Най-лесният печен свински врат

  Този невероятен печен свински врат се подготвя буквално за 5-7 минути и сетне се иска само малко търпение. Направията е за хора като мене, когато ги хване мързелът.

 Такава вкуснотия няма нужда от лакардии и затова направо минавам към направията:

Парче свински врат около 1,8 кг се резва на две равни части по дължина.

В 50-60 мл бърбън се размива 1 с.л. мед и се намазва парчето месо.

Сетне с ръка в него се втрива около 1 с.л. от универсалната подправка за месо и парчето се увива в плик за печене. Пликът заминава в хладилника.

Това е цялата подготовка на месото - дори и няма 5 минути.

С нарязването на другото парче напречно на тънки пържолки по 0,7 см. Поръсват се с подправката и малко алкохол и те в плик и в хладилника. Сега сигурно станаха 5 минути усилия.

Нужен е поне 5-6 часа престой, но идеалът е поне  ден. Месото се е овкусило идеално.

Пликът се прехвърля в тавичка за печене, отстрани се нареждат малко картофки, които само се осоляват обилно и ръсват със счукан розмарин. 

В тавата не се слага течност.

Пече се на 220-230С около 40 мин. и сетне се намаля температурата на фурната на 140С за около 40 мин. 

Честно казано, тези вторите 40 мин. не съм ги засичал, но бяха около толкова, а като проверих картофите и видях, че са опечени,я извадих от фурната.

Внимателно прехвърлих месото на дъсчичката заедно с картофите.

В касерола задуших 1/2 ситно нарязана глава лук с 1 с.л. масло и добавих соса от печенето, 1 ч.л. горчица и толкова сос чили и го оставих да се редуцира почти наполовина. 

За разкош, накрая се добавя още една бучка масло и малко ситно нарязана зелентийка.

Месото се нарязва на филийки и залива със соса и се сервира на масата.

Е, те тука направих основната грешка - народът тропаше с крака от ароматите и нетърпеливо чакаше дъсчицата, та го нарязох почти веднага след като сосът бе готов. Трябваше да се изчат поне още 10-а минути, ама ... Вкусът и ароматът нищо не загубиха, ама стана доста нефотогенично. Па и като се има предвид, че снимката е от теле-то...

По-важното е, че стана Дзверски вкусно и се омете докато си кажем второто НАЗДРАВЕ!