ЕТЪРНИК?! Самата дума предизвиква някаква ей такава странна асоциация... Когато за пръв път я чух, я свързах с някакво ястие от къде Етъра. След това разбрах, че е някакъв специфичен странджански деликатес. Когато преди 30-а и повече години го видях в едно кръчме близо до Малко Търново, изобщо не ми хвана окото - заприлича ми на печена кървавица и нямаше как - бях на апетитна мешана скара ...
Доста по-късно, когато започнах да събирам стари рецепти, пак попаднах на него, но като разбрах, че е някаква наденица (?) от черен дроб, пак загубих интерес ... И така до преди две три седмици.
Приятел от Пловдив, Илия Гечев, ми се обади и каза, че ще ми прати рецепта за Етърник от майка си. Като дете израснал с този семеен деликатес, та ако искам да го пробвам ...
Получих я по обяд и веднага ме заинтригува - вътре само любима карантия.
Без бой си признавам, че в последните години я предпочитам и пред най-добрата пържола, особено когато е приготвена майстроски (че и тя си иска тертипа).
Всъщност това е и началото на сагата около Етърника и повод за тази публикация в блога ми, която горе долу ще се опитам да направя възможно най-пълна и достъпна.
Преди да продължа, предупреждавам, че всичко това може да Ви стори дълго и досадно. Който си мисли, че няма да му е интересно директно да напуща и да не си губи времето.
Та започвам с моя първоначален ентусиазъм:
прясно месо от обезкостена свинска глава - 450 грама, свински черен дроб - 600 грама, сланина . около 200 грама, праз - около 30 см и подправки. Предвид на количеството месо - за кг: 25 грама сол, по 5 гр. черен пипер и кимион; 7 грама червен пипер и 3 грама лютив, както и 25 грама чубрица.
Обиколката из месарниците за набавяне на всички необходими карантии реших да оставя за другия ден, а това да бъде нещо като тренировка преди същинската рецепта - та нали имам налични основни продукти.
В това време сланината отиде във фризера да се стегне, че по-лесно се нарязва сетне.
Сланинката също биде нарязана на ситно, добавени подправките, всичко старателно разбъркано и както си беше в металната купа пъхнато във фурната за 15-20 мин. колкото да се затопли и през което време червата да омекнат в малко хладка вода.
Последва пълнене на сместа в червата, което направих с шприца.
Тука по-късно отчетох първа грешка.
При пълненето взех, че ги понатъпках все едно за суджук.
Тука отчетох втората грешка - нищо че много старателно ги надупчих не с игла, а със шиш ...
След тази ти ми процедура, ги проснах на саръка да се пооветрят за няколко часа.
Те това е третата грешка - желателно е да си повисят на студено поне няколко дни...
Тука са няколко парчета след пет часа на терасата и малко преди да сложа първото парче на силно загрятия грил тиган.
Е, няма да споменавам, че си сипах и чашката и превкусвах вкуснотията. Само да знаете какъв аромат се носеше от наденичките ...
Преди да сложа първото върху грил тигана, също леко го понабоцках и само след секунди ... стана едно голямо ууть...
Пръсна се красиво красиво и добре, че не стигна и до таванЯ ...
Че го доопекох, доопекох го...
Че се хапна, не се хапна, а направо се изплюска ... Не мога да опиша аромат и вкус.
Процесът на печене бе преустановен и преминато към прилагане на старото изпитано правило за попарване на наденичките преди печенето с почти вряла вода за кратко време...
Този метод на поширането на прясна наденица преди печене винаги дава добър резултат ...
Е, от тука нататък печенето продължи в много по-фотогеничен вид.
За вкуснотията няма да обяснявам, но първите изводи от тренировката бидоха направени.
Сведени накратко, изводите са: пълнене на ръка през фунията и то доста рехавичко, че в суров вид наденичките яко се подуват и без да се колебаят могат да "избухнат".
Сетне повечеко време на "простора" за оветряне, а не към почти директно печене.
И на последно място, най-добре е печенето в тава, че в нея да се събира поизтеклата мазнинка, която е невероятно вкусна и може да се отопява с хлебец, а в грил тигана - прегаря и не е вкусна вече.
Първите уроци от "тренировката" бяха усвоени много добре, но всичко подсказа, че Етърника ще се окаже някаква дзверска вкуснотия.
Толкова за моя експеримент, който не може да се нариче етърник, но е нещо близко по идея и в същото време може да си се прави самостоятелно като домашен деликатес. Някой ден може и да му измисля някакво име ...
На следващия ден, със списък в ръката пообиколих кварталните месарници - много често съм казвал, че в радиус от 500-600 метра от нас има поне 9 месарници, в които продават различни неща, но не във всички винаги има карантия... Купих всичко по списъка - свински черен дроб, сърца, далак, бъбреци, език, сланина и дори осмянка (от корема на прасето - шарено месо със сланина).
И преди да продължа с моята интерпретация на рецептата, ще направя едно твърде голямо отклонение, което е напълно необходимо:
"Етърник" - в Речника на Българския език 15 тома, издание на Института по български език, такава дума липсва. Същото е положението и с останалите Речници - вкл. и он лайн такива, че дажи и в Правописвия речник. В Уикипедия липсва статия "етърник" и предлага да я създадем.
Единственият, който я намира е вездесъщият Гугъл като известие, че се приготвя из Странджанския край и няколко съвсем кратки бележки, които трудно могат да бъдат наречени рецепти.
Като домашен деликатес е споменаван из някои форуми.
С риск да бъда досаден, ще пусна няколко цитата:
Единствено в Странджа правят и малотрайния
етърник – от накълцан черен дроб и други карантии, праз и пръжки с черен пипер,
чубрица и малко червен пипер, напълнени в тънките черва и вързани на колело –
като се изпече става забележително вкусен.
Етърник е Странджанско мезе, което ако сте опитали само веднъж, после няма как да мине, нито една зима без него. Той се прави от черен дроб, праз и сланина, подправя се със сол и малко черен пипер и се пълни в черво. Изпича се добре, преди да бъде поднесено.
На вид наподобява наденица, поднася се печен, но вкусът няма нищо общо с наденицата. Състои се от 50 % смлян черен дроб и много подправки.
Етърник
Пълни се в тънките черва.
Нарязва се черен дроб, бял дроб, месо ,пръжки ,праз, сол
,черен пипер ,чубрица.Разбъркват се и се пълни в тънките черва.След това се
стопля вода и луканките се бъркат във водата, като да се измият.Изваждат се и
се слагат да съхнат на прът.След 1 седмица са готови.Може да се пържат ,пекат
.Когато се пържат, не се режат ,а се пържат цели ,защото се пръскат.
В ютубе открих няколко клипчета, като някои са направо изключващи се едно от друго:
Попаднах и на такова твърдение, свързано с това, че някои хора из Странджанско казвали, че деликатесът е вечен:
Например на френски ETERNEL- вечен и ETERNITE.- вечност поне звуково са много
близко до етерник, който в сегашния ни език няма смисъл!
Е, те това вече ми дойде в твърде много - етимологията на думата Етърник, направо ми взе ума.
Този Етърник ще се окаже едва ли нещо заимствано като дума от латинският и едва ли не нещо си от древноримско време?! А едва ли не - древноегипетско? Нали свързват Странджа с Древен Египет с гробницата на богинята Бастет...
Такава греда не бях удрял при цялата ми упоритост.
Разрешението на проблема дойде от Голямото Чедо, на което му споменах с какво си блъскам главата.
О, ама то в Чехия и Словакия има подобна наденица която се наричала "Йетернице". Правела се от черен дроб, тлъсто месо (сланина) с различни добавки.
Веднага пущам няколко снимки - макар и с дървения превод на Гугъл:
Словашки вариант
ЕВРИКА:
След като минах през чешкия и словашкия и след като тяхната думичка се превежда и от най-дървения преводач като "черен дроб", направих връзката:
Странджанският деликатес е получил името си "етърник" от името на основната си съставка - черния дроб или jetro на старославянски, което просто е видоизменено и запазено през годините точно по тази начин.
Само ще вметна, че не успях да открия нито едно сериозно проучване дори и от кулинарна гледна точка. Това, което се среща като информация, са твърдения, че е семейна рецепта, която се предава от поколение на поколение и която все по-рядко вече се прави в Странджанския регион. По-скоро се откриват някакви ресторантьорски варианти, както и открих промишлен вариант на един известен производител (който естествено е далече от традиционното домашно направено изделие).
Та накрая на това мое кратко проучване да взема да обобщя що е това ЕТЪРНИК:
Традиционна и типична за региона на Странджа и основно около Малко Търново домашна сезонна наденица, която се приготвя около Коледа (времето, когато се колят прасетата у нас) и при това е с много кратък срок на годност.
Единна рецепта няма, което е характерно за нашата страна, а по-скоро има семейни рецепти, предавани от поколение на поколение.
Основното и най-характерно за нея е, че се ползва карантията на прасето - черен дроб, сърце, далак и бъбреци, както и сланина (най-често под формата на пръжки или джумерки).
Характерното за всички е, че каранията не се мели, а се нарязва на ситно или в краен случай се накълцва.
Типичните подправки са - сол, черен пипер, праз и червен пипер (или сухи натрошени чушки) като много рядко се слагат люти пиперки, както и повечко чубрица.
Друга особеност, която забелязах е, че преди пълненето в свински черва, цялата смес се загрява.
Пълненето на червата е на ръка през фунийка и то доста рехаво.
Типичната форма е връзване на напълненото черво на кръг.
Срещат се и варианти след пълненето на червата и връзването им, да се подсваряват за кратко - може би 2-5 минути и след това се оставя да подсъхне за няколко дни.
Консумацията - в печен вид - в тавата във фурната на печката с дърва и/или в ония медните калайдисани тигани върху нея.
След като се увлякох в това проучване - на мен самия ми беше доста интересно, направих и някои изводи, които накратко се свеждат до следното:
На първо място, за количествата продукти и тяхното съотношение:
Традиционно в миналите години са се гледали по едно, две, че е няколко прасета. Дядо в началото на 60-те гледаше 3 прасета, сетне две, а края на 70-те - само едно. Дори и да се гледали повече от едно прасе, рядко всичките се колеха в един и същи ден.
Извод: необходимите продукти за етърника са - карантиите на едно прасе - черния му дроб, далака, бъбреците и сърцето.
Като сме направили този извод, определяме и количеството за една доза домашен етърник.
В рецептата, която ми прати Илия има и език. Вярно е, че е от карантията на прасето, но като имам предвид, че е единственият му субпродукт, който не може да се ползва в сурово състояние, а трябва да бъде много добре сварен, много се съмнявам да присъства като обичайна съставка в етърника. В някои семейни рецепти - да, но като обичайна съставка - не. Па и винаги е възприеман като деликатес и се полага на коляча.
На второ място, относно това дали субпродуктите са млени или накълцани (нарязани). Наденицата е традиционна - твърди се, че се прави от векове (след като пази старославянското си име, което ние сме забравили вече), значи едно - всичко е кълцано или нарязано на ситно. От къде по ония ми години разни мелачки и др.п. Най-лесното: до оджака, дръвника и сатъра и направо в тавата.
На трето място: За подваряването и лекото подсушаване на направените наденици. Това е единственият начин за малко по-голяма трайност на изделието. Така че го намирам за задължителна част от начина направията.
Лелей, май се олях, но ще кандидатствам за докторска дисертация на тема ЕТЪРНИК и току вижте съм станал първият Д-р. Един стана Д-Р с тема - за ролята на копчето върху войнишкия шинел, друг Д-Р на тема за ролята на маркуча и гасенето на пожари :)
Е май е време да се върна на моето творение ЕТЪРНИК. И веднага правя уговорката, че го направих в два варианта - напълно традиционния, за който до сега писах и няколко експериментални парчета, за които ще спомена по-долу:
Покупките на субпродукти:
Черен дроб - няма снимка - около 2,5 кг. Толкова излезе един цял дроб в месарницата. Почиства се и се накълцва на по-едро...
Също се накълцват на ситно.
След изкисването и подсушаване - накълцване на ситно.
След това в тенджерата с около 1 ч.ч. вода и ... заваряване и сетне запържване след изпаряване на водата. Запържването без престараване - да се получат меки пръжки и малко мас.
Оставя се са изстине в тенджерата.
Докато си се пържи, една глава праз се почиства и нарязва на не много ситно ...
Преди това се теглят, разбира се, и на кило продукт си слагат 22 грама готварска сол, 5 грама черен пипер, 3 грама кимион (извън рецептата е, но аз го харесвам); 25 грама планинска сушена чубрица; 10 грама сладък червен пипер и 5 грама пушен лютив (извън рецептата е). Както е в голямата тенджера, много добре се омесва и се слага на котлона, да се загрее почти до телесна температура и се разбърква - не дай Боже да се разсеем и да загори.
Връзват се на кръг и се пущат в почти вряла вода за няколко минути - 3-5 мин., и сетне се вадят и провесват на терасата поне за 24 часа.
Грях, не грях, но го направих.
Сетне повторих процедурата за загряване и пълнене рехаво в червата.
Ако Ви кажа, че не беше печено в тавичката и пробвано, няма да ми повярвате, но това е друга тема ...
Ако имахте търпение, да изчетете всичко, значи имате желание и да го направите.
Правете смело. Не е трудно, а резулатът е Дзверски вкусен.
Още веднъж, благодаря на Илия Гечев за поддертването и импулса да открия този толкова вкусен деликатес.
НАЗДРАВЕ за смелите и разбирачите!
П.П. 19.12.2020 год.
ТЪРНИК
Оказа се, че човек има да се учи докато е жив и да открива все нови и нови неща.
След като споделих тази публикация във ФБ, в една от кулинарните групи бе направен коментар, че те и семейството му правели Дряновски Търник.
Човекът споменаваше, че знаел рецептата от прабаба си, като го провели от ситно скълцан свински черен дроб, много ситно скълцан лук, църно пиперче, натрошени сухи чушлета и тънко нарязана сланинка. Сетне печене в тавичка с малко оливце - колкото да започне да цвърка.
А ето и самата рецепта за ТЪРНИКА:
Излишно е да обяснявам, че и този вариант го направих и пробвах, но не по рецептата, а по начина, по който беше описан.
Е за името нещо?
В Странджа - ЕТЪРНИК, явно по Габровско - ТЪРНИК.
Почни едно и също - коренът е еднакъв, просто думата е леко видоизменена в зависимост от говора или диалекта на конкретния регион.
Май наистина вече започна да прилича на кулинарно изследване или разследване?!
Още веднъж - правете който вариант Ви харесва, все е голяма - абе направо Дзверска вкуснотия, и НАЗДРАВЕ!
