Чорба от коприва

  Позачудих се дали да направя тази публикация или не? В крайна сметка реших да напиша как направих тази чорба от коприва, въпреки многото публикации за коприва в блога ми, защото просто е много различна.

 За ползите от копривата и че е направо лечебно растение в момента нямам намерение да пиша. 

 Само ще кажа, че съм правил какво ли не от коприва:

 - мед от коприва

 - мармалад от коприва

 - кюфтета от коприва и сирене

 - баница с коприва, ориз и сирене

 както и картофено пюре с коприва, питка с коприва, различни рула, че и даже пълнен заек с коприва и лапад

 Е може да попитате - ами къде ти коприва през лятото? Ами има си я до късна есен - някои растения са стари, други си пущат нови връхчета. Така че може и да се намери съвсем крехка. Е няма я в градинката пред блока де...

 Необходими са ни коприва - ами една найлонова торбичка, 1-2 глави лук, 3-4 скилидки чесън, 2-3 домата обелени и нарязани на кубчета; масло поне 2 с.л. и горе долу това е.

Започваме с копривата - измива се много добре в мивката и се прехвърля в голяма цедка, а цедката в подходяща съдина. В каната се стопля  вряла вода поне 3 л.

С нея се залива копривата и оставя така да си се попарва поне 10-а минути.

В това време лукът и чесънът се почистват, нарязват на ситно и задушават в маслото.

Попарената коприва също се нарязва на ситно и слага при лука, кратко разбъркване и следва добавяне на нарязаните домати. 

Залива се с около 700 мл от водата на копривата и се долива още толкова вряла вода. Следва малко сол - 1 ч.л. и варене около 25-30 мин на средна сила на котлона. Това време е напълно достатъчно да омекне копривата и доматите. Следва ново опитване и добавяне на сол - този път на вкус, но от овкусената ми сол.

На копривата не е необходимо да се слагат някакви подправки - не е нужно да се убива вкуса й. 

Носи само малко черен пипер и ябълков оцет при сервирането.

В момента, в който се изключи котлона, в тенджерата внимателно се чукват четири яйца - за всяка порция по едно и се оставят така в супата. Яйцето от високата температура ще стегне.

Във всяка купичка се слага по едно яйце и от чорбата.

Става много вкусно и ако се добавят няколко бучки сирене (в идеалния вариант прясно овче).

Разбира се, че в самото начало може да се сложи и ориз, или към края на варенето - фиде. Може и да се застрои с яйце и мляко, но в тези случаи няма да е чорба, а ще си е най-обикновена супа.

В какъвто и вариант да се направи, все става вкуснотия.

И накрая бонус: По-горе споменах, че в чорбата отива само част от водата, в която копривата е била попарена. Останалата част се филтрира през кухненска хартия и заминава в хладилника. Може да се подслади с малко мед и става страхотна ободряваща напитка в тези летни жеги - като студен чай.

А ако се напълни във формичките за лед и сетне - във водката, просто си нямате представа за какво иде реч...

Мармалад от коприва

 Почти съвсем "първоаприлско" сладко творение - мармалад от коприва и още нещо...

 Бях си наумил да правя я супа от коприва, я някаква яхния с телешко, но в един момент се сетих, че някъде бях чел за някакъв илач от коприва, лимони и мед. Действал полезно за кръвта, далака и какво ли не, па и копривата съдържала куп минерали и какво ли не ... Е не открих къде съм го чел, но реших да импровизирам ... Па съм правил сладко от лимони, защо да не им добавя и коприва и каквото стане.

 Направих всичко "на око" и в крайна сметка съм очарован от резултата - получи се невероятно сладко. Малко е трудно да опиша вкуса - хем сладко, хем леко стипчиво (от лимона), хем с един особен вкус от копривата, но много вкусно.

 Количествата посочвам каквито ползвах:

 около 500 грама коприва; 1 лимон; 2 ябълки; 1 ч.ч. захар; 1 с.л. пектин; 3 с.л. с връх захаросан мед.

 Изпълнението никак не е трудно:
Ябълките се почистват и нарязват на късове. Лимонът се измива и попарва с вряла вода за 10-а минути. След това заедно с корите се нарязва на късчета и се почистват семките.
Ябълките и нарязания лимон се слагат в тенджерка и заливат с вода, колкото да ги покрие и се варят до омекване на лимона.
Тенджерката се маха от котлона, изчаква се малко и всичко се пасира с пасатора. Получената смес е най-добре да се прецеди през едро сито.
Копривата се измива с течаща вода, след това се попарва с вряла вода за няколко минути, нарязва се и се пасира с пасатора.
Тенджерката с пасираните ябълки и лимон се връща на котлона и се слага смесената с пектина захар. Изчаква се заври и се намаля силата на котлона и се вари максимум 10-а минути. 

Добавя се и пасираната коприва и варенето продължава не повече от 5-6 минути или до сгъстяване - както при обичайното сладко.

Тенджерата се маха от котлона, изчаква се малко да поизстине и се слага меда, който се разбърква до разтварянето му.

Веднага след това се пълни в затоплени бурканчета, които се обръщат с капачката надолу до изстиването им.

Ето и едни палачинки с лапад, напълнени с мармалада от коприва.

Получава се невероятен на вкус мармалад от копривата.
Няма да описвам, че освен адски вкусен, е и страшно полезен...

Мед от коприва

 За копривата - само добри думи. Страхотно природно лекарство за толкова много неща, че няма да ми стигне времето да изброявам. Обикновено изсушавам за зимата (става за чай и дори като подправка към някоя супа), замразявам по малко във фризера за готвене и т.н.

 Коприва има от ранна пролет до късна есен. Естествено най-крехка е пролетната и най-подходяща за готвене. Лятната коприва просто е по-твърда и по-груба, но това обаче не означава, че  е загубила полезните си свойства.

 След като миналата година експериментирах с мармалад от коприва, който стана чудесен (освен полезен), тази година реших да пробвам и нещо по-различно - мед от коприва. 

 То, на практика, няма и какво толкова да обяснявам:

 Взема се коприва (примерно килограм), измива се добре и се слага в тенджера с вода, колкото да я покрива. Може да се сложат 1-2 нарязани ябълки и се вари на слаб котлон около час. (Понеже я приготвям в мултитенджУрата - точно 25 минути). Като поизстине, копривата се изцежда добре и се отстранява, а полученият сироп се прецежда добре и отново в тенджерата. Вари се също на слаб котлон, докато се редуцира наполовина.

 В зависимост от количеството на сока се слага и захарта. Примерно на 1 л сок - 1 кг захар. Само че не слагам 1 кг, а около половината количество. В захарта се смесва и 1 с.л. пектин.

 Вари се още 15-20 минути до леко сгъстяване. Готовността се проверява като при сладко. 

 Тенджерата се отстранява от котлона, изчаквам да поизстине и се слага захаросан мед - поне 1/2 буркан. Разбърква се добре - до разтваряне на меда.

 Пълни се в загряти бурканчета, които след затварянето се обръщат върху капачката.

 Не съм слагал лимонтузу, не се захаросва.

 Става страхотно вкусен. Може да се хапва така, да се слага върху палачинки. Смесен с тахан и масло е направо неустоим.

 Направете си мед от коприва и няма да съжалявате.

 Хем е вкусен, хем е много полезен.

****************

За меда не ме критикувайте. При температура около 50С не губи нищо от свойствата си и е в пъти за предпочитане от захарта.

*****************

На който му е интересно да прочете за ползите от копривата, давам два линка:

Коприва – с какво е полезна за нашето здраве

Как е най-полезна копривата 

Кюфтета от коприва със сирене

 Пролетта дойде  и всичко взе да се раззеленява. И лапад и млада и свежа коприва бол. С полезната за нас коприва могат да се сготвят сума ти вкусни и здравословни неща.
 Кюфтетата от коприва със сирене са си класика от време оно - има ги и из старите готварски списания, а са невероятно вкусни.
 Принципно нямах намерение да пиша за тях,защото се правят лесно, но тези са приготвени по различен начин и затова ще ги споделя - все на някого ще е от полза.

Необходимите продукти са ориентировъчни - все пак е правено по наш вкус.
Необходими са около 300-400 грама коприва, 1/2 глава лук; 3 яйца; около 100 грама сухо картофено пюре (на люспи); поне 150-200 грама сирене; пресен джоджен и копър; 2-3 с.л. кисело мляко и ч.л. сода.
Методът на подготовка е много лесен. Копривата се слага в голям гевгир и се измива на чешмата като се разбърква с лъжица. Никакви ръкавици, никакви глупости. Прехвърля се в голяма купа и се бланшира поне с 1 л или 1 1/2 л вряла вода от бързоканата. Оставя се да се бланшира по този начин за 4-5 мин. и сетне се прецежда пак през гевгира като съвсем леко се притиска с лъжица, за да се отцеди максимално. Не е необходимо престараване в изцеждането.
Отлятата вода от бланширането не се изхвърля, но за нея малко по-късно.

Каквото и да си говорим копривата си има клончета, стъбълца и др.п. Голяма играчка е да ги почистиш и изрежеш. А колкото и да ги кълцаш, сетне в кюфтето се усещат.
Кофти работа.
Затова отцедената коприва, нарязаният на грубо лук, листчетата джоджен и копъра се бухат в купата на нутриблендера заедно с 1-2 с.л. кисело мляко (при необходимост и толкова от копривената вода) и всичко се пасира.
За 30-а секунди машинката свършва цялата работа, за която щяхме да се гъзортим в кухнята с ножа поне 30-а минути, да търсим ръкавици, за да не ни пощипне копривата и т.н.
И най-важното - получава се идеална консистенция на копривата и другите съставки, а това че сме спестили сума ти време хич не е маловажно.
Впрочем като правя супа от коприва - изобщо не си играя да я чиста от дръжки и др.п. Само много добре я измивам и заминава в тенджерата и след сваряването я пасирам. Минимум усилия, максимум резултат...
Накарай мързеливия на работа, а той да те научи на акъл.

Получената маса се прехвърля обратно в купата, слага се 1 с.л. кисело мляко, в което се загася содата, чукват се яйцата и се добавя натрошеното сирене.
Да не забравим и църното пиперче.
Нищо пречеше и него да го бухнем в блендера, но така се усеща по-сериозно, а иначе щеше само да придаде вкус.
Разбърква се с лъжица и започва да се добавя картофеното пюре с лъжица и да се бърка докато се получи достатъчно гъста консистенция. 
Тъй като пюрето има нужда да дръпне от течността и да си набухне, просто го оставяме да си почине, а ние си наливаме едно питие, палим цигарата и след като свърших с нея проверяваме какво е станало. ако се налага, се добавя още от сухото картофено пюре. Пробваме на сол и ако се налага - добавяме.

С намазнени ръце от цялата смес си подготвяме кюфтета и си ги нареждаме в чиния.
Пристъпва се към пърженето - на 2/3 от силата на котлона в първоначално добре загрята мазнина.
Пържат се до хубаво зачервяване.
Пазят форма, но все пак трябва да се внимава при обръщането. 
Не се налага да се вадят върху хартия - не поемат мазнина, но не пречи и да се ползва хартия - за още по здравословно.

В наченатото кюфте се виждат бучките сирене ...
Сервират се с млечно чеснов сос.
Как се прави всеки си знае - мляко, малко майнеза или сметана, пресован чесън, ситно нарязан копър, а и други зелентии - с добавка на пипери и т.н.

Най-важното, правят се с минимално усилия - без добавка на брашно, галета и др.п. Могат да се опекат във фурната вместо да се пържат.
Подходящи са за хора с непоносимост към глутена и т.н., а и в копривата сме запазили максимално полезните неща.
Всеки може да оцени предимствата на този начин на приготвяне пред общоприетия начин...

П.П. И на края - обещаният бонус.
Всички знаят, че при бланширането на копривата във врялата вода, от нея се извличат най-полезните вещества. 
С тази вода някои хора поливат цветя, други си мият косата, а ние постъпваме по друг начин:
Водата се прецежда през филтър или домакинска хартия и се пълни в шишенца и заминава или във фризера или в камерата на хладилника. 
Защо пък този труд ли?
Ами просто. След размразяването се разрежда поравно с обикновена вода, може да се добави мед и да си се пие като студен чай.
Така всички полезни неща от копривата си се усвояват от нас, а не се харчим за химичен студен чай...
Хем икономично, хем полезно. 

Баница с коприва, ориз и сирене

Първа пролет и с нея първата крехка коприва. Особено подходяща за супа, за ... и най - вече за баница с коприва и сирене в неделната утрин. Каква по-хубава закуска, па и хапване на целия ден (в кутийката и за неделната разходка - вместо някакви ужасни кебапчета - това аз ли го казах???).
Та тази неделя "изневерих" на другите видове закуски и направих баница с коприва (и тя може да бъде закуска я)...

Нещо се отплеснах - по-добре към продуктите и изпълнението

Необходимо са пакет одрински кори на сач (продават ги по 3 големи кръгли кори в пакет - при нас ги вкарват направо от Турция), но има и нашенски на сач, които стават за тази цел; една кафена чашка ориз - сварен в леко подсолена вода;една връзка коприва (нарочно я претеглих 150 грама), около 250 грама сирене и поне 4 яйца, както и олио за намазване и масло около 35 грама.
Изпълнението е лесно:

 Оризът се сварява в подсолена вода. Копривата се попарва с вряла вода за 4-5 минути, изцежда се и нарязва на ситно. Изчаква се да изстинат и се смесват.
 Тавичката се намазнява и се слагат два реда кори така че да значителна част от тях да е отвън (да виси). Слага се обилно от плънката и натрошено на ситни бучки сирене.

Слагат се пак два реда кори, които се намазняват леко и процедурата се повтаря с плънката. На втория ред сложих само от сместа коприва-ориз без сирене.
Отново кори, намасляване помежду им и на третия ред единствено натрошено сирене.

 Накрая с висящите навън кори се затваря баницата. Нарязва се на квадрати. Тук таме се слагат ситни бучици масло.
 Яйцата се разбиват с 1 ч.ч. газирана минерална вода и с тази смес се полива баницата.
 На мен останаха малко кори и плънка и направих в едно саханче една баничка, която освен това и поръсих с настърган кашкавал.

  В това време фурната се загрява на 180С с долен вентилатор и баницата се пече около 40 минути (все пак си зависи от фурната) - но то се вижда кога е готова - при хубаво зачервяване. А аромата, който се разнася при печенето няма как да говоря...

Баницата в саханчето - готова и опечена.
Порция за един по-ящен или двама по-скромни.
Май следващия път вместо да правя една баница в тавата, ще направя поне 4 в саханчета. 
 И поръсена с кашкавал е направо Дзверска...

Голямата баница след изваждането от фурната -

напръсква се със студена вода и завива с кърпа - да си почине за 15-20 минути и е готова за масата. 

Баничката в саханчето пък инсталирах върху две чаши - надупена обратно и се получи т.н. "надупена" баница.
Така си се поохлади и не изпадна.
Просто не съм се сещал да покажа подобна (но из нета има  много).

Докато се усетя и саханчето изчезна, а баницата за отрицателно време бъде ометена. Все едно че някакви огладнели лами се бяха появили незнайно отде...
И снимков материал повече няма.

Дзверски вкусна...  

Лесна питка с коприва без месене

Тази изключително лесна и бърза за приготвяне питка е резултат на една хрумка, която се появи след направата на кашата с коприва и поради факта, че хлябът бе привършил.

Самата питка се забърква буквално за пет минути, изчаква се максимум 15-20 минути преди печенето, а самото то продължава около 25 минути.

Необходими са

около 500 грама брашно

по 1 ч.л. сол, захар, суха мая и бакпулвер

около 300 мл вода - по равно от варенето на копривата и чиста вода

3-4 с.л. варена и нарязана на ситно коприва (в случая ползвах вече сварена с добавка на няколко стръка джоджен)

Изпълнението е повече от лесно:

В подходяща купа се сипва брашното. Добавят се солта, захарта, маята и бакпулвера, както и нарязаната коприва.

Налива се водата и се разбърква с лъжица буквално няколко пъти.

Трябва да се получи меко и лепкаво тесто, което все пак да държи форма. 

Фурната се загрява на 180С.

Тавичка се застила с хартия за печене - тъй като липсваше, се намазнява и поръсва с брашно.

В нея се сипва тестото.

Изчаква се фурната добре да загрее.

Тавичката се слага във фурната, включва се вентилатора и се пече за около 25 минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането се покрива с кърпа за 10-а минути и питката е готова за хапване - със сиренце, например.

Много пухкава, ароматно дъхава питка.

На другия ден е още по-вкусна.

Прясната коприва и джоджен могат да бъдат заменени със сушени.

Наистина се прави много лесно, а резултатът е изключително вкусен.

Пълнен заек, запечен с коприва и лапад

В момента има и коприва и лапад и е най-подходящо време за изпълнението на подобна рецепта за дзверски вкусен пълнен заек на фурна. Важното е, че става и страшно бързо.

Необходимо ни е цяло зайче с вътрешностите; 1 к.ч. ориз; лапад и коприва - колкото повече, толкова по-добре; сол, черен пипер и червен пипер на вкус, 1-2 дафинови листа 2-3 с.л. лимонов сок и малко зехтин (или олио).

В изпълнението няма нищо сложно: 

 

Зайчето се измива добре, подсушава се с домакинска хартия и се отвътре и отвън се осолява и опиперява. За по-лесно смесвам солта и черния пипер и с ръка ги втривам. Сетне пак с ръка леко се намазва със зехтина (или олиото) и лимоновия сок и се оставя да си почива.

Лапада и копривата се попарват с вряла вода, и се нарязват на ситно като изстинат.

 В това време се сваряват в леко подсолена вода вътрешностите, с добавка на един - два дафинови листа, няколко зърна черен пипер и едно-две бахърчета.

 

 В една-две с.л. мазнина се запържва леко ориза, добавят му се 2-3 к.ч. от бульона дето са вряли вътрешностите и една-две шепи нарязани на ситно лапад и коприва (предварително попарени). 

Изчаква се леко да закъкри и се оставя да изстива.

Зайчето се пълни с плънката.

Зашива се добре с конец.

Както си е зашито, се напъхва в плик за печене, слагат му се и няколко гъбки и хоп във фурната на 180 С за около час.

След един час зайчето се вади от тавата заедно с плика, в нея се слагат лапада и копривата и съдържанието на плика се връща в тавата. Зайчето се намазва обилно със зехтин, смесен с червен пипер. И отново влиза в тавата за 15-а минути. Леко да се запече.

След тези 15-а минути, тавата се вади, зайчето се обръща на другата страна и се повтаря процедурата с мазането.

Дозапича се за още 20-а минутки.

Резултатът е фантастичен.

Конците се премахват и се сервира направо така с тавата на масата. 

 След като отминат ахканията и охканията, се нарязва порционно.

Дзверски вкусен пълнен заек с лапад и коприва, които са дали всичко от себе си ...

 От тук насетне - добро хапване с добро и подходящо питие.

Супа от коприва със сирена

 

 За една супа от коприва няма какво толкова да се пише, но когато копривата е набрана само преди два дни и се е получила невероятна вкуснотия, си заслужава да се драснат два-три реда.

    В началото на зимата прясната коприва е много вкусна и ароматна, но е и доста по-жилава. Най-важната част в приготвянето й да се измие добре на течаща вода и сетне да се попари за 10-а минутки в купа с вряла вода. Сетне отново измиване и ако още боцка, още едно попарване. Следва охлаждане и нарязване на ситно. Количеството на копривата в конкретния случай бе една торбичка - около 300 грама.

    В това време в подходяща съдина се задушават една глава лук и 2-3 скилидки чесън нарязани на ситно. Тук настъпи моментът на размисъл - дали да ползвам ориз или фиде, но тъй като си бях решил да е със сирена, се отказах от тях.

    Нарязаната коприва се добавя при лука, разбърква се и се задушава също около 3-4 минути и се налива около 1,5 л топла вода и се позабравя за 20-а минути да къкри на 2/3 от силата на котлона. или поне до пълно омекване на копривата.

    В купа се разбиват 2 жълтъка с 1/2 кофичка кисело мляко и сока на половин лимон. Темперира се постепенно с бульона от супата и се изсипва в нея. Добавят се и по с.л. настъргана моцарела и синьо сирене. След разбъркване се добавя и натрошено сирене - почти една чаена чаша. Разполагах с натрошено сирене смес овче и краве. Слагат се бучка масло и 1 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци. Изключва се котлона и се тенджерата се оставя върху него за 10-а.

    При сервирането се ръсва с черен пипер. За сол никъде не съм писал - от сирената става достатъчно солена, но това е въпрос на вкус.

    Нарочно не дадох количества, всеки може да си я направи по собствен вкус и с разни вариации на продуктите.

    Важното е, че стана невероятно вкусна. Впрочем по същия начин може да се направи с лапад или спанак.

    Пробвайте и няма да съжалите. 

Яйчено руло с коприва и крема сирене

  Навън е направо зима - Баба Марта нещо яко се сърди, но колкото и странно да звучи млада коприва има бол. И като имаш цяла торба връхчета от нея започваш да се чудиш какво по-различно да направиш извън обичайните супи и др.п.

 Те този път реших да е омлет, ама ми хрумна да го направя различно.

 Та така: за двама човека (ама става направо за четирима) - около 300 грама коприва, четири яйца XXL или поне 6 средни яйца, 1 с.л. брашно, 1/2 ч.л. сода загадена в 1 с.л. кисело мляко, щипка сол и черен пипер на вкус. Разбира се поне 100 грама настърган кашкавал и едно пакетче крема сирене, както и масло за запържване.

 В изпълнението е най-трудно почистването на копривата, че направо се изпарих ръчичките. Измива се добре, сетне се попарва с вряла вода от каната и след като изстине се нарязва на ситно.

 Копривата се задушава в масло - 1 с.л. с малко водичка и се оставя да изстине.

Яйцата се разбиват с лъжицата брашно, киселото мляко и содата. Добавя се изстиналата и нарязана на ситно коприва. Слагат се солта, черния пипер и настъргания кашкавал.

Фурната се загрява на 230С. Подходяща тавичка с D=28 см се намаслява и в нея си сипва яйчено-копривената смес.

Пече се около 20 мин. То се вижда на снимката как започва да изглежда - отстрани "изплува" яйчената смес, а посредата остава копривата. Впрочем, към тази смес може и да се добави ситно нарязан зелен лук и поне един стрък пресен чесън, ама поради липсата им ...

Опеченото ни изделие се прехвърля на подходяща дъска. Ръсва се с още малко настърган кашкавал, сетне се слагат слайсчета сирене крема и започва да се навива на руло.

При навиването се слагат резенчетата крема сирене и след като се нави добре се оставя с "шева" отдолу малко да изстине.

Необходимо му е да стегне.

От там нататък историята млъква.

Дзверско предястие и носи на питие .....

НАЗДРАВЕ!

Копривена чорба (супа)

Рядко пиша за супи, тъй като рядко се правят, пък и когато се правят какво толкова има в тях ...

Но тази копривена чорба няма да я подмина, защото е доста по-нестандартна от тези, с които сме свикнали. Впрочем и за първи път я правя по този начин и съм доволен от резултата... 

И само да не забравя - тази година що е сготвено с коприва е благодарение на Баджанака.

Необходими са ни - една торбичка прясно набрана коприва (около 300-350 грама), 1 картоф, 1 морков, 2-3 парченца сушен домат (в зехтин, ако не е такъв-се накисва за малко да омекне); 1-2 ск. чесън или поне 2 стръка пресен, 1 връзка пресен зелен лук, 1 ч.л. брашно, щипка риган или мащерка (предпочитам ригана); сол и черен пипер на вкус.

Изпълнението е лесно:

В тенджерката се сипва малко олио и последователно се запържват чесъна, ситно нарязания лук, ситно нарязания (или настъргания морков), нарязаните сушени домати и картофи.

Докато те се запържват, копривата се измива, попарва с вряла вода, изцежда и нарязва произволно.

При задушените вече зеленчуци се добавя лъжичката брашно, слага се нарязаната коприва и залива с поне 1,5 л топла вода.

Силата на котлона се намалява наполовина и оставя да къкри за 15-а минути. Добавят се солта и черния пипер и една бучка масло и се оставя на котлона поне още 10-а минути.

Ами това е:

Сервира се с лъжичка заквасена сметана, малко лимонов сок.

Ако няма сметана, просто кисело мляко.

Лесно и вкусно.

П.П. Това е нещо като отговор на Русиана - на нейната копривена чорба.

Впрочем досега все съм я правил с ориз, но се оказа, че с картофи също е много вкусна и апетитна. И не съжалявам за това "отклонение от канона". Впрочем, ако се остави малко по-гъста, си става направо основно ястие - яхния от коприва....