Бон филе от елен със сос от манатарки

    За първи път ще променя начина си на публикуване:

    За направата на тази дзверска вкуснатия са необходими - 500-600 грама еленско бонфиле и около 500 грама бланширани и замразени манатарки, а за подправянето: сол и черен пипер; скилидка чесън; 1 ч.ч. бяло вино (шардоне, совиньон блан); няколко листчета прясна салвия. Отаналото ще стане ясно докато обяснявам как се приготвя.

С остър нож се оформя филето като се отделят ципите и месцата към него по начин да остане продълговато цилиндрично парче.

Филето се нарязва напречно на кръгли парчета с дебелина около 1 - 1,5 см. Получените парченца бон филе не се начукват, а се намачкват с длан (или кокълчетата на юмрука). Леко се осоляват и опиперяват. И се оставят така да си починат малко. В това време гъбите се размразяват и нарязват на парченца.

Подходящ голям тиган се загрява добре, капват се няколко капки мазнина и леко оваляните в пълнозърнесто брашно парчета бон филе буквално за по 2-3 минутки се "запечатват" от двете страни. Колкото да променят цвета си и леко покафенеят. Вадят се в тенджерка под капак и се оставят там да си отдъхват.

В същия тиган се долива още малко мазнина, пуща се ситно нарязаната или пресована скилидка чесън, след нея нарязаните на парченца манатарки - също със щипка сол. Когато се позапържат, след около 5-6 минути, се сипва чашата вино и се оставят да къкрят до изпаряване на виното, т.е. да останат отново на мазнина. Добавя им се 1 с.л. (или малко повече) пълнозърнесто брашно, наливат се около 300 мл топла вода и се добавят 3-4 листчета салвия.

Когато сосът заври, се пущат бон филенцата, силата на котлона се намаля поне с 1/3, че и дори наполовина и се оставя да си къкри. Поне 30-а минути или до желана гъстота (впрочем като поизстине сосът се сгъстява още). Към края на готвенето се пробва на вкус и при нужда се доосолява и опиперява.

В това време е направено картофеното пюре и оформено по чиниите. за всяка порция сервираме по две бонфиленца (напълно са достатъчни), 2-3 лъжички гъбки и заливаме със соса.

Еленското бон филе става неверотно сочно и крехко - дори не е необходимо да се реже - накъсва се направо с вилицата. 

НАЗДРАВЕ! 

        

    Честно казано изобщо не съм привърженик на лова и убиването на диви животни. Възприемам го като извратен спорт за избиване на чивии от комплексирани хора. Не мога да приема, че въоръжен до зъби индивид се юрва с орда такива като него из гората и се забавляват да стрелят по беззащитно животинче като зайче, сърничка, че биля и елен. Не го правят, защото са гладни и трябва да се нахранят, а защото трябва да начешат Егото си и да си докажат колко са по-велики от природата.

   Приемам, че има и такива, които се грижат за популацията - развъждат диви животни и след това ловуват част от тях. Някак си по-приемливо ми е... 

     В семейството ни никога не е имало Авджия или Ловец. Баща ми приемаше стрелбата по беззащитни животни като издевателство над тях. Споделям това, защото възприемам, че Човекът е единственото животно, което убива за удоволствие, а не за да се нахрани. 

    Както и да е, не това ми е темата днеска.

    Преди време приятел ми подари едно еленско бонфиле с пакет замразени манатарки. Не го питах каквото и да е, а просто се замислих какво да приготвя.

    За пръв път в живота си ядох довечово месо през далечната 1977 год. в едно специализирано ресторантче в София близо до Съдебната палата. Сервираха кюфтета, кебапчета, пържоли и др.п. Това ми беше първата среща с него като изключим кюфтетата от пърле още от детството. Сетне ресторантчето изчезна ... 

    Следващата ми "среща" с еленско, сърнешко и подобно месо беше почти 30 години по-късно - в Чехия. Само че това е друга история, за която мога да напиша цял роман.

    В последните години при нас в някои магазини се продава еленско, сърнешко и т.н., основно внос от Холандия или Франция. Само че моето еленско си беше от див елен и трябваше да му измисля начин на приготвяне. Рецептите из нета са малко кът и решихме да импровизираме ... по спомените от Чехия.

  Получи се идеално и единствената разлика е, че бе поднесено с картофено пюре, а не с хлебни кнедли.