Наденички от варени меса и хляб - почти по португалски

 

    Понякога се "разхождам" из Ютубе и си гледам разни работи - особено когато се наложи да чакам някъде по-дълго време. Там има една функция да гледаш клипчето, без да го пущаш и ако има субтитри, си излизат и можеш да си четеш. Та преди време попаднах на едно такова изумително чудо - горе долу домашна наденица с хляб. Каквото разбрах, разбрах - евреите в Португалия я били измислили и сега била много популярна. Като тръгнах да я търся, Гугльото не ми я намери, но пък основното бях запомнил като принцип на направия.

    В тези жеги тръгнах да разчиствам фризера и открих в него едни направо поизостанали пакетчета - пилешко бутче, четвъртинка пилешки гърди, една вратна пържола, малко свинско за готвене... Та чак си се зачудих на мене си защо съм слагал във фризера такива дребни нещица. И както им се чудех, асоциирах за онази наденица, която се правеше от пилешко и месо.

Оставих месото да се размразява, напънах паметта си и въображението и се подхванах ... 

Едновременно с обясненията ще давам и количествата, защото са малко произволни:

Пет средни главички лук бидоха обелени и нарязани на ситно заедно с толкова скилидки чесън. В тенджера загрях 2-3 с.л. зехтин и в тях задуших лука и чесъна, добавих късчетата свинско (400 грама) и цялото пилешко бутче (350 грама). В момента, в който промениха цвета си, последва 1 с.л. червен пипер и 1 ч.л. пушен червен пипер. След това се налива около 1 л топла вода, пущат се 2-3 листчета дафинов лист на едро, 5-6 бахарчета, 10-а зрънца черен пипер, 1-2 карамфилчета и идея сушен магданоз и мащерка, както и 1 с.л. сол без връх.

Вари се на слаб котлон до пълното сваряване на месото.

След това бульонът се прецежда като се отделят месото, ако има и паднали костици-и те, дафиновият лист се изхвърля. Лукът не се изхвърля, както и зрънцата пипери - те просто се счукват небрежно в хаванчето.

Свареното месо се обезкостява и накъсва на ситно и дори се накълцва. Оставих го по-едро и го отчитам като грешка, защото се отразява на текстурата при печенето.

Затова препоръчвам да бъде поне 1/3 на по-едро, а останалото скълцано на ситно.

Идва ред на хляба - най-добре е стар, добре изсъхнал хляб. В случая ползвах 10-а филийки бял, пълнозърнест, ръжен. Някъде около 450 грама. Хлябът се пуща в поне 2/3 от прецения и още топъл бульон и се оставя в него да набъбва.

След това се натрошава с вилица - и си става направо като тесто. При необходимост може да се долее още от бульона или да се добави още сух хляб.

В общи линии количество на хляба около 2/3 от това на месото.

Сега е моментът да се пробват и месото и хляба за сол и евентуално да се добави малко. Може допълнително да се добави и прясно смлян черен пипер, сух чесън и пушен пипер, което и направих - по 1 ч.л.

В по-голяма съдина се смесват накълцаното месо и напоения хляб и се изчаква да изстине добре.

За пълненето на такива малки количества ползвам шприца - много е удобен. 

Пълни се в изкисвани във вода с лимонов сок свински черва без голямо престараване. С една дума рехаво...

Сега едно малко отклонение - спомням си от клипчето, че след като се направи сместа, в тиган със загрят зехтин се задушава една ситно нарязана връзка пресен лук с още чесън и се добавят. Става тук  таме шерено, но реших, че няма да го правя ... Стори ми се, че вкусовете вече съвсем ще се объркат, а при пробавата на сместа прецених, че и така е много вкусна и не е необходимо да се слага какво и да е повече.

След пълненето се навързват на отделни парчета с дължина 10-12 см. като се провисват за малко да се отцедят и поизпръхнат.

По клипчето следва опушване за няколко часа и след това са готови за термична обработка - печене на скара, грил, фурна и т.н.

До опушване все още не съм го докарал, така че този етап то се прескача.

От описаното по-голичество продукти излезнаха 9 наденички с общо тегло 1,5 кг.

Отделих две за печене - проба, а останалите във фризера.

В саханчето тънък ред картофи, малко от останалия бульон и двете наденички.

Печене за около 40 минути на 180С във фурната.

Страхотен аромат, дзверски вкусни.

Ако не ги бях правил и не знаех какво има, изобщо изобщо не можеш да предположиш, че има хляб вътре ...

Най-важното, правят се лесно, без много усилия, могат да се ползват поизостанали парчета месо - най-различни (все пак основно и задължително е пилешкото), подправките могат да вавират по собствен вкус и т.н.

При това са съвсем бюджетни, което в тези времена никак не е маловажно.

Вървят си и летни салати - и с печени зеленчуци.

А какво мезе към питието са е направо излишно да обяснявам.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Бухтите на Баба, но "модернизирани" с извара

 

    Бухтите или бухтичките са една любима закуска особено в съботните или неделните дни и са страхотна и доста по-лесна алтернатива на палачинките. 

    За бухтите съм изписал доста в блога - бухтите на Баба, кашкавалени бухти, уникалните бухти "корона", а и почти всеки си има собствена рецепта и не е необходимо кой знае какво да се направят. Само че в случая резулататът е уникален и не мога да не го споделя.

    Става реч за най-обикновени бухти с извара - правил съм такива много пъти, но не са се получавали нещо особено - май заради изкуствената извара. Откак попаднах на невероятната извара в една от веригите (няма да й правя реклама) съм направо очарован от нея - става невероятно топено сирене, а за бухтите да не говорим.

    край на приказките:

Необходими са: 1/2 опаковка извара (продават ги по 275 грама), 1/2 кофичка кисело мляко - около 200 грама, едно яйце, по 1 ч.л. сол и сода, захар; 1-2 с.л. олио и брашно - 4-5 с.л. Това е изненадата, че брашното е доста по-малко от обичаното.

Изпълнението е елемернтарно: изварата с яйцето се разбиват старателно с вилица (който иска може и с миксер - ще стане кашичка и изварата няма да се усеща изобщо). Добавя се киселото мляко содата и в него с 2-3 капки лимонов сок тя се погасява. Да не забравим солта и идея захар. Следва добавяне на брашното - 4-5 с.л. с малко връх. Трябва да се получи достатъчно  гъста емулсия. А и да не забравим 1-2 с.л. олио.

В тясна и висока касерола се загрява олио поне 3 пръста (при това скъпо олио) и с чаена лъжичка се пущат малки порции от тестото. По 4-5 най- много.

Като се засрамят та чак до кафяво, се вадят върху в чиния с домакинска хартия да им отнеме излишната мазнина.

Резултатът е невероятен - дзверска вкуснотия, макар и да няма в тях мръФка. Казах "мръФка" и вероятно следващия път ще опитам и с малко дабавка на каймица :) 

Пробвайте и няма да съжалите - от това количество продукти се получават бухти за цели четирима ящници. При нас дори артисаха малко - за следобедното кафе. 

Вървят си с всичко - с мед, със сладко, със сирене - но със сладкото ми от боровинки бЕха трИпач ...

Чорба пача от свинска глава

 

     Свинската глава за мене е истински деликатес, който въпреки известни затруднения при приготвянето, става дзверска вкуснотия в какъвто и вариант да се прави.

    В блога доста съм писал за свинската глава - например как да оползвотворим свинската глава, или как да се направи пача от свинска глава в различни варианти - саздърма или пача от свинска глава, или пък как се прави деликатес от свински бузи. Писал съм и за различни видове чорби - от крачета, шкембе или търнак чорба, но за пача чорба нещо съм пропуснал да напиша и редче.

За направата на чорба пача има доста варианти като болшинството се свеждат до свинска глава, крачета и уши в различни комбинации.

За мен истинската чорба пача си е само от свинска глава и то цяла.

Само ще вметна, че в една от месарниците до нас поне 2-3 пъти седмично пущат в продажба цели, белени свински глави (само са без език) и то на цена 4,49 лв за брой. Направо си е бюджетно особено като се има предвид крайния рандеман.

Започвам с това, че за такава глава си трябва доста голяма тенджера, в която да се напъха и да има достатъчно място- най-удачна е 10 л-ва.

Главата се измива много добре, слага се в тенджерата с хладка или студена вода. Водата се сменя поне 3-4 пъти през 30-а минути.

Варенето-измитата и изкисната глава се залива със студена вода поне два пръста над нея.

Когато заври, котлонът се изключва, водата се излива и главата се измива.

След това отново в студена вода и като заври, силата на котлона се намалява почти наполовина и се оставя така да си къкри. при мене до пълна готовност отиват почти три часа т.е. докато месото като го боцнеш с ножа само да се отделя от костите.

В този вариант също се налага от време на време да се обира пяната, но е доста по-малко отколкото ако не се изхвърли първата вода.

След като главата се е варила почти два часа в тенджерата се слагат 2-3 цели глави лук и поне една цяла глава чесън, както и 20-а зърна черен пипер и 5-6 бахар. Може да се добавя и един дафинов лист, едно карамфилче или и звездовидно анасонче (но обикновено не слагам такива неща). Добавя се и солта - 1 с.л. с връх (но това е на вкус).

След като главата е сварена, изключвам котлона и я ставям върху него да си изстива.

Може и директно да се отстрани от котлона, да се извади главата в отделна съдина, бульонът да се прецеди и след това изстината глава да се обезкости. Само че аз си предпочитам моя вариант. 

Главата се отделя за обезкостяване, а от бульона внимателно се отстранява голямата част от застиналата най-отгоре лой. тогава вече го загрявам и леко и прецеждам.

Бульонът се прехвърля в подходяща тенджера, слага се и накъсаното месо, при нужда се осолява и се вари до редуциране поне на 1/3 от течността.

може при варенето да се добавят няколко зрънца черен пипер.

За мен това е класическият вариант на пача чорбата от свинска глава.

Така сварената пача чорба се сервира топла с добавка в купичка на счукан чесън със сол и оцет.

Има и още вариант за направията, при който чорба пачата става малко по-лека и по-моему доста по-приятна на вкус.

В тиган леко се запичат 2-3 с.л. брашно, разреждат се с чаша прясно мляко и малко от чорбата и се дабавят към чорба пачата.

Също става голяма вкуснотия...

От една глава излиза огромно количество - поне 10-а порции, че и повече.

Правете смело и се наслаждавайте на една зверска чорба пача и НАЗДРАВЕ!