Мексиканско сомбреро или омлетена палачинка

  Не знам от къде съм го видял, но е от много отдавна - може би от преди 10-а и повече години. И много често като ме мързи да правя закуска, това ми е спасителният вариант. Не знам защо до сега не съм я споделял, но впрочем, това е съдбата на още поне над 1000 рецепти от личните ми тефтери. Готвя от повече от 40 години, а публикувам съвсем от скоро. Нормално е. Даже по едно време започнах да пущам само снимки на моите си писани рецепти, но се оказа, че към този вид неща интерес. Хората искат да видят снимки, да получат някакви обяснения ...Ама нека не се отклонявам, че ще се само санкционирам.

 Прави се толкова лесно, че направо нямам какво да обяснявам, но все пак да си кажа как я правя:

Ползвам тефлонова тавичка с d=28 см, в която се слага бучка масло около 25-30 гр. и се пъха във фурната поне на 230С да загрява.

В това се разбиват 4 яйца с 4 равни с.л. брашно, щипка сол и щипка ванилова захар. (Понякога слагам и 3-4 с.л. прясно мляко).

В това време маслото се е разтопило, тавичката е загряла.

Вади се с ръкохватката, маслото с четка се размазва по цялата тавичка и стените й и се сипва яйчената смес. Действа се бързо.

Тавичката се връща във фурната и се пече 5-6 минути на 250С.

Много красиво се издува като на първата снимка - става си направо като истинско мексиканско сомбреро.

Пече се всъщност до зачервяване.

Като се извади на дъската, бързо спада, но това изобщо не се отразява на вкуса.

Тъй като си я възприемам като бърза закуска, на която направията отнема не повече от 10-12 минути, често си я разнообразявам.

Понякога настъргвам кашкавал, понякога го смесвам с настъргана шунка, понякога добавям и малко чубрица и като я извадя поръсвам с тази смес и връщам буквално за минутка.

Носи и други добавки...

Сетне като спадне се навива на руло и реже на парчета.

С две думи казано си е нещо като омлет, ама заради мънинкото брашънце вътре - омлетена палачинка, която се прави адски бързи и лесно.

Изглежда ефектно, но и е много вкусна.

Пробвах и веднъж дваж да я направя без масло, направо в силно загрята на 250С тефлонова тавичка. Става уж здравословно и по същия начин, но определено не ми харесва без масълцето.

С него си е дручко.

Пробвайте и няма да съжалите. И тъй като става дума за закуска, няма да кажа НАЗДРАВЕ!

Въпреки това си обещавам, да я пробвам някой път за лека вечеря с разни добавки и ще си кажа какво е станало...

Рецепти от старите тефтери

 В почивните дни имах малко време и се поразрових из старите тефтери с рецепти. Този е най-старият, в който сме записвали рецепти.

 Преди това - едни големи тефтери и в тях залепени изрязани от вестници и списания рецепти. 

 Всички записани рецепти, за разлика от онези изрязаните, са правени и пробвани от нас. От другите само някои.

 И като погледнах колко тефтера са изписани и колко рецепти и идеи в тях се стреснах - нито мога да ги препиша, само някои мога да изпробвам и затова реших да ги снимам от тефтерите и ги пущам като снимки.

 Вероятно може да се окажат полезни за доста хора, защото има доста добри попадения и идеи.

 Та така - да започваме с далечната 1984 год.

 Не си спомням да имаше специализирани кулинарни списания, а по-скоро в някои списания като "Жената днес" и др.п. имаше рубрики с по няколко рецепти. Затова най-честа практика беше предаването на рецепти от човек на човек, споделено от приятелка, колежка и т.н.

 Започвам с малко тестени изделия като кексове, блатове за торти и подобни:

КЕКС

Чете се добре. Прави ми впечатление, че в болшинството случаи са записвани само продуктите и съвсем бегло какво друго да се прави. Очевидно е, че се е подразбирало, че всеки знае кое как се прави. 

В интерес на истината в нормалното българско семейство се готвеше ежедневно - баби, майки и т.н. Дори и младите да бяха на работа и да се хранеха в работническия и служебния стол за обяд, то в къщи имаше кой да направи закуската, да сготви обяда за децата и да наготви за вечерята.

ТЕСТО ЗА БЛАТ ЗА ТОРТА

 Това е само за един блат. Приготвят се по няколко и се пекат поотделно за 10-15 минути до зачервяване във фурна на 160С върху пекарска хартия. Може да се ползва правоъгълна или обла форма (тавичка) с диаметър приблизително 26-28 см.

 За крема нищо не е писано, но тогава беше популярен прословутият яйчен или баварски крем - пр.мляко, яйца, брашно и захар.

ТЕСТО ЗА ПАНДЕЛКИ (сладки)

 Не е написано, но могат да се оформят като панделки. Пекат се в предварително загрята фурна на 160-180С за 15-а минути - до зачервяване. След ваденето се поръсват обилно с пудра захар.

СОДЕНИ ХЛЕБЧЕТА (ПИТКИ)

 След ваденето от фурната се намазват с масло. Под 1 б. кисело се мляко се разбира - едно бурканче кисело мляко - демек 500 грама.

КУРАБИЙКИ

Тука дозата е дадена за огромно количество курабийки - за една нормална доза трябва да се намали поне 4-5 пъти. Иначе излизат няколко тави. От полученото тесто се оформят топчета, които се поставят в тава върху хартия за печене. Пекат се до зачервяване на 180С - топли се поръсват със захар.

 Съхраняват се в книжен пакет. Стоят леко хрупкави. При печенето често се напукват ... Много приличат на сега популярните "войнишки" курабийки. 

 Иначе - топваш в кафето и си хапваш. Или пък в топлото мляко.

ГЕВРЕЧЕТА

 Както винаги не е описано, но се пекат на предварително загрята фурна на 180С.

 Нека се има предвид, че в ония години фурните нямаха градуси, а имаха степени от 1-ва до 4-та. И досега не знам на колко градуса съответстваше примерно 2-ра степен.

 Прави впечатление - меко, средно твърдо и твърдо тесто. Ами всяка домакиня знаеше какво се крие зад тези думички...

БЪРЗ СЛАДКИШ

Малко трудно се чете, но е ясно какви са продуктите - единственото неясно  го пояснявам - 1 изравнена с.л. сода бикарбонат.

 Интересен е начина на печене - след първите 20 минути, се покрива с фолио и се пече още 25 минути - на 180С.

 Става лесно и е вкусно.

МИЛИНКИ

на практика това са най-популярните милинки от онези години

 Тука е пропуснато, че след нареждането в тавичката се оставят да втасат отново, отгоре се намазват с олио (в онези години беше така - не с масло) и отгоре се поръсват с галета - смлян сух хляб.

 Печенето е ясно - на 180С до хубаво зачервяване.

 Продължавам с някои други интересни рецепти - популярни през тези години:

КНЕДЛИ ПО ВИЕНСКИ

  Беше много изискана рецепта за посрещане на приятелки на следобядно кафе. В интерес на истината преди 10-а години я правих отново и става нещо невероятно вкусно.

СЛАДКИ КИФЛИ

ПАНИРАНИ САНДВИЧИ

ПЕЧЕНА ИЛИ ГОЛЯМА ПАЛАЧИНКА

Аха, хванах кога за пръв път сме правили "мексиканското сомбреро" - било е преди почти 36 години, а аз се чудех ....Както винаги се оказва, че не откриваме топлата вода.

две рецепти за КАРТОФЕНИ ПАЛАЧИНКИ

ПЕЧЕНО ПИЛЕ В КИСЕЛО МЛЯКО

 Това е един много интересен и много рядко практикуван вариант за печене на пиле или пилешко месо.
 Правил съм и вариант на печени пилешки бутчета в прясно мляко - стават направо уникални.

НЕМСКА ПАЛАЧИНКА - на фурна

 

  Има едно предаване по руската НТВ - "Еда - живая", всяка събота се излъчва и често го гледам ... Та попаднах на едно такова, в което основата тема бяха блините (демек палачинките) и да не казвам колко варианта имаше там - кажи речи от цял свят. Идеи, идеи ... от различни държави, с различни съставки, цветни, мозаечни и т.н. Па да не казвам с колко различни плънки - солени, сладки, морепродукти и т.н., т.н.

    Та от всичките варианти тази сутрин избрах да пробвам направата на т.нар.  немска палачинка ..., за която било характерно печенето на фурна. Има и подобна финландска, която се прави по същия начин, но е по-дебела...

Хареса ми идеята с печене във фурната, защото за двама направо не си струва да си играеш, а по една голяма е напълно достатъчна за закуска на човек.

Рецептата е направо елементарна - две яйца, една ч.ч. прясно мляко и една ч.ч. брашно; 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар. В оригинала има и 1 ч.л. бакпулвер, който "прескочих".

Всичко се разбива в една купа до еднородна консистенция - става малко пъ-гъста от обикновеното палачинково тесто.

В това време фурната се загрява на 200С като в нея се слага тавичка, в която има 30-а гр. масло.

Ползвах две съдини - алуминиева тавичка и тиган с незалепващо покритие (в него - 1 с.л. олио вместо маслото), които оставих едновременно да загряват във фурната.

След като загреят добре, съдините се вадят. Мазнината добре се разнасня по дъното с четка и във всяка се сипва по 1/2 от подготвената смес и се връщат във фурната.

Пекох без вентилатор, но става бавничко - отнема почти 1о-а минути до готовност от едната страна. Когато се зачервят добре, съдината се вади и палачинката се обръща и пак отново във фурната. При тази процедура вече включих вентилатора и се опекоха буквално за 5-6 минути. Много добре се зачервиха - все едно се осрамиха ...

Като извод: по-добре е още от самото начало да се пекат с вентилатор- в този случай за 10-а минути ще са готови от двете страни.

И много е по-удачно печеното в съдина с незалепващо покритие, защото обръщането става по-лесно и се слага минимално количество мазнина.

От посоченото по-горе количество излизат две големи палачинки с диам. = 28 см, които са достатъчно тънки. Вървят си със солено и сладко. И без бой си признавам, че като ги извадих от фурната, ги намазах традиционно с масълце.

Е, и нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и още един вариант - половин порция с едно яйце, 1/2 ч.ч. кисело мляко и 1/2 ч.ч. брашно и по малко сол и захар. И в съдина с незалипващо покритие с малко олио, колкото да се намаже дъното. Печене на 200С с вентилатор и обръщане след зачервяване.

Признавам си, този вариант ми хареса най-много.

В интерес на истаната, за закуска за двама-трима човека става много бързо -забъркват се за минутка, пекат се 10-а минути във фурната и са напълно достатъчни да стигнат...

    Впрочем в рецептата няма нещо много ново - в блога съм писал за подобни изпълнения, които дават много добър резултат - омлетена палачинка "сомбреро", печена палачинка и т.н.

    Пробвайте все пак и няма да съжалите, защото е една  много вкусна и различна палачинка.