Мезе от картофени бухти рошковци

 След като направих панираните тиквички, се оказах с почти половин купа панировка - то не винаги разчитам количествата, все приготвям като за рота гладници.
 Позачудих се какво да я правя - можеше да стане на едни странни палачинки, ама от една страна панирани тиквички като предястие за питието, от другата страна пържени конски кюфтета, за които бях приготвих като гарнитура варени пресни картофчета с идеята да ги пръжна леко в масълце с гъша мас.
 То т`ва хубаво - ама варени картофи, пържени картофи как на човек да не му омръзне. Направо може и да ги намрази.

Та реших да импровизирам:
Картофките ги нарязох като за куче и бухнах в панировката - едно яйце (две и т.н.) се разбива със суп.л. кисело мляко, в което е загасена 1/2 ч.л. сода, брашно и прясно мляко и 1-2 с.л. олио колкото да се получи смес малко по-гъста от палачинкова смес. Овкусява се със сол и бял пипер като може да се добави малко сушен риган и чесън на прах и индийско орехче.
Разбърках, ама ми се видяха много едри и затова с онази хитрата джаджа за пресоване на картофи за пюре леко ги притиснах тук таме и пак разбърках.

Мазнината в тигана от тиквичките беше още загрята и затова яко загребване с голямата лъжица и в тигана с леко притискане, за да се оформят.

Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.

Само какви страхотни рошковци стават.

Вадят се върху домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Станаха страхотна гарнитура към пържените кюфтета.

Изобщо не очаквах.

А и самостоятелно са страхотно мезе - невероятно вкусни. Може да им се прибави чесново-млечно сосче; заквасена сметана и т.н.

Ако имах, щях в панировката да добавя и малко ситно нарязан копър, ефектът щеше да е още по-вкусен.
Бързо, лесно, вкусно. 
Носи всякакви импровизации и дори добавки- като например и ситно нарязан колбас, сирена, кашкавал и т.н.
В случая важната е идеята, а не конкретната ми импровизация.
Правете, наслаждавайте се тези различни картофени рошковци и не забравяйте за наздравицата!

Панирани тиквички (патладжани)

 С панирани тиквички няма кого да изненадам, но просто отдавна не бях правил такива и наскоро се подсетих за тях от един стар тефтер. Все гледаме уж тиквичките да се хрупкави, да са на скарата или във фурната, а панирани стават страхотни на вкус.

 Количества няма да давам нарочно.

 Необходими са тиквички, които се срязват напречно на две или три части и сетне по дължина - на филийки, с дебелина 3-5 мм. Може и по дебелички, но това е оптималната дебелина.

 Осоляват се и обилно се овалват с брашно - за предпочитане царевично или пълнозърнесто. 

 Докато тиквичките поемат от брашното се прави панировката:

едно яйце (две и т.н.) се разбива със суп.л. кисело мляко, в което е загасена 1/2 ч.л. сода, брашно и прясно мляко и 1-2 с.л. олио колкото да се получи смес малко по-гъста от палачинкова смес. Овкусява се със сол и бял пипер като може да се добави малко сушен риган и чесън на прах.

Набрашнените филийки от тиквички се овалват добре в панировъчната смес.

В тигана се загрява олио (най-добре е в него да се пусне бучка масло или да се смеси поравно с гъша мас).

Пържат се до хубаво зачервяване от двете страни като след първоначалното загряване, силата на котлона се намалява с 1/4.

Изпържените тиквички се вадят върху домакинска хартия, която да поеме излишната мазнина.

Впрочем такава почти не поемат.

Ама приличат на малки шницелчета, нали ?

Могат да се сервират кой както си желае. В случая тук таме им хвърлих по няколко тънки резенчета гауда докато бяха още топли.

Чесново-млечният сос се сервира отделно.

Украсяването със зелентии не е необходимо.

По нищо не може да се познаят тиквичките.
На тази снимка в заден план са панираните тиквички, а най-отпред картофените бухти, но за тях отделно...

По същият начин се правят и патладжаните, но след като престоят малко осолени, е желателно да се измият, леко подсушат и тогава да се овалват в брашното.

Стават и двата случая страхотни като мезе, че дори и за една постна вечеря. Ето нещо като рецепта 2 в 1, но само казвам, че по този начин могат да се панират и други зеленчуци. Просто начинът е универсален...

Да Ви е вкусно и наздраве!

Пържена паста Пипе ригате с доматен сос

 Не обичам думата "паста", която се наложи в последните десетилетия и вече цяло поколение израстна с нея. Някъде в далечното минало имаше юфка, макарони, спагети, кус-кус и като че ли не се сещам за друго. Бабите ни правеха едни огромни чаршафи с домашно точена юфка, а т.н. пасти бяха едни такива изкушаващи сочни пастички (с голямо изобилие), с които бяха пълни сладкарниците и бозаджийниците. Впрочем и тези последните изчезнаха и са непознати за последните май две поколения.

 Та подхванах, да си кажа, че и т.нар. паста не я обичам - някакво варено тестено, което в какъвто вариант да ми го пробутват (със сос, кайма, морски дарове и т.н.), за мене не е ядене. Къде ще ми се сравнява с едни кюфтета, кебапчета, сочно печено джоланче и т.н. 

 Да, много добре знам как се приготвя - не е като да не съм правил. И точно този начин на направия не ми харесва: варене в подсолена вода до ал денте, миене под студена вода, за да се спре готвенето; пържене на съответния сос и досготвяне. Ами то при това миене, що полезно и вкусно има, то го отмиваш и заминава в канала. Ем ептен измита работа, а ти ходи и чакай за 2-3, па и 5 минути пастата да си поеме от соса.

 Както и да е. 

 Тези дни ми дадоха нота да сготвя и то в постен вариант една паста, която с всичкия си акъл бях купил и оставил на видно място.

 Оригинална, италианска от твърда пшеница - както трябва да си е.

 То хубаво, ама не ми се готвеше по традиционния начин и се сетих, че някъде някога съм чел (виждал) един доста по-различен начин за приготвянето й.

 Та реших да се пробвам и да видя какво ще стане.

 Необходими са за 4 порции: 2 ч.ч. паста "пипе ригате", 50 грама масло, една консерва домати на кубчета (400 гр.); около 100-а грама настърган кашкавал, 1 главичка лук, нарязан на ситно; 2 с.л. домашна вегета (или сух босилек, риган на кой каквото му харесва), както и сол и черен пипер на вкус.

Ако доматите са по-кисели и ч.л. захар.

Изпълнението:

В дълбок тиган се разтапя маслото и се пуща пастата, която се разбърква. Запържва се за няколко минути и при пастата се пуща ситно нарязаният лук.

Пърженето продължава докато пастата леко промени цвета си и започне да се зачервява. Достатъчно е част от нея да промени цвета си.

Всичко на всичко около 5-7 минути.

Ако се прави с кайма, сега е моментът да се пусне и каймата, да се запържи.

Веднага след това в тигана се налива вряла вода (загрята в бързогреещата кана). Този момент е опасен - веднага почва да се изпарява и опасността да се изгориш от парата е напълно реална.

Така че - внимателно.

Водата трябва съвсем леко да покрива пастата.

След наливането й силата на котлона се намалява с 1/3.

Тиганът може да се покрие с капак.

След 5-6 минути се сипват доматите, слагат се и подправките и готвенето продължава още 10-а минути без капак.

Когато ястието остане само на сос, значи е готово.

Сипва се настъргания кашкавал, разбърква се и е готово за сервиране.

От слагането на тигана до пълната готовност на ястието отиват максимално 20-25 минути, а резултатът е вкусен.

Бих казал, че си е един направо мързелив и лесен начин да се сготви паста. 

И то само в една съдина.Значи и по-малко съдини за миене.

Правете и не се плашете. Нищо че някой италиански готвач може да получи удар от подобно приготвяне на паста.

Наздраве!