ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ

 

        Тесто без месене - наистина е такова и заглавието не е подвеждащо. 

    Публикацията посвещавам на тези, които се плашат от правенето на тесто и го приемат, че е нещо хем трудно, хем трудоемко. В действителност, всичко е много просто и не отнема повече от пет минути от момента на вземане на решението да го "забъркаш" - до прибирането в хладилника.

    Необходими са подходяща емайлирана, стъклена, че дори и пластмасова купа; дървена или силиконова шпатула, но и обикновена голяма лъжица върши работа.

    За тестото трябват 500 грама бяло брашно, 1 ч.л. сол и толкова захар; 2 грама суха мая (равна ч.л.) и 300 мл течност (идеален вариант поравно прясно мляко и вода, но може само мляко или само вода) и 2 с.л. мазнина - олио, зехтин или разтопено масло.

    В купата се смесват добре сухите съставки, течните се наливат наведнъж и всичко се разбърква буквално с няколко движения колкото да се смесят съставките. Всичко това отнема не повече от 30 секунди.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

    След 24 часа тестото е готово за работа - за питки, пица, мекици, хляб и т.н. Може да се прояви всякакво въображение - да му се добави натрошено сирене, настърган кашкавал, нарязан на ситно зелен лук и т.н. и т.н....

    Пробвайте и ще се убедите, че е много лесно.

Картофени розички

 

    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.

    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 

    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.

След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 

Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                

Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.

За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.

Чорба (варено) от свински език

 

     Езикът, било свински или телешки, е голяма вкуснотия, но вариантите за приготвянето му могат да се преброят на пръсти. Стандартно - варен и/или печен, запържен в масло, маринован и в няколко комбинации - с шкембе и т.н. С този начин на направия не откривам топлата вода, а просто давам още един много вкусен вариант.

    Бях се накупил с доста свински език - около 2 кг, че рядко го има по месарниците. Все пак от едно прасе се вади един език около 350 грама, а не 20+ кила бут. 

    Няма да обяснявам надълго и нашироко как се вари свински език, но една от малките тайни е да се цепне с дебелата част с ножа и сетне да се изкисва в студена вода, която се сменя на няколко пъти докато спре да отделя кръв.

    Варенето е ясно: добре изкиснатите езици се слагат в студена вода с добавка на 1-2 дафинови листа, една цяла глава лук (без да се бели), 3-4 скилидки чесън (също без да се белят); 1 цял морков (и едно пощърначе, ако имам),10-а зърна черен пипер, 5-6 бахар и поне по едно карамфилче и звездовидно анасонче. Обикновено на кило език слагам поне 2- 2,5 л вода, защото целта ми е да получа и много хубав ароматен бульон. Вари се докато езикът омекне - като бочнеш с вилицата, да прониква в него като в масло - демек леко. 

    Когато езикът е сварен, веднага се вади и охлажда в ледена вода и се бели веднага. Ако охлаждането е шоково, беленето става много лесно.

    Що се отнася до бульона от варенето, прецеждам го през цедка - всичко се изхвърля, а прецеденият бульон както е в купата се слага в хладилника. След охлаждането отгоре се появява слой от мазнина, който се отделя и изхвърля.

Та ето ги сварените и обелени езичета. Имат една дебела част, която си стои малко безформена и няма "търговски" вид. Точно тази част я отделям от езиците и най-често я приготвям с масло, а останалата част от езика - мариновам (рецептата за маринован език - в друг пост, не сега).                                                                Този път при наличието на хубав, гъст и ароматен бульон, реших да направя нещо от сорта на чорба или варено от свинския език - демек от бульона и изрязаното от него. Ами при наличието на тези два продукта, почти нищо друго не е необходимо, както и всичко става много бързо и лесно, тъй като основните продукти са вече готови.

Сега е моментът разбирачите да ме направят на мат маскара, ама нейсе ... В тенджерката загрявам 2-3 с.л. масло, и леко задушавам 1 малка главичка лук нарязана на ситно заедно с 1- скилидки чесън. Налива се бульона, слага се и езика и се добавят 1 -2 обелени и нарязани на едро моркова, както и 3-4 обелени и нарязани на едро картофа. По желание може да се добави и 1 глава лук нарязана на едри парчета. Вари се до готовност на зеленчуците. Овкусява се с черен пипер. При поднасянето - лимонов сок или ябълков оцет, а за мераклиите - ситно нарязан магданозец.

В почти същото изпълнение може да се направи и като супа - зеленчуците на по-ситно и застройка с яйце и кисело мляко...

Пробвайте - дзверски вкусно е.

Ау, щях да забравя - НАЗДРАВЕ!