ВКУСНОТИИ НА РАКЛЕТ ГРИЛ

 Притежавам едно такова уредче наречено раклет грил и доста често го ползвам. Оно е на "два етажа" - на първия се нареждат едни такива "купички", в които може да се пече всичко - основно отгоре. Трябва добре да се намаслят и да се сложи каквото душа ти сака - яйце, сирене и яйце отгоре, резени бекон и т.н.

    "Вторият етаж" е плоча, на която на практика може да се пече всичко.

    За пръв път ще правя публикация от този род - просто ще покажа снимки и то доста - на когото не му е интересно нека да да подминава и да не коментира.

    Подготвям си пържолки - добре овкусине и престояли в хладилника поне 24 часа; правя си кюфтенца; подготвям си наденички; забърквам си тесто за пърленки и т.н.

    Естествено и много лед и хубавото питие - уиски или бърбън, зависи от настроението.  Бирата и виното са липсващи, защото ми вредят на стомаха ...

    Засядаме на дивана и фьотьойлите пред ТВ-то, на масичката инсталирам раклет грила, на удобни места си нареждам продуктите, сипвам питиетата и давай смело напред.

    Странното е, че при печеното на уредчето няма излишни пушилки и миризми, както на скарата и все едно, че го няма ... 

    Само се протягаш, нареждаш отгоре и с щипката обръщаш и бухаш в чиниите... И назраве!

    Така, че основно снимки:

Уредчето загрява, пържолите са готови.

Купичките са намаслени и гови да заминат на слънчасване.

Пържолки, кюфтенца се пекат пред погледа ти и на наронаселението около тебе.

Пият си питието с лед и точат лиги.

Дори тропат с вилици по празните чинии - както излизахме на т.нар. "тиганени" бунтове, ако ги помните ...

Пообрнал съм ги.

Странното е, че няма пушилка, дим и аромат на селски панаир.

"Купичките" отдолу започват да цвърчат.

Трябва да се назориш и да включиш на ароматотерапия, за да усетиш що се случва пред погледа ти и поредната чаша, която странно бързо се празни ...

Колкото и да е странно - намаслено, отгоре сирене и свиннски гърди и запечено, става невероятно вкусно.

Кюфтетата и пържолката придобиха хубав загар и невероятен вкус.

по-ситно нарязаните мръфчици (секретно изкиснати в кока кола, сетне гурме сол, черен пипер, овалване в разбито яйце) и запечени в масълце ... разкош.

Подхващаме наденичките, филийките лебец се запичат в пуснатата мазнинка и поемат аромата.

Тайната съставка е поръсване на наденичките с кимион както са се намърдали върху плочата ...

Отдолу в масълце се препичат сиренца.

Само да не забравяме да ги обръщаме ...

Вкуснотията продължава да си жари и да я прехвърляме в чинията - само дето не се вижда острият нож, че тези мезета си иска и остро оръжие ...

Снимка без коментар - всичко е хванато, ама нещо уискито е избягало :)

Кюфтета са станали направо перфектни - не си личи, но при оформянето на едно им бяхнах малко масълце по средата, а на други - много ситна бучка лед.

При това си бяха доста охладени - приготвени от вчера за днес и извадени направо за плочата.

Забърсваш плочата с кухненска хартия - идеално чиста е и идва ред на свинските флейки мариновани с сос от нар и много църно пиперче ...

Вадиш в купата - режеш и нападаш. И не забравяш за питието...

Докарахме ред и за бекончето - ама е с кожичка и втрита едра сол...

Не може само на мръфки..

Трябва и малко да си поиграем - бушим чушките, печем, плик ... плачем и чистим от люспата като се омазваме целите до ушите и сетне пак върху плочата с бучка някакав измислен кашкавал и сирене.

Този пък скарата нещо "запуши", ама не беше ужасно ...

Може ли да прескочим тиквичките на плоча- в никакъв случай. Нарязани на резени, осолени, овкусени с църно пиперче и пак върху плочата.

Тука и патладжанчето взе да се сърди, че остана недокуметирано.

В това време мръФчиците, напръскани само идейно с балсамико и леко разредено табаско, отдъхват и чакат разните му там несериозни зелентии да се опекат ... 

Като се подхванеш да правиш вакханалия на раклет грила за една вечер и за куп народ, няма и начин да не завършиш с вратните пържоли, които до този момент ги нямаше, защото начукани отлежаваха в хладилника и бяха направо изстинали от страдание по горещата скара.

Последно мръФки на плочата - вероятно и на нея й омръзна от тях, но нас не.

Почти финално го докарахме до пърленките с чесън и доста масълце ...

За финал - един полуизсушен свински врат - тип Трапезица, само църнат за секунди ...

За съжаление след него, историята не иска да помни каквото и да е ---

защото .... ами необходимостта от шкембе чорба на другия ден и зелев разсол, когато определят битието ти, просто ти се иска да не помниш ...

Насладете се на вкуснотиите приготвени на това уредче, ако го имате и НАЗДРАВЕ!

КРЕМ СУПА ОТ ТИКВИЧКИ

 

    Крем супите са много благодатни за приготвяне - хем се правят лесно, хем носят на всякакви вариации и прояви на въображение.

    Веднъж като им хванеш чалъма насетне е лесно. Могат да се направят от какво ли не - от най-различни зеленчуци; само от един два (картофи, тиква, броколи, домати, леща и т.н.), дори може да се добави и някакво месо - за да не е съвсем постна.

    В общи линии, обикновено крем супата се прави като нарязаните на кубчета зеленчуци се слагат в подсолена вряща вода и се варят до готовност. След това се пасират. За разреждане някои слагат прясно мляко или сметана и добавят масло. Традиционно е прието да се поднасят с прясно приготвени крутони.

    Имам си собствен начин на направия, който някои хора определено няма да харесат...

    За крем супата - поне 4 порции са необходими три средни тиквички, 1 голяма глава стар лук; 3-4 скилидки чесън (че и повече носи), по един среден картоф и морков. Също така масло, сол и черен пипер на вкус.

(излишно е да споменавам, че за осоляването ползвам моята гурме сол, както и за допълнително овкусяване - поне 1 с.л. от сушените ми зеленчуци).

    Тиквичките и картофа се измиват, обелват (ако тиквичките са свежи, не е необходимо) и се нарязват на кубчета. Лукът, чесънът и моркова нарязвам на ситно.

    В подходяща съдина се загряват поне 1 с.л. масло и 2 с.л. олио и последователно се задушават нарязаните кубчета морков, лук и чесън. Отнема 4-5 минути и се добавят картофите и след още 2-3 минути тиквичките. Разбъркват се добре и се заливат с врящ бульон (зеленчуков примерно), но ако няма - просто вряла вода колкото да ги покрие. Осолявам и слагам подправките. Варят се на средно силен котлон до готовност.

    В този момент с решетъчна лъжица отделям 1-2 лъжици от зеленчуците (не е задължително). Останалото пасирам с пасатора до кремообразно състояние.  Ако е рядка, добавям 1-2 лъжички брашно от нахут. Връщам обратно на котлона за кратко - колкото да заври отново като си добавям и отделените преди това зеленчуци. Следва задължително бучка масло.

    Не харесвам вариантите с добавяне на прясно мляко или сметана (не са "моето"). За сметка на това, ако имам топено пушено сирене слагам по малко.

   

Сервирам с леко поръсване на черен на черен пипер и тънка струйка зехтин. Така ми харесва.

Ако се присетя поръсвам със ситно нарязан копър или магданоз.

Но моята порция в общи линии винаги изглежда така - с добавка на чеснови крутони и натрошено сирене.

В общи линии това е моят вариант на направия и го предпочитам, защото след предварителното задушаване (запържване) в мазнината заленчуците имат по-наситен вкус, а не стоят като "измити" ...

Пробвайте и може би няма да съжалите!

Шницел от свинско месо

 

    Шницелите са ми едно от любимите ястия и то още от детството. Баба ги правеше доста често - едни такива огромни и с една пухкава панировка. Как правеше каймата и как я месеше нямам спомен, но ставаха все едно че са от месо. Сетне в казармата шницелите бяха празник, че основно бяхме на пилеЩо (на обяд пилешка супа и за второ пиле бутче и за вечеря през ден - пак пиле). Впрочем от тогава избягвам пилешкото. Сетне в студентския стол. Едва по-късно открих и шницелите от месо, които ми станаха любими и като се присетя, си се "глезя".

    Що е то шницел?  Ами простичко - ястие приготвено от начукано или мляно месо (оформено като голяма пържола и то без кост), панирано и изпържено в маслена баня. Шницел натюр е оваляно само в брашно и запържено (буквално задушено в собствен сос). Виенският шницел е от тънко начукано телешко месо. Често шницелът се овалва в брашно, яйце и сетне в галета.

    Идеалният шницел трябва да има златисто кафява коричка и да е мек от вътре.

     Освен от свинско и телешко, шницел може да се направи и от пилешко и от друг вид месо.

    Впрочем има и вегетариански шницели - от смлени зеленчуци с добавка на сирене, яйце и галета. И пак панирани преди пърженето.

    Общото между всички шницели е формата - както му казвам, да бъде голям като подметка 45-ти номер.

    Интересното е, че в блога ми имам съвсем малко рецепти за шницели:

ШНИЦЕЛ ПО ВИЕНСКИ, но не "Виенски шницел"

Икономични шницели

Шницели от тиквички и не само

    Тука ще разкажа за един мой вариант, който си ми е любим като метод на направия.

    Количества няма да давам нарочно - всеки си преценя колко месо ще му трябва в зависимост от народонаселението около масата.

   

Предпочитам месо от рибицата (контрафилето), но стават и от бута и от плешката (стига да са леко подмразени, за да могат да се отрежат тънкофайски напречно на месото. Рибицата има една ципа, която трябва да се отстрани с остър нож. (Ако ме домързи понякога и не я отстраня, преди начукването я цепвам на доста места - както се вижда на снимката).

Следва начукването на месото - между два найлона - с дървено чукче - доста старателно - до максимално изтъняване, като парчето се обръща няколко пъти.

Следва овкусяването на месото - обикновено са достатъчни само сол и черен пипер. Само че аз предпочитам да овкусявам с моята универсална гурме сол с добка на още малко черен пипер и просто идея кимион. В зависимост от настроението, добавям или малко портокалов сок или сос от нар. Оставям да се овкусяват така на хладно поне два часа, а понякога - от днес за утре.

Следващата стъпка е обилно овалване в царевично нишесте (не в брашно); притескане с ръце и изтупване. 

Оставям така за няколко минути, потапям в разбити с щипка сол яйца и в тигана.

Пържа в смес от олио и масло или пък само в гъша мас до зачервяване от двете страни - обикновено от едната страна за 3-4 минути и от другата за 2-3 минути (или за малко повече - зависи колко силно ми е загрята мазнината и това дали пържа един шницел или съм сложил два или три в тигана).

Вадя ги върху домакинска хартия или върху решетка. Не че поемат мазнина, но "за всеки случай".

Това е моят вариант на панировка, но не изключва и варианта след потапянето в яйцата да се овалят и в галета.

Тука може и да се направи т.нар. "двойна панировка" - галетата да се притисне с ръце и отново потапяне в яйце.

Възможните варианти за панировката са толкова много, че не мога да ги изброя, но за класическия шницел е това - без овалване в сусам, царевично брашно, или натрошен корнфлейкс и др.п.

Сервирането - със салата, пържени картофи или картофено пюре.

П.П. впрочем почти по същия начин се правят прословутите италиански скалопини, но съществената разлика е, че парчетата месо са сравнително малки и често се приготвят с добавка на някакъв сос - най-често гъбен и т.н.

Лелей колко обяснявах, за това време щях да направя едно кило шницели.

Правете смело, лесно е и да не пропусна - НАЗДРАВЕ!