останалото кисело мляко се разпределя равномерно върху пържолите.

Тавата с пържолите се пъха във фурната на 95-100С и буквално се "забравят" за около 2 часа, че и даже малко певече. След това със сондата термометър се проверява вътрешната температура. Идеалната температура за свинските пържоли е точно 63С. Който не ми вярва може да провери по Хамериканските или английски стандарти за температурата на печеното месо. Моментът, когато се достигне тази температура (жалко светкавицата е попречила да се види), обилно се наръсват с прясно смляно църно пиперче и настърган кашкавал - поне 150 грама. Фурната се изключва и тавата се оставя вътре в нея - така кашкавалът ще се разтопи и ще стане пържолка-сандвич.

Как ще се сервират е въпрос на вкус - вървят си и с доматена салата, и с картофено пюре, и...т.н.  В интерес на истината пържолките стават невероятно сочни и крехки. Просто могат да се "режат" с вилицата и се топят в устата. Понеже тези пържолки ги правих експериментално, не сложих никакви добавки преди кашкавала, но е напълно възможно върху киселото мляко да се наредят кръгчета тънко нарязани домати, тънкофайски нарязат пушен бекон, както направих при втората партида и т.н. ... Ще стане истински сандвич-пържола.

П.П. Така приготвени пържолките стават наистина уникални и дзверски вкусни.

За втория експеримент - една единствена пържолка овкусих с 2-3 грама нитритна сол. Всичко останало какакто го описах, но тази я оставих да се топли до 70С вътрешна температура. Е, не е истина - все едно хапваш истинска шунка ... Направо да луднеш от вкуса - дори моят лаф "дзверски" идва слабоватичък за това, което се получи ...

П.П. Впрочем мариноването на месо в кисело мляко му дава невероятна крехкост...

Пробвайте, експериментирайте и се насладете на дзверски вкусните вратните пържолки и да не забравим - искат си хубавото и добре изстудено питие.

НАЗДРАВЕ!

Почти истинска шунка от свински бут

По принцип, "шунка" се нарича сушен свински бут, но постепенно и като шунка се възприема не само сушен, но и варен по специална технология.  С времето се появяват безкрайните промишлени варианти като шунка от раздробено или мляно месо, та чак и шунка от други меса като пуешка, например. Толкова. Този път реших да направя едно експериментче за направа на домашна шунка от бут - но не сушена, не и варена във вода или фурна.

 Най-големият  проблем при направата на домашна шунка (с изключение на сурово сушената) е не толкова в цвета, а в това, че както и да се прави обикновена става доста суха. 

 За цвета е ясно - употреба на малко количество нитритна сол и витамин С като антиоксидант и всичко е наред. Употребата на нитратите е желателна, тъй като освен поради реакцията си с миоглобина на месото, придават желания тъмночервен цвят, но и от друга страна предотвратяват растежа на бактериите и други вредни микроорганизми.

 Пак взех да се отплесвам, защото този път нямам намерение да изнасям лекции за шунката, а просто искам да споделя успешният резултат на експеримента ми.

Та така: започнах с едно хубаво парче свински бут около кило, което бе оформено с ножа в малко правилна форма, а изрезките заминаха за пръжване с празец и като мезе към питието.

Много старателно с оная джаджа за окрехкотяване на месо - демек за надупчване, доста яко бе надупчено от всички страни.

Оказа се, че този ход е много полезен, защото цялата осоляваща смес прониква много добре в месото. Дори ефектът се оказа по-добър отколкото да се шприцова месото със саламура.

Следващата стъпка: претегляне на месото и подготовка на подправките, които както винаги ги давам на кило месо:

сол 24 грама (10 грама нитритна и 14 грама смляна морска сол);

млян бял пипер (може и черен) - 5 грама;

млян сушен чесън и сушен лук на гранули - по 1 грам (сложих ги за проба и честно казано почти не се усещаха);

витамин С - 1 грам (трябва да е малко по-малко, но везната ми тегли само в грамове);

вместо захар 5 до 10 грама, едно с.л. мед.

Половината от подправките, както си бяха разбъркани, старателно втрих на ръка в месото. Останалата половина омесих с меда и също втрих в него.

Последва слагане в плик с цип като въздуха бе изкаран от него с потапянето му в купа с вода. И точно 7 дни в хладилника като кажи речи всеки бе масажирано не много старателно ...

След изваждането от хладилника, пакетът го оставих в кухнята за около ден - демек сутринта като излизах и вечерта след прибиране, се пристъпи към варенето.

Този път се изхитрих: на дъното на мултикукъра се слага решетка, налива се вода колкото да покрие месото, а горният край на плика се захапва с капака на кукъра. Уредчето се включва на режим подгряване - нашият поддържа на този режим почти постоянна температура на водата 80-86 С. От момента на затоплянето на водата, го оставих да си се вари точно един час. 

Направих проверка с термометъра като отворих плика и сондата я забих в месото - беше 71С и реших, че толкова му стига.

Затворих си плика отново и веднага в ледено студена вода и сетне до другата вечер - в хладилника.

Нарязването с треперещи ръце, особено след като усетих аромата на истинска шунка.

Реже се тънкофайски - един единствен дефект - виждат се дупките по месото от дупчилото.

Това да му е дефекта.

За първи път - месото не е сухо, а си е съвсем сочно.

Получи се дзверска вкуснотия, която си бе прекарана с хубаво питие.
А защо "почти истинска"? - ами защото искам да получа още по-добра консистенция и вкус. Винаги има какво да се иска още ...

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Мексиканско сомбреро или омлетена палачинка

  Не знам от къде съм го видял, но е от много отдавна - може би от преди 10-а и повече години. И много често като ме мързи да правя закуска, това ми е спасителният вариант. Не знам защо до сега не съм я споделял, но впрочем, това е съдбата на още поне над 1000 рецепти от личните ми тефтери. Готвя от повече от 40 години, а публикувам съвсем от скоро. Нормално е. Даже по едно време започнах да пущам само снимки на моите си писани рецепти, но се оказа, че към този вид неща интерес. Хората искат да видят снимки, да получат някакви обяснения ...Ама нека не се отклонявам, че ще се само санкционирам.

 Прави се толкова лесно, че направо нямам какво да обяснявам, но все пак да си кажа как я правя:

Ползвам тефлонова тавичка с d=28 см, в която се слага бучка масло около 25-30 гр. и се пъха във фурната поне на 230С да загрява.

В това се разбиват 4 яйца с 4 равни с.л. брашно, щипка сол и щипка ванилова захар. (Понякога слагам и 3-4 с.л. прясно мляко).

В това време маслото се е разтопило, тавичката е загряла.

Вади се с ръкохватката, маслото с четка се размазва по цялата тавичка и стените й и се сипва яйчената смес. Действа се бързо.

Тавичката се връща във фурната и се пече 5-6 минути на 250С.

Много красиво се издува като на първата снимка - става си направо като истинско мексиканско сомбреро.

Пече се всъщност до зачервяване.

Като се извади на дъската, бързо спада, но това изобщо не се отразява на вкуса.

Тъй като си я възприемам като бърза закуска, на която направията отнема не повече от 10-12 минути, често си я разнообразявам.

Понякога настъргвам кашкавал, понякога го смесвам с настъргана шунка, понякога добавям и малко чубрица и като я извадя поръсвам с тази смес и връщам буквално за минутка.

Носи и други добавки...

Сетне като спадне се навива на руло и реже на парчета.

С две думи казано си е нещо като омлет, ама заради мънинкото брашънце вътре - омлетена палачинка, която се прави адски бързи и лесно.

Изглежда ефектно, но и е много вкусна.

Пробвах и веднъж дваж да я направя без масло, направо в силно загрята на 250С тефлонова тавичка. Става уж здравословно и по същия начин, но определено не ми харесва без масълцето.

С него си е дручко.

Пробвайте и няма да съжалите. И тъй като става дума за закуска, няма да кажа НАЗДРАВЕ!

Въпреки това си обещавам, да я пробвам някой път за лека вечеря с разни добавки и ще си кажа какво е станало...

Пълнен свински джолан

 Погледнах си заглавието - пълнен свински джолан ?! Ами много бедничко и просто нищо не показва, че иде реч за една невероятна Дзверска вкуснотия.

 В къщи много се харесва свинският джолан с кожа - правил съм го в най-различни разновидности, но точно така - не. И сме очаровани от резултата.

Един заден свински джолан е обикновено около 1,5 кг и е напълно достатъчен за 4-6 порции.

Първото, което трябва да се направи е джоланът да се обезкости с остър нож. По-лесно е да се започне откъм широката страна - костите в действителност са две и са свързани една за друга - затова обезкостяването се извършва именно и на двете наведнъж. Внимава се само да не се прореже кожата или някой пръст...

Извадените кости не е нужно да се почистват старателно от месото - просто заминават с малко зеленчуци за варене на бульон, от който може да се приготви някаква вкусна супа или нещо подобно.

След като се извадят костите се получава един доста широк отвор: пак с ножа се изрязва част от месото и от към широката страна се правят два три "джоба". В местата на отворите джоланът съвсем леко се овкусява със сол и черен пипер.

С това е свършена най-трудната част.

В подходяща купа се омесват около 400 грама кайма и ситно нарязаното изрязано от джолана месо. Овкусява се със сол, черен пипер, малко кимион и червен пипер (дали ще се ползва лютив или пушен е въпрос на вкус).

На ситно се нарязват 2-3 кисели краставички, един варен морков, 50-70 грама кашкавал на кубчета. В случая имах и едно парченце чоризо и малко шунка - също на ситно. По желание може да се добавят и 2-3 скилидки чесън.

По въпроса за плънката няма правило - слагат се продукти малко от типа на "почисти хладилника".

Така подготвената плънка се напъхва в основния прорез на джолана и направените "джобчета". 

Напълненият джолан се намазва отвън обилно с червен пипер и чубрица, но всеки може да си овкуси какво иска.

Идеята ми беше да го зашия от двете страни, но не си намерих огромната игла.

Затова го овързах с конец, напъхах в плик за печене и пак овързах, за да запази формата си и да не изпадне плънката при печенето.

Пликът с джолана се слага в подходяща съдина, а в друг плик се слагат цели картофи, а ако са големи, резнати на две. 

И те се овкусяват със сол, пипер, риган или чубрица, една две скилидки чесън, но не слагам олио, а ползвам масло.

За фурната ползвам една йенска тенджерка с капак като две части много добре застават една до друга.

Като се ползват стъклени съдини, се слагат в студена фурна, включва се на 150С и постепенно температурата се увеличава до 230С. На тази температура - около 30-а минути и сетне на 170С - до готовност - за около 1,5-2 часа.

Картофите се опичат по-бързо и затова трябва да се извадят, когато се зачервят добре. За по-добър ефект пликът се обръща поне един път.

След изваждането на плика от тавата се оставя на дъската да си се отпусне малко и да поизстине.

Така ще може да се нареже на порционни парчета по-добре.

В тавата се е отделил доста сос от печенето и докато джоланът изстива, в тиган може да се задуши малко лук на много ситно, или гъбки и заедно със соса от печеното и малко винце да се превърне в една разкошна заливка за печеното.

Идва моментът на махане на плика за печене и нарязване на шайби.

Ароматът не може да се опише.

Кожата е станала мекичка и направо се топи.

Идва моментът на сервирането - месцето се къса направо с вилицата, дори и нож не му трябва, кожичката се топи.

Слага се питието и по-добре историята да спре до тук.

Пробвайте се да го направите и няма да съжалявате.

НАЗДРАВЕ!

Пилешки "пушен" сушен салам

 Напоследък ми става все по-трудно да измислЮвам имена на разните му там домашни салами или деликатеси. Ето и сега - на никой нищо няма да му стане ясно с това заглавие. Ама както и да е. Все ще намеря някакво решение. Па и нека това да ми е основният проблем.

 При тези цени на свинското реших да си направя експеримент с направата на сурово сушен деликатес от пилешко месо. Правил съм салами и шунка с пилешко и резултатът винаги е бил много добър. Наскоро правих сушена наденица (суджук) с патешко и беше направо върховна. Преди това съм правил суджук с пуешко и също беше дзверска вкуснотия.

 Та да се върна на същината не експеримента:

В кварталния магазин попаднах на едни пилешки бутчета без кожа и на цена от 3,20 лв, че нямали търговски вид и хората не ги купували.

Та се награбих с цели 2,5 кг като реших, че от тях ще направя поне два вида изделия. Долната част ще обезкостя и ползвам като цяло парче, а горната - за направата на наденицата, суджука, салама или там каквото стане. 

Понеже пилешкото си е месо без всякакви мазнини, си приготвих и около 200 грама прясна сланина. За нея няма какво да обяснявам - полузамразява се и се реже много лесно на кубчета и т.н.

Цялото бутче се резва напречно през ставата и се получават двете парчета. 

Горното се обезкостява много лесно и нарязва на парчета с произволна големина - поне 2х2 см. Около 1/3 от месото леко  се понакълцва на по-ситно, ама без много престараване - хем да е ситно, хем да не стане съвсем на кайма.

На долното бутче ставата при разделянето е отсечена и много лесно се обезкостява като с ползва онази хитра джаджа за чистене на ябълки от сърцевината. Напъхва се вътре костта и с леко завъртане и натиск към горната става и хоп цялата кост е извадена без зор. Долното бутче е запазено цяло с една красива дупка по средата, която впоследствие може да бъде напълнена с нещо (но сега не пиша за долните бутчета - те са за друга история).

Естествено, изрезките и костите не се изхвърлят. От тях с малко зеленчуци става разкошен бульон, с която може да се сготви, да се направи супа или свари ориз, т.е. пълно оползотворяване на материала и безотпадъчно производство.

Нарязаното и скълцаното пилешко месо се смесва със сланината и подправките и солта и оставя да си се овкуси 12-24 часа. Заради сигурността и салмонелата ползвах 2/3 нитритна сол и 1/3 обикновена.

Май вече е ред и дам конкретните количества, както бяха претеглени:

едно кило, от което 850 пилешко и 150 грама сланина;

22 сол, от които 14 грама нитритна и 8 грама обикновена;

5 грама едро смлян черен пипер;

3 грама пушен червен пипер;

около 5 грама чубрица.

Съвсем обрано откъм подправки, но реших да заложа именно на това - нали е експеримент.

Пълненето е ясно: направо през фунийка - три парчета по около 300 грама в колагеново черво и две парчета в сухо свинско черво.

Саламчетата бидоха провесени на терасата след претегляне и етикетиране.

В експеримента не се предвижда пресоване - нека така си висят и си  се сушат.

Тези дни понеже навън си е студено и палим камината, едното парче го окачих отстрани - колкото да си се опушва и суши от толинката.

Изкара ей така една нощ и сетне още два дни на терасата.

Останалите парчета си се сушат още на терасата.

Но това беше нападнато.

За мой късмет се оказа именно онова експериментално парче, в което освен подправките, бях сложих и съвсем малко ситно натрошени орехи - почти до смляно състояние. Като количество - на 300 грама - около 1,5 с.л. смлени орехи.

Ето го резнато - на сол идеално. Подправките съвсем леко се усещат - можело е да се сложат още малко.

Съвсем лек вкус на пушено - дали от пушения червен пипер или от дима на камината, не знам...

А за слагането на орехите вътре няма да коментирам - направо придават съвсем друго измерение на вкуса. 

За следващия път ще знам - слагам ли орехи, задължително и малко коняк ...

Много добра консистенция - държи страхотна форма.

Беше сервирано на гостите и посрещната "на Ура" ... 

Като резултат - много успешен експеримент - получи се наистина невероятен домашен деликатес. И ако не знаех, че е от пилешко, почти не може да се познае...

Върви си и с питието и най-важното, вкуснотия е и страхотно мезе.

Правете, наслаждавайте се на вкуса и НАЗДРАВЕ!

Шунков деликатес (луканка)

 Възможно е да се окаже, че това ще е най-краткият пост в блога ми.

 Само преди две седмици писах за домашната шунка в черво и в края споменах, че съм пратил третото парче да се пресова и да съхне на терасата.

 Ето това е резултата. 

 Добре пресовано, цялото парче в благородна плесен.

 Много добре държи формата си, въпреки че е малко меко като за сушен деликатес.

 Невероятно ароматно и дзверски вкусно. 

Преди една седмица.

Загуби 40 % от първоначалното си тегло.

Все пак в сместа за шунката имаше добавен лед.

Бих го оприличал на деликатесния си сушен врат тип роле Трапезица, но е по-мек и по-вкусен.

Финално - правете смело и НАЗДРАВЕ!

Домашна шунка в черво

   За направата на домашна шунка съм изписал вече твърде много, но това не ми пречи да продължавам да експериментирам и да откривам нови вкусове.

 Впрочем спрях да ползвам и шунковарите. Много полезни уредчета са, но не са мен - ограничават ме в количествата, във формата и в начина на приготвяне. Рецептите за него могат да варират, но някак си всичко е еднотипно. 

 Ползвайки черва или други материали, има възможности за различни форми (кръгли, четвъртити, плоски, тумбести и т.н.), за различни техники на приготвяне и т.н.

 За направата на тази експериментална шунка заложих да ползвам колагеново черво с Ф=90 мм. То е и доста подходящо за направа на Бабек, Старец, че и дори бърза Пуска. 

Месото – 2,400 кг свинско за готвене, разнородно.

Почиства се от ципи и др. п.

Хубавите парчета се нарязват на едро с произволна големина.

По-тлъстото месо и изрезките се нарязват на ситно и сетне се накълцват – като кълцана кайма.

Отчитам, че накълцаното месо беше много малко - около 600 грама, а трябваше на това количество да е поне кило. Ще обясня защо - ами простичко е когато едрите парчета са повече сетне се получава по-трудно платна консистенция.

За подправянето на кило: 

Сол 20 грама – поравно нитритна и обикновена, т.е. по 10 грама. 

Захар - 5 грама. 

Черен пипер – 5 грама. 

Ледена вода – 150 мл

Експериментално реших да добавя по 10 грама соев и млечен протеин.

Всичко това омесих в подходяща съдина, до разтваряне на солта и захарта и сипнах при месото.

Следва хубаво месене - до пълно поемане на течността и получаване на лепкава маса. Сетне е ясно - в хладилника за 24 часа. 

Да ама не - реших да намаля времето на 6 часа и това се оказа също погрешно.

За пълненето ползвам строителния шприц - много лесно става с него.

Оставих ги направо да си висят около 2 часа в бокса и допуснах втора грешка - отлитна ми от има да понадупча червата там където се виждаха мехурчета въздух.

Този момент се оказва много важен, както и допълнителното пристягане, за да се уплътни червото много добре.

За приготвянето всичко е ясно- на решетката във фурната. В едното се забива иглата на термометъра, започва се с 50С на вентилатор и температурата се увеличава с по 10С на всеки 30-а минути.

Когато в саламчето достигне 60С, се слага тава на дъното, налива се вряла вода и термообработката продължава.

"Термометърчето" си има нещо като слушалка.

Залягаш пред ТВ или си вършиш някаква друга работа, а то през цялото време ти показва как се изменя температурата в изделието.

Залага се на 71С и когато стигне зададената температура започва да пищи и да мига в червено.

Много удобен уред. Няма как да сбъркаш с него.

Веднага се вадят от фурната и бързо се охлаждат под ледено студена вода.

След това - престой поне за 12 часа в хладилника.

Тука допуснах третата грешка, след първите две.

При прибирането в хладилника, трябваше да ги пресовам, за да се постигне по-добро уплътняване.

Крайният резултат:

вкусът и ароматът са невероятни.

Много добре държи форма при рязане на тънко.

Дефект - леко рехава консистенция, т.е. не е достатъчно плътна и на 100% еднородна.

Причините вече ги обясних какви са.

Впрочем изобщо наличието на протеини не се усеща - нито на вкус, нито в консистенцията. За пръв път слагам и може да са били в малко количество. Идеята ми беше да поемат излишната влага и да действат като допълнителна спойка - може би затова и съвсем малко количество от месото накълцах. А можеше би не трябваше да го кълцам, а трябваше да го смеля на ситната решетка.

Беше пробвана само като мезе, на сандвичи върху филия с масло и на сандвичи запечени с кашкавал.

Все вкуснотия.

А и да не забравя - направих три парчета - две бяха приготвени по начина, който описах.

А третото? - ами първо го надупчих с иглата, сетне го пресовах за 24 часа и сега виси на терасата. Нека си повиси и съхне.

След 10-а дни ще отчета крайният резултат със сушената шунка.

Правете, ако имате мерак - отчел съм и пропуските, които направих и можете да не ги повтаряте.

НАЗДРАВЕ!