Пуснах публикацията за направа на крем (кисел) от праскови, но ми ще да поизчерпя темата с още неща за приготвянето на праскови и не само тях, защото изложеното вожи за много подобни плодове - кайсии, сливи и т.н. и т.н.
Ще се опитам да дам малко идеи:
НАПРАВА НА НЕКТАР
обелените праскови, ако са по-голямо количество могат да се пасират в блендера (пак с добавка на филтрирана вода до желана гъстота), да се насипят в бутилки с капачки или в компотени буркани и да се стерилизират за 10-а минути от завирането в тенджерата.
НАПРАВА НА МАРМАЛАД
Пасираните праскови се измерват, за да се определи количеството на захарта - тя е 60 % от тях, т.е. 600 грама захар за 1000 грама праскови.
По принцип всеки определя сладостта според своя вкус.
Вместо обикновена захар, препоръчвам да се ползва кафява захар или захар мусковадо (тя придава лек карамелен вкус).
Вари се до сгъстяване при непрекъснато бъркане като в края на варенето се добавя 1 ч.л. лимонтозу.
По желание, може да се сложи клонче индрише при варенето, което се вади към края му.
Пълни се вряло в бурканчета, които се обръщат до изстиване върху капачката им.
Забележка: ако варенето продължи до степен, при която като с дървената лъжица минеш по дъното, оставя чисто дъно, значи е направена консистенция като на мармалад на блок.
Мързелив мармалад:
Това е вариант за такива като мен. Прасковите се измиват и нарязват на произволни кубчета и се сипват направо в тенджерата. Слага се захарта и се вари до омекване на плодовете или почти до готовност. Както са си в тенджерата се пасират с пасатора до гладка консистенция... нататък е ясно.
НАПРАВА НА СЛАДКО
За направата на сладко трябва да се подберат по-твърди праскови, които се нарязват на кубчета с желана големина или на резени.
1.Слагат се в подходяща съдина и засипват със захарта - съотношението, което се препоръчва е 1:1, т.е. на кило праскови - кило захар. За мен това количество захар е твърде много, но всеки да си преценява - ползвам не повече от 600 грама.
Оставят се така да престоят със захарта поне 12 часа - за това време захарта трябва да се разтопи и прасковите да си пуснат сока. Желателно е поне един два пъти да се разбъркат или тенджерата да се разтръсква добре.
Сетне се пристъпва към варенето - моят метод е много простичък, но отнема време. За сметка на това не се налага да се отпенва, да се бърка непрекъснато и т.н. В момента, в който течността в тенджерата заври, веднага се изключва котлона и се забравя кажи речи до пълно изстиване. Процедурата се повтаря поне три пъти. В края на варенето се слага лимонтозуто - пак 1 ч.л.
След последното завиране, се изключва котлона и веднага пълни в бурканчета и хоп върху капачката.
Тука при варенето добавката на ванилия или пръчка канела, или клонче канела, или клонче пресен розмарин (които сетне се вадят) е въпрос на предпочитание - всеки си решава.
2.Втори вариант е прасковите след престоя им в захарта да се прецедят и разтопената захар заедно със сока на прасковите да се сложат в тенджерата и да се оставят да заврат, за да се получи гъст сироп. Тогава се пущат късчетата праскова и се варят до готовност на много слаб котлон - дето му казват да къкрят едвам едвам. Така няма пяна, не се налага и бъркане.
Нататък е ясно.
3.Третият вариант е бързо сладко:
Прасковите се нарязват.
Захарта с малко вода (на кило захар се слагат до 100 мл вода) се вари на гъст сироп - около 15-а минути и в този сироп се пущат прасковите. Варят се около 30-а минути.
За добавките е ясно.
П.П. За готовността на сладкото е ясно как се проверява - капка от него върху студена чинийка и ако не се разтича, значи е много добре и е готово.
Моят метод е на око - гребвам с лъжицата от сладкото и сипвам обратно в тенджерата от високо. Ако тече на тънка струйка и започне да прекъсва и да върви на капки, значи е готово.
Полезен съвет:
1.За да не се пени сладкото при варенето, в него се слага бучка масло.
2.За да се избегне слагането на лимонтозу, в сладкото може да се сложи сока на 1/2 лимон. На мен е по-лесно измия добре един лимон, на разна на две, да изчистя семките и да бухна още от самото начало на вареното 1/2 или двете половинки (зависи от количеството на сладкото).
НАПРАВА НА КОНФИТЮР:
При нас е прието да правим разлика между сладко и конфитюр (терминалогично значат едно и също). Конфитюрът е поне 60% плодове, които са нарязани по-ситно от тези за сладкото. И второ - не се вари толкова гъст като сладкото.
НАПРАВА НА СЛАДОЛЕД:
От пасираните праскови може да се направи и домашен сладолед по ей тази рецепта за домашен сладолед.
ЗА ФИНАЛ:
За направата на компот не съм писал - там всичко е ясно.
Не съм писал и за варенето на сладко, мармалад и т.н. в старовремските калайдисани медни тави на огън и бъркането с огромна дървена бъркалка. Нашите Баби така го правеха. Излишно е да го описвам, защото това изпълнение почти е невъзможно в нашите модерни времена. Имам тавите, имам условията, но вече нямам мерак да го правя.
Независимо от това, ще спомена, че сладко може да се направи в модерните уреди като слоукъкър или мултикукър. Моето мулти има такава програма за направа на сладко - всичко се зарежда едновременно в него, натискаш бутона и хоп след 45 минути имаш готово сладко, без да си мръднал пръста. Остава само да го напълниш в бурканите. Само че не винаги се получава добър резултат.
Любимият ми вариант е с печенето във фурна - така правя много сладка. Всичко се слага в дъблока тава и хоп във фурната на 140С максимум на 150С. След 40-а минути се проверява и започва да се следи за готовността му.
П.П. Не съм привърженик при направата на домашни сладка да се ползват прословутите готови фиксове или желиращи захари и т.н. По изключение може да се ползва малко пектин за по-добър резултат.
Също така избягвам ползването на бяла кристална захар - заменям я с кафява или подобна. В последно време съм очарован от т.нар. кафява захар мусковадо.
Другият ми любим вариант, който намирам за по-здравословен - варя си плодовете както си му е реда с добавката лимон и когато вече е готово - една идея по-гъсто отколкото искам, след отстраняването на тенджера от котлона, добавям мед - разбърквам и в бурканчетата.
Е, малко повечко писах, но дано да съм бил полезен.
