Е, хайде от мен да мине - не е съвсем класическото абхазко хачапури, по-скоро е вариант на т.нар. "затворено" хачапури, ама не можах да му измисля друго име.
Сетне си имаше причина точно това да направя, защото от няколко дни се боря да направя домашен квас с грозде, който ми се получи изненадващо сполучлив, макар че основно го захванах с безглутеново брашно.
Реших да го пробвам и да направя тесто:
Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;
Беше замесено около 21,00 часа.
След три часа в бокса беше понабухнало, но не достатъчно и реших да го оставя до сутринта.
На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.
След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно, макар че беше доста меко и трябваше да се работи с намазнени ръце.
Чудех се какво да направя с него за закуска и реших да е нещо като питка пълнена с моцарела, приличаща на хачапурито, та затова и мързеливо хачапури.
С намазнени ръце се къса топка от тестото - по-голяма от тази за тенис и върху леко намазнената дъска се разстила почти в квадратна форма. Е, толкова успях - не е необходимо престараване.
В единия край се настъргва на едро моцарела и се захлупва с другата половинка. Краищата леко се притискат да залепнат.
В интерес на истината, за да стане почти истинско хачапури можех да чукна едно яйце върху моцарелата и да го затворя с тестото, но се притесних - за пръв път правя нещо с тесто с квас, та ми дожаля за яйцето.
Направих три такива. Остана малко тесто, от което направих питка, в която "имплантирах" резен моцарела.
Нареждат се в тамата на фурната върху леко намаслена хартия за печене.
Питките резнах отгоре с острия нож. Зачудих се дали да ги намажа с разбито яйце или с прясно мляко или да ги ръсна със сусам или нещо друго и се отказах от всички тези варианти.
Нека си е натурално, да се усети вкуса на тестото.
Печене в предварително загрята на 180С фурна на средна решетка за около 35 минути - до зачеряване. Следва вадене и покриване с чиста леко навлажнена кърпа. След 5 минути се намазват с масло и се сервират. Леко хрупкави, много вкусни. Ако сравнявам с тестото приготвено с мая, вървят напред вкусово. Оказа се, че най си вървят с моя вариант на таратор в чаша. Не съм писал за него, но както и да е.... Впрочем едно парче артиса за другия ден. Беше дори по-вкусно.
Пробвайте както приготвянето на домашния квас с грозде, така и на мързеливите ми "хачапури".
"Скрийте" и едно вътре във всяка "баничка" яйце и намажете с жълтък и ще стане нещо дзверски неустоимо.
Само споделих идеята ..., защото това не е рецепта.
Знаете, че мразя да говоря за рецепти, грамчета, милиграмчета и т.н.
Готвенето е основно реализация на идеи за комбинация на налични продукти, а не досадно търсене на това онова и ако не намиреш перо от врана, да не знаеш как да продължиш ...
Като в приказката за Баба Яга като решила да забърка отровната отвара - имало плюнка от ястреб, пера от орел, корен от гъба и т.н. и т.н., та тя взела, че купила кренвирш ...
П.П. Вместо с моцарела, кашкавал, сирене или там каквото и да е, могат да се напълнят с кайма и да си стане напълно пълноценна вечеря.
Е, дори за приготвянето на една закуска не мога да пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!
