Чорба (варено) от свински език

 

     Езикът, било свински или телешки, е голяма вкуснотия, но вариантите за приготвянето му могат да се преброят на пръсти. Стандартно - варен и/или печен, запържен в масло, маринован и в няколко комбинации - с шкембе и т.н. С този начин на направия не откривам топлата вода, а просто давам още един много вкусен вариант.

    Бях се накупил с доста свински език - около 2 кг, че рядко го има по месарниците. Все пак от едно прасе се вади един език около 350 грама, а не 20+ кила бут. 

    Няма да обяснявам надълго и нашироко как се вари свински език, но една от малките тайни е да се цепне с дебелата част с ножа и сетне да се изкисва в студена вода, която се сменя на няколко пъти докато спре да отделя кръв.

    Варенето е ясно: добре изкиснатите езици се слагат в студена вода с добавка на 1-2 дафинови листа, една цяла глава лук (без да се бели), 3-4 скилидки чесън (също без да се белят); 1 цял морков (и едно пощърначе, ако имам),10-а зърна черен пипер, 5-6 бахар и поне по едно карамфилче и звездовидно анасонче. Обикновено на кило език слагам поне 2- 2,5 л вода, защото целта ми е да получа и много хубав ароматен бульон. Вари се докато езикът омекне - като бочнеш с вилицата, да прониква в него като в масло - демек леко. 

    Когато езикът е сварен, веднага се вади и охлажда в ледена вода и се бели веднага. Ако охлаждането е шоково, беленето става много лесно.

    Що се отнася до бульона от варенето, прецеждам го през цедка - всичко се изхвърля, а прецеденият бульон както е в купата се слага в хладилника. След охлаждането отгоре се появява слой от мазнина, който се отделя и изхвърля.

Та ето ги сварените и обелени езичета. Имат една дебела част, която си стои малко безформена и няма "търговски" вид. Точно тази част я отделям от езиците и най-често я приготвям с масло, а останалата част от езика - мариновам (рецептата за маринован език - в друг пост, не сега).                                                                Този път при наличието на хубав, гъст и ароматен бульон, реших да направя нещо от сорта на чорба или варено от свинския език - демек от бульона и изрязаното от него. Ами при наличието на тези два продукта, почти нищо друго не е необходимо, както и всичко става много бързо и лесно, тъй като основните продукти са вече готови.

Сега е моментът разбирачите да ме направят на мат маскара, ама нейсе ... В тенджерката загрявам 2-3 с.л. масло, и леко задушавам 1 малка главичка лук нарязана на ситно заедно с 1- скилидки чесън. Налива се бульона, слага се и езика и се добавят 1 -2 обелени и нарязани на едро моркова, както и 3-4 обелени и нарязани на едро картофа. По желание може да се добави и 1 глава лук нарязана на едри парчета. Вари се до готовност на зеленчуците. Овкусява се с черен пипер. При поднасянето - лимонов сок или ябълков оцет, а за мераклиите - ситно нарязан магданозец.

В почти същото изпълнение може да се направи и като супа - зеленчуците на по-ситно и застройка с яйце и кисело мляко...

Пробвайте - дзверски вкусно е.

Ау, щях да забравя - НАЗДРАВЕ!

Палачинки с картофено пюре

 

    Какво толкова - палачинки? Всеки си има собствена рецепта и обикновено си ги прави по най-сполучливия за него начин. Но малкото разнообразие не вреди, особено когато резултатът надмине всичките ти очаквания и то като си решил да експериментираш с нестандартен продукт за палачинки като употребата на картофено пюре на прах.

Но по-добре да взема да обясня: Претеглих си 50 грама картофено пюре (5 стандартни с.л.). Теглото е много важно, защото определя количеството течност - За да стане пюрето гъсто съотношението е 1:6, т.е. на 50 грама пюре - 300 мл течност. Значи, за да стане течно като тесто за палачинки, минимум 400 мл течност (200 мл вода и 200 мл прясно мляко).  Течността се изсипва наведнъж в купата с пюрето и се разбърква енергично с телената бъркалка, за да не се получат бучки. Добавят се две яйца, 2-3 с.л. олио, щипка сол - 1/2 ч.л. и пак се разбърква. Яйцата бяха от най-големите и понеже ми се стори леко редичко, добавих и 2 с.л. брашно. И тъй като сместа ми се стори доста бледичка добавих и 1/2 ч.л. куркума. (Да знаете защо е наситения жълт цвят).

За печенето няма какво да обяснявам - в тиган с незалепващо покритие със съвсем леко намазняване на дъното. Слата на котлона след първоначалното загряване - на 3/4 от мощността му. Обръщането е малък проблем - с по-широка лопатка, защото има опасност да се пречупи при обръщането. След ваденето в чинията, мазане с масло. 

От това количество ми се получиха 12 броя палачинки.                                                                    За вкуса няма да обяснявам - невероятно и неочаквано вкусни. идеално си пасват със солено и със сладко или мед. В името на експеримента оставих два броя броя навити на руло в чинийка на плота в кухнята, за да се пробвах на другия ден. Запазиха вида си и вкуса си, не изсъхнаха както обикновените палачинки.

От тях направих и рулца - намазани със смес от крема сирене, малко заквасена сметана резени шунка и парченца от онова топеното сирене за сандвичи.                     След като правих картофени катми, мога да ги сравня - тези се получават наистина много вкусни.                           Пробвайте и няма да съжалите.

Млечно-майонезен сос с чесън, маслини и копър

    Всъщност това са две неща в една писанка и при това резултатът се появи като изненадваща случайност. От предния ден се бях засилил да правя цедено кисело мляко с идеята за една хубава млечна салата. Та млякото си се оцеждаше в хладилника, па я геройски взех, че пръжнах едни кюфтета и между другото пекнах на скарата тиквички, патладжан и морков. Па взех и се пресетих, че зеленчуците на скара най си вървят с млечно чеснов сос.

Пообелих 4-5 скилидки чесън и нарязох на ситно, нарязох и няколко стръкчета пресен копър. Мернах и няколко обезкостени маслинки и също ги резнох на ситно. И докато си ги режех ми дойде хрумката - да ги пробвам за направата на майонеза. И първа греда - ни яйце, ни прясно мляко (рядко се случва, но като се случи ...). Е като е така ще се пробва: в купата на пасатора сложих 3 с.л. цедено кисело мляко, 1 ч.л. с връх горчица, нарязаните чесън, маслини и копър, добавих 200 мл олио и 1 с.л. лимонов сок. От там нататък е ясно - разбиване с пасатора и за около 30-а секунди "майонезата" бе готова. На вкус и аромат - превъзходна, но ми се стори леко редичка като за майонеза и бавна струйка добавих още 50 мл олио, докато пасаторът си я разбъркваше.

    Получи се невероятно вкусна майонеза или майонезен сос (кой както иска да го нарича).

    Но тъй като исках млечно-майнезен сос за печените зеленчуци, счуках още 2 скилидки чесън с 1 ч.л. лимонов сок и идея сол и смесих с около 200 грама от цеденото мляко и също горе долу със същото количество от майонезата.

    Резултатът? - невероятно вкусен млечно-майонезен сос с чесън, маслини и копър. При направата трябваше да сложа и малко смлян черен пипер, но това всеки може да си го добави, както и при желание малко чили.

    Важното е, че зеленчуците с този сос се изпариха в небитието на ура...