Желе от череши без захар

 По една или друга причина, която не се налага да споделям, сладкото със захар е доста нежелателно у нас. От друга страна, се тачат основно сладкото от череши и смокини. Цената не черешите тази година упорито си стои на 3 лв за кило, ама в сила е принципа на шопа - пениш, не пениш, ке те ядем.

 Та се прИжалих и купих 2 кг череши и започнах да ги гледам като голям камень - как да направя сладко, което няма захар и как да не загубя нищо от матриала и да получа максимално количество. И го измислих ... 

Така: 2 кг добре узрели череши се почистват от дръжките и костилките. Внимание! - не се изхвърлят, а се слагат да се изсушат. Много са полезни сетне като се направи от тях чайче... Изчистените череши се слагат в голяма подходяща тенджера (без вода) и котлонът се включва на 6-та степен от 9-те и се оставят да се варят - по-скоро ди къкрят така. След около 40-а минути се пасират с пасатора - но не на каша като за мармалад, а да останат доста едри парчета и се оставят така да си покъкрят още малко с 1 ч.л. лимонтузу. С термометъра проверявам температурата - трябва да е около 50С. Ако е по-висока, се изключва котлона и се оставя да падне температурата. В този момент се слагат в тенджерата 4-5-6 с.л. мед и добре се разбъркват до пълното разтапяне на меда. Пробва се на сладост и може да се добави още мед - въпрос на вкус.

Идеята ми от тук нататък беше да ползвам агар-агар, но не открих такъв по магазините и го замених с две пакетчета желатин на оня Доктора... Мислех да ползвам пектин, но той не може толкова добре да желира сместа и затова се отказах. Как се ползва желатин на всеки е ясно и след разтапянето му се смесва с черешите. Веднага се пълни в бурканчета, затварят се и се обръщат с капачките надолу. След няколко часа са готови и много добре желирани. Получава се невероятно желе с много добър рандеман. От това количество се получиха 5 бурканчета по 380 грама.

Желето е невероятно! Много е подходящо за палачинки, за добавка към сладкиши и т.н., и т.н. 

Може и да ме подложите на критика за нестандартни начин на изпълнение, но си струва да го пробвате!

И определено няма да съжалите!

Бон филе от елен със сос от манатарки

    За първи път ще променя начина си на публикуване:

    За направата на тази дзверска вкуснатия са необходими - 500-600 грама еленско бонфиле и около 500 грама бланширани и замразени манатарки, а за подправянето: сол и черен пипер; скилидка чесън; 1 ч.ч. бяло вино (шардоне, совиньон блан); няколко листчета прясна салвия. Отаналото ще стане ясно докато обяснявам как се приготвя.

С остър нож се оформя филето като се отделят ципите и месцата към него по начин да остане продълговато цилиндрично парче.

Филето се нарязва напречно на кръгли парчета с дебелина около 1 - 1,5 см. Получените парченца бон филе не се начукват, а се намачкват с длан (или кокълчетата на юмрука). Леко се осоляват и опиперяват. И се оставят така да си починат малко. В това време гъбите се размразяват и нарязват на парченца.

Подходящ голям тиган се загрява добре, капват се няколко капки мазнина и леко оваляните в пълнозърнесто брашно парчета бон филе буквално за по 2-3 минутки се "запечатват" от двете страни. Колкото да променят цвета си и леко покафенеят. Вадят се в тенджерка под капак и се оставят там да си отдъхват.

В същия тиган се долива още малко мазнина, пуща се ситно нарязаната или пресована скилидка чесън, след нея нарязаните на парченца манатарки - също със щипка сол. Когато се позапържат, след около 5-6 минути, се сипва чашата вино и се оставят да къкрят до изпаряване на виното, т.е. да останат отново на мазнина. Добавя им се 1 с.л. (или малко повече) пълнозърнесто брашно, наливат се около 300 мл топла вода и се добавят 3-4 листчета салвия.

Когато сосът заври, се пущат бон филенцата, силата на котлона се намаля поне с 1/3, че и дори наполовина и се оставя да си къкри. Поне 30-а минути или до желана гъстота (впрочем като поизстине сосът се сгъстява още). Към края на готвенето се пробва на вкус и при нужда се доосолява и опиперява.

В това време е направено картофеното пюре и оформено по чиниите. за всяка порция сервираме по две бонфиленца (напълно са достатъчни), 2-3 лъжички гъбки и заливаме със соса.

Еленското бон филе става неверотно сочно и крехко - дори не е необходимо да се реже - накъсва се направо с вилицата. 

НАЗДРАВЕ! 

        

    Честно казано изобщо не съм привърженик на лова и убиването на диви животни. Възприемам го като извратен спорт за избиване на чивии от комплексирани хора. Не мога да приема, че въоръжен до зъби индивид се юрва с орда такива като него из гората и се забавляват да стрелят по беззащитно животинче като зайче, сърничка, че биля и елен. Не го правят, защото са гладни и трябва да се нахранят, а защото трябва да начешат Егото си и да си докажат колко са по-велики от природата.

   Приемам, че има и такива, които се грижат за популацията - развъждат диви животни и след това ловуват част от тях. Някак си по-приемливо ми е... 

     В семейството ни никога не е имало Авджия или Ловец. Баща ми приемаше стрелбата по беззащитни животни като издевателство над тях. Споделям това, защото възприемам, че Човекът е единственото животно, което убива за удоволствие, а не за да се нахрани. 

    Както и да е, не това ми е темата днеска.

    Преди време приятел ми подари едно еленско бонфиле с пакет замразени манатарки. Не го питах каквото и да е, а просто се замислих какво да приготвя.

    За пръв път в живота си ядох довечово месо през далечната 1977 год. в едно специализирано ресторантче в София близо до Съдебната палата. Сервираха кюфтета, кебапчета, пържоли и др.п. Това ми беше първата среща с него като изключим кюфтетата от пърле още от детството. Сетне ресторантчето изчезна ... 

    Следващата ми "среща" с еленско, сърнешко и подобно месо беше почти 30 години по-късно - в Чехия. Само че това е друга история, за която мога да напиша цял роман.

    В последните години при нас в някои магазини се продава еленско, сърнешко и т.н., основно внос от Холандия или Франция. Само че моето еленско си беше от див елен и трябваше да му измисля начин на приготвяне. Рецептите из нета са малко кът и решихме да импровизираме ... по спомените от Чехия.

  Получи се идеално и единствената разлика е, че бе поднесено с картофено пюре, а не с хлебни кнедли.

Печен на скара и маринован сом

  В тази публикация, която има по-скоро характер на полезно предложение ще стане дума за един печен на скара сом. Няма да Ви разказвам как го правя, това ще стане в друга пост. Само ще кажа, че едно сомче от около 2 - 2,5 кг за двамца ни идва в твърде много и често артисва за другия ден.

    За да не остава, често се канят гости или пък ако остане, се хапва на другия ден, но, честно казано, не е толкова вкусен.

Та ето малко от нещастното печено сомче. То е ясно как се прави - чистене, осоляване, омазняване и на буквално пушеща скара...

Да, ама не сме гьормелици и обикновено остава доста ...

Тези дни в едно предаване на Ути видях как маринова печена скумрия и ме подсети за един стар и направо забравен начин да си го направиш направо Дзверски вкусен за след няколко дни...

И този начин е в пъти по-вкусен отколкото да го замразиш и сетне поднесеш отново. Няма нещо по-ужасно от замразяването на вече опечена или изпържена риба.

Парчетата печена риба се обезкостяват и нареждат в плоска съдина и заливат със смес 1:3 от ябълков оцет и светъл соев сос и се оставят така поне за 30-а минути да поемат течността.

Обилно се поръсват с прясно едро смлян черен пипер.

Докато те си се напояват, се нарязват една малка глава лук на ситно, 1-2 скилидки чесън и се омесват с настърганат кора на половин лимон.

Всичко се прехвърля в голяма купа и добре се омесва като се оставя малко от лука и лимоновата кора.

Пълни се в буркан, завършва се с отделения лук и лимонова кора, добавят се по няколко зрънча черен пипер, бахар и карамфил и всичко се залива с леко затоплен зехтин.

Бурканът се затваря и след изстиването му се прибира в хладилника. Нека да си почива там няколко дни. Поне след три налице и уникално вкусно мезе за добре изстудената бира или бяло винце.

Впрочем, става и с друга риба - скумрия, шаран и т.н.

Пробвайте и няма да съжалите.

За хубавите и дзверски вкусни мезета НАЗДРАВЕ!