Содени питки с картофено пюре и извара

 

    Със содени питки няма кого да изненадам. Това са възможно най-лесните за правене питки и не познавам човек, който да не може да ги отпретне на бърза ръка.

    В блога ми има доста рецепти и варианти за направията им.

    До тук добре, но тези са доста различни, защото са направени с готово сухо картофено пюре.

    Нека да обясня как се правят и в хода на обясненията ще опиша и какво е необходимо, а на края ще го систематизирам:

    В подходяща купа се слагат 50 грама сухо картофено пюре и заливат с 250 мл почти вряла вода и като се добави бучка масло - около 25-30 грама, енергично се разбърква, за да се получи еднородно пюре.

(Правилното съотношение пюре-вода е 1:6, но в случая е достатъчно 1:5)   

Изчаква се малко пюрето да изстине и в купата се чуква 1 яйце, добавят се 1 ч.л. сол и 1 ч.л. мед, слагат се 2-3 с.л. кисело мляко, в което се загася 1 ч.л. сода бикарбонат с няколко капки лимонов сок. Сипват се и 250 грама брашно и с много добре намазнена с олио ръка се замесва меко тесто. В зависимост от брашното, тестото може да поеме още малко от него.

Готовото тесто се оставя малко да си "почине". 

В това време се подготвя изварата - ползвам една в кутийки (продават я в една от веригите), но е безсолна, та й слагат малко сол от моята с подправките, като й добавям и малко ситно нарязана зелентия - много си върви с копър.

Пак в същото време се подготвя и тавата за печене, която се застила с хартия за печене. Така всичко е гарантирано - няма залепване и сетне е лесно за миене.

Сетне се откъсва парче от тестото колкото едно яйце и с много намазнени ръце (меко е и лепнещо) се оформя плоска питка, в която с лйжичка се слага от изварата.

Старателно се затваря като се защипва и оформя като леко продълговата питка. Нареждат се в тавичката на разстояние една от друга.

Е, те тука вече е друга боза: след като наредих питките, цепнати с остро ножче и намазани със смес от разбитата извара с малко олио, дойде ред и на моя експериментаторски дух. 

Остана малко тесто, в което сложих и 2-3 с.л. от изварата и направо ги омесих. Получи се нещо доста неугледно - на външен вид -отвратно, долу вляво на снимката. 

Няма да коментирам вида ...

Печенето-в предварително загрята на 180С фурна, като на дъното е сложена съдина с водичка.

Пече се около 35-40 мин. - зависи от фурната - до хубаво зачервяване отгоре и отдолу.

Проверка с шпатула - с повдигане на питките.

След опичането се вадят, напръсват с водичка от пулверизатор, завиват като бебчета с кърпа и се оставят  да си отдъхнат.

Следва нападение ... 

Вкуснотията е невероятна.

Признавам след два три дни са още по-вкусни. Поне за три дни запазват изцяло и дори подобряват вкуса си.

Остават пръхкави и мекички през цялото време. 

В името на експеримента - тази последната е на цели 5 дни. Ами няма разлика ... от онзиденшната.

Аха, и понеже без да искам, обясних всичко като количества, няма да се затруднявам да се завтарям...

Пробвайте - стават невероятни за закуска, за сандвичи или да заместят филийката хляб.

Обяснявах и писах 45 минути, а се правят буквално за 10-а минути и сетне само чакане да се опекат.

Впрочем, като се извадят от фурната и се намажат с малко масълце, стават трИпач ... ама за пенЦионер, това само след получаване на пенЦията ... :)

Рецепти от старите тефтери

 В почивните дни имах малко време и се поразрових из старите тефтери с рецепти. Този е най-старият, в който сме записвали рецепти.

 Преди това - едни големи тефтери и в тях залепени изрязани от вестници и списания рецепти. 

 Всички записани рецепти, за разлика от онези изрязаните, са правени и пробвани от нас. От другите само някои.

 И като погледнах колко тефтера са изписани и колко рецепти и идеи в тях се стреснах - нито мога да ги препиша, само някои мога да изпробвам и затова реших да ги снимам от тефтерите и ги пущам като снимки.

 Вероятно може да се окажат полезни за доста хора, защото има доста добри попадения и идеи.

 Та така - да започваме с далечната 1984 год.

 Не си спомням да имаше специализирани кулинарни списания, а по-скоро в някои списания като "Жената днес" и др.п. имаше рубрики с по няколко рецепти. Затова най-честа практика беше предаването на рецепти от човек на човек, споделено от приятелка, колежка и т.н.

 Започвам с малко тестени изделия като кексове, блатове за торти и подобни:

КЕКС

Чете се добре. Прави ми впечатление, че в болшинството случаи са записвани само продуктите и съвсем бегло какво друго да се прави. Очевидно е, че се е подразбирало, че всеки знае кое как се прави. 

В интерес на истината в нормалното българско семейство се готвеше ежедневно - баби, майки и т.н. Дори и младите да бяха на работа и да се хранеха в работническия и служебния стол за обяд, то в къщи имаше кой да направи закуската, да сготви обяда за децата и да наготви за вечерята.

ТЕСТО ЗА БЛАТ ЗА ТОРТА

 Това е само за един блат. Приготвят се по няколко и се пекат поотделно за 10-15 минути до зачервяване във фурна на 160С върху пекарска хартия. Може да се ползва правоъгълна или обла форма (тавичка) с диаметър приблизително 26-28 см.

 За крема нищо не е писано, но тогава беше популярен прословутият яйчен или баварски крем - пр.мляко, яйца, брашно и захар.

ТЕСТО ЗА ПАНДЕЛКИ (сладки)

 Не е написано, но могат да се оформят като панделки. Пекат се в предварително загрята фурна на 160-180С за 15-а минути - до зачервяване. След ваденето се поръсват обилно с пудра захар.

СОДЕНИ ХЛЕБЧЕТА (ПИТКИ)

 След ваденето от фурната се намазват с масло. Под 1 б. кисело се мляко се разбира - едно бурканче кисело мляко - демек 500 грама.

КУРАБИЙКИ

Тука дозата е дадена за огромно количество курабийки - за една нормална доза трябва да се намали поне 4-5 пъти. Иначе излизат няколко тави. От полученото тесто се оформят топчета, които се поставят в тава върху хартия за печене. Пекат се до зачервяване на 180С - топли се поръсват със захар.

 Съхраняват се в книжен пакет. Стоят леко хрупкави. При печенето често се напукват ... Много приличат на сега популярните "войнишки" курабийки. 

 Иначе - топваш в кафето и си хапваш. Или пък в топлото мляко.

ГЕВРЕЧЕТА

 Както винаги не е описано, но се пекат на предварително загрята фурна на 180С.

 Нека се има предвид, че в ония години фурните нямаха градуси, а имаха степени от 1-ва до 4-та. И досега не знам на колко градуса съответстваше примерно 2-ра степен.

 Прави впечатление - меко, средно твърдо и твърдо тесто. Ами всяка домакиня знаеше какво се крие зад тези думички...

БЪРЗ СЛАДКИШ

Малко трудно се чете, но е ясно какви са продуктите - единственото неясно  го пояснявам - 1 изравнена с.л. сода бикарбонат.

 Интересен е начина на печене - след първите 20 минути, се покрива с фолио и се пече още 25 минути - на 180С.

 Става лесно и е вкусно.

МИЛИНКИ

на практика това са най-популярните милинки от онези години

 Тука е пропуснато, че след нареждането в тавичката се оставят да втасат отново, отгоре се намазват с олио (в онези години беше така - не с масло) и отгоре се поръсват с галета - смлян сух хляб.

 Печенето е ясно - на 180С до хубаво зачервяване.

 Продължавам с някои други интересни рецепти - популярни през тези години:

КНЕДЛИ ПО ВИЕНСКИ

  Беше много изискана рецепта за посрещане на приятелки на следобядно кафе. В интерес на истината преди 10-а години я правих отново и става нещо невероятно вкусно.

СЛАДКИ КИФЛИ

ПАНИРАНИ САНДВИЧИ

ПЕЧЕНА ИЛИ ГОЛЯМА ПАЛАЧИНКА

Аха, хванах кога за пръв път сме правили "мексиканското сомбреро" - било е преди почти 36 години, а аз се чудех ....Както винаги се оказва, че не откриваме топлата вода.

две рецепти за КАРТОФЕНИ ПАЛАЧИНКИ

ПЕЧЕНО ПИЛЕ В КИСЕЛО МЛЯКО

 Това е един много интересен и много рядко практикуван вариант за печене на пиле или пилешко месо.
 Правил съм и вариант на печени пилешки бутчета в прясно мляко - стават направо уникални.

Содени питки с кефир и тиквени семки

  Тези питки са просто невероятни и малко се различават от обикновените содени питки, но употребата на кефир при направата им променя страхотно вкуса им и то към по-добро.

 Така става, когато се окаже в петък вечерта, че сте забравили да купите хляб и в хладилника няма кисело има, а има един леко поизостанал кефир. А и трябва да се направи нещо съвсем набързо - няма да се нагъват кюфтета без лебец я !?

Необходими са 1 1/2 ч.ч. кефир (ако е леко по-кисел още по-добре); 1 ч.л. сода; 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар; 1 с.л. зехтин или олио (но с масло стават още по-хубави); 2 ч.ч. брашно или малко повече, както и поне 50 грама тиквени семки (може и цели може и начупени).

В подходяща купа се сипва кефира, загася се содата в него и се слагат всички останали съставки. Бърка се с дървена лъжица - до получаване на меко тесто. Може да се наложи да се сложи още малко брашно - зависи от гъстотата на кефира, от вида на брашното. Но на снимката се вижда - меко, но държи форма.

За по-голям вкус и аромат може да се добави в тестото ронена чубрица, сминдух и т.н. или просто шарена ароматна сол (но тогава солта в тестото трябва да е по-малко).

Тестото се оставя да си почине за кратко докато фурната загрява на 200С.

Оформят се питки или малки франзелки и се слагат върху хартия за печене.

Не е необходимо да се мажат с каквото и да е, но който иска може да си ги намаже с мляко, с разбито яйце или да ги поръси със сусам, едра сол и т.н. - въпрос на мерак.

Пекат се за около 20-а минути, като след първите 10-а фурната може да се намали на 180С. Печенето е до зачервяване - тъй като са малки, времето на печене може и да е по-кратко. Важното е да не ги прегорим.

След изваждането е желателно да се напръскат с водичка и да се завият за кратко в кърпа.

Съхраняват се в хартиен плик и се запазват свежи няколко дни.

Реже се лесно, с хрупкава коричка и мек от вътре.

Абе, какво да обяснявам - вкуснотия голяма.

Правят се лесно и бързо- за има няма 30-а от започването до ваденето от фурната.

Правете, без да се притеснявате.

Картофени содени питки

Има моменти, в които като започна да готвя (особено кат` гладен), да приготвям количества като за цяла казарма.

Този път така и стана като започнах да правя картофените тиганици - не се спрях с 3-4 картофа, а настъргах цяла купа поне 10-а картофа, 5 яйца и пропорционално големи количества сирене и кашкавал. 

Като започнах пърженето, след 10-а тиганица се усетих, че това ще трябва да го ядем двамцата цяла седмица. И во време се сопрях. То се сопрях, ами какво да правя с половин голяма купа смес - не става за хладилника, не става за замразяване. И в този момент се сетих, че както винаги, хлябът липсва в къщи. Какво по-лесно от това да направя картофени содени питки.

В готовата картофено яйчена смес, се добавя брашно, 1 ч.л. кисело мляко с 1 ч.л. сода, която се гаси с лимонов сок. Брашното е толкова, че да се получи меко тесто, което да държи форма. С намазнени ръце се оформят топки малко по-големи от яйце и се нареждат в тава намазана с олио или върху хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 25-30 мин. - или поне до хубаво зачервяване.

Вадят се и върху всяка се слага бучка масло.

Невероятно ароматни и пухкави.

Много са подходящи вместо хляб, както и за сандвичи и какво ли не още ...

Консистенцията на питките се вижда.

А вкусът и ароматът  - просто за тях нямам думи.

Остават пресни и вкусни, без да изсъхват поне три дни.

Тази на снимката (експериментална) е на четвъртия ден от опичането и не е загубила нищо от вкуса си.

Содена питка за Антоновден

Содената питка е всъщност възможно най-простият вид хляб. При нас е традиционна за Коледа, за Антоновден и за Атанасовден.

Антоновден се празнува за предпазване от болести. Според поверията на този ден се появявали всички болести, а на Атанасовден - тръгвали сред хората.

Съществуват много народни поверия за този ден, но само накратко ще спомена, че на този ден се мързелува, тъй като който подхване работа, ще боледува през цялата година. Не бива да се правят много неща - жените не предат и не бива да пипат вълна (в нея "спяла" чумата), не плетат, не варят боб и леща, за да не се разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка" и да не се разболяват децата; мъжете не трябва да впрягат добитъка.

Традиционно се правят постни содени питки (брашно, сода, сол и вода), които се поднасят с петмез (или с мед) като задължително се раздава на близки и познати като дори една се оставяла в тавата за през нощта - за "лелята", тъй като не смеели да произнесат думата чума.

Содената питка за празника задължително се набожда на много места с вилица - според поверието, така децата нямало да хващат шарка и другите болести.

Е, у нас се спазва традицията и се прави задължително содена питка, но не постна, а просто обикновена каквато и ще споделя.

Необходими са:

1 кофичка кисело мляко (без значение е дали е 400 мл или 500 мл) - просто мярката ми е в кофички от кисело мляко

2 кофички с обикновено бяло брашно, изравнено до ръба + по 1 с.л., което се пресява предварително

2 яйца

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

1 ч.л. сода бикарбонат (дори с малко връх) + няколко капки ябълков оцет

2 с.л. олио (става още по-ароматна, ако се сложи разтопено масло)

Изпълнението е простичко:

В подходяща купа се чукват двете яйца (като половината жълтък на едното се отделя за намазване). Слага се кофичката кисело мляко, солта и захарта.
Върху млякото се слага и лъжичката сода и се загася с оцета.

 Разбърква се добре и се оставя но топло за 10-а минути - вижда се как сместа започва да шупва.
 Оцета се слага, защото не винаги млякото е достатъчно кисело и содата не може добре да се "загаси". Па и така няма мирис на сода.

На части в яйчно-млечната смес се слага пресятото брашно и се разбърква с лъжица.
Много е удобно с лъжица, отколкото с ръка или с миксера.

Получава се гъсто тесто, което "държи форма". При необходимост може да се добави още малко брашно - зависи от водността на киселото мляко и от брашното.

Последно се слага олиото (или маслото в случая). Разбърква се и с лъжицата се оформя на топка.
Оставя се за малко на топло да си почине - докато включената на 170С фурна загрее добре.

Тавичката за печене за застила с хартия за печене.
С ръце тестото се оформя на топка и се слага в нея.
Добре се намазва с 1/2 отделен жълтък смесен с малко мазнина или 1 с.л. вода.

Надупчва се добре с вилица и заминава във фурната да се пече на средна решетка.
За около 45-50 мин. (в зависимост от фурната) е добре зачервена и готова.
Може да се провери с шишче по някое време- ако излиза суха е готова.

Вади се от тавичката, слага се върху решетка. Напръсква се с водичка (или се намазва с масло)и се завива с кърпа.
Нека да си почине поне 15-а минути.

Питката е готова и надали някой може да устои на ароматите й повече ...

Просто перфектна - невероятно вкусна и ароматна.

П.П. Хубавото на тази питка е, че може да се направи от два  три вида брашно, да се добавят семена в нея, да се поръси със сусам и т.н. - въпрос на предпочитания.

Честит празник на всички именници!
И да не забравят, че денят е за празнуване, а не за работа.
Наздраве!

Вуйнини питки или содени питки за закуска

 Една изключително лесна рецепта за бързи и невероятни вкусни питки за закуска и не само за закуска. Знам я от Вуйна, която ги прави много отдавна и стават много по-сполучливи от моя вариант.

Затова ще споделя нейния начин изцяло, който пробвах:

Необходими са:

1 кофичка кисело мляко

3 яйца (на едното жълтъкът се отделя за намазване)

1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар

1 ч.л. сода
1-2 с.л. олио

около 200 грама натрошено сирене (от него се отделя съвсем малка част - около 1/5-та)

твърдо масло (демек от хладилника) - около 30-а грама

приблизително 2 кофички от кисело мляко с брашно (може и малко повече в зависимост от самото брашно)

Изпълнението е страшно лесно:

В голяма купа се сипва киселото мляко, добавя се содата и се разбърква. Сетне захарта и солта (тя зависи от солеността на сиренето), олиото, както и яйцата (без единият отделен жълтък) и почти всичкото натрошено сирене. Брашното се сипва на части и се разбърква леко с лъжица докато се сгъсти. Сетне вече с няколко движения с ръка се доомесва. Трябва да се получи средно твърдо тесто.

Тестото се покрива с кърпа и се оставя да си почине няколко минути. В това време фурната се включва да загрява на 180С.

Тавичка се застила с хартия за печене. 

От тестото с леко намаслени ръце  се откъсват топчета с големина на малко яйце и във всяко в средата се слага по едно малко парченце масло и малко от сиренето.

Нареждат се на разстояние едно от друго, намазват се с разбития жълтък с малко вода.

Пекат се 25-30 минути във фурната - до зачервяване.

След изваждането се покриват с кърпа за няколко минути.

Страхотни за закуска - и топли, а студени са още по-вкусни. 

Важното е, че се правят страшно бързо. Стават максимум за 40 минути  заедно с времето за печене.

Тези са със сусамова поръска и са още по-вкусни....

Лесни содени питки за закуска

Нещо изключително лесно и вкусно за закуска. Приготвя се буквално за 5 минути и след горе долу 25-30 минути печене закуската е готова и свършила за отрицателно време.

Продуктите ги давам в кофички от кисело мляко - по 1 кофичка кисело мляко и брашно и 1/2 и малко коф. натрошено сирене; 1 ч.л. сода бикарбонат.

Изпълнението е:

Фурната се включва на 220 С да загрява.

В купа се изсипва кофичката кисело мляко, загася се в него содата (може с няколко капки оцет), добавят се брашното и сиренето и всичко се разбърква с лъжица.

Трябва да се получи гъста каша или меко лепкаво тесто.

При необходимост може да се добави още малко брашно. 

 Като се гребне с лъжицата почти да запазва формата си.

Тавата се застила с хартия за печене (не като мене - само с омазняване, че ми залепнаха), с лъжицата се сипват купчинки и заминава да се пече в загрятата фурна.

След 25-30 минути закуската е готова.

 Може леко да се ръсне с шарена сол или смлян сминдух и питките стават неустоими и за деца, и не само за тях.