ДОМАШЕН КВАС приготвен с грозде

     Принципно няма да влизам в спор дали за хляба и печивата трябва да се ползва мая или квас. За всяко от тях се има аргументи, както за, така и против. Въпрос на личен избор.

    Няма и да обяснявам що е то квас и как се прави - брашно, вода и евентуално мед и се разчита на естествената ферментация.

    Просто искам да споделя един много лесен начин за направата на квас, резултат на един експеримент - да ползвам грозде за процеса на ферментация.

    Необходими са ни 15-а зърна добре узряло грозде, на което се махат семките, които се намачкват много добре с дървена лъжица, чукалото на дървено хаванче или нещо друго подходящо.

    Понеже съм много умен, не махнах семките и си отворих много работа на един по-късен етап. Така че задължително без семките - инак ще има глава да пати.

    След като гроздето е намачкано се слагат 1 голяма с.л. мед и около 50 мл филтрирана вода (или трапезна). Вода е чешмата не е желателна.

    Следва брашното. По принцип трябва да е бяло брашно тип 500 или дори тип 450. Ама нали се прави експеримент - сложих около 100 грама безглутеново брашно.

    След разбъркването с дървената лъжица се получи доста гъсто тесто. Затворих с капака кутията и я оставих на остъклената тераса.

    Цветът се получи доста кафяв, но това се дължи на безглутеновото брашно - за каквото и да се ползва то придава такъв кафяв отенък.

    Тази процедура бе направена късно следобяд. На другия ден отворих кутията и направо ми се видя странно, че на павърхността му са се получили мехурчета и се е появил аромата на началната ферментация.

    Тука взех, че се стреснах и добавих 1 с.л. с връх бяло  брашно, долях още малко вода - около 30 мл и отново си го оставих да си стои покрито с капака.    

    Късно вечерта - значи от залагането му са минали почти 30 часа, вече имаше този вид- почти изобилие на мехурчета, силен мирис на ферментация.

    Сега вече моментът на подхранването, ама ... нали споменах, че не махнах семките. Тук таме на снимката се виждат, както те, така и по-големинте люспи. Наложи се да си играя всичко това да бъде прецедено през едра цедка и върнато обратно в кутия.

    

    

    Така изглеждаше след прецеждането.

    Добавих още 100-а грама бяло брашно и 60-70 мл. 

    Това на практика е на 3-я от започването. Напълно готов е и при това пробван да се направи тесто.

    Сега предстои прибирането му - може да се съхранява в буркан с винтова капачка в хладилника. Когато ще се ползва, се вади, оставя се до стайна температура, вади се необходимото количество. Отново се добавя брашно и вода и след 24 часа пак в хладилника.

    Ето и две снимки:

Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало.

На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.

След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно.

Опекох за закуска мързеливи хачапури.

Станаха върховни.

Пробвайте, никак не е трудно.

    

    

РУЛАДИНИ ОТ СВИНСКО ЗА СКАРА

 

    Уф, съжалявам за снимката - от телефона е и при това нощем и не се съобразих,че чинията е от дуралекс и всичко ще изглежда ужасно. Ама съм казал, че когато се разболея да си купя специален фотоапарат за снимки на манджичките, ще зарежа блога, защото това няма да е забавление, а ще е болест. А за мене блогът е забавление и място, където да споделям идеи, а не някакви рецепти, дет трябва да мерите грамчета,милиграмчета и да засичате време с хронометър. Готвенето в къщи трябва да е удоволствие, а не задължение, а още по-малко четене от книгата и стъпка по стъпка да се повтаря написаното и сетне да се чудиш защо не ти е станало.

    Ето затова харесвам старите говарски книги - вземаш това, вземаш онова, режеш, пържиш или вариш и печеш... Ами просто идея за направа, а ти го правиш по свой вкус. Домашната кухня не е гурме ресторант и не търси Мишлен звезди за измишльотини, а трябва да е вкусна за всички от семейството.

    Лелей, пак ме обзе логореята.

    Та накратко: трябват ни:

    свински гърди без кост или от онова месо на прасето, на което му казваме осмянка - около 700 грама. Сетне смляно свинско месо около 500 грама - добре овкусено - сол, черен пипер, кимион, настърган лук - една глава и 2-3 скилидки чесън. (добавям в смляното месо и един настърган домат). Останалото ще го обясня.

С остър нож месото се нарязва така, че да се получи "лист" от него. Начуква се между два найлона с дървено чукче, че да да поизтънее. Опиперява се, осолява се и се намазва с тънък пласт горчица.

Който сака може да добави още нищичко за овкусяване.

Върху готовата свинска подложка овкусената кайма се разстила с добре притиска с ръка.  Дебелината на слоя зависи от мерака в момента.

Цялата тази конструкция се навива на стегнато максимално руло и се пробожда през около 1 см със шишчета.

Както сме го навили, малко пиперец и солчица - ей така -за отскок.

Следва нарязването на рулото - желателно с остър като бръснач нож (моите са все такива).

Всяка парче се завива в домакинснко фолио и заминава в хладилника - нека да е за 24 часа.

Колкото повече си седи там, толкова по-добре.

До три дни съм го държал безпроблемно и сетне направо се разкапва.

Вади се от хладилника, маха се стречфолиото, намазване с четка със зехтин овкусен с розмарин и върху скарата.

В името на експеримента, се пече върху алуминиево фолио, а трябваше да е върху ония невероятни тефлонови подложки.

Както и да е, стана идеално.

Дзверска му работа.

На снимката е без каквато и да е гарнитура - ей така голичко голишарче, за да се види колко крехко е станало.

А за добавките - картофи, зелентии, домати, кой каквото иска. Това не е моя работа.

Дадох идеята, а Вие се пробвайте - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

Панирано пълнено свинско филе а ла Сан Джакомо

    После ще обясня заглавието на ястието - то си има и малко история.

    Като за начало изброявам необходимите продукти - свинско контрафиле, пушен кашкавал (още по-добре червен чедър), сирене бри или камамбер, сол и черен пипер на вкус; за панирането - брашно, яйца и галета; за пърженето - олио и гъша мас (може и масло). Са сервирането - на кой каквото душата му сака.

    Количества няма - всичко зависи колко са "нападателите", а и от последващото описание сами ще се ориентирате.

Започва се с контрафилето - почиства се от ципата и се нарязва напречно на тънки парчета по около един сантиметър дебелина.

Между два найлона всяко парче се начуква с дървено чукче до максимално изтъняване.

За приготвянето на едно пълнено филе трябват две такива парчета.

Върху дъската се слага начуканото парче филе, отгоре се нареждат резенчета пушен кашкавал, резенчета бри.

Следват отново тънки резенчета пушено сирене и краищата на месото се сгъват отгоре като плик.

Намазва се с четка с разбит белтък.

Взема се второто парче от начуканото филе и покрива и завива като плик.

На снимката е ясно какво трябва да се получи.

По същия начин се подготвят и останалите "пликове от месо със сирена.

Разчетът е поне едно такова за една порция, но за по-ящните - нека са две.

В три подходящи съдинки  си подготвяме - брашно, разбити яйца и галета.

Количествата - колкото да стигнат за панирането на "месните" пликчета.

Ако артиса малко може да се направят палачинки или нещо друго и да се сервира допълнително към гарнитурата.

Всяко парче се овалва обилно в брашното и сетне в яйцата. Дори ги оставям за по една две минути в тях да поемат повече брашно и яйце.

На галетата обръщам малко повече внимание - не купувам готова, а си я правя от стар изсъхнал хляб. Много е по-изгодно и икономично.

Галетата се смесва със сол, черен пипер, сушен лук на гранули и сух чесън.

Всяко парче се овалва добре в галетата и се оставя за малко да "дръпне" и да се поеме.

Пърженето - в добре загрято олио с гъша мас, равни количества, или ако няма гъша мас, масло.

От двете страни до хубав златист цвят.

На всеки две парчета тигана се забърсва и се добавя нова мазнина.

Ваденето на готовите парчета - в тенджера с капак.

Сервирането - може и цели, може и нарязани и желателно обилно поръсени със ситно нарязан магданоз.

Моята порция е с лятна салата - овкусени домати с куп неща и в добавка чесново хлебче.

Това си е направо дзверска вкуснотия - особено топло - сирената се разтичат и могат се топват с вкусното хлебче, а за месцето няма какво да описвам - крехко, нежно и направо се топи в устата.

Ето още една снимка - в разрез. Не само изглежда ефектно, но и е неустоимо вкусно.

А защо е "а ля Сан Джакомо" - преди 100 години хапнах нещо такова близо до църквата "Сан Джакомо" във Венеция - нищо различно - само беше от пилешко месо и поднесено с картофено пюре и някакъв сос.

Пробвайте смело, никак не е трудно - прави се лесно и става наистина дзверски вкусно.

Няма да съжалите, ако се престрашите и НАЗДРАВЕ!