Бързи и лесни банички от бутер тесто

 

 В събота или неделя доста често правя тези бутербанички вместо традиционните бухти или палачинки. Правят се много лесно, а печенето сякаш е по-бързо отколкото на обикновената баница. 

    Най-важното е, че могат да се приготвят и от най неизкушения в готвенето и печенето.

    Необходими са един пакет или по-малко (зависи от големината на тавата), около 250-300 грама сирене и две (може и три) яйца.

    От бутер тестото се изрязват ленти с дължината на тавичката  и широчина около 10-а см. 

    Натрошеното сирене се смесва с яйцата.

    По дължината на лентата бутер тесто от едната страна се слага от плънката и внимателно се навива на руло.

    На дъното на тавичката (ползвам йенска) се застила хартия за печене и рулата се нареждат в нея като помежду им се оставя малко разстояние (поне 0,5-1 см). Като се напълни тавичката, ги нарязвам на парчета с дължина 8-10 см. 

    Отгоре се заливат с остатъка от плънката.

    Пече се на 180С в предварително загрята фурна - около 35 мин. и/ или до хубаво зачервяване.

    Голяма вкуснотия, която се прави по-бързо отколкото обяснявах.

    Пробвайте и ще Ви станат любимите бързи и мързели ви банички за закуска.

Здравословни бонбони

 

    Това не е рецепта, а просто начин или идея как да се направят здравословни бонбони - без захар, без каквито и да е добавки и в същото време да проявите въображение.

    Обяснявам какво съм направил: 500 грама фурми се обезскостяват (може да се позват и такива без костилки), при тях се сипват една две  коняк или ароматно уиски (може и без това, а може да се сложи една ванилия за аромат). Смилат се до кашеобразно състояние в блендера.

    350 или 400 грама бадеми се смилат в блендера до получаване на бадемово брашно.

    Двете съставки се смесват с 2 или 3 с.л. какао на прах.

    След това с навлажнени ръце се оформят бонбони, може да се ползва и пластмасова форма и т.н.

    Оставят се да подсъхнат малко и са готови за консумация.

    От тук нататък вариантите са много - могат да се овалят в какао, в настърган шоколад, кокосови стружки или в разтопен шоколад- въпрос на мерак и предпочитание.

    Имат сравнително голяма трайност- на хладно в кутия - поне две седмици, че и повече.

    Захар не е необходима - фурмите са много сладки и калорични.

А вариантите: толкова са много, че не мога да ги изброя:

фурми с орехи, или кашу, или лешник, или бадем

вместо фурми - сушени кайсии или смокини, че дори и сушени сливи

вместо ядки може да се сложат смлени овесени ядки

и т.н. и т.н.

Пробвайте и експериментирайте смело - ще получите идеални и зравословни  бонбони по собствен вкус.

За кОли или деликатес от свинска шия

 

 Признавам си, станах на 100 години и за пръв път чувам за "за кОли".

    Вероятно и малко от Вас са чували за тази част на прасето, на която казват така.

    Историята е интересна - прибираме се от морето и минаваме през един месарски магазин покрай Сливен (няма да им правя реклама и няма да ги коментирам повече - имам си нещо наум за тях), от който не пропущам да пазаря.

 Наред с всички деликатеси, от които ми текат лигите и се чувствам като малко дете в сладкарница, гледам на витрината едни такива странни леко триъгълни парчета по около една педя много шарено месо ии тънка кожичка.

  Няма надпис какво е, а само цена - 6,50 лв/кг. Питам какво е това и продавачката ме гледа учудено - как какво? ам чи тва е "за кОли". Мой ред е да я гледам още по изумено- какво, какво? Ударението се оказва на О-то и това били две думи...

Като видя неподправеното ми изумление, жената съвсем любезно ми обясни, че това била стара дума точно за тази част на прасето от шията, където майсторите колячи във време оно забивали ножа и рязвали гръцмуля на добичето.

Та от тогава останало наименованието и парчетата от едно прасе били малко.

Взех,че изкупих всичкото налично - около 2,5 кг. Прибрах се и веднага го бухнах в купа в вода с добавка на 2-3 с.л. оцет и 1 ч.л. сода - да се изкисва и да му излиза кръвчицата, че имаше такава. Смених водичката на два три пъти, докато остане чиста като изворна.

Сетне с острия нож изрязах излишните парчета и оформих що годе правоъгълниш такива. Изрезките запържих с лук - без мазнина и доста подправки, че биля имах и една две сушени манатарки, но това е друга история и няма нищо общо с настоящата.

Изрязаните парчета подсуших с кухненска хартия, осолих с 23 грама нитритна сол на кило, щипка чили на люспи, 1/2 ч.л. пушен червен пипер и 1 ч.л. бял пипер ситно смлян. Последва вакуумиране.

Двата пакета - общо около около 1,5 кг заминаха в хладилникя и в интерес на истината бяха "забравени" за почти един месец.

Толкова дълго не съм държал овкусено месо и се чудех дали не го е хванала смрадта ... Ама си стоеше много добре и пред погледа ми с всеки изминат ден ставаше все по-ярко червено, а при обръщането - като че ли по-меко.

Задържа се толкова по една проста причина- не че исках, а просто се наложи да отсъстваме продължително от къщи...

Понякога и така се случва - искаш, не искаш, мръФката малее ...

След  почти един месец направих една страннна конструкция - голема тенджура, двата пакета За кОли,1  буркан с вода да ги притиска и варене на су вид на 75С за 4 часа.

След това пакетите с месото в купа с лед за около 3-4 часа

После в хладилника за още 24 часа.

Не знам откъде набрах това търпение.

И от тука нататък нямам какво да описвам, то всичко се вижда и е ясно.

Имам само едно предложение, който даде подходящо име за тази рецепта, ще му подари една от моите три книги по него избор.

Пробвайте и няма да съжалите - дзверска вкуснотия е и НАЗДРАВЕ!