четвъртък, 23 март 2023 г.

ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ без брашно, захар и глутен

 


 Няма шега - това наистина е един страхотен сладкиш, в който няма и грам брашно, мляко или захар. Прави се много лесно със съвсем простичък набор от продукти.
    Само че преди да продължа ще кажа, че това е идея от тик ток. Често гледам разни кулинарни клипчета където правят невероятни неща. Та реших от видяното, което ми е харесало да го пробвам и споделям. Отделно от това си отворих и графа за такива неща, които определено не стават и са си направо измишльотини. За тях възнамерявам да направя една голяма публикация. Жалкото е, че ги гледам на телефона и няма как да давам линкове, но мисля и че не е необходимо.
    Този сладкиш е от тези, които станаха изключително сполучливи.
В клипчето нямаше количества, но след няколкократно преглеждане реших, че съм се ориентирал.  И така: необходими са 200 грама овесени ядки (за предпочитане от фините, макар че ползват от едрите), 2 яйца, 2 презрели банана, 2 с.л. натурално какао, 2 с.л. зехтин, както и  1 ч.л. бакпулвер и за вкус - една ванилия (или канела - въпрос на предпочитание).
Изпълнението е много елементарно - всички продукти се слагат в купата на блендера и за кратко се миксират - до получаване на гладка еднородна смес. Изчаква се около 15-20 мин. овесените ядки добре да поемат течността и чак тогава се ориентираме дали сместа е готова за печене. Трябва да е с гъстотата на кексовото тесто. Ако ли не - добавят се още малко овесени ядки. За сладостта - ами зависи от бананите. Любителите на по-сладичкото може да сложат малко мед.
Стандартна тавичка за кекс (от късите) се застила с хартия за печене и сместа се излива в нея.
Пече се в предварително загрята на 180С фурна за около 40-а минути. Готовността се проверява с дървено шишче. Ако излиза сухо, значи е готово.  Пекох на два пъти и двата пъти отгоре се напука - значи просто така трябва да стане, а не е дефект. И още нещо - задължително трябва да се изчака да изстине много добре, защото докато е топъл лепне по ножа.
Сладкишът наистина си струва да се пробва - много е вкусен. Подходящ е към кафето, за закуска и т.н. При хапване може да се поднесе с мед или някакъв конфитюр...
Това, че е лесен и много полезен е направо безспорно.
Пробвайте и няма да съжалите.

неделя, 19 март 2023 г.

ДЕТСКИ ПИЛЕШКИ САЛАМ (млечен)

 

  На пръв поглед този салам изглежда малко неугледно  - няма търговски вид, има шупли и т.н. Само че целта на тази публикация не е да покажа перфектният салам, а да обясня на много хора, че с малко усилия и с подръчни средстваа и уреди може да се направи идеалният и при това полезен салам, който е предназначен основно за деца и подрастващи.
    Няма да обяснявам какво изобилие от Е-та и странни добавки има в промишлените салами и че болшинството от тях са изключително вредни особено за децата. Има някои производители, които "произвеждат" т.н. "детски колбаси" - с намалено съдържание на сол, с намалени добавки от Е-та и овкусители и въпреки това имат добавки на натриев нитрит, на соев протеин, МОМ (механично отделено месо - знаете какво е ...), ненатурани оцветители, а често и мононатриев глутамат.
    И така започвам:
    Първо, най-важен е изборът на пилешкото месо. Най-подходящо за целта е пилешкото бутче.  В идеалния вариант  от домашни пилета. Могат да се купят все още, но има и добри производители. В краен случай има и един малък трик, с който и от най-разпространените пилешки бутчета може да се получи много добър резултат. Бутчетата се почистват от кожата и слагат в купа със студена вода с добавка на 1 ч.л. сол и 1 ч.л. или 2 ч.л. лимонтузу и се държат там за около час. Сами ще видите колко мътилка и други неща се отделят месото. Следва добро измиване и подсушаване.
    Второто, а то всъщност е и първото и основно - меракът да се направи.
    Трето, трябва елементарно да спазва технологията на обработка на месото - важното е да е добре охладено и през цялото време да не надхвърля 10-12С.
    Четвърто, изобщо не Ви трябват специални опаковки, колагенови или други черва; специални уреди като електрически месомелачки или пълначки и т.н. Това ще го обясня малко по-надолу ...
Та си идвам на необходимите продукти и направията:
-около 1,2 кг пилешки бутчета, на които се почиства кожата и се обезкостяват без голямо старание. 
Отделените кожа и кости се сваряват с подправки и става разкошен бульон за последващо готвене;
-200 мл прясно мляко - студено
-2 белтъка от яйца (препоръчително е)
-на изтеглена маса - за кг - 18 грама обикновена сол
-за подправяне на кг - 2 грама бял смлян пипер, по 1 гр. индийско орехче и сух чесън. Последният може да се замени с 1 скилидка пресован. Чесънът е по желание. Както и 1-2 грама захар, която може да се прескочи.
-за оцветяване се ползва сокът на една глава цервено цвекло. След настъргването и изцеждането, желателно е сокът да свари за кратко време. Иначе, ако не е сварен, придава малко по-различен "землист" вкус. А след сваряването изобщо не се усеща.
Направията е елементарна.
Обезкостеното пилешко месо се разделя на две части в съотношение примерно 2:1. 1/3-то трета се нарязва на произволни късчета, а другите 2/3 на партиди заедно с по малко прясно мляко и отделените белтъци се смила на каша. При липса на блендер това може да стане с пасатор. Ако и пасатор нямате, с месомелачка. При липса и на месомелачка може старателно да се накълца на ситно като кайма.
В голяма купа се смесват пасираното и накълцаното месо, сварения сок от цвеклото, солта и подправките.
Приемам, че нямате пълначка, нямате подходяща фуния и не сте си отрязали гърлото на бутилка от безалкохолно, но разполагате с подходящо черво, пълненето може да стане с обикновена лъжичка и да се пресова с дръжката на дървената лопатка за готвене.
Приемам, че нямате подходящо черво (имах полиамидно и ползвах него). Няма страшно - подходящо стреч фолио или плик за печене върши работа. Част от готоватасмес се слага върху стреч фолиото и завива като голям продълговат бонбон. След това се слага в плик за печене и овързва добре, за да не влиза в него вода.
Може дасе завие и в алуминиево фолио и сетне в плик за печене. 
Единственото важно е да бъде стегнато, за да не остане при варенето съвсем рехаво.
При мене се напълниха две парчета - едното около 800 грама, а другото - около 500 гр.
Вариантите за приготвяне за два - във фурната и в тенджерата за варене.
Без значение е как сме го опаковали - в специална обвивка, във фолио или плик за печене и двата варианта са подходящи.
За приготвянето във фурната съм писал много - започваме с 50С и увеличаваме температурата през 10С на всеки 30 мин. до достигане на 80С в нея. На последния етап се слага тавичка с вряла вода, за да се изпарява и да се получи т.н. "варене". Това се прави до достигане на 70-71С вътре в колбаса, коетосе измерва с термометър за печене.
Варенето става в тенджера на умерена температура  - около 80С на водата, която трябва да е леко подсолена. За парче около 500 гр. - около 1 час.
Най-важното в случая е, че ползваме нитритна сол и не е необходимо да оставяме притовената кайма да зрее поне 24 часа, сетне да я темперираме, а можем направо да я пълним в червото (в пакета за печене и т.н.), а да я приготвяме почти веднага.
Ако нямаме такъв термометър, ориентировъчното време за "печене" е около 2 часа. За варенето - около 1,5 часа.
Най-добрият уред за варене в тази ситуация е мултикукър - на режим "подгряване", където поддържа около 75С.
Както схванахте от цялата лакърдия до тука, всичко е изключително просто и лесно.
Иска само малко мерак и да се пробва.
Може да се направи от всеки и то без всякакви особени приспособления и скъпи уреди.
Вляво е "печеното" на фурна, вдясно  това, което еварено в мултикукъра.
Разликата е неправо неуловима.
Вкусът е невероятен - лек и направо апетитен.
Не можеш да се спреш да си резваш - резенчетата добре държат форма и са подходящи и за мезе и за сандвичи.
На края една голяма забележка :
Тъй като няма и идея консервант, този салам е крайно нетраен - 3-4 дни. Затова като се направи, се оставя малко парче за непосредствена консумация, а останалото се нарязва на около по 200-250 грама и се вакуумира и заминава във фризера.
Ако нямате вакуум машинка, се завива в стреч фолио и пак във фризера.
Ако това Ви притеснява, заменете обикновената сол с нитритна сол и ще имате продукт с по-голям срок на трайност, но не препоръчвам, ако ще го давате на децата си.
Саламчето е направо дзверски вкусно и неустоимо и може да не съмнявате, че е адски лесно за изпълнение в домашни условия.
Важното е, че истинско и натурално.
Правете смело и знайте, че е много по-лесно отколкото го обяснявах.
НАЗДРАВЕ!

петък, 10 март 2023 г.

Колачетата на Баба

 

  С времето и напредването на възрастта като ли често се присещам за разни неща от детството. Някой ден ще взема да си записвам разни историйки, но сега иде реч за любимите ми колачета, които правеше селската ми баба - Тяна. На село изкарвах ваканциите - особено летните. Баба изобщо не се церемонеше с мене - беше строга и ме впрягаше във всякаква домакинска работа, но пък като си изпълнех задачите, имах пълната свободия да правя каквото си искам с останалите хлапета от махлата. Излишно е да споменавам, че редовно сутрин се правеше закуска, обядът беше супа и ястие и естествено за вечеря - задължително с някаква мръФка заради Дядо. В дъното на двора имаше кирпичена фурна и в съботните дни се печаше една фурна хляб, гювечи и куп други неща.
    Като става дума за готвене, все се въртях около печката и докато каквото и да се правеше се окусвах и сетне сит си биех петите в задника и до вечерта по реката, подмолите и т.н., но това все пак е друга история.
    Не знам защо, но тези почивни дни се сетих за бабините колачета, които бяха страхотно вкусни и реших единия ден те да са закуска. Не ми беше трудно да си спомня какво правеше Баба, но ми беше трудно да намеря прясно издоено овче мляко, прясно домашно сирене, смляно в селската мелница брашно и т.н. , но както и да е...
Май станах отегчителен, но който е влизал в блога ми, знае че ме гони логореята.
Затова веднага минавам на направията и необходимите продукти:
Правя уговорката, че количеството продукти е за много колачета - поне 20-а, че и повече. Ама ще поясня какво направих.
И така:
около 300 мл прясно мляко, леко затоплено (идеално ако е овче), но ползвах магазинско
2 големи яйца
7 грама суха мая, 1 голяма с.л. мед или 1 с.л.захар; 1 ч.л. сол; около 600 грама брашно (относително), както и поне 60 гр. разтопена мас, 1 ч.л. сода.
В затопленото мляко се слагат яйцата, маста, меда, солта, содата и маята. Разбъркват се и на партиди се добавя пресятото брашно. Трябва да се получи меко и лепнещо тесто, което се оставя на топло за 30-40 минути.
В малка касеролка се загрява смес от олио поравно с мас и след като загрее яко, се намалява силата на котлона с 1/3. С намазнени ръце от тестото се откъсват топчета с големината на пингпонг топче, разтягат се като плоска питка и се запържват от двете страни до зачервяването им.
Поднасят се с пудра захар, със сладко или конфитюр, или пък със сирене.
В интерес на истината приличат на мекичета, но те се правят предимно с вода, мая и брашно.