ДОМАШНИ ЛИМОНОВИ ТЕЛИАТЕЛИ

 

    Както наскоро писах в публикацията КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ЛИМОНОВ ЗЕХТИН, в Италия има цял регион където запазена марка е приготвянето не само на зехтин, но и на различни видове пасти с лимон. Имах късмета да получа подарък лингуини с лимон и в съдържанието пишеше, че има лимонов сок и натурален лимонов аромат.

    При толкова данни реших да експериментирам. Колко му е, за опит пари не вземат...

Идеалната домашна паста без значение какво ще се прави се състои от едно яйце, щипка сол и 100 гр брашно. В най-добри вариант - брашно от твърда пшеница, каквото при нас трудно се намира (но има едно италианско семолина, което е точно за тази цел и за мой късмет имах такова). За лимоновия вкус се настъргва кората на около 1/4 лимон (добре изкиснат в топла вода със сода и сетне измит), както и лимонов сок - около 8-10 мл (1 малка с.л.).

В случая яйцето беше много голямо и с добавката на лимоновия сок се наложи да се добавят още 15-а грама брашно.

Омесва се твърдо тесто и се оставя да престои няколко часа на хладно.

Дотук лесно, но се оказа, че не мога да си намеря малката точилка за разточването му. 

Върху набрашнена повърхност това може да стане и с най-обикновен буркан. Просто не трябва да се забравя да се ръсва от време на време по малко брашънце. 

Разточеният лист се нарязва на сравнително тънки ивици с кръглото ножче за пица и нашите телиатели са готови.

Не е задължително да са идеално равни - едни са по-тесни, други - по-широки.

Не успях да си намеря и къдравото ножче, но това няма значение.

Преди варенето е желателно да се оставят малко да поизпръхнат. За целта постояха на слънце около 30-а минути.

Сетне в литър леко подсолена и завряла вода за буквално 4-ри от зор 5 минути.

Сетне всичко е ясно - мазнина, ситно нарязан лук, чесън, 300 грама кайма, 1 буркан белени домати, задължително босилек и се добавят почти сварените телиатели.

По-важното е, че телиателите станаха невероятно вкусни със съвсем лек цитрусов вкус и аромат.

Правят се лесно и бързо. И най-важното, напълно са бюджетни и не се налага да се дават излишни средства за прехвалени марки и ...

Пробвайте и няма да съжалите!

НАДЕНИЦА ОТ СВИНСКИ МОМИЦИ или ГУРМАНСКА НАДЕНИЦА

 

    Преди да започна тази публикация, ще си позволя да направя едно малко отклонение и да покажа една сериозна книга:

и ведна да покажа нещо написано в нея на стр.393 и сл., на които е разказана една интересна история:

    Няма надълго и нашироко да обяснявам какво представляват момиците (без значение дали са агнешки, свински или телешки) - просто това е тимусната жлеза на животното (а и човека, който също е от животинския вид) и чиято консумация е много полезна поради многото витамини, минерали и др.п., които се съдържат в нея. Затова няма и да напиша дума повече за тези ползи, който иска да чете из Нета.

    Общо разпространеното мнение е, че едва ли не единственият начин за приготвяне е запържване в масло. Не че няма и други начини, на някои от които съм отделял внимание в блога си:

Свински момици на фурна

"Шницелчета" от свински момици

Агнешки момици с кюфтенца на фурна

Агнешки момици и месо с фасул

Телешки ядки или момици в масло

    Този път съм решил да разкажа за един напълно различен начин на приготвянето им, в резултат на който се получава една наистина дзверска вкуснотия само за гурмани.

    Започвам с това, че преди дни открих свински момици на изумителната цена от 4,00 лв за кило (цена колкото да ни ги изхвърлят), но нали съм си лакомник без мисъл в главата изкупих всичките в месарницата - оказаха си малко над 3 кила. Поразделих си и си ги замразих във фризера на цели 5 торбички.  Нека си отлежават там докато им измисля разни варианти за приготвяне и затова споделям първия от тях:

Замразените момици се вадят фризера и с много голям и остър нож след около 15-а минутки се нарязват на много ситно. Това е много важно ... 

Не бих препоръчал на никого да ги мели - нищо няма да се получи ...

Както са нарязани могат да се сложат направо в гевгир или в купа и да се залеят с вряло вода за 10-а минути. Следва измиване и отново в купата със студена вода и добавка на 1 с.л. оцет (за предпочитане лимонов сок и толкова портокалов). Водата се сменя поне 2-3 пъти - докато след изливането й остане почнти идеално чиста.

В случая момиците бяха около 700 грама в замразения им вид, значи им стигат 500 грама месо.

Желателно е месото да е от бут или плешка.

Смила се (може и в месарницата). Всичко се омесва в голяма купа- добавят се 20 гр. сол/кг; 10 гр. пушен червен пипер; 5-6 грама сушен чесън; 5 грама смлян черен пипер и 1 гр. смляно индийско орехче.

На ръка добре се омесва да стане еднородна консистенция.

Много се чудих, но взех, че бухнах вътре и 2 с.л. сушени домашни зеленчуци от моите. Отново хубаво омесих и със строителния шприц напълних накиснати в лимонов сок и вода свенски черва и навих през 10-а см, за да се получат хубави малки наденички.

В жегата ги оставих на терасата за около час да изпръхнат.

Няколко опекох на грил на тигана и веднага отчетох грешката. Твърде пресни за печени за печене, ами нали сърце юнашко не трае ... Трябваше добре да ги надупча с иглата и дори да ги полея с вряла вода и сетне да ги бухам за чугунения грил ...

Това че леко се напукаха изобщо не им се отрази на вкуса ... Бяха дзверски вкусни - много по-добри от всички варианти...

Една част нарязох и изпържих - нали трябва да се пробва и се оказа още по-голяма Дзверска вкусния...

КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ЛИМОНОВ ЗЕХТИН

    В Италия и в Кипър на много места можеш да откриеш лимонов зехтин, който впрочем е и доста скъпичък. В някои наши магазини вече също може да се открие на цена между 15,00 лв и 22,00 лв за разфасовка от 200 мл.

    Твърди се, че е много полезен, защото освен ползите от зехтина, добавката на лимон усилвала неговите антиоксидантни свойства като в същото време съчетава пикантния вкус на зехтин с освежаващия вкус на лимона.

    Най-често се ползва се дресинг на салати, за овкусяване на зеленчуци на грил или на някои морепродукти.   

В Италия има едно градче Лимоне сул Гарда (до езерото Гарда), където се отглеждат много лимони и може да се купи местно лимончело в много разновидности или пък лимонов зехтин.

    На практика лимоновият зехтин е екстра върджин ароматизиран с лимони. За направата му накисват лимони в екстра върджин за продължително време, за да може ароматът им да абсорбира и остане трайно в зехтина. Доколкото ми е известно цели пресни лимони се накисват в зехтина, но нещо този вариант не ми харесва.

    Направих един два опита и стигнах до извода, че най-добър ефект се постига с полуизсушени кори на лимон - нарязани на ситно, напълнени в бутилка от зехтин до 1/3 и заляти със зехтин. И сетне забравени поне за един месец в шкафа.

Тука на снимката е оригинално бутилче от Лимоне сул Гарда. Пише зехтинов дресинг с лимон 1,5 %.

Пробвах варианти, вкл. и този с нарязан лимон на парчета. Сетне си играх сума ти време да прецеждам и да отстранявам лимоновия сок, който се беше смесил със зехтина.

Не съм доволен от този вариант, въпреки че се получи доста силен лимонов вкус.

  Затова си останах на варианта с овкусяване в почти изсушени лимонови кори. Както писах по-горе, след месец киснене следва прецеждане, пълнене в бутилче и нашият лимонов зехтин е готов за употреба - ароматен и вкусен. 

Как да се овкуси и по друг начин зехтин вече съм писал.

Пробвайте и няма да съжалите.