Пикантен маринован телешки дроб на грил

    Дробът е много полезен, освен че е невероятно вкусен, когато е приготвен добре. Много хора се притесняват да го готвят, защото често се получава сух и жилав. Приготвял съм го по толкова много начини, че направо не мога да ги изброя, но точно този е коренно различен от това, което съм правил досега.

    Така че по-добре да опиша начина на приготвяне:

    Една от тайните на приготвяне на телешки черен дроб е в начина на почистването му: За разлика от свинския, телешкият има една доста дебела ципа, която го обвива и трябва да се премахне внимателно. С остър нож се отделя и сетне може да се "дере" на ръка или внимателно да се премахне с ножа. При нарязването трябва да се отстранят и кръвоносните съдове в него, които при термична обработка се втвърдяват и му придават неприятен вкус.

    Втората тайна е в начина на нарязване: Дробът трябва да се нареже, казано модерно, на тънки слайсове - с дебелина около 3-4 мм. Това става най-добре с остър нож и полузамразен дроб.

И така дробът е почистен от ципата, разни други неща и нарязан на тънките слайсове. За разлика от другите начини на подготовка, в случая се прехвърля в подходяща съдина и на около 500 грама му се слага от моята универсална подправка за месо (тази без сол) около 2 ч.л., 1 ч.л. сода и се залива с 2-3 с.л. олио (зехтин). Оставя се така да се маринова, а в това време се нарязват една средна глава лук на полумесеци и 1 скилидка чесън на ситно. Осоляват се леко с 1 ч.л. сол и се премачкват на ръка да си пуснат соковете. В това време се загрява грил тигана, като върху него се слага парче хартия за печене с буквално лъжичка мазнина и се нареждат парчетата дроб. Пекат се до леко зачервяване и да получат типечните черти от грила и се обръщат да се пекат и от другата страна.

Печенето е буквално за 3-4 минути от всяка страна. Готовите парчета се прехвърлят в тенджерка с капак, при тях се сипват намачканите лук и чесън. Капват се няколко капки зехтин и се изцежда сокът на 1/2 лимон, че дори и цял. Опиперяват се с прясно смлян черен пипер и след разбъркване се оставят така за 20-а минути с цел дробът хубаво да се маринова. Така си поема от марината, овкусява се допълнително и става още по-мек и някак си по-крехък. Сервирането става с любима гарнитура - в този случай с варени картофи и салата, като за да стане пикантен, обилно се полива с чили сос - това за любителите на пикантното. Приготвен по този начин телешкият черен дроб става много различен, но невероятно мек и дзверски вкусен.

Струва си да се пробва като не забравяте, че е и невероятно мезе към хубавото питие и затова НАЗДРАВЕ!

Тесто за пица по оригинална италианска рецепта

  Доста често съм казвал, че производителите понякога дават много добри рецепти, които публикуват на етикета на изделието. Това важи за много рецепти към различните видове брашна; маята за сирене и кашкавал и т.н.

 

Този път стана така, че в началото на "великата изолация", когато изчезнаха тоалетната хартия от магазините, взеха, че и изчезнаха и брашната. Имаше само едно на цена 2,80 лв пакета. И за всеки случай, купих един пакет да се намира ей така за зор заман. Оказа се специално италианско брашно и то конкретно за пица с много подробна рецепта за направа на тестото и печене на пицата. Стана така, че когато си купих и камъка за печене на пици, дойде ред на това брашно да му пробвам рецептата. В интерес на истината, пробвах и с нашенско брашно - резултатът също беше чудесен.

Това е камъкът за печене на пици, а това е оригиналната рецепта от пакета: 1 кг брашно "Неаполитана" 8Н; около 600 мл вода; 30 гр. сол (1 с.л.) и 5 гр. бирена мая (поради липса на такава ползвах обикновена суха). От тези продукти се омесва меко еластично тесто (меси си буквално няколко минути); купата се покрива с влажна кърпа или домакинско фолио и се оставя на топло да втасва за около 30-а минути. След това полученото тесто се разделя на топки с тегло 250-300 грама, които се нареждат върху намаслена повърхност и завиват с влажна кърпа или фолио. Оставят се да втасват - до удвояване на обема. Иначе пише за времето за втасване от 4 до 6 часа. При мене стана за около 3 часа.

От всяка топка се оформя кръг с диаметър 25-28 см. За да стане пицата с хрупкави крайчета, първоначално тестото може да се разточи с точилка върху набрашнена или омазнена повърхност, сетне с ръце се разтяга до желаната големина като в центъра трябва да остане по-дебело, а към крайчетата - по-тънко. Слага се върху хартия за печене, гарнира се по желания начин и се пече в предварително загрята фурна на 240-260С от 6 до 8 минути.

Тъй като трябваше да ползвам камъка за печене, първо го забърсах с влажна гъба и поставих на решетката във фурната като пестепенно увеличавах температурата от 150С до 250С. В това време си подготвих пиците. Е формата не е перфектна, но не ми се играеше да ги изрязвам и оформям. След поставянето на пицата върху камъка, намалих температурата от 250С на 230С, но пекох на включен долен реотан с вентилатор. Първата стана за 7 минути, а останалите две - за по 6 минути.

Направо перфектни станаха. Е, има и други трикове, но това беше първият опит, който направих с половин доза. Следващият беше вече с нашенско най-обикновено брашно. Резултатът бе същият.

При втората направия на същото тесто, ми изостана доста. След пет-дневен престой в хладилника, опекох от него пърленки върху добре загрят тиган без мазнина. След опичането - леко намазване с масло и поръсване с шарена сол. Невероятни пърленки. Не съм очаквал, че с толкова малко мая и без да слагам каквато и да е мазнина, ще получи толкова удачно тесто за пица и пърленки.

Правете смело, резултатът си заслужава.

И тъй като пицата си върви с хубаво питие, НАЗДРАВЕ!

Печено агнешко бутче в газово барбекю

 Пекал съм агнешко по най-различни начини (фурна, пещ, дори и в трап на жар), но не бях го правил в барбекю - при това газово.

 Заради експеримента отделих едно бутче - около 1,800 кг. Тъй като идва леко "дебеличко" с тънък и остър нож го надупчих на доста места и осолих с около 35 грама сол (две равни с.л.) - както в прорезите, така и около костите. Отделно от това го омазах със смес от червен пипер (1 1/2 с.л. сладък и 1 ч.л. лютив), натрошен джоджен и 1/2 ч.л. млян розмарин. И за финал - омазване с малко мазнина.

 Последва повиване в хартия за печене и в тавичка за 24 часа в хладилника.

 Нека да си отдъхва и да се овкусява.

 На другия ден за обяд пекохме разни мръфки в барбекюто и като печенето им приключи, го намалих на най-слабата степен. Сложих тавичката, налях малко вода и затворих капака. Така три часа като един два пъти доливах вода и отстрани сложих няколко стръкчета джоджен, които се изсушиха и дадоха доста дим в барбекюто.

 Готовността се проверява с боцване в месото. Като прецених, че е готово, разрязох хартията, намазах отгоре с малко разреден мед и идея червен пипер. Последва усилване на барбекюто и запичане за 10-а минутки колкото да хване отгоре хубава коричка.

Следва малък трик - месото се прехвърля в подходяща съдина и добре увива в алуминиево фолио. Нека да си постои така 30-а минути.

След това е готово за нападение - обезкостяване и на парчета.

Кой както иска и с каквото иска, да си го  хапва.

Невероятно крехко, топящо се в устата агнешко - с леко опушен аромат.

НАЗДРАВЕ!