Да оползотворим стария колбас

 

    Има и то доста често ситуации, когато сме си купили колбас или пък разполагаме с домашно приготвен такъв и по една случайност сме го "позабравили" в хладилника или във фризера и като го извадим направо е "изсъхнал" ... Както казваме, с брадва не можеш да го насечеш та камо ли да го сдъфчеш.

    Спасението за някои колбаси е да ги завиеш с навлажнена амбалажна хартия и в храдилника като се сменя ежедневно. Но това помага в определи случаи, но не във всички...

    Наскоро открих един направо уникален начин, който не мога да не споделя ...

През октомври купихме от Италия един много вкусен салам. То ако беше една щафетка, да го преживееш, но ние се накупихме като невидяли - носехме цял празен куфар за чекиране, който биде напълнен със салами, сирена и множество  други блаженства.

Преди няколко дни открих във фризера една щафетка- оставих я да се отпусне в хладилника и за съжаление като я резнах, щеше да ми пострада ченето... Или трябваше да я пращам за кучето, но и то сигулно щеше да пострада зъбно. Пробвах изпитания вариант с влажната хартия , но ефектът беше нулев. 

Дълго се чудих какво да направя и в един момент ме осени всевишна идея - нарязване на ситно и пасиране в блендера с идея масълце и бърбънченце...

В крайна сметка се получи нещо като пастет - дзверски вкусно ... 

Можеш да си го мажеш на филийка, да го смесиш с настърган кашкавал и масълце и да си опечеш сандвичи  и какво ли не още ...

Нито скъпият колбас биде изхвърлен, нито реализирах загуби, а получих нов продукт напълно годен за невероятна дзверски вкусна закуска.

В тази смес може да се добавят настърган кашкавал, яйца и/или други неща и да се правят сандвичи и т.н.

Схемата работи и други позахнали колбаси, които могат да бъдат оползотворени и то по напълно вкусен начин и без загуби.

Вместо блендера, може да се настържат на рендето, но си е голяма играчка.

Може да се ползва и месомелачката.

Пробвайте и няма да съжалите!

ШВЕДСКИ ТЕЛЕШКИ КЮФТЕТА ОТ ЛИНДСТРЬОМ

 

    Днес блогът ми условно навършва 10 годинки, което за един непрофесионален блог (често и зарязван), не е никак малко. Много се чудих каква публикация да пусна - натрупали са се в архива направо стотици, защото рядко в последно време пиша ...

    След дълъг размисъл реших да е нещо нестандартно - все пак декември месец прекалахме доста време в Швеция и пробвахме доста неща, дори и готвих и имам няколко интерсни варианта  за шведски палачинки, филе от сьомга и т.н.

   

Затова реших да пусна една за шведски телешки кюфтета по Линдстрьомски от книгата - "Шведска зима и Коледа, която получих като подарък от една очарователна Дама. Тя ме изненада и с неин домашен черен чесън и курут от Узбекистан. За курута - сушен млечен продукт ще напиша отделно нещо, защото просто е уникален млечен продукт и съм правил в годините нещо подобно, но не съвсем в този му вариант ...

    Та да започна с необходимите продукти за кюфтетата:

600 грама телешко смляно месо (не кайма, а именно смляно месо, макар че може да се ползва и добра кайма); 1 малък стрък праз накълцан на ситно; 3 големи с.л. настъргано цвекло (почти 1/2 ч.ч.); 2 с.л. каперски накълцани; 2 жълтъка; 1/2 ч.л. смлян бял пипер и сол на вкус.

    За соса: 

200 мл сметана, идея сол и няколко стръка ситно накълцан магданоз; По рецепта има и щипка пудра захар, но това не ми хареса за приготвянето.

     За гарнитурата: 

    около 1 кг картофи - сварени в леко подсолена вода с подправки на вкус, обелени, нарязани на едри парчета и запечени във Фурната на 180С с идея розмарин и малко масло.

    Изпълнението е направо елементарно: всички продукти за кюфтетата се омесват много добре за няколко минути (всички знаят защо). Оставят се да починат в хладилника 20-30 минути и топката гова кайма се разделя на 8 парчета. Оформят се големи кюфтета и се пържат в смес от масло и олио поравно за по около 3-4 минути от всяка страна.

    Стават още по-вусни като се пекат на скарата с типичното "завъртане", за да получат т.н. "решетка".

    Готовите кюфтета се поднасят топли със запечените картофи и сметановия сос и със зелена салата, овкусена по собствен начин.

П.П. жестоки са - дзверска вкуснотия. Правих на място и бяха неустоими и невероятно -останаха без снимки. Както и палачинките "ванила" и палачинките "какао" и много други неща ...

П.П. снимките са илюстративни и са от източника, чийто линк за съжаление не мога да посоча...

За глинените купички...

 

 Това е публикация от графата "полезно".  Макар и рядко си купуваме глинени гювечета . Понякога се гледжосани изцяло, понякога само от вътрешната страна.

    Тези си купих от Одрин, от една касапджийница - продават техен суджук (телешки или агнешки, около 600 трама петалата). Никога няма да ти кажат как го правят - дюкянчетата са наредени едно до друго, отвън висят низите със суджуци и с етикетчета. Там очевидно нормите на нашето РЗИ не важат - вкяко дюкянче си прави свой собствен суджук и го продава свободно (правят си го там и ей го на .. на пазарЯ). Месото е ясно, но рецептата за подправките е семейна и трудно можеш да се добереш до това какво има вътре ...

Имам личен опит, който съм споделял в блога си.

Та този път подапам на позната касапджийница в Одрин, от която съм купувал страхотна агнешка дроб сарма в алуминиеви тавички. Имам цели две такива и този път с надеждата за още за две, влизам ...

Нямат агнешка дроб сарма - проблем с булото. Иначе страхотно агнешко, телешко - цени по около 25-30 лв за кило. 

Телешкият суджук - 29,00 лв за кило. Ама аз съм се заинатил - искам дроб сарма.

"Шефът" около 85-годишен ми се ухилва и вика "Йок", а ако искаш да си направиш - ей на - тука са купите.

Гледам купички от керамика, гледжосани отвътри и отвън най-простички, по 20 турески лири, демек по по около 1,10 лв за бройка.

Та си купих цели 6 бройчета, а "шефът" ми обяснява, че ако няма було, най-добре в тях ставали "боюк кюфта с юмурта" - демек голямо кюфте с яйце...

Купих си 6 купички и кой като мене ... Шефът, споменах, че бе дъртичът събори цяла купчина откъм 1 м височина и само една се разби - всичко останало оцеля.

На цената за една кутия цигари си купих тези 6 броя, турнаха ми в торбичка, почерпиха ни резенчета от техния суджук - агнешки, силно пикантен...

Прибирам се и ... и наистина - само гледжосани отвътре. Направо за еднократна упортреба - то за левче що да сакаш ...

Та се сетих що рече старикана- шарлан, шарлан ...

Прибрахме се, загрях в тенджерка олио - почти до завиране и с четката обилно намазване по негледжосаната част - цели четири пъти, всеки път след пълно поемане на мазнината.

По този начин глинените купички стават направо вечни, а не за еднократна употреба, както са направени...

Направени са за поднасяне на агнешка дроб сарма, а сега стават за многократна употреба.

Без значение е, че тук таме са били "чукнати" и се е откъртило парченце ...

Просто не можете да си представите какъв крем карамел може да се направи в тях...

Ила както каза Старикана - Кюфта с юмурта и не само. Твърде много в индивидуални порции от по около 200-250 грама.

Та ако Ви попаднат подобни - има ги и тука в БГ, но доста по-скъпи, не ги подминавайте ...

Можете да сготвите чудеса в тях - скариди, месо, яйца, мешано, и какво ли не ...

Та не Ви трябват скъпи съдини... 

Ползвайте най-лесното и НАЗДРАВЕ!