НАДЕНИЦА ОТ СВИНСКИ МОМИЦИ или ГУРМАНСКА НАДЕНИЦА

 

    Преди да започна тази публикация, ще си позволя да направя едно малко отклонение и да покажа една сериозна книга:

и ведна да покажа нещо написано в нея на стр.393 и сл., на които е разказана една интересна история:

    Няма надълго и нашироко да обяснявам какво представляват момиците (без значение дали са агнешки, свински или телешки) - просто това е тимусната жлеза на животното (а и човека, който също е от животинския вид) и чиято консумация е много полезна поради многото витамини, минерали и др.п., които се съдържат в нея. Затова няма и да напиша дума повече за тези ползи, който иска да чете из Нета.

    Общо разпространеното мнение е, че едва ли не единственият начин за приготвяне е запържване в масло. Не че няма и други начини, на някои от които съм отделял внимание в блога си:

Свински момици на фурна

"Шницелчета" от свински момици

Агнешки момици с кюфтенца на фурна

Агнешки момици и месо с фасул

Телешки ядки или момици в масло

    Този път съм решил да разкажа за един напълно различен начин на приготвянето им, в резултат на който се получава една наистина дзверска вкуснотия само за гурмани.

    Започвам с това, че преди дни открих свински момици на изумителната цена от 4,00 лв за кило (цена колкото да ни ги изхвърлят), но нали съм си лакомник без мисъл в главата изкупих всичките в месарницата - оказаха си малко над 3 кила. Поразделих си и си ги замразих във фризера на цели 5 торбички.  Нека си отлежават там докато им измисля разни варианти за приготвяне и затова споделям първия от тях:

Замразените момици се вадят фризера и с много голям и остър нож след около 15-а минутки се нарязват на много ситно. Това е много важно ... 

Не бих препоръчал на никого да ги мели - нищо няма да се получи ...

Както са нарязани могат да се сложат направо в гевгир или в купа и да се залеят с вряло вода за 10-а минути. Следва измиване и отново в купата със студена вода и добавка на 1 с.л. оцет (за предпочитане лимонов сок и толкова портокалов). Водата се сменя поне 2-3 пъти - докато след изливането й остане почнти идеално чиста.

В случая момиците бяха около 700 грама в замразения им вид, значи им стигат 500 грама месо.

Желателно е месото да е от бут или плешка.

Смила се (може и в месарницата). Всичко се омесва в голяма купа- добавят се 20 гр. сол/кг; 10 гр. пушен червен пипер; 5-6 грама сушен чесън; 5 грама смлян черен пипер и 1 гр. смляно индийско орехче.

На ръка добре се омесва да стане еднородна консистенция.

Много се чудих, но взех, че бухнах вътре и 2 с.л. сушени домашни зеленчуци от моите. Отново хубаво омесих и със строителния шприц напълних накиснати в лимонов сок и вода свенски черва и навих през 10-а см, за да се получат хубави малки наденички.

В жегата ги оставих на терасата за около час да изпръхнат.

Няколко опекох на грил на тигана и веднага отчетох грешката. Твърде пресни за печени за печене, ами нали сърце юнашко не трае ... Трябваше добре да ги надупча с иглата и дори да ги полея с вряла вода и сетне да ги бухам за чугунения грил ...

Това че леко се напукаха изобщо не им се отрази на вкуса ... Бяха дзверски вкусни - много по-добри от всички варианти...

Една част нарязох и изпържих - нали трябва да се пробва и се оказа още по-голяма Дзверска вкусния...

КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ЛИМОНОВ ЗЕХТИН

    В Италия и в Кипър на много места можеш да откриеш лимонов зехтин, който впрочем е и доста скъпичък. В някои наши магазини вече също може да се открие на цена между 15,00 лв и 22,00 лв за разфасовка от 200 мл.

    Твърди се, че е много полезен, защото освен ползите от зехтина, добавката на лимон усилвала неговите антиоксидантни свойства като в същото време съчетава пикантния вкус на зехтин с освежаващия вкус на лимона.

    Най-често се ползва се дресинг на салати, за овкусяване на зеленчуци на грил или на някои морепродукти.   

В Италия има едно градче Лимоне сул Гарда (до езерото Гарда), където се отглеждат много лимони и може да се купи местно лимончело в много разновидности или пък лимонов зехтин.

    На практика лимоновият зехтин е екстра върджин ароматизиран с лимони. За направата му накисват лимони в екстра върджин за продължително време, за да може ароматът им да абсорбира и остане трайно в зехтина. Доколкото ми е известно цели пресни лимони се накисват в зехтина, но нещо този вариант не ми харесва.

    Направих един два опита и стигнах до извода, че най-добър ефект се постига с полуизсушени кори на лимон - нарязани на ситно, напълнени в бутилка от зехтин до 1/3 и заляти със зехтин. И сетне забравени поне за един месец в шкафа.

Тука на снимката е оригинално бутилче от Лимоне сул Гарда. Пише зехтинов дресинг с лимон 1,5 %.

Пробвах варианти, вкл. и този с нарязан лимон на парчета. Сетне си играх сума ти време да прецеждам и да отстранявам лимоновия сок, който се беше смесил със зехтина.

Не съм доволен от този вариант, въпреки че се получи доста силен лимонов вкус.

  Затова си останах на варианта с овкусяване в почти изсушени лимонови кори. Както писах по-горе, след месец киснене следва прецеждане, пълнене в бутилче и нашият лимонов зехтин е готов за употреба - ароматен и вкусен. 

Как да се овкуси и по друг начин зехтин вече съм писал.

Пробвайте и няма да съжалите.

ФРИСА НА ТИГАН

 

    Както много често съм писал, на нашия пазар има едно малко рибно магазинче, което горе долу два пъти седмично го зареждат с прясна риба от Гърция - па и цените му са напълно умерени. Та често си купувам разни рибочета като колиос, фагри, милокоп и т.н. и т.н.

 Наскоро попаднах и на тази рибка, чието име ФРИСА нищо ама съвсем нищо не ми говореше. Любезно ми беше обяснено, че е голяма сардина - между 0,5 и 1,5 кила ставала и била много вкусна. Това последното се оказа напълно вярно.

Има и нежни люспи, които лесно се чистят с тъпата част на ножа, а ако се залее с топла вода, може да се премахнат и на ръка или с гъбата, без цялата кухня да става в люспи.

Беше ми обяснено, че пържена ставала много вкусна, но след като я почистих, реших да я филетирам и тогава й се замислих - дали на скарата, дали на грил тигана или направо печена в тигана. Тъй като филенцата са тънки и крехки, надделя варианта за тигана.

Следва овкусяване с щипка сол, идея бял пипер, малко лимонов сок и няколко капки зехтин.

Естествено и кратък престой в хладилника - 30-40 минутки са напълно достатъчни.

Тиган с незалепващо покритие се загрява и филетата се пекат от двете страни - първо откъм кожата за 3-4 минути и сетне от другата страна - за около 2 мин.

На снимката (не е идеална) изглеждат като прегорели, но не е така.

Вървят си страхотно с картофки и ледено студено питие.

Ако Ви падне подобна рибка, не я подминавайте - дзверски вкусна е, както и да я приготвите.

НАЗДРАВЕ!