ВЪЛЧА САЛАТА по дзверски

 

    За салати почти нищо няма в блога, защото какво толкова има да се обяснява за една салата. Само че тази ми е любима и се прави винаги, когато от предния е поизостанала някоя пържола, печено или дори просто кюфтета.

    В действителност, това си е най-обикновена салата, домати и сирене, в която се добавят кубчета нарязан кашкавал (гауда и т.н. каквото има), нарязана пържола (кюфте) и обилно се подправя с черен пипер, сол на вкус и дресинг - овкусен зехтин и лимонов сок, в който съм добавил и малко много ситно нарязан магданоз.   

Нарочно не давам количества, всеки може да си ги комбинира по собствено желание и да си подправи салатата по собствен вкус. Освен посочените продукти по-горе, могат да се добавят и всякакви други по собствен вкус.

Понякога слагам и чеснови крутони.

Впрочем това направо не е салата, а цяло ястие, защото наблягам мръФките в него да се повечко.

В салатата не слагам стар лук, а само перата на зелен лук.

Старият лук го нарязвам на полумесеци, овкусявам със сол и черен пипер, намачквам с ръце леко и заливам с ябълков оцет и за час в хладилника.

Сервирам го отделно в купичка като добавка на дзверската салата. И така щях да я нарека, но "вълча" е някак по-разпознаваемо и има вече такива, но с бекон или шунка.

Пробвайте и задължително едно голямо НАЗДРАВЕ!

БАНИЦА ОТ ДОМАШНА ЮФКА

 

    Знаете ли, че домашната юфка с яйца, която се продава по магазините и струва 1,20 лв за пакет от 0,2 кг почти по нещо не се различава, например, от одринските кори на сач.... Разликата е, че юфката е по-препечена и има яйца и поне с 1,50 лв по-евтина отколкото за 400 грама кори - също за 400 грама юфка.

    Впрочем и по-благодатна е за правене на баница - най-обикновена баница или пък за млечна баница.

    Имам си няколко варианта за правене на баница с нея, които ще се опитам тука да обясня. Все на някого ще му е от полза и може да го направи, защото не се изискват каквито и да са умения, а резултатът винаги е направо идеален.

    Преди да продължа само да кажа, че се ползват два пакета домашна юфка, т.е. общо 400 грама; сиренето е около 300 грама (но и  може 400 грама); яйцата са поне 4, а вместо кисело мляко се ползва почти литър прясно мляко. Естествено, си и трябват поне 100-а грама разтопено масло или олио, но предпочитам масло.

    И в двата варианта, които описвам маслото се смесва с прясното мляко и яйцата.

Вариант 1:

    Тавата (25х25) йенска, се намазнява на дъното много добре и не нареждат корите на юфката - примерно около 0,6-7 см. Заливат се се със малко от сместа яйца мляко и отгоре се нареждат резени сирене;сетне пак юфка със заливка от яйцата с млякото, пак резени сирене и се завършва с юфка, която се залива с течната смес.

    Нарязва се на квадрати и се дозалива с остатъка от яйчено-маслено-млечната смес.

    Пече се като обикнована баница на 180-С в предварително загрята фурна.

Вариант 2:

    Така изглежда изпечена и обърната. Пека я в кръгла форма - тавичка йенска пак със същия диаметър.

    Тавичката се намаслява добра. Част от юфката около 1/3, ползвам отделна купа, се смесва се с около 1/3 от яйчено-маслено-млечната смес и се разстила на дъното.

    Отгоре се нарежда пласт от натрошено сирено - почти половината.

    Следва отново пласт от смесената с яйчено-млечната смес и отново пласт натрошено сирене.

    Завършва се със смесената юфка с яйчено млечно маслената смес.

    Пече се на 180С в предварително загрята фурна за около 45 минути.

    

    

    Баницата става уникално вкусна. Позволявам си да направя нещо като експеримент - турнах и една ванилия в яйчената смес и се получи невероятен аромат и вкус.

    Ако трябва да бъда абсолютно честен, тези разновидности на баницата ми харесват повече дори от обикновената, която правя.

        П.П. За да изчерпя темата за домашната юфка, ще кажа, че с нея се прави типичната за нас сладка или млечна баница.

    Примерно два пакета юфка - 400 грама; 3-4 яйца; ванилия; 1 л. прясно мляко, в която е разтворена захар - около 150 гр. (но това зависи колко сладка я искаме - може и повече и по-малко); също така и около 50 грама масло.

    Печенето както на обикновена баница - вече е писано.

    Пробвайте! Прави се много лесно и става много, ама много вкусна.

    Вероятно няма да съжалите.

ПЪЛНЕН ЗАЕК НА ФУРНА

 

 Заек на фурна - е, да знаете невероятна вкуснотия е.

Необходими са едно цяло зайче; 5-6-7 резенчета сланина (но може да се замени с бекон - в идеал пушен);

за гювеча: поне 1 кило ситни лукчета и 2-3 моркова, стрък целина; няколко домата, обелени изчистени от семената и нарязани на кубчета;

за плънката: 70-80-а грама ориз; 1 глава лук на ситно; 3-4 скилидки чесън; вътрешностите на зайчето - дроб, сърце, бъбречета;

за маринатата: около 600-700 мл вода; глава обелен лук с боцнати в него 2-3 карамфилчета; 3-4 скилидки чесън; поне 2 дафинови листа; 1 звездовиден анасон; зрънца бахар - 5-6 броя и черен пипер - 10-а; 1 ч.л. семена от копър или фенел; 3-4 с.л. зехтин; 2-3 с.л. лимонов сок (или ябълков оцет); 1 нарязан морков (може и цял ако е по-малък); стрък целина; 1-2 ч.л. сол; Подходящо е да се добави и малко мащерка. Задължително - една бутилка червено вино и то качествено.

Това са основните, а за останалите добавки ще пиша в хода на описанието.

    Започваме с марината - всички продуукти (без виното) се слагат в една голяма тенджера и се довеждат до завиране. След това се изключва и оставя да изстине и се прецежда. В течността се добавя виното и зайчето се бухва там да си отдъхва - поне 10-а часа като от време на време се обръща. И да не забравяме - нека да е на хладно през това време.

    Демек, ако ще правим зайчето по този начин започваме от днеска и завършваме утре.

    Та дочакахме утре, за да продължим. 

    В подходяща съдина (тиган, касерола и т.н.) се затряват 1-2 с.л. масло с 1 с.л. зехтин и в него се задушават 1 малка глава лук, след минута 2-3 скилидки чесън, сетне 1/2 морков на много ситно; след още 2-3 минути нарязаните на ситно дреболии на зайчето; (имах каперски и добавих 1 ч.л. от тях); залива с един черпак от маринатата и чаша зеленчуков бульон (в блога много пъти съм обяснявал, че винаги имам икономичен и лесен бульон на разположение във фризера), добавя се щипка джоджен, малко прясно смлян черен пипер и идея сол (на вкус). Нека плънката се посвари и я ставяме да изстине.

    След това в тавата за печене се налива малко зехтин, слага се зайчето и с лъжица се пълни старателно. Абе няма да се лъжем, най-добре става с ръчичката на майстора.

    В идеал, коремчето трябва да се зашие - дори в този в случай поема и повечко от плънката. Но като искаш да ти е лесно, се затваря с нанизване на шишче - сетне лесно се вади и няма да се лага да режеш конци и да рискуваш някой от тях да ти попадне между зъбите.

    Върху плънката се залива и един черпак от маринатата.

    

    Зайчето е турнато да полегне по гръб в тавата. Върху него - баш връз плънката се нареждат резенчетата сланина (или бекон). В отделна купа се размесват обелените малки лукчета, нарязания морков и кубчетата домати. Смесват се с малко сол, черен пипер, едно две листчета натрошен дафинов лист и още малко зехтин. 

    Всичко това се изсипва около зайчето, залива с малко (1 черпак от маринатата) и още толкова зеленчуков бульон.

    Тавата се затваря старателно с алуминиево фолио и заминава в предварително загрята на 180С фурна. Първоначлно печем на 180С с вентилатор за около 20-а минути и сетне - за около час без вентилатор.

    След махането на фолиото се дозапича с вентилатор максимум за 10-а минути, колкото всичко хубаво да се зачерви и вече може да се изчака да поизстине и да се поднася с тавата на масата.

    При нарязването на зайчено не трябва да се забравя за шишчето, че няма как инак да се резне.

    И много е важно - да има много хубаво и добре изстудено питие.

    Пробвайте и няма да съжалите, да Ви е сладко, вкусно и НАЗДРАВЕ!