Кисели краставички по фински

 За 3-литров буркан - ползвам едни такива от турски маслини с винтова капачка
Необходими продукти:
    3 кг дребни корнишони - ако са по-едри, се нарязват
    3 с.л. с връх сол - едра морска
    200 грама захар
    180 мл оцет (желателно ябълков домашен)
    3 ч.л. синап
    3 дафинови листа
Изпълнението:
    Краставичките след измиването се накисват за 1-2 часа в студена вода с добавка на 1 с.л.
    В тенджера се загряват до завиране водата, солта, захарта, синапа и дафиновите листа. Когато заври, котлонът се изключва, добавя се оцета и в тази марината се пущат корнишоните.
    В момента, в който започнат да променят цвета си, се пълнят в буркана, налива се маринатата, затварят се с капачките и се оставят върху тях до пълното им изстиване.

Пробвайте - правил съм ги и няма съжалите. Стават много вкусни и НАЗДРАВЕ с изстудена ракийка.

П.П. пак е без снимки, защото е от старите тефтери ....

Краставички (корнишони) в бидонче

 Необходимо е бидонче - продават в магазините по левче, едни такива 15-20 литрови за малко пари. Желателно е да е с кранче - ако няма, просто се купува едно такова, дупка в бидончето и залепване на кранчето. Много е важно, защото лесно се преточва саламурата.

Едно такова поема поне 10-12-а кила корнишони.

Освен корнишони, може да се ползват и по-малки краставици от сорта "Гергана".

Корнишоните се измиват и накисват в студена вода за поне час два с добавка на малко сол. Нито се режат, нито се дупчат.

Сетне се прехвърлят в бидончето, на дъното на което се слага китка сух копър от върха със семето - ако няма, просто копър в количество по желание.

Между тях се бухват скилидки чесън - около 2-3 глави без да се чисти. Сетне имаме идеална туршия от чесън.

Прави се саламура по най-простия начин: налива се вода в бидончето, която да ги покрие отгоре.

Водата се излива и в нея се разтварят по 50 до 60 грама морска едра сол и поне 10 грама захар. Доливат се по 40 мл оцет на всеки литър течност. Добавят се и по 1 ч.л. на литър синап. Който има желание, може да добави и листа от вишна, листа от хрян и т.н.

С тази смес се заливат корнишоните в бидончето и оставят на терасата да си ферментират. Ежедневно се преточват през кранчето.

На 5-6 -я ден (зависи колко е топло) са променили цвета си, саламурата леко е помътняла и са почти готови.

Това е момента, когато трябва им сложим или калиев сорбат или натриев сорбат, за да спре процеса на ферментация. По принцип се слага по 1 грам на литър течност или кило зеленчук.

И остава да чакаме зимата, за да се насладим на вкусните корнишончета от бидончето и да ползваме марината за овкусяване на разни мръФчоци.

Стават хрупкави и много вкусни.

Пробвайте и няма да съжалите. Мога само да кажа - жестоко мезе за ракийката и НАЗДРАВЕ!

П.П. Не съм в състояние за вкяка публикация да пущам снимки. Както съм казал имам хиляди рецепти през годините преди блога, които няма как да пресъздам, а искам да споделя с Вас.

"КРЕМ" ОТ ЯДКИ

 

    Не знам как да го нарека и затова остава с работното име "крем от ядки". Това е смес от сурови ядки кашу, белен слънчоглед и белени тиквени семки. Няма да говоря за ползата от тях и какво съдържат - всеки може да провери в нета. Обичам ги, но имам проблем с тях - трудно ми е да ги дъвча.

Всичко започна от първоначалната ми идея да ги накисна във вода и сетне да си ги хапваме, защото омекват идеално и направо се топят в устата. 

Затова обяснявам от къде започнах - по 50 грама от трите вида ядки (семки) се измиват добре и накисват за около 12 часа в купа с около 1 ч.ч. филтрирана вода. За това време омекват доста. 

До тук добре, но ми хрумна идеята да бъдат смелени в блендера. Изплакване на ядките, сетне в блендера с около 100 мл филтрирана вода. Първоначално малко трудно се разбиват затова блендера се пуща на кратко пулсиране. След като се подхванат се добавят лимонов сок и зехтин.

Сложих около 3 големи с.л. лимонов сок, но дойде в повече - зотава само една. Зехтин- 4 с.л., но за предпочитане е да са 2 и 2 с.л. обикновено масло (друго нямах под ръка, но може да се замени с кокосово, например). 

В интерес на истината се получава нещо като не съвсем гъста майонеза. След престоя в хладилника се стяга още малко, но с добавката на масло ще се сгъсти съвсем и ще може да се маже на препечени филийки.

Признавам си, че в този си вид ни се стори доста безвкусно. Много полезно, но като е безвкусно направо не си струва труда.

Затова отделих една част и леко осолих - веднага стана съвсем приятно за хапване. Другата част, която леко подсладих с мед, не ми се стори толкова добра.

Та затова цялото количество осолих с 1 ч.л. сол и идея бял пипер и се получи нещо много приятно на вкус.

Е, който реши да пробва, може да нагласи този крем по собствен вкус както с количеството ядки от всеки вид, така и със солта и другите добавки.

Пробвайте, освен че е полезно, е и много вкусно.