Бистро "Тангра" Созопол, Стария град и "морска врана"

 

    След като реших да попременя стила на блога си и на публикациите в него, както и след много дълго време на премисляне, реших, че в него няма да са само рецепти за приготвени от мен вкуснотии, но и ще отделям малко време за интересни места и заведения с хубава и вкусна храна.

    Първата "лястовичка" беше с публикацията за ресторант "Фрегата" в Равда. С времето натрупах материал за много публикации не само за заведения, но и за пътувания в чужбина и за много други интересни неща включително и дзверски вкуснотии, които живот и здраве ще се опитам да споделя.

В края на м.май за няколко дни бяхме в Созопол. Още от 1982/3 год. любимото ни място на морето е Созопол. Основно отсядахме в общинската база на "Каваците", с децата ходехме пеш до Стария град и т.н..., а от 1998 год. всяка година редовно по няколко пъти в базата на СБХ - "При художниците" - едно прекрасно място за почивка и за хапване. Въпреки че това ни е любимото място, често си позволяваме да пообиколим из Стария град и се спрем да опитаме кухнята на някое от многобройните заведения в него. Не сме капризни, но сме "избирателни" и си търсим нещо с действително вкусна кухня, която да задоволи вкуса ни. 

Та и този път като се захлади започнахме обичайната си разходка - от "При художниците" по улица "Морски скали", която обикаля източния край на полуострова и нататък към морската база ... 

След "Мелницата", в която изобщо не сме влизали (освен един път преди 100 год. и чиято кухня възприемам като на столова от времето на соца), на 100 м. ни посреща "викач", който започва да ни обяснява, че заведението ("Тангра") предлага невероятни неща на приемливи цени. Питам го и какво толкова има и започва - лаврак, ципура, барбун ... Мръщя се все едно, че ме боли зъб и му казвам, че не ми е интересно - и в Хасково мога да си ги ям ... Може би от тона ми или израза ми пролича, че човекът се засегна и като смени физиономията два пъти, отговори - е за такива като Вас имаме "морска врана".  Изгледох го изумено - от повече от 40 години знам морските рибоци и такова животно не бях чувал и реших, че ми се подиграва ... Врътнахме се и си продължихме разходката в търсене на приемливо заведение.

Само че започна да ме глозди червейчето и веднага проверих в Гуглето що за животно е "морска врана" ... 

Направо се бях почувствал като посмешен, а то се оказа, че има такъв рибок и то много рядък. Ловял се в края на май и началото на юни, основно на харпун и плували на двойки сред скалите ...

Изобщо, ама изобщо не го бях чувал. То се оказа, че и доста от местните не го бяха чували това ти ми рибоче.

След съвсем кратка разходка се върнахме, "викачът" беше направо изненадан, но веднага като си избрахме маса, ни донесе морската врана, надлежно вакуумирана и ни обясни, че като им донесета такава риба веднага я вакуумират, за да се запази максимално прясна и да не се "окислява" при престой в хладилника и да запази великолепните си вкусови качества.

Попитаха как да ни я приготвят - вариантите били два - пържена или печена на скара. Предпочетохме на скара и не съжалихме.

Едва тогава и успяхме да поразгледаме заведението.

Първото, което ми направи впечатление бяха няколкото рафта с книги, които можеш да си вземеш да четеш ...  томчета на Петър Дънов и криминалета като на Хадли Чейз и др.п. На подобно заведение с книги не бях попадал до този момент. Книгите бяха ползвани. Очевидно през деня в жегата, когато някой седне на студена биричка, може да убие времето в четене ...

Отделно от това интериорът беше интересно и приятно аранжиран и направо създава уютна обстановка.

В чакане рибата да се опече поръчахме бира с тарама хайвер и пърленки приготвени на място, които се оказаха невероятно вкусни.

Разгледохме и менюто - интересно предложени неща и на умерени според мен цени.

Обслужването беше внимателно и любезно и дори ни отделиха внимание да ни обяснят за "морската врана" какво представлява, как се ловува и най-важното как се приготвя.

С нетърпение нападнахме елегантно поднесената печена морска врана, добре почерпена с лимоново маслен сос.

Оказа се, че има една гръбначна кост и почти без други кости, с бяло сочно месо. Дзверска вкуснотия.

Вкусът надмина очакванията ми и оправда суперлативите по отношение на това рибоче.

Интересното беше, че тази рибка, която не беше малка, стигна и за двама ни.

Сметката беше поднесена в елегантно ковчеже, на което доста посетители бяха оставили "визитките" си.

Това беше поредната приятна изненада от заведението, което по-скоро бих нарекъл типичното созополско капанче, а не ресторант. А то и така си се водеше съвсем непретенциозно "бистро".

Толко за изживяването с "морската врана".

На другия ден рано рано се разходих до пазарчето и в един от рибните магазини открих цели две морски врани.

Затова за приготвянето им ще направя отделна публикация.

НАЗДРАВЕ!

Джинджифилово чеснова паста

    

Джинджифилът и чесънът са много полезни със съставките си и допринасят много за засилване на имунната ни система, "борят" се с някои болести, намаляват високия холестирол, подпомагат регулирането на кръвното налягане и какво ли не още. Списъкът от ползите е огромен. Както и всевъзможните здравословни рецепти с тях.

    Комбинацията от джинджифил и чесън е направо уникална по полезните си свойства, на които няма да се спирам.

    Направени като паста, са с широко разпространение в кулинарията - почти редовна съставка в много индийски и китайски ястия. Пастата може да се ползва за мариноване на месо (предимно птиче), за овкусяване дори на салати и т.н.

    Такава паста се продава по магазините, но на доста висока цена и въпреки надписите "био" остава съмнението за съдържанието вътре в бурканчето. Затова най-добрият вариант е да си я направим в къщи.

    Домашната паста се прави невероятно лесно и не излиза изобщо скъпо.

    Необходимите продукти са джинджифил (60%), обелени скилидки чесън (40%), кокосово масло. Не са задължителни, но са препоръчителни - куркума, млян черен пипер и сол, защото подобряват вкуса значително и спомагат за по-дългото съхраняване, което се извършва в хладилник.

    Давам и примерни количества: джинджифил - за предпочитане по-млад и дребен, при това без да се бели - 80 грама; чесън - скилидки - 50 грама; кокосово масло -30 мл, 1 ч.л. куркума, 1/2 ч.л. сол и 1/4 ч.л. черен пипер.

 

  Джинджифилът се измива много добре и без да се бели се нарязва на ситно. Който иска може и да го обели, но това е напълно излишно.

    Чистенето на чесъна отнема най-много време, но имам и лесен начин за беленето му.

    Джинджифилът и чесънът, заедно с  маслото, куркумата, черния пипер и солта се слагат в блендера и пасират до кашеобразно състояние. При липса на блендер смилането може да стане в пасатор, но на почивки, защото пасаторът започва да загрява.

    Ами това е: при сегашните цени на джинджифила 12 лв/кг, чесън 6 лв/кг, едно сериозно бурканче излиза не повече от 2,00 лв, а ти го продават за не по-малко от 10-12 лв.

    Правете смело и се наслеждавайте на една уникална и полезна подправка.

    

П.П. С тази смес може да се бори настинка.

Може да се направи овкусено масло - омекнало масло се размесва с пастата (по собствен вкус) и сетне за печени филийки е идеално за намазване.

При готвене на някакво ястие - дори от нашенските, 1 ч.л. от пастата се слага в тигана да се загрее добре, сетне мазнината и останалите съставки и придава невероятен вкус и аромат на ястието, независимо какво е.

Полезно: При липса на кокосово масло може да се замени със зехтин. 

Правете смело и се наслаждавайте на нещо дзверски вкусно и полезно.

Бързо свинско като "по чирпански" в мултикукъра

 

    Това е един начин за много лесна и бърза направия на свинско по идея на направата за кюфтета по чирпански. Готви се в мултитукър и става наистина много бързо. Може и да се направи в обикновена тенджера, но ще отнеме може би 30-а минути повече.

Необходимите продукти за поне 4 порции: 450-500 грама свинско, нарязано на кубчета; 1 глава лук на ситно, 3-4 скилидки чесън на ситно; по 1 червена и зелена чушка нарязани на кръгчета; 1 голям морков нарязан на жулиени, 2 картофа нарязани на едро; 1 бурканче стерилизирани домашни домати на кубчета; 1/2 ч.л. черен пипер; 1 ч.л. червен пушен пипер; 1 с.л. брашно; 1-2 листчета салвия; 1 клонче мащерка; както и сол на вкус. Мазнината е гъша мас - 3-4 с.л., но това е опция - става и с олио. Трябват и още около 150 мл бульон (зеленчуков-домашен), а ако няма просто топла вода.

Изпълнението е просто елементарно и на мене ми отнема не повече от 15-а минути.

Включвам мултикукъра на програма "пържене" и слагам мазнината. Докато загрява, нарязвам свинското на кубчета - като за една хапка, и ги пущам в купата на мултито. Докато то се запържва, обелвам и нарязвам лука и чесъна и те при месото; 

Веднага след това морковите - бързо белене и рязане на жулиени и те в мултито.

Следват чушките, картофите на едро; 

Червения пипер, лъжицата брашно и останалите подправки. 

Заливам с бульона и бурканчето домати като от програма "пържене" превключвам на програма "задушаване".

Като се действа бързо това всичко това става за 20-а минути. 

Остава само да се изчакат още 25-30 мин. Моето мулти работи на режим като тенджера под налягане и яхнията е готова.

Само изваждам клонката мащера преди сервиране.

Остава да се насладим на изключително вкусната яхния, която толкова прилича на прословутите кюфтета по черпански и е неустоимо вкусна.

Като бонус за тези, които са стигнали до тук, един много полезен съвет:

При почистването на чушките, семенника и дръжката не ги изхвърлям. Просто ги нарязвам на много ситно и слагам да се сушат. За сушенето съм писал много, та няма да се повтарям. При тях понякога добавям и изрезки от някой друг зеленчук.  След като изсъхнат много добре, просто ги смилам в кафемелачката. Страхотна добавка са към супи, яхнии и т.н. Просто се слага по малко и остава да се наслаждаваш на аромата ...

П.П. правих и един вариант, в който добавих и по няколко кубчета нарязах патлаждан и тиквичка и си стана една истинска лятна зеленчукова яхния със свинско.

Пробвайте и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!