КОРНИШОНИ В КОФА като от бидон

 

  Всички по-възрастни помним онези корнишончета, които се продаваха от бидони цяла зима в "Плод и зеленчук". Ходехме с кофичка или голям буркан и освен корнишончетата ни сипваха и от саламурата. Бяха върховни на вкус и особено хрупкави. И нищо общо с тези маринованите от буркан. 

    Правя ги от доста години и се чудя защо и ред не съм споделил за тях - може би, защото всичко е много просто. Количества не давам - просто няма такива.

Подбират се желаното количество корнишони. Измиват се добре и се накисват в студена вода за час два. Изрязват се откъм дръжката.

Кофа или голям буркан се слага да легне на едната си страна и започват да се нареждат корнишоните плътно едно до друго.

В съдината се налива филтрирана вода поне два пръста над зеленчука.

След това водата се излива в тенджера и се измерва количеството й. Тука е единствената мярка - на литър вода се слагат 40 грама едра морска сол. Разбърква се добре да се разтвори солта и с тази саламура се заливат  корнишоните.

Отгоре им се слага някаква чиния да не би случайно да изплуват.

Съдината се затваря с капак и оставя на сенчесто място (в моя случай на остъклената тераса).

Препоръчително е поне през ден саламурата да се излива в друга съдина, да се прецежда и връща обратно при корнишоните.

Протича естествен процес на ферментация. Саламурата помътнява след няколко дни, а корнишоните променят цвета си от ярко зелен към кафеникаво зелен (вижда се на снимката). За около 10-а дни или малко повече са напълно готови. 

Стават не много солени и наистина хрупкави.

Когато се правят сега през лятото, има проблем със съхраняването им до зимата. Единият начин е да се прекъсне ферментацията с добавка на 1 гр. натриев бензоат на кило продукт, но не го предпочитам. Другият начин, който ползвам е корнишоните да се подредят старателно в буркани. Сламурата да се прецеди през домакинска хартия, да се сложи да заври и сетне топла да се налее в бурканите.

След затварянето им се оставят върху капачките до изстиване. Така се съхраняват доста продължително време.

Тука е въпрос на предпочитание - който иска може да добави в буркана връхче копър, семена синап, дажи и дафинов лист или листа от хрян, вишна и т.н. (може и зърна черен пипер).

С една дума, кой както иска да си подобрява. Предпочитанието ми е - само корнишони и саламура. Така са най-близки на вкус до онези лелеяните от бидона.

П.П. Тази година направих "гаф" - напълних кофичката с корнишони по указания начин, турнах им чиния отгоре, затворих, оставих в мивката на бокса и ... заминахме при Чедото за две седмици.

Като се върнахме направо се стреснах - отгоре имаше не много дебел слой от нещо като бяла плесен и си реших, че ще ги изхвърлям.

Да ама не:

Прецедих през хартия, измих корнишончетата.

Пробвах - бяха направо невероятно хрупкави и вкусни. 

Сетне в бурканите по указания начин.

Може би, защото повече няма да пиша за краставички или корнишони, освен ако не измисля нещо много различно, тука давам и няколко линка в блога ми за направата на краставички и корнишони за зимата:

Кисели краставички без варене

ХРУПКАВИ КРАСТАВИЧКИ

Хрупкави краставички - друг вид

Кисели краставички по фински

Краставички (корнишони) в бидонче

П.П. Свършвам с темата за корнишоните - приемам нови идеи....

Кисели краставички по фински

 За 3-литров буркан - ползвам едни такива от турски маслини с винтова капачка
Необходими продукти:
    3 кг дребни корнишони - ако са по-едри, се нарязват
    3 с.л. с връх сол - едра морска
    200 грама захар
    180 мл оцет (желателно ябълков домашен)
    3 ч.л. синап
    3 дафинови листа
Изпълнението:
    Краставичките след измиването се накисват за 1-2 часа в студена вода с добавка на 1 с.л.
    В тенджера се загряват до завиране водата, солта, захарта, синапа и дафиновите листа. Когато заври, котлонът се изключва, добавя се оцета и в тази марината се пущат корнишоните.
    В момента, в който започнат да променят цвета си, се пълнят в буркана, налива се маринатата, затварят се с капачките и се оставят върху тях до пълното им изстиване.

Пробвайте - правил съм ги и няма съжалите. Стават много вкусни и НАЗДРАВЕ с изстудена ракийка.

П.П. пак е без снимки, защото е от старите тефтери ....

Краставички (корнишони) в бидонче

 Необходимо е бидонче - продават в магазините по левче, едни такива 15-20 литрови за малко пари. Желателно е да е с кранче - ако няма, просто се купува едно такова, дупка в бидончето и залепване на кранчето. Много е важно, защото лесно се преточва саламурата.

Едно такова поема поне 10-12-а кила корнишони.

Освен корнишони, може да се ползват и по-малки краставици от сорта "Гергана".

Корнишоните се измиват и накисват в студена вода за поне час два с добавка на малко сол. Нито се режат, нито се дупчат.

Сетне се прехвърлят в бидончето, на дъното на което се слага китка сух копър от върха със семето - ако няма, просто копър в количество по желание.

Между тях се бухват скилидки чесън - около 2-3 глави без да се чисти. Сетне имаме идеална туршия от чесън.

Прави се саламура по най-простия начин: налива се вода в бидончето, която да ги покрие отгоре.

Водата се излива и в нея се разтварят по 50 до 60 грама морска едра сол и поне 10 грама захар. Доливат се по 40 мл оцет на всеки литър течност. Добавят се и по 1 ч.л. на литър синап. Който има желание, може да добави и листа от вишна, листа от хрян и т.н.

С тази смес се заливат корнишоните в бидончето и оставят на терасата да си ферментират. Ежедневно се преточват през кранчето.

На 5-6 -я ден (зависи колко е топло) са променили цвета си, саламурата леко е помътняла и са почти готови.

Това е момента, когато трябва им сложим или калиев сорбат или натриев сорбат, за да спре процеса на ферментация. По принцип се слага по 1 грам на литър течност или кило зеленчук.

И остава да чакаме зимата, за да се насладим на вкусните корнишончета от бидончето и да ползваме марината за овкусяване на разни мръФчоци.

Стават хрупкави и много вкусни.

Пробвайте и няма да съжалите. Мога само да кажа - жестоко мезе за ракийката и НАЗДРАВЕ!

П.П. Не съм в състояние за вкяка публикация да пущам снимки. Както съм казал имам хиляди рецепти през годините преди блога, които няма как да пресъздам, а искам да споделя с Вас.