Палачинки с картофено пюре

 

    Какво толкова - палачинки? Всеки си има собствена рецепта и обикновено си ги прави по най-сполучливия за него начин. Но малкото разнообразие не вреди, особено когато резултатът надмине всичките ти очаквания и то като си решил да експериментираш с нестандартен продукт за палачинки като употребата на картофено пюре на прах.

Но по-добре да взема да обясня: Претеглих си 50 грама картофено пюре (5 стандартни с.л.). Теглото е много важно, защото определя количеството течност - За да стане пюрето гъсто съотношението е 1:6, т.е. на 50 грама пюре - 300 мл течност. Значи, за да стане течно като тесто за палачинки, минимум 400 мл течност (200 мл вода и 200 мл прясно мляко).  Течността се изсипва наведнъж в купата с пюрето и се разбърква енергично с телената бъркалка, за да не се получат бучки. Добавят се две яйца, 2-3 с.л. олио, щипка сол - 1/2 ч.л. и пак се разбърква. Яйцата бяха от най-големите и понеже ми се стори леко редичко, добавих и 2 с.л. брашно. И тъй като сместа ми се стори доста бледичка добавих и 1/2 ч.л. куркума. (Да знаете защо е наситения жълт цвят).

За печенето няма какво да обяснявам - в тиган с незалепващо покритие със съвсем леко намазняване на дъното. Слата на котлона след първоначалното загряване - на 3/4 от мощността му. Обръщането е малък проблем - с по-широка лопатка, защото има опасност да се пречупи при обръщането. След ваденето в чинията, мазане с масло. 

От това количество ми се получиха 12 броя палачинки.                                                                    За вкуса няма да обяснявам - невероятно и неочаквано вкусни. идеално си пасват със солено и със сладко или мед. В името на експеримента оставих два броя броя навити на руло в чинийка на плота в кухнята, за да се пробвах на другия ден. Запазиха вида си и вкуса си, не изсъхнаха както обикновените палачинки.

От тях направих и рулца - намазани със смес от крема сирене, малко заквасена сметана резени шунка и парченца от онова топеното сирене за сандвичи.                     След като правих картофени катми, мога да ги сравня - тези се получават наистина много вкусни.                           Пробвайте и няма да съжалите.

Млечно-майонезен сос с чесън, маслини и копър

    Всъщност това са две неща в една писанка и при това резултатът се появи като изненадваща случайност. От предния ден се бях засилил да правя цедено кисело мляко с идеята за една хубава млечна салата. Та млякото си се оцеждаше в хладилника, па я геройски взех, че пръжнах едни кюфтета и между другото пекнах на скарата тиквички, патладжан и морков. Па взех и се пресетих, че зеленчуците на скара най си вървят с млечно чеснов сос.

Пообелих 4-5 скилидки чесън и нарязох на ситно, нарязох и няколко стръкчета пресен копър. Мернах и няколко обезкостени маслинки и също ги резнох на ситно. И докато си ги режех ми дойде хрумката - да ги пробвам за направата на майонеза. И първа греда - ни яйце, ни прясно мляко (рядко се случва, но като се случи ...). Е като е така ще се пробва: в купата на пасатора сложих 3 с.л. цедено кисело мляко, 1 ч.л. с връх горчица, нарязаните чесън, маслини и копър, добавих 200 мл олио и 1 с.л. лимонов сок. От там нататък е ясно - разбиване с пасатора и за около 30-а секунди "майонезата" бе готова. На вкус и аромат - превъзходна, но ми се стори леко редичка като за майонеза и бавна струйка добавих още 50 мл олио, докато пасаторът си я разбъркваше.

    Получи се невероятно вкусна майонеза или майонезен сос (кой както иска да го нарича).

    Но тъй като исках млечно-майнезен сос за печените зеленчуци, счуках още 2 скилидки чесън с 1 ч.л. лимонов сок и идея сол и смесих с около 200 грама от цеденото мляко и също горе долу със същото количество от майонезата.

    Резултатът? - невероятно вкусен млечно-майонезен сос с чесън, маслини и копър. При направата трябваше да сложа и малко смлян черен пипер, но това всеки може да си го добави, както и при желание малко чили.

    Важното е, че зеленчуците с този сос се изпариха в небитието на ура...

Банички за закуска с кренвирши

    Баничките за мене са една перфектна и при това бърза за приготвяне закуска, които не пропущам да направя за малко глезотия. 

    Защо глезотия? Ами много просто вариантите са толкова много, че всеки път могат да бъдат различни и все така неустоимо вкусни.

    Тази публикация някой може и да я намери за напълно излишна, защото след като си писал десетина пъти за банички от триъгълни кори неща са горе долу ясни, особено когато се касае за различна плънка. Само че искам да споделя някои нещица, които могат да се окажат доста полезни за някого.

Започвам с това, че ползвам печени триъгълни турски кори. Продават ги по 26 броя в пакет и често изостава поне половината пакет, защото 26 банички са  твърде много за двама човека.                                                           И така първото полезно нещо - ако няма такива кори, се вземат обикновени кори, които две по две се намазват с разтопено масло и се нарязват на триъгълници. Може и да се ползват дебели печени на сач - с тях единственият проблем е нарязването.         Второто полезно нещо: веднъж отворен пакетът с корите, ако не се употребят до 2-3 дни, те имат свойството много бързо да изсъхват и да се втвърдяват и не стават за такива банички, а за "трошена" баница". И тука се сещам за малкия "трик" на една приятелка туркиня, която по този начин прави гюзлеми на сач с готови кори. Пробвал съм нейния начин и с удоволствие ще го споделя. Дава перфектен резултат.

В купичка се смесват поне по 50 мл прясно и кисело мляко и разтопено масло. Слага се 1/2 ч.л. сода и брашно около 80-а грама (4 с.л.). Като се разбърка трябва да се получи кашичка, която лесно да се разнася върху корите с четка. Не се ползва яйце ... С тази кашичка се намазват поизсъхналите кори от двете страни. Когато се правят гюзлеми корите трябва да са квадратно нарязани и след слагането на сиренето, се сгъват на плик и пекат в добре загрят тиган без мазнина. След опичането се мажат с масло. А за баничките -в широкия край се слага плънката - нарязани на ситно кренвирши, кашкавал и за разкош - чери доматчета. Или натрошено сирене и чери доматчета.                                                                    Сетне всичко е ясно: навиват се на рулца и нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене при това леко намаслена.

След като се наредят в тавичката, ако е останало от тайната смес, в нея се чуква едно яйце и обилно заливат с нея. Печенето - на 200 С в предварително загрята фурна за около 30-а минути. Все пак зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. В някой момент ги повдигам, за да проверя дали от долу са запечени добре. Ако ли не, а от горе са "тръгнали", ги покривам с алуминиево филио и допичам до готовност.

По този начин хем се оползотворяват поизсъхналите кори за баница, хем се получава невероятно вкусна закуска. Моята запазена марка при направията на такива банички е, че правя по няколко бройки с един вид плънка, сетне още няколко - с друг, и те така до свършване на корите. Грабаш баничка и чакаш изненада с какво ли ще да е...                             Правете смело и импровизирайте, а поизсъхналите кори за баница да не Ви плашат и да не вземете да ги изхвърляте ...