ПОДПРАВКА ЗА ЛУКАНКА

     В зората на моето моето луканкоправене (срам ме е да кажа преди колко години) си купувахме месо, мелехме в къши на онези алуминиеви ръчни машинки дето нажчета им се изтъпяваха след кило мръфка. Сетне трябваше да ги наточваме със шкурка и т.н. 

    Рецепти в нета нямаше, четяхме по разни книги и се радвахме, когато в някой магазин попаднехме на готова подправка за луканка.

    За себе си комбинирах една подправка, която на мен най-много ми допада.

    По принцип типичните не стари подправки за луканка са сол, селитра, черен пипер, кимион, в някои случаи чубрица. 

    В по-късни години се появат идеи за малко млян колиандър,  бахар и захар.

    Захарта наред със селитрата е за запазване на цвета.

    Има много вариации на луканката - добруджанска, коприщевенска, луковитска, панагюрска и т.н. Не мога да ги изброя - всеки регион си има своя разновидност...

    При публикацията си на конско кюфте луканково взех, че установих, че съм писал за луканките и почти нито една дума за подправката за луканка.

    Затова се коригирам и давам моя вариант на подправката за кило кайма за луканка:

        22 грама сол (12 грама нитритна и 10 грама морска едра смляна на ситно- желателно е да не е йодирана, трудно се намира, но я има)

    5 грама захар (може и кафява или фруктоза)

    5 грама прясно смлян черен пипер

    5 грама смляна градинска или планинска чубрица

    3 грама кимион - желателно прясно смлян

    1 грам смлян бахар

    0,5 грама витамин С - аскорбинова киселина

    В общи линии това е - горните количества умножавам примерно по 10, пълня в буркан и съм готов.

    Тъй като имам едни буркани от 1 кило горчица с херметична капачка правя двона доза и ми стига моне за една година.

    Няма всеки ден да си играя с направата на подправка.

    Това е същото както си правя и подправката за пица - един път в годита и сетне сямо я ползваш.

    Важното е да си рационален и като правиш нещо да не е за ден два, а да ти върши работа за много време.

    Та това е моят вариант за подправянето на луканката. Е, няма да е като панагюрска, за която се твърди, че се слагат само сол, захар, черен пипер и кимион, но ще да е Вашата любима.

    Пробвайте, па и споделете, ако имате желание Вашите варианти.

П.П. Има някои региони, където освен сол, захар, черен пипер и кимион, се добавят и индийско орехче и мляно семе от копър.

    И НАЗДРАВЕ с тази подправка за луканка няма да се провалите.

ЯЙЧЕНО-МЛЕЧЕН ДЕСЕРТ или нещо като крем карамел без карамел

 

    

    Това е възможно най-лесният десерт, който се прави от четири съставки, направията му отнема 5 минути и сетне малко търпение да се опече.

    Просто почти нямам какво да пиша - 6 яйца, 1/2 кутия кондензирано мляко, около 400 мл млечна сметана и една/две/ ванилии.

    Всичко се сипва в дълбока купа, разбива се с мексера до получаване на хомогенна смес.

    Сипва в намаслена съдина. Съдината се слага с друга, в която се налива вода и във фурната на 150С. Демек пече се на водна баня за около 40-45 мин.

    Ами това е ... Става много лесен, пухкав и вкусен десерт. На когото му се вижда, че сладкото е малко може да сложи цяла кутийка кондензирано мляко и да намали количеството на сметаната.

    Това е.

    Правете смело и се наслождавайте на вкуснотията като я поднесете с топка сладолед.

КЮФТЕТА ОТ КОНСКО -луканкови

 

    Конското месо е страхотно на вкус, много по-полезно от другите меса и в същото време пренебрегвано по нашите земи. 

    Няма да описвам колко много народ бърчи устни и прави отвратена физиономия само като чуе думата "конско". 

    Да припомня на по-младите, че преди години за върховен деликатес всепризнато се приемаха кюфтета от пърле или т.нар. пърлешки кюфтета. За тези, които не знаят какво е пърле да поясня - това е малкото на магарето. 

    Само се подсетих, че от магарешкото мляко няма по-вкусно нещо. Имал съм удоволствието да го пия и то доста години наред в детството си.

    Само ще вметна, че може би най-скъпото сирене е от магарешко мляко и се произвежда единствено в Сърбия.

    Луканките и суджуците от конско или магарешко  са невероятен деликатес. И много ме радва, че макар и много рядко могат да се намерят на няколко места в родината ни. Не така е в Италия, Унгария и Чехия, където в почти всяка уважаваща си колбасарница се намират сума ти разновидности. И не само там, а и дори в някои вериги...

    Много съм доволен, че вече месокомбинати, които произвеждат кайма и кюфтета от конско месо. По-рано като пътувах доста често, купувах от месокомбината във Войводиново, а сега - от месокомбинат край Сливен. И тъй като пътувам по-рядко, купувам добро количество - да има.

    В блога има няколко интересни рецепти с конско и ще ги припомня:

Кюфтета от конско месо или конски кюфтета

Сурово сушен салам от конско месо

Конска наденица (суджук) и пастърма от конско

Пържени кюфтета от конска кайма

Наденица (суджук) от конско, пуешко и свинско

Кайзерована пастърма от конско месо и не само

Конски суджук

Като купя повечко конска кайма я разделям на 500 грама и я вакуумирам. Така във фризера може да издържи и година (не се е случвало), но запазва изцяло качествата си. А това количество за двама човека е предостатъчно.

Размразяването правя в хладилника от днес за утре.

Тука на снимката се вижда качеството на каймата, макар че я снимах със закъснение - след като започнах да я приготвям и вече бях сложил 2 с.л. домашна галета.

Този път реших да са по различен начин - все съм добавял свинско или свински гърди или пък добавял малко сланина.

И така 500 грама конско мляно (кайма), 1 средна глава настърган лук; 4-6 кубчета лед; 1 ч.л. сол , 1 и 1/2 с.л. от моята готова подправка за луканка (оказа се че не съм я публикувал в блога, което ще направя най-скоро) , още 1/2 ч.л. черен пипер. За 2 -те с.л. домашна галета вече писах.

Всичко това тъпо и упорито се омесва може би поне за 10-а минути докато ледът се поеме изцяло и се получи леко лепкава маса.

Каймата заминава в този й омесен вид в хладилника поне за няколко часа. За който бърза, това не е задължително, но инак каймата ще поеме ще поеме всички аромати и ще се постегне.

След ваденето от хладилника с леко намазнени ръце оформям бъдещите кюфтета като правя топки.

Каймата все още е доста студена към този момент.

Слагам грил тигана на котлона, намазвам го с олио, масло или каквато и да е там мазнина.

С мазни ръце оформям окончателно кюфтета в леко сплеснат вид. 

В някои от тях - има изненада.

И върху грила или скарата. Печене за 2-3 минути от една страна, сетне за около 2 м. от другата и обръщане, но напречно да се получи решетка. И отново обръщане.

Готовите кюфтета задължително се слагат в тенджерка с капак. Така се задушават и стават идеални.

За финал ще дам и един трик за още по вкусни и неустоими кюфтета.

На снимката се вижда "изненадата" - по бучка моцарела в средата. Имаше и едно две с бучка масло и толкова с малка бучка лед.

Получиха се уникално дзверски кюфтета с вкус едва ли не на печена луканка.

Само пропуснах да кажа, че на снимката с кюфтета има и едни печени жълти "плочки" - това са парчета от обедния омлет, които минаха през грил тигана и бяха невероятно вкусни. За това ще да пиша отделно.

Нямам почти какво повече да добавя, освен обещания бонус за търпеливите да ме четат:

Когато всички кюфтета са вече в тенджерката върху им се изцежда сока на 1/2  лимон. Може да се добавят 50 мл бяло вино или бира или дори кока кола и да се оставят върху загрятия котлон до изпаряване на течността и тогава да се сервират.

За мен са идеални поднесени с картофено пюре, но всеки може да си поднесе както му е кеф.

Ако случайно артисат кюфтета на следващия ден с тях може да се направи картофена яхния, която става уникално вкусна.

Ако сте любители на конското, правете смело и изобщо няма да съжалите. Ще си оближете пръстите и ще казвате, че Дзверът е дал пропорции за детска порция. 

Не ме проклинайте за това, а само да си кажем едно голямо НАЗДРАВЕ!