РАЗЯДКИ С АВОКАДО и разни вуснотийки

 

 Харесвам си нашенската дума "разядка" и я предпочитам пред чуждицата "дип" ...

    За авокадото също няма да говоря - нито какви естествени мазнини съдържа, нито каква е ползата от него ...

    В къщи авокадого не се яде самостоятелсно - е с редки изключения, а най-често като някаква разядка с различни добавки.

    Миналата седмица се накупих с авокадо на цена 1,49 лв - с карта от една верига, но няма да й правя реклама ...

    Направих си раззядка от авокадо с крема сирене и сьомга, но тъй като не публикувам веднага, а когато имам време - след дни видях Пеп4о, че е направила същото. Изчетох нейната рецепта - е има разлика - авокадо, крема сирене и сьомга. При нея - пушена от коремчета, а моята от запечената от предния ден. Иначе сол, черен пипер и идея чили ... Няма да я споделям. Кото иска да я види, да отиде в блога Храна за моите канибали.

    Преминавам изцяло към вариациите

1.авокадо, варено яйце и сирене крема - количества няма. Въпрос на наличности:

примерно 1/2 или цяло авокадо, 1 варено яйце, 1 пакетче крема сирене, черен пипер, ситно нарязан магданоз

2.авокадо, три вида сирена - крема, настъргана Гауда и Ементал, магданоз и копър

3.авокадо, нарязана на ситно шунка, крема сирене, черен пипер, чили ...

4.авокадо, настърган пушен бекон, сирене крема, наситнен магданоз и черен пипер.

    Мога да продължа с вариациите, но това е достатъчно - веки може да си комбинира по собствено желание подуктите - важното е да има добре узряло авокадо.

    Изпълнението е елементарно- авокадото се почиства, намачква с вилица, останаите продукти се настъргват и смесват добре. Сетне в храдилника поне за час...

    Правете с вдъхновение и мезето за питието ще да е уникално вкусно и полезно. И НАЗДРАВЕ!

Пикантна разядка от люти чушлета "рибка" с яйца и шунка

 

    Е, те това е от графата "лесно, бързо и вкусно". Няма си рецепта и количества.

    Люти чушлета "рибка" - без значение дали са значение зелени или червени, се разрязват надлъжно по средата и почестват от семенлъка. 

    В зависимост от количеството им се разбиват яйца със сирене и малко църно пиперче. Може и идея чили - за любителите  на още по-пикантното...

    Чушлетата се пълнят с тази смес, нареждат в леко намазнена тавичка - препоръчвам върху хартия за печене (лесно за миене) - отгоре им се слага резенче бекон и хоп във Хурната на 180С с вентилатор - до леко зачервяване или придобиване хрупкав вид на бекона ...

    Сетне много хубаво питие ... и НАЗДРАВЕ!

ЧЕРЕН БЪЗ - ползи и какво да си направим от него ...

   Захващам се с една публикация за черния бъз и ползите от него, както и за начините, по които може да се приготви.

    Няма да изненадам когото и да е с каквото и да е тука, но ми ще да споделя - все ще може да се окаже полезно за някого.

    И веднага казвам, на когото не му интересно и не иска да чете пространствени материали, направо да затваря и да не си "губи" времето с моите писания...

    Мислех си да напиша за ползите от него, но се оказа, че в Нета има толкова много информация, че свят да ти се завие. Е, не обичам да повтарям чужди публикации и затова давам линк към една много подробна статия за ползите от него - който иска да цъкне и да чете...

    Черният бъз у нас е познат от столетия като лечебно средство, но като прехвърлях всякаква информация се оказа, че между Русия и Украйна има направо "война" за т.н. "чьорная бузина" (демек черен бъз). И в двете държави се твърди, че е типично тяхно лечебно растение и имат десетки рецепти за приготвянето му. Спорът им е в коя държава е открито и кой първи го прилага. Като имам предвид, че Русь съществува доста преди Украйна вероятно там са първи. Това е без значение, но има още един съществен факт - в Украйна отглеждането на чьорная бузина се е превърнало в добър бизнес и всяка година изнасят хиляди тонове черен бъз в суров вид - основно за Китай, но през Европа ...

    Преди години с децата излизахме на разходка до Кенана или някоя гориста местност и си беряхме. Сега това усилие ми е непоносимо и предпочитам да си купя от пазара - след като това лято ми продават килото за 2,00 лв направо ми се вижда приемливо.

    В общи линии си го приготвям по един и същи начин - т.нар. рецепта на Петър Димков - ред бъзови зрънца, ред захар - завършваш с повечко захар. Търпение 20-а дни, сетне разбъркване и след прецеждане сокът се слага в бутилки. Лесно, простичко ...

    Само че тази година като невидял се накупих с цели 20 кила и реших да експериментирам ... Пуснах питане във ФБ за идеи, ама на ... ударих на голям камень.  И от тук нататък минах на моето си въображение и на останките от проченото из разните руски сайтове - там правят същото като при нас и един, два вида мармалади. Та затова се "развихрих"...

ЛЕСЕН ВАРИАНТ (най-популярен):

Преди да продължа с този лесен вариант и известен от книгата на Петър Димков ще кажа две-три думички преди това.

Китките черен бъз се измиват добре под течаща вода и слагат в голяма цедка да се отцедят. Сетне дори се подсушават с кухненска хартия. 

Препоръчително е да се сложат гумени ръкавици или найлонови, че цапорията е ужасна и сетне трудно се измиват ръцете. С вилица се започва "обезкостяването". Ако има зелени или не съвсем черни зърна, се изхвърлят, защото са вредни (направо отровни).

На дъното на буркан - трилитров в случая, се слага малко захар и се насипват два три пръста бъзови зърна. Сетне толкова захар, бъз, захар и се завършва с двоен пласт захар. Тука няма количества - колкото толкова.

Бурканът се "затваря" с марля и оставя така поне за 20 дни. Някои препоръчват да е на терасата на топло, но е достатъчно да си стои в коридора ...

След 20-я ден започва да се разбърква с дървена лъжица.  След още 20 дни сиропът е готов и се прецежда през марля. Слага се в бутилки и съхранява в хладилник. Глупости - бутилката може да се завари за 5-6 минути колкото за "капачка" и става вечно.  Този сироп е подходящ за пиене по 1-2 с.л. дневно - във вода или направо. Твърди се, че действа противораково, освен ползите за имунната система.

Наай-удачният и здравословен вариант е да се ползва мед вместо захар. Правил съм - на кг бъз, два буркана мед. Уникален вкус. Само че идва "скъпо" - и затова всеки да преценя за себе си.

Продължение:

Прецеждането на сиропа се извършва през поне два слоя марля. Останалата маса бъзова маса от изстискването не се изхвърля. От нея се прави "втора" партида сироп - като й се добавя захар - равно на нея количество. След около 30-а дни сиропът е готов и след прецеждане се прибира за съхранение.

Има и трета фаза на употреба:

За нея само съм чел, но не съм стигал до проба (все още де - има време) .

По доста руски сайтове пишат, че към остатъка в зависимост от количеството добавят литър-два вода и го оставят да преври на вино. Сетне след прецеждането - пак в бутилки като се пиели максимум по 1-2 чаши дневно.

Срещнах и вариант за правене на оцет - с оцетна гъба или с добавка на чаена лъжичка мая... 

Технологията е като на правенето на ябълков оцет. Не знам дали ще стигна до този етап на експериментиране.

ТРУДЕН ВАРИАНТ:

Тука също няма да давам количества. Разполагах с 8 кг набран бъз и пробвах различните варианти.

Почистените зрънца бъз се пресоват с пресата за картофено пюре - като тази дето се вижда на снимката. 

Получава се гъст сироп и остава доста твърда маса заедно със зрънцата.

Разполагах след тази процедура с около 1 л сироп и 600 грама твърда маса.

Сиропа леко го загрях в тенджерата и започнах да слагам на части захар и разбърквах до пълното й разтваряне. След първите 300 грама започнах да опитвам на вкус. На 400 грама ми се видя идеално на вкус и престанах със захарта.

По принцип из сайтовете твърдят, че захарта трябва да е 1:1, но това ми се струва прекалено сладко. 

Добавих и 1 с.л. пектин и варих още на слаб котлон около 40-а минути докато се сгъсти като сладко.

Добавих 1/2 ч.л. лимонена киселина и след това затворих в бурканчета и върху капачката до изстиване.

Получиха ми се две бурканчета по 314 мл и едно от детско пюре.

На базата на това, което писах по-горе за направата на сладко, напрвих и мармалад - просто варенето и доста по-дълго докато много добре се сгъсти.

Трябва да се има предвид, че както сладкото, така и мармалъдът не са за наяждане, а трябва да се консумират в малки количества - по 1-2 с.л. дневно.

УМЕРЕНО ЛЕСЕН ВАРИАНТ:

Третата партида почистен бъз заедно с останалото от изцеждането на бъза с пресата за картофи сложих в тенджера покрих с вода. Значи около 1,5 кг бъз и около 2 л вода.

Това го варих около 30-а минути.

След това пасирах с пасатора докато стана на каша и пак прецедих пред цедката, в която останаха само ситните семчици.

Прецедения сок върнах в тенджерата и с добавка на захар - за моя вкус 400 грама на литър, както и на сока на 1 лимон варих до леко сгъстяване. Напълних в бутилки с винтова капачка и ги оставих да изстиват обърнати върху капачката.

Получиха ми се 3 бутилки по 0,5 л.

Сиропът се разрежда с вода или с чай, но също не трябва да се прекалява с него - консумира се в малки количества.

Вместо сироп, по този начин бъза може да се вари в по-малко вода - 1:1 и след пасирането и прецеждането да се направи на сладко или мармалад.

Само да предупредя - в бъза има някакво вещество, което яко зацапва пресата и пасатора. Нещо като смолист налеп се получа, който трудно се почиства. Така че да го имате предвид...

НАЙ-ЛЕСЕН НАЧИН:

Измитият и почистен бъз се подсушава добре, нарежда се върху хартия и се изсушава - било на слънце (най-добре на сянка, покрит с марля) или пък фурната.

Изсушеният бъз се съхранява в буркани.

След това с него се прави чай - 10-а зрънца на 200 мл, а може самите зрънца да се "хрупат".

Вероятно не съм изчерпал всички варианти за приготвянето на черния бъз, но дано това ми творение се окаже полезно за някого ...

Правете смело, имало малко врътка, но сетне ползите са много и си заслужава усилията.

За хубаво гъсто кисело мляко

Едно кратко предложение от мене. Много хора вече си правят кисело мляко в къщи. И доста често не им се получава или пък става редичко колкото и добра закваска да ползват.

Е, ще издам един малък мой трик:

Много често подваряваме прясното мляко до 37-40С и слагаме закваската - дали е готова или пък добро качествено кисело мляко с налични млечни бактерии в него.

Е, горе долу е така, но млякото, което купуваме на пазарЯ не е съвсем сигурно, че е чисто и го бива. По едни изследвания повече от 70% от това мляко е "заразено" с вредни бактерии или пък е "покръстено" - демек поразредено или кръстено с малко водичка и мас за масленост.

Затова като купя такова мляко от пазара, първо си го прецеждам през кухненска хартия и цедка. 

Вярно, отнема време, но не е чак толкова.

Сетне в тенджерата - до завиране, т.е. на температура над 75С, за да се пастьоризира. Като започне да надига каймака, намалям котлона и започвам да го разбърквам през цялото време.

Така го варя поне 20-а минути. Ще кажете какъв му ефекта на това - ами всичката излишна и евентуална добавена течност се изпарява.

След това го оставям да поизстине добре.

Най-добрата температура за заквасване е около 35-37С, т.е. телесна температура.

По бабешкия начин - топваш кутрето в млякото и ако устиска поне 7 сек., т.е. бавно броене до 7, значи е готово.

Само че много е по-лесно с термометъра.

На литър мляко предвиждам 2 с.л. закваска от добро качествено кисело мляко (ако е готова - според указанията). 

Разбърквам с малко мляко, сетне в тенджерата и разливам в буркани от компот. Затварят се с капачката и за да стоят на топло, ги пъхам в стари ръкавици от ония за фурната.

След 3-4 часа бурканите заминават в хладилника.

На другия ден имам готово кисело мляко, което можеш с нож да го режеш.

Понякога слагам и малко натрошено сирене или направо смачкано сирене (дори съм пробвал със синьо Рокфор) вътре в буркана и резултатът е потресающ...

Пробвайте и щ останете доволни.

За най-крехката пържола на скара

     Този път не чакайте от мен някаква рецепта как да се направят най-крехките пържоли на скара или на грил тиган.

    Просто ми ще да споделя малко личен опит в резултат на метода "проба грешка" и да дам някоя и друга идейка.

    Първа идея:

    Преди доста години бях прочел някъде за проведен конкурс за най-вкусен шашлык нейде из Кавказ. Явили се доста майстори на шашлыка - всеки с неговата си тайна рецепта за овкусяване. Най-интересното, че освен журито от признати майстори, самите участници също давали оценки на останалите. Почти единодушно спечелил един човек, напълно непознат им и то от един забутан из планините аул. Не искал човекът да си каже тайната и толкова. Чак след като спечелил за втори път, обяснил, че тайната на крехкия му шашлык е в мариноването на месото в изворна вода от едно изворче до неговия аул.

    Реших, че това е някаква лакардия и не й обърнах внимание. 

    Споменавал съм в блога, че преди доста години като видна банкетна фигура и чест посетител на едно много добро заведение им давах съвети за подобряване на кухнята.

    Тогава за пръв път пробвах метода за мариноване на нарязаното за шишове месо в чиста вода. Без да преувеличавам, наистина се получава. Месото се нарязва на късове, слага се в студена (почти ледена) вода и за 24 часа в хладилника. След това подсушава, нанизва на шишовете, леко овкусява, няколко капки мазнинка и върху добре загрятата скара.

Така лека полека си дойдохме на думата за пържолите. За мен най-добрата пържола става от врата. Реже се с дебелина под един сантиметър. Не се начуква, нищо не се прави - само се оформя с ножа за фасон. 

В подходяща съдина се слага ледено студена вода, в нея се разтваря една идея сол (примерно на литър вода - 1 ч.л. сол), добавя се и една щипка прясно смлян черен пипер и се потапят пържолите. Най-добре е отгоре нещо да ги притиска, за да са потопени добре. Идеално е да престоят на студено поне 24 часа - примерно от тази вечер за утре вечер.

Преди печенето се подсушават добре. В купичка се смесват малко мазнина - олио (зехтин) с малко черен пипер и с четка се намазват от едната страна. Веднага след това върху добре загрятата скара или грил тиган. Когато ги пека върху скарата или барбекюто ползвам от тефлоните подложки. Пече се буквално 2,5-3 минути, намазнява се от горната страна и се обръща. Пече се още толкова като се ръсва вече и с малко солчица.

За получаване на "решетка", след като пържолата се е пекла около 2 минути, с щипка се обръща напречно на скарата и се пече от 1,5-2 минути. След това се обръща и процедурата се повтаря с напречното обръщане.

За толкова време става медиум реър, а за медиум - с вътрешна температура поне 55С, се пече по 3,5-4 минути.

Пържолите стават дзверски сочни и крехки.

Готовите пържоли се слагат в доре затоплена съдина, която се покрива с капак. Вътре в съдината пущат соковете си и се "изравняват".

Най-големите хитреци пущат в тази тенджерка резенчета лимон или портокал.  Загряват сетне съдината на силен огън, изтеклите в нея сокове да започват да се изпаряват и чак тогава ги сервират.

    Втора идея:

    Много е подходяща за месо от бут или по-старо и жилаво месо.

    Процедурата е същата, но във водата се добавя не по-малко от 1 ч.л. сода бикарбонат и идея оцет или лимонов сок. Ако месото е много старо и жилаво може предварително дори леко да се поръси със сода и тогава да се "маринова".

    Содата има това вълшебно свойство, че окрехкотява месото невероятно много.

    Трета идея:

    Голям ефект за получаване на крехко при печенето месо е накисването му или мариноването му в ... ?! ... кока кола. Поне за няколко часа. 

    Само че тук има вероятност да се получи леко сладникав вкус. Затова за предпочитане е пепси-колата, която не е толкова сладка.

Малко отклонение преди да продължа: След като пържолата се обърне върху вече опечената страна може да се сложат резенчета гауда, моцарела или най-обикновен кашкавал, които допринасят за получаване на повече вкус.

    Четвърта идея:

    Много добър ефект върху окрехкотяването на месото дава старият лук - по-скоро сокът от него. Лукът се нарязва на полумесеци, осолява и опиперява, добре са намачква и втрива във вече нарязаните пържоли.

    Работи много добре, но мариноването по този начин не трябва да е много продължително - не повече от няколко часа, защото в един определен момент лукът придава леко, а и не само леко, горчив привкус. Така че вместо да получим добър резултат, можем само да изпортим месото или пържолата.

    Такъв ефект, дава и ситно нарязаният праз и/или сокът от него. Разликата с лука е, че може в него да се "маринова" доста по-продължително време.

    На последно място,

    следва да имате предвид, че тука не говоря за обикновеното мариноване на месо - в подправки, разни барбекю сокове, захари и др.п. То касае основно вкуса на печената пържола, а не нейната крехкост.

    Впрочем, оставям тази публикация "открита" в възможност да бъде допълвана не само от мене, но и от Ваши съвети и споделен опит.

    Пробвайте някой от моите варианти и .... ами за сегашен финал само едно НАЗДРАВЕ!

Как да приготвим вкусни кестени

 

 Кестените, бих казал, са Божия благодат. В Средиземноморието се тачат твърде много и от древноримско време са били част от кухнята - с месо, с морепродукти, варени или просто печени. 

    През септември и началото на октомври целият Париж ухае на печени или пържени кестени. И понеже точно по това време сме били там, градът го свързвам именно с този божествен аромат и многобройните колички на уличните търговци. Пекат ги или пържат в едни специални тигани с големи дупки на дъното. Все пред очите ми са едни тъмнокожи момчета с количка за пазаруване (от тази в суперите), в нея една голяма кофа с жар и на скарата кестени. Неустоимо - аромата на пушека, на кестени така се смесват, че чак омайват.

    В детството събирахме кестени, печахме върху тенекия. И си признавам честно, услаждаха ни се почти наравно с печените жабешки бутчета.

    В годините нещо тези кестени се поизгубиха, по улиците има само от тези декоративните или т.нар. конски кестени, които не стават за ядене.

    Тази година на нашия пазар се появиха доста кестени-внос от Гърция на сравнително неприличната цена 7 лв килото, но след като ги видях в някои "вериги" на цена 9-10, че и 11 лева килото, тези на пазарЯ направо взеха да ми говорят - "купи, купи". Та ги послушах и си купих цели три кила. Не е проблем да се съхраняват дълго време на сухо и прохладно място.

    Преди да премина по същество, не мога да пропусна и факта, че са много полезни. Съдържат естествени растителни протеини и въглехидрати, които лесно се усвояват от организма - направо идеален заместител на месото. Освен че са вкусни, поради наличието в тях на фолиева и аскорбинова киселини, както и на калий, мед, желязо, цинк, фосфор и разни витамини, са направо и здравословни.

    Начините на приготвяне на кестените са доста като най-разпространените са варене, печене или пържене, както доста по-рядко готвене с месо (основно червени меса), но има и рецепти с морепродукти и дори за крем супа.

 Започвам с варенето. Доста хора си мислят, че по-лесно от това няма. Цепваш с остър нож откъм закръглената страна, пущаш в тенджерата и вариш - обикновено около 20-30 минути. Цепването е задължително и когато са пресни е лесно. Като поизсъхнат с времето, най-добре е след измиването им за кратко да се попарят с вряла вода и тогава става доста по-лесно. И така кестените вече са готови за варене.

    В подходяща съдина се налива водичка колкото да покрие леко кестените, слагат се 1 ч.л. сол, 1-2 дафинови листа, 1 карамфилче, няколко зрънца черен пипер (може и без него), кората на мандарин, портокал или лимон (може и сушена), както и 2-3 с.л. зехтин. Варят се около 30-а минути, но може и повече - зависи от доста неща. 

    Познава се, че са готови, защото започват добре да се напукват.

    Сетне вече е ясно, малко да поизстинат - белене и нападение. Честно казано, стават невероятно вкусни и са страхотно мезе към хубаво питие.

    За печените кестени: Процедурата по подготовката е същата. И най-хубави и вкусни са на жар, ама ... вместо жар имаме фурни. На дъното на тавата се застила хартия за печене, отгоре се нареждат кестените с плоската страна надолу, поръсват се със сол и със зехтин (в цепнатата им част). Пекат се на 220С в предварително загрята фурна за около 30-а минути. 

    Има и вариант за "печене" в тиган. Както са подготвени се слагат в тиган без мазнина под капак и се пекат около 15-а минути като тиганът се разтръсква често често.

    Пекал съм кестени на барбекюто - едното е газово, а другото на дървени въглища. Почти по същия начин - цепнати, осолени и леко омазнени, но там ползвам тава с големи дупки. Тези в барбекюто на дървени въглища стават уникални на вкус.

    В същото барбекю стават дзверски вкусни като се увият в няколко слоя алуминиево фолио и са заровят в жарта за около 10-а минути.

    Вариантът за печене на жар е лесен - овкусените кестени се слагат в специалния тиган и върху жарта... Готови са, когато се разпукат и замиришат на приятно.

    Пържени не съм правил, само съм ял, като процедурата е почти същата като печените в тиган, но се слага малко мазнина.

    От добре опечените, обелени и изсушени кестени може да са направи брашно като се смелят в блендера и пресеят. Идеално е за сладкиши.

    Любимият ми вариант го оставих за финал - сладко от кестени:

    Кестените леко се подваряват, колкото да се обелят лесно и сетне се варят на няколко пъти в захарен сироп. В Турция това е невероятен деликатес - след като купих на няколко пъти едни бурканчета по 300 грама на една яка цена, взех да си го приготвям сам в къщи.

    Моята рецепта е много лесна - 3х1. 

    Кестени - 1 кг, които както казах се цепват и подваряват във вода и сетне се белят. Прави се сироп от 1 л вода и 1 кг захар. Като заври се пущат кестените, варят около 30-а минути и котлонът се изключва. След като изстинат, примерно на другия ден, пак се варят на слаб огън около 30-а минути и пак се оставят да изстинат. третият път се добавя някакъв аромат - ванилия или канела (просто идея).  Кестените добре се напояват със сладост и направо се топят, сиропът става гъст като петмез.

    Готовото сладко се пълни в бурканчета, престояват обърнати върху капачката и остава само да се насладим на божествения вкус.

        Тъй и тъй публикацията стана безкрайно дълга и многословна, ще си призная и един "грях" за най-екзотичното си сладко: 

        в Турция често правят разни сладка от изсушени плодове. Веднъж правих такова от сушени смокини, в които пъхнах по едно вече сварено кестенче. Е, те това беше трИпач. Направо си бях забравил, че съм правил такова нещо, но публикацията ме подсети.

    Е, пропуснах да напиша за ястията с кестени (патица или пуйка с кестени, класика; свинско с кестени - друга класика) или за крем супата от кестени, ама няма да правя трактат я. И без това ме обвиняват, че съм многословен и съм ставал досаден, така че нека да остане мегдан за други публикации.

        Както и да решите да ги направите, кестените си заслужават достойно място на трапезата ни.

Пикантни чушлета с бекон - мезе за хубаво питие

 

        Това не е рецепта, а идейка за едно пикантно мезенце към хубаво питие - върви си с водка, ракийка, винце и дори биричка ...

    Няма количества - люти чушлета се почестват от дръжките и семенлиците като се разват по дължина. Пълнят се със смес от крема сирене (с подправки на вкус, или краве сирене,не е задължително- може натрошено сирене, смесено с настърган кашкавал, синьо сирене - идеал Петров, и т.н.пушен червен пипер и т.н. и т.н.).  Отгоре се слага резенче беконче и всичко във фурната - за 15-а минутки. Може да се пекта и на грила. На когото какво е кеф ... 

    Важна е идеята, а кой как ще си го направи е подробност... Видях го на едно местенце за гурмани, пробвах и приех на Ура.. 

    Хапваш, пийваш и рИвеш от кеф.

    Само да знаете, че и бърбана си иде камо масълце по пързалка и не можеш се сОпря...

Медено-лимонов сироп или сироп "Лимонка"

    Наскоро ни се обади наша позната, видна арменка в града - един малък компютър за рождените дни и семейни празници едва ли не на всеки в града. При това е Хаджийка и много добра готвачка. Заядох е, че скоро не ми е давала каквато и да е рецепта (имам няколко от нея - едната е за дзверски заек, може би най-сполучливата) и че искам да ми даде нещо интересно. Рече и отсече - аз няма да се занимавам с тебе, ще ти донеса нещо на заем и поне една година няма да ме занимаваш с глупости. Па и утре сутрин да си станал рано, рано, че ида.

    Реших се ме взема пак за мезе, ама на другата сутрин рано, рано - още в 8,00 ми звъни на телефона - слизай,че това дет го нося ми тежи. Толкова рано не се събуждам в последно време, ама както и да е ... Донесе ми една невероятна кулинарна книга - "В света на арменската кухня". Няма да я описвам какво представлява - свят ми се зави и от няколко дни я издирвам с ловджийско куче. Направо съкровищница ...

    На първо четене, направо не видях нещо, което да не ми се иска да направя... Дет викат хората от всякъде се олях и окапах от мераци. Е, може да очаквате много нови рецепти, но като за начало реших да направя най-лесното, което ме грабна с полезността и здравословността си - сироп "Лимонка".

Пущам оригинала на рецептата от книгата. Дано не нарушавам авторските им права. Ако протестират, ще премахна снимката. Няма как да дам линк към книгата, че я няма из Нета.

Толкова ми хареса, че веднага реших да я изпробвам - няма съмнение в ползата за здравето ни.

Добре, ама нямаше да съм Я, ако не я бях видоизменил и направил по свое разбиране за полезност. Смути ме в нея захарта.

Та така, дойдох си на думата:

1 кг хубави лимони - добре накиснати в топла вода със сода и сетне измити яко и изстъргани от всечко по тях.

1 кг - хубав домашен мед - не рекламирам меда на "Нико мед", но тяхният за мене е един от най-добрите, поне на шия пазар ... (на практика това е поне 1 и 1/2 буркан мед)

5-6 см джинджифил - обелен и настърган на най-ситното на рендето

1 с.л. куркума - нещо се втелясах и взех от т.нар. "био"

Начина на приготвяне е елементарен:

Лимоните се настъргат на най-ситното ренде - демек корите, а сокът им се изцежда в подходяща съдина. Настърганите кори заедно с настъргания джинджифил и куркумата се смесват с меда и оставят на хладно за поне два дни-да си се "гушкат" и "сближават".

След двата дни цялата тази смес се обърква с лимоновия сок много добре и през много финна цедка се прецежда.

Отцедените части от лимоновата кора и настъргания джинджифил не се изхвърлят - могат да се ползват за някакъв сладкиш и т.н.

Е, те това си е най-голямата играчка в целия този панаГир.

Пълни се в подходяща бутилка и съхранява в хладилника.

В чая се слага по една супена лъжица или се разрежда с газирана водичка. Абе, с една дума полезно сиропче за разреждане и за усилване на имунната система.

Така че правете смело, укрепвайте имунната си система и не се плашете от вируси.

В никакъв случай няма да съжалите.

"Пържена" риба на фурна

 

Не чакайте рецепта, защото това е един простичък трик. В случая става дума за попчета и морски лястовички. Рибочетата се почистват от вътрешностите, измиват се добре  и се осоляват, опиперяват на вкус и лек напръскват с лимоново сосче. Сетне с четка се намазват с мазнотийка. Нареждат върху хартия за печене и скарата на фурната. В това време самата тя се загрява поне на 230С и се пъхат вътре. Леко като покафенеят, решетката се вади и се обръщат с щипка. Пекат се до готовност.

Другият вариант е - на 200-210С с вентилатор. 

Рибочетата стават хрупкави отвън и мекички отвътре. Костичките се топят.

Почти никаква мазнина, а са по-вкусни от пържените.

Пробвайте и няма да съжалите. С хубаво бяло винце или студена биричка -НАЗДРАВЕ!

Пикантно мезе а ля Миленка

    Тука иде реч за един пикантен мезелък, който си върви идеално както с чаша хубаво винце, така и по-твърдо питие.

    Няма рецепта, няма точни количества и може да се направи с всичко подръчно- единствено необходими са люти чушлета тип "рибка"; резенчета бекон (идеален е пушеният), но може и друг колбас; а за плънката - домашно крема сирене или обикновено крема сирене, което се подправя на вкус с пипери и смесва с настъргано някакво друго сирене, кашкавал и т.н., макар че най-вкусен резултат дава с добавка на малко синьо сирене.

"Рибките" се разполовяват, почистват от семенцата и бялата част и се пълнят със сместа от сирената.

Който обича по-пикантно, може да поостави и от семенцата.

Увиват се с резенчетата бекон и във фурната - на 200С - колкото огънят да грабне бекона.

Тъй като това е всичко, един бонус: същото може да се направи и в непикантен вариант - със сушени и накиснати в алкохол сини сливи, които се пълнят със синьо сирене или с топче позамразена смес от сирена, увиват в бекончето и пак се запичат.

Внимание! Пристрастяващ е този мезелък и си носи на доста питиета...

Замразената червена капия - неизчерпаем източник на витамин С

 

    Оказва се, че всички живеем в някакво заблуждение кой плод или зеленчук съдържа най-много витамин С. Останало е твърдото убеждение, че това са лимоните или ябълките. В лимоните няма толкова много витамин С, а в ябълките липсва изцяло.

    Е, няма да се сетите, че палмата на първенството я държат чушките и то не кои да са, а именно червената капия. Но не в суров вид, а колкото и да е странно - в замразен вид. В замразената капия съдържанието на витамин С е поне 10 пъти повече отколкото в суровата. Звучи странно, но е доказано научно.

    Отделно от това при термичната обработка се губи почти цялото съдържание на витамин С, а останалите полезни вещества се намалязват значително.

    Само за сведение, чушките са много богати на бета-каротин - провитамин А (480 милиграма на 100 грама червени чушки!). Те съдържат и веществото капсантин, което е диуретично, намалява мастите в кръвта, стимулира дихателната дейност и апетита, действа съдоукрепващо. Чушките съдържат и витамин Р (цитрин), който въздейства върху пропускливостта на кръвоносните съдове и възпрепятства ранната атеросклероза. И като капак на всичко съдържа почти 18 грама протеини на 100 гр. замразен продукт.

    Направо на бърза ръка ще спомена, че съдържат и маса антиоксиданти, както и още калий, калций, магнезий, фосфор и желязо.

    Та така, след дългото въведение (едва ли не Ода за чучките): 

    избират се хубави месести червени капии, които се почистват и нарязват на кубчета. Нареждат се върху някаква плоскост - тавичка, пластмасова тарелка и заминават във фризера. След замразяването се прехварлят в торбичка - примерно по 50 грама.

    Идеални са за салати и добавки към други зеленчунци и при това възможно най-полезни - в пъти повече отколкото в прясно състояние.

СУСАМОВО МАСЛО

 Наименованието е малко подвеждащо - не, не е сусамово масло, а обикновено масло овкусено със сусам и още нещо. Прави се много лесно и става неустоимо вкусно- особено върху препечена филийка или за овкусяване на нещо си.

    Много харесвам овкусените масла - често маслото го смесвам с босилек или други зелени подправки, със сушен розмарин и т.н. Не съм писал, защото го намирам за нещо елементарно, но точно това си заслужава публикацията ...

Пакетче масло 250 гр. се оставя на плота да омекне добре; 1 с.л.  с връх сусам (25 гр.) се запича с тефлонов тиган без мазнина; Смесва се се с маслото с добавка на 1 ч.л. мед, щипка сол и идея черен пипер и за супер екстра 1 ч.л. течен шоколад; Разбърква се с лъжичка до еднородна смес и се слага в подходяща съдина в хладилника. Става уникално. Само че Я го приготвих по друг начин - запекох сусамовите семена в тигана, ама не до затопляне, а леко да покафеят ... Смесих всичко и го пасирах с пасатора - в интерес на истината вместо да направя бжъът, го подържах малко повече и сусамът направо си стана на тахън...                                                     Получи се невероятно масло - мажеш си филийката и му се кефиш. И в тази връзка се подсетих маслото направо може да се смеси с 2-3 с.л. сусамов тахан.                                     Невероятна вкуснотия ...  Най-доброто е, че могат да се направят десетки комбинации и да имаш винаги под ръка невероятно вкусна помазанка ...

ПИЛЕ с картофи по най-лесния начин

    Продължавам със серията полезни хитринки. Този път ще споделя как много бързо и лесно може да се сготви домашно пиле с картофи.

    За 4 порции са необходими 1/2 домашно пиле, кило картофи, (1-два моркова по желание), 1 главичка лук и 1 скилидка чесън; сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган; 2-3 с.л. олио 1 с.л. брашно.

    Отделно от това са необходими дъска за рязане и остър нож, подходяща тавичка и плик за печене.

Изпълнението си е направо елементарно. Пилето се нарязва порционно и се слага в плика за печене. Лукът и чесънът се нарязват на много ситно и се пущат върху парчетата пилешко, следва малко сол и черен пипер и се омесват с ръка както са си в плика. Измитите картофи и моркови се обелват и нарязват на средно големи парчета и също се пущат в плика за печене като леко се осоляват и се сипва брашното. Слага се и лъжичка риган, следва пак разбъркване, добавяне на олиото и максимум 1 к.ч. вода (бульон). Пликът се затваря и заедно с тавичката заминават в предварително загрята на 200С фурна. Пече се за около 40 минути като поне един два пъти пликът се обръща. Така получава "загар" и от двете страни. Може в края на печенето пликът да се разреже и да се дозапече само на горен реотан. 

    Нека да посмятаме - 3-4 минути за пилето, от зор - 10 за картофите; изцапани само дъска за рязане и нож; почти иидеално чиста и сетне лесна за измиване тава. И перфектно опечено пиле и картофи.

    Начин на приготвяне - само за бързащи и то с минимум усилия и труд. Може и да се направи от човек, абсолютен профан в готвенето.

    Впрочем по този начин - в плик, могат да се приготвят доста ястия. Дори и може хляб да се опече.

    Бързо лесно и вкусно!

Как лесно да сварим и обелим яйца

    Нямало по-лесно от това да свариш яйца. Хайде не тия на мене - първите ми опити като студент си бяха пълен провал - веднъж дори направих печени яйца. Както и да е този път няма съм многословен.

    За варенето на яйцата ползвам малка касеролка, която хваща точно шест яйца, без да се разхождат из нея като на парад.

Яйцата се измиват много добре и нареждат в касеролката. Заливат се със студена вода колкото да ги покрива. Добавят се 1 равна ч.л. сол и 1-2 с.л. оцет. От момента на завирането на водата, се варят 4 минути - за рохки, 7-минути за средни и 9-10 за твърдо сварени яйца. Касеролката се маха от котлона, излива се топлата вода и веднага се заливат със студена вода от чешмата. След няколко минути водата се излива, касеролата се покрива с капака и добре разтръсква - така яйцата се начупват като се блъскат едно в друго. Ведната след това се заливат със студена вода, разтръскват се и след няколко минути се пристъпва към беленето. Почти цялата черупка на яйцето се отделя с едно две движения. Така е, защото водата прониква под черупката и ципата и беленето дори на съвсем пресни яйца е съвсем лесно.

Пробвайте и ще се убедите.

ДРЪЖКИ от ЧЕРЕШИ - само ползи

    Скоро забелязах, че рубриката или серията "може и да е полезно" съвсем съм я зарязал. Давам сравнително лесни начини на направия на някое ястие или пък бюджетен вариант, а малките хитринки и полезни неща съм ги поизоставил. 

    Този път възнамерявам да подскажа нещичко за голямата полза от черешовите дръжки. Преди няколко дни пуснах във ФБ снимка на изсушени дръжки от череши и попитах знаят ли за какво служат? Оказа се, че малко хора са наясно ... Дори получих и един отговор в смисъл - как какво са - ами дръжки на изядени череши. Та реших да направя тази публикация.

    И това ме връща веднага в детските спомени. 

    На когото не му интересно, да спре до тука и да не чете по-нататък.

    Веднага правя едно малко отклонение - Дядо е имал частна обущарница, национализирана през 1947 год., а Баба е била до тогава тютюноработничка и едновременно ханджийка , а сетне бахчеванка и ханджийка. Бахчата (зелечуковата градина) е просъществувала до 1959 год., когато са отчуждили за разсадник, а Ханът и магазинът са останали до 1962 год. (затворили ги, когато Баба станала на 60 год.). Та аз съм отрастнал сред магаретата и селяните, които са идвали от околните села да продават стоката си в града. Баба ме майтапеше, че седмачето, дето се е родило 2 кила е станало Голямо магаре, защото е сукало магарешко мляко... 

    Имахме и 2 дка лозе в "Кенана" с две големи, не не- огромни- череши. През 1969 год. разделихме мястото между наследниците и при нас остана тази, която е била засадена в годината, когато е роден Баща ми - 1931 год. Колкото и странно да Ви звучи, "оная власт" не ни е отнемала лозята, ханът и магазинът са ги затворили, защото Баба вече не е можела да ги "върти", а Баща ми е бил леяр и не е можел да се занимава с тях.

    Та да се върна на черешите - от края на април -началото на май почвахме да ги берем - нямаха обиране. Всеки ден хлапето (аз) и Баба ходехме да берем и се връщахме с по една кошница череши. Правеха се сладка, компоти - поне по 100 буркана. А накрая с найлоните се отиваше и със саръците черешите се обрулваха и всичко отиваше в кацата за невероятната ароматна черешова ракия. Помня летата на 1968/9 год., когато вървеше по БНТ сериалът "Робин Худ". Засядахме половината махала пред нашия "Темп", който се изнасяше под Асмата и всички в захлас го гледахме ... Възрастните засядаха са доматена салата от градината в двора и на чашка ракия, а на нас хлапетата - наливаха компот от череши с бучки лед (имахме и хладилник по това време - един от първите "Мразове") . Понеже нашите родители бяха от едно друго поколение - дето можеха да ни строшат от шамари, ако сме се опънали на Даскалицата, или да ни носят на ръце, ако сме прибрали дървата на Баба Докторица (вдовица от дълги години на един уважаван Доктор-хирург няколко къщи от нашата)и да ни погалят по главицата, намираха, че не е справедливо те да си пият ракията, а ние компота... Затова на ЛапЕтата се позволяваше по едно от ония Напръстничета с ракийка, колкото да се "облажим" ...    

    Лелей, сега си представям колко Народ ще изреве, че всичко това не е истина - такова нещо у Блгарията не е имАло...

    Яко се отплеснах, но веднага се връщам в темата си.

    Правихме много компоти от череши - и колокото странно да Ви звучи, Баба много държеше в бурканите да се слагат цели череши и то заедно с дръжките. На мен като на хлапак ми идваше много удобно и на бърза ръка пълнех бурканите. На буркан Баба слагаше не повече от три лъжици захар ... Все я питах - няма ли да почистим костилките и дръжките? А не - те са полезни, само ако останат за следващата година, не бива. 

    Сигурно 100 пъти съм я питал каква е ползата и тя ми отговаряла - абе полза има, ама си малък да разбереш ...

    Минаха много години, Баба почина, но като правя компот от череши, ги слагам целите заедно с дръжките...

    Черешите са любим плод в къщи, правя компоти, сладка, конфитюри...Дръжките и костилките не се изхвърлят - оставят се и се сушат ... Сетне ще обясня защо.

Та преди няколко години прочетох за черешовите дръжки. Оказа се, че може да се използват при: воднянка, пясък и камъни в бъбреците, нередовна менструация, полова слабост, простатит,  ревматоиден артрит,  чернодробна цироза, подагра, действат диуретично и при запек, при възпаление на горните дихателни пътища. Освен това чая от черешови дръжки помага и при изчистване на организма и за отслабване. Вариантите им за употреба са два - с пресни дръжки и сушени. Една шепа пресни дръжки се варят в литър вода около 20-а минути, прецежда се и се изпива по една ч.ч. преди всяко хранене. За сушените дръжки, които аз ползвам, се препоръчва да се нарежат на ситно и 2 с.л. от тях да се варят в 500 мл вода. Сетне, след изстиването се пие по 1 ч.ч. (според някои 100 мл) преди всяко хранене. Що се отнася до костилките - и те са полезни - сушат се и се ползват за опушване на месни изделия . Имат свойството да изгарят напълно и да оставят съвсем малко пепел, а придават невероятен аромат на опушеното месо.

    Е стана невероятно дълго и едва ли не скучно, но все пак си струва да се прочете.

    Очаквам коментари и мнения! Във ФБ обещах една от моите кулинарни книжки, а дадох две .. . Може би и тук ще има подобна награда, стига да получа полезно мнение ...

    

УНИКАЛНО КРЕХКО СВИНСКО ПЕЧЕНО

        За пореден път не очаквайте рецепта - това просто е една идея и малко странна технология за окрехкотяване на месото преди печене без значение дали ще във фурната или на скарата.

    Преди много години бях чел за едно състезание по направа на крехки шашлъци в Кавказ. Спечелил един човечец, който обясняваб, че нищо не им правил на мръФките - само ги бил киснал 24 часа в леко подсолена изворна вода. Така и не му повярвали. Само че вариантът съм го пробвал и трябва да си призная, че месото става просто уникално.    

    Другият уникален метод за "мариноване" и окрехкотяване на месото е изкисване в кисело мляко. Дядо цял живот е бил овчар и изобщо не готвеше - манджата можеше да стои в тенджерата на печката и ако не се сипнеше, щеше да си стои гладен цял ден.Само казваше, че печеното "по овчарски" - демек в кисело мляко е найвкусното нещо на света. А Баба, много често нарязваше месото, леко го осоляваше и в тавата заедно с кисело мляко и 2-3 с.л. олио. Сетне във фурната на печката с дърва. Олизвал съм тавата. Това преди 50+ години. Та в случая - около кило свенски бут, нарязано на парчета по около 50-70 грама и сложено в голяма купа, ръснато с 1 ч.л. църно пиперче, 1 ч.л. солчица и объркано с кофичка кисело мляко. И в хладилника да си отдъхва за цели 24 часа.

Следва процедура по измиване от млякото. Ръсване с 1-2 ч.л. царевично нишесте, още 1 ч.л. сол, 50 мл водка,2-3 с.л. олио и прехвърляне в плик за печене с добавка на 1 к.ч. водичка. Пече се на 220С за около 40 мин. като след 25-та минута торбичката се обръща. След 40-тата минута торбичката се рязва и вади и месото със соса остава в тавичката и се дозапича за още 5-6 минути на 200С с вентилатор - колкото да хване лек летен загар. Точно в този момент се слагат и 2-3 скилидки чесън нарязан на ситно и 1-2 с.л. лимонов сок. Месцето става мозък - невероятно крехко и вкусно.  Не е необходимо дори да се дъвче - просто се топи в устатата, а вкусът е Дзверски.

Пробвайте и ще се убедите, че друго месо няма да Ви хареса така и да не забравя НАЗДРАВЕ!