Наскоро попаднах в една от веригите на аржентински хек. Хекът не ми е най-любимите риби - в кварталния магазин често има замразено филе. Единственото му хубаво е, че това филе няма кости и е подходящо за добавка в рибена чорба.
Суха е и не става за печене, единственият читав начин е панирано и пак ми идва сухо. Та затова го избягвам - вари го, пече го, не е моя рибок.
Този пък като го гледах в опаковката ми се стори, че не е съвсем онова бяло и сухо месо, а е по-различно и взех, че се прежалих. След като го приготвих и опитах различните варианти чак съжалих, че не купих още една опаковка да си я замразя за следващото удоволствие.
Опаковката беше 800 грама и 5 големи филета.
Преди да продължа, само казвам, че го извадих от опаковката, подсуших с домакинска хартия, поръсих с черен пипер, идея сол и малко лимонов сок и го оставих да си почива в хладилника докато измисля какво да го правя, па и да пийна едно две бърбънчета за идейност.
Вариант ПЪРВИ:
Проснах филето върху дъската - видя ми се доста дебеличко откъм единия широк край и с острия нож взех, че го поизравних на дебелина. Изрезката е горе вляво. Опиперяването се вижда ... Зачудих се какво да му сложа за плънка и реших, че е най-добре резенчета моцарела.
Можеше и някакво твърдо сирене, но прецених, че тя е най-подходяща.
Чудих се за бекон или нещо друго, но ми се стори не добро като идея.
Захлупих си с другата част от филето и защипах с клечка за зъби. Веднага казвам, не забравяйте за нея - след като се приготви, преди да се сървира клечката се маха.
И да не губим време - в една голяма чиния си омесваме или царевично или пълнозърнесто брашно с малко сол и тайната съставка - куркума (за цвят).
В друга съдина се разбиват поне три яйца.
Знаете - първо в брашното, сетне в яйцата и в тиганЯ.
Ако артиса, няма страшно - ще направим галушки за гарнитура накрая.
Втория вариант - друго филе, пак резнато за изтъняване се овалва в брашно - в широкия край се слага пак моцарела на късчета и се навива на руло по посока тънкия край и се защипва пак с клечка за зъби. Правим и още едно филе като руло, както направихме още една захлюпена пържолка в първия вариант.
Последното филе остава за пържене почти натюр - брашно, яйце.
В последния трети вариант - взема се една палачинка - вярно от вчерашната закуска. Нареждат се ситно накълцаните изризки от филето и относно резенчета моцарела. Сгева се като като плик. Ясно е, че с плика ще процедираме по същия начин - овалване в брашно и яйце и сетне в тигана.
Е,докарахме го и до тиганЯ. Поравно масло и олио добре да загреят и облечените в брашно и яйце пълнени пържолки се бухат там за около 3-4 минути. Сетне се обръщат- за още 3-4 минути. Не е необходими да обръщат през цялото време - един път е напълно достатъчно. Всеки знае- повдигаш с лопадката и поглеждаж- зачервена е, значи обръщаме. Сетне върху кухненска хартия за поемане на излишната мазнина, макар че такава почти няма. Докато си се мъчат в мазнината, си обелваме домат, разваме си краставица и си правим гарнитура.
Може да спретнем и едно картофено пюре - тайната е да му бухнем малко от мазнината от пърженето - става безумно вкусно.
Вляво са "сгънатите" пържолки, най отпред рулцата, вдясно натюра. Гарнитурите се съм показал - нека всеки си се постарае за себе си ... и по собствен вкус.
Затова няма и снимка.
Не остана и снимка на пълнената палачинка, защото се омете докато да разбера, че е попаднала в нечия чиния, но отзивите бяха уау ... само суперлативи ...
Ето и рулцето - направо е разкошно. Сгънатата пържолка е на челната снимка.
Извод, ако Ви падне арженски хек, не си мислете, че от него няма какво да се направи.
Стана дзвернска вкуснотия.
Пробвайте нещо от моите варианти и се надявам, че все ще Ви хареса и НАЗДРАВЕ!
