ПИЛЕ с картофи по най-лесния начин

    Продължавам със серията полезни хитринки. Този път ще споделя как много бързо и лесно може да се сготви домашно пиле с картофи.

    За 4 порции са необходими 1/2 домашно пиле, кило картофи, (1-два моркова по желание), 1 главичка лук и 1 скилидка чесън; сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган; 2-3 с.л. олио 1 с.л. брашно.

    Отделно от това са необходими дъска за рязане и остър нож, подходяща тавичка и плик за печене.

Изпълнението си е направо елементарно. Пилето се нарязва порционно и се слага в плика за печене. Лукът и чесънът се нарязват на много ситно и се пущат върху парчетата пилешко, следва малко сол и черен пипер и се омесват с ръка както са си в плика. Измитите картофи и моркови се обелват и нарязват на средно големи парчета и също се пущат в плика за печене като леко се осоляват и се сипва брашното. Слага се и лъжичка риган, следва пак разбъркване, добавяне на олиото и максимум 1 к.ч. вода (бульон). Пликът се затваря и заедно с тавичката заминават в предварително загрята на 200С фурна. Пече се за около 40 минути като поне един два пъти пликът се обръща. Така получава "загар" и от двете страни. Може в края на печенето пликът да се разреже и да се дозапече само на горен реотан. 

    Нека да посмятаме - 3-4 минути за пилето, от зор - 10 за картофите; изцапани само дъска за рязане и нож; почти иидеално чиста и сетне лесна за измиване тава. И перфектно опечено пиле и картофи.

    Начин на приготвяне - само за бързащи и то с минимум усилия и труд. Може и да се направи от човек, абсолютен профан в готвенето.

    Впрочем по този начин - в плик, могат да се приготвят доста ястия. Дори и може хляб да се опече.

    Бързо лесно и вкусно!

Как лесно да сварим и обелим яйца

    Нямало по-лесно от това да свариш яйца. Хайде не тия на мене - първите ми опити като студент си бяха пълен провал - веднъж дори направих печени яйца. Както и да е този път няма съм многословен.

    За варенето на яйцата ползвам малка касеролка, която хваща точно шест яйца, без да се разхождат из нея като на парад.

Яйцата се измиват много добре и нареждат в касеролката. Заливат се със студена вода колкото да ги покрива. Добавят се 1 равна ч.л. сол и 1-2 с.л. оцет. От момента на завирането на водата, се варят 4 минути - за рохки, 7-минути за средни и 9-10 за твърдо сварени яйца. Касеролката се маха от котлона, излива се топлата вода и веднага се заливат със студена вода от чешмата. След няколко минути водата се излива, касеролата се покрива с капака и добре разтръсква - така яйцата се начупват като се блъскат едно в друго. Ведната след това се заливат със студена вода, разтръскват се и след няколко минути се пристъпва към беленето. Почти цялата черупка на яйцето се отделя с едно две движения. Така е, защото водата прониква под черупката и ципата и беленето дори на съвсем пресни яйца е съвсем лесно.

Пробвайте и ще се убедите.

ДРЪЖКИ от ЧЕРЕШИ - само ползи

    Скоро забелязах, че рубриката или серията "може и да е полезно" съвсем съм я зарязал. Давам сравнително лесни начини на направия на някое ястие или пък бюджетен вариант, а малките хитринки и полезни неща съм ги поизоставил. 

    Този път възнамерявам да подскажа нещичко за голямата полза от черешовите дръжки. Преди няколко дни пуснах във ФБ снимка на изсушени дръжки от череши и попитах знаят ли за какво служат? Оказа се, че малко хора са наясно ... Дори получих и един отговор в смисъл - как какво са - ами дръжки на изядени череши. Та реших да направя тази публикация.

    И това ме връща веднага в детските спомени. 

    На когото не му интересно, да спре до тука и да не чете по-нататък.

    Веднага правя едно малко отклонение - Дядо е имал частна обущарница, национализирана през 1947 год., а Баба е била до тогава тютюноработничка и едновременно ханджийка , а сетне бахчеванка и ханджийка. Бахчата (зелечуковата градина) е просъществувала до 1959 год., когато са отчуждили за разсадник, а Ханът и магазинът са останали до 1962 год. (затворили ги, когато Баба станала на 60 год.). Та аз съм отрастнал сред магаретата и селяните, които са идвали от околните села да продават стоката си в града. Баба ме майтапеше, че седмачето, дето се е родило 2 кила е станало Голямо магаре, защото е сукало магарешко мляко... 

    Имахме и 2 дка лозе в "Кенана" с две големи, не не- огромни- череши. През 1969 год. разделихме мястото между наследниците и при нас остана тази, която е била засадена в годината, когато е роден Баща ми - 1931 год. Колкото и странно да Ви звучи, "оная власт" не ни е отнемала лозята, ханът и магазинът са ги затворили, защото Баба вече не е можела да ги "върти", а Баща ми е бил леяр и не е можел да се занимава с тях.

    Та да се върна на черешите - от края на април -началото на май почвахме да ги берем - нямаха обиране. Всеки ден хлапето (аз) и Баба ходехме да берем и се връщахме с по една кошница череши. Правеха се сладка, компоти - поне по 100 буркана. А накрая с найлоните се отиваше и със саръците черешите се обрулваха и всичко отиваше в кацата за невероятната ароматна черешова ракия. Помня летата на 1968/9 год., когато вървеше по БНТ сериалът "Робин Худ". Засядахме половината махала пред нашия "Темп", който се изнасяше под Асмата и всички в захлас го гледахме ... Възрастните засядаха са доматена салата от градината в двора и на чашка ракия, а на нас хлапетата - наливаха компот от череши с бучки лед (имахме и хладилник по това време - един от първите "Мразове") . Понеже нашите родители бяха от едно друго поколение - дето можеха да ни строшат от шамари, ако сме се опънали на Даскалицата, или да ни носят на ръце, ако сме прибрали дървата на Баба Докторица (вдовица от дълги години на един уважаван Доктор-хирург няколко къщи от нашата)и да ни погалят по главицата, намираха, че не е справедливо те да си пият ракията, а ние компота... Затова на ЛапЕтата се позволяваше по едно от ония Напръстничета с ракийка, колкото да се "облажим" ...    

    Лелей, сега си представям колко Народ ще изреве, че всичко това не е истина - такова нещо у Блгарията не е имАло...

    Яко се отплеснах, но веднага се връщам в темата си.

    Правихме много компоти от череши - и колокото странно да Ви звучи, Баба много държеше в бурканите да се слагат цели череши и то заедно с дръжките. На мен като на хлапак ми идваше много удобно и на бърза ръка пълнех бурканите. На буркан Баба слагаше не повече от три лъжици захар ... Все я питах - няма ли да почистим костилките и дръжките? А не - те са полезни, само ако останат за следващата година, не бива. 

    Сигурно 100 пъти съм я питал каква е ползата и тя ми отговаряла - абе полза има, ама си малък да разбереш ...

    Минаха много години, Баба почина, но като правя компот от череши, ги слагам целите заедно с дръжките...

    Черешите са любим плод в къщи, правя компоти, сладка, конфитюри...Дръжките и костилките не се изхвърлят - оставят се и се сушат ... Сетне ще обясня защо.

Та преди няколко години прочетох за черешовите дръжки. Оказа се, че може да се използват при: воднянка, пясък и камъни в бъбреците, нередовна менструация, полова слабост, простатит,  ревматоиден артрит,  чернодробна цироза, подагра, действат диуретично и при запек, при възпаление на горните дихателни пътища. Освен това чая от черешови дръжки помага и при изчистване на организма и за отслабване. Вариантите им за употреба са два - с пресни дръжки и сушени. Една шепа пресни дръжки се варят в литър вода около 20-а минути, прецежда се и се изпива по една ч.ч. преди всяко хранене. За сушените дръжки, които аз ползвам, се препоръчва да се нарежат на ситно и 2 с.л. от тях да се варят в 500 мл вода. Сетне, след изстиването се пие по 1 ч.ч. (според някои 100 мл) преди всяко хранене. Що се отнася до костилките - и те са полезни - сушат се и се ползват за опушване на месни изделия . Имат свойството да изгарят напълно и да оставят съвсем малко пепел, а придават невероятен аромат на опушеното месо.

    Е стана невероятно дълго и едва ли не скучно, но все пак си струва да се прочете.

    Очаквам коментари и мнения! Във ФБ обещах една от моите кулинарни книжки, а дадох две .. . Може би и тук ще има подобна награда, стига да получа полезно мнение ...