Мекичета със сирене (на Вуйна)

Събота е и при това не каква да е, а си Девети септември. Празник е! 

Кой както иска да го разбира.

Па щом е събота, закуската е задължителна. Този път реших да направя лесните и вкусни мекичета на Вуйна. Рецептата много прилича на тази за бухтите на Баба или на содените питки на Вуйна и в същото време се различава.

Тъй като сме двама, направих нещо като половин доза, от която се получават 9 мекичета.

Необходимите продукти давам в чаени чаши, без значение дали са 200 или 250 мл, тъй като пропорцията се запазва:

1 ч.ч. кисело мляко

едно яйце

2 ч.ч. брашно (или малко повече - все пак зависи от брашното, но при мен бяха точно толкова)

1 ч.л. сода бикарбонат и 

1 ч.л. захар

1/2 или направо 1 ч.ч. ситно натрошено сирене (от солеността на сиренето зависи дали да се добавя сол)

поне 3-4 с.л. олио за тестото

и олио за пърженето (добре е в тясна касерола и олиото да е поне 2 пръста - което ще рече около 3 см)

Освен това е необходима и една чиния, която играе много важна роля в процеса на приготвянето.

Който иска по-голямо количество, просто удвоява съставките.

Тестото се получава невероятно еластично и вкусно. Може да издържи в хладилника 2-3 дни, може и да се замрази ...

Изпълнението е леснично:

В голяма купа се слага киселото мляко и в него се загася содата (може с малко лимонов сок или оцет); чуква се яйцето и слагат всички продукти за него, вкл. и 3 с.л. олио.

Омесва се меко тесто, което все пак държи форма и се оформя като фитил. (При нужда се добавя малко брашно). От фитила се нарязват парчета и оформят топки колкото яйце.

В чинийката се слага малко олио, топката тесто, която се овалва в него и с ръце чрез притискане се оформя като кръг по дъното на чинията.

Така всички мекичета стават еднакви по размер.

Пържат се едно по едно в силно загрята мазнина (като силата на котлона се намаля с 1/3).

Докато едно се пържи, се оформя следващото мекиче.

Готовите изпържени мекичета се вадят върху кухненска хартия да се отцедят.

Впрочем почти не поемат от мазнината заради това, че в тестото има повечко мазнина и добре се намазняват преди пърженето.

Могат да се поръсят с пудра захар, могат да се хапват и така без нищо. Или пък с някакво сладко.

В случая с новото сладко от смокини.

Невероятно вкусни и най-важното правят се страшно бързо.

Находки за любители

Почувствах се като дете в сладкарница:

Попаднах на една колекция от находки, някои от преди повече от 120 години: щик от турска карабина (с история); доста ръждясала сабя от руско-турската война; кован сатър от 19 век ...

Та станах горд притежател на някои нещица. Сега ще трябва да ги почистя и направя като нови.

невероятно интересен прибор за барбекю

медна съдинка на крачета с неясно предназначение

 нещо като съдинка за ценности или за бонбони?

Уникален спиртник за греяна ракия

Наздраве с първата греяна ракия!

П.П. 09.09.2017 год.
Първоначалното почистване на придобивките бе извършено с миене със сапун и търкане, сетне търкане със сода, със сол - все по начините, изписани на доста места в интернет. Дори направих и опит с кетчуп.
В интерес на истината всеки един от тези начини работи, но донякъде ... Стават, но не за толкова замърсени и похабени съдове.
Походът из куп магазини за търсене на специален препарат за месинг и/или мед се оказа безплоден. Имали по някое време, но уви в момента нямат и не очакват поради липсата на търсене.
Слава Богу, любимата откри в един магазин препарат наречен "Мултиметал" на израелска фирма "Сано", на който пише, че почиствал всякакви видове метални съдове. 
Пробвах с него.
Резултатът се оказа направо фантастичен:

Само отвътре по ръбчетата, които бяха ужасни, остана малко, но това ще се оправи при повторното почистване. Просто нямах под ръка нова гъба и нещо остро.

А това се почисти направо идеално и стана като ново - нито едно петно или следа от предишното замърсяване. 
Не пропуснах да си направя греяна ракия.
Още веднъж - Наздраве!

Универсални питки с картофи

 Доста често като правя тестени изделия добавям в тестото по малко сварени пасирани картофи или картофено пюре. Скоро не ми се беше случвало, но този път нещата се оказаха направо принудителни.

 И без това в къщи малко се консумира хляб, но снощи направо бяхме прекалили - оказа се, че има само едно краищниче. На никого не му се излизаше до кварталния магазин за един хляб. Какво по-лесно от това да направя на бърза ръка едни питки. И тука го ударих на камък - налично брашно почти две чаени чаши. Пък картофите бяха сварени за гарнитура към печеното.

 Необходими са:

3 средно големи сварени и обелени картофа; 300 грама брашно; 1 яйце; по 1 ч.л. сол и захар; 1 ч.л. с връх суха мая; 3 с.л. олио и около 3/4 ч.ч. хладка вода (зависи все пак и от картофите) - затова се добавя на части; няколко бучки масло, както и чери доматчета.

 Нека и да разкажа как бяха направени:

Три сварени и обелени картофа се намачкват с малко сол и с.л. олио с онази хитра джаджа или се пресоват през преса. Добавя се едно яйце и се мачкат до максимална гладкост.

Слагат се и две ч.ч. брашно, 1 ч.л. захар и 1 ч.л. с връх суха мая.

Долива се 3/4 ч.ч. марна вода.

С намазнена ръка се меси няколко минути.

Меси се докато стане меко и еластично тесто като се употребява цялата мазнина - общо 3 с.л.

Покрива се и се оставя на топло да втасва.

За 30-40 минути е готово.

След това се оформят топки с големи по желание и нареждат в намаслена тавичка (за срамотиите, оказа се, че и хартия за печене липсва).

В средата на всяка топка се бучва по бучка масълце и слага по 1/2 чери доматче.

Поръсват се с брашно и се пекат в загрятата на 180 С фурна до готовност - т.е. до хубаво зачервяване.

Стават невероятно пухкави, не се степват.

Запазват се поне два дни без да изсъхнат.

Отделно от това са много вкусни.

Стават и за сандвичи и просто като хлебче.

И за закуска стават със сирене или сладко.

Направо универсални!