Домашна лимонада с мента и лимон

  Нещо съвсем подходящо за жегите, които започнаха от днешния Петровден и което е страшно освежаващо. И на практика не изисква някакви особени усилия и много много продукти.

За 2 - 2,5 л са необходими два лимона, 7-8 листчета мента, 4-5-6 с.л. мед (зависи колко сладка искате да е) и вода - минерална, газирана, филтрирана и т.н. Лимоните се нарязват на резенчета и се отделя само меката част като се махат семките и слагат в купата на пасатора (блендера). Добавят се измитите листа мента,2-3 с.л. мед и около 500 мл вода. Пасира се за около минута и се прецежда.  Прецеденото връщам отново в пасатора, пак 2-3 с.л. и повтарям процедурата. Третия път е само с вода. Отцеденото се изхвърля. Всяка партида я слагам в различни бутилчета и в камерата на хладилника. Сетне вче като се смесват, се преценя колко да се разреди и дали да се добави още мед - за сладост. Същото може да се направи в блендер. При желание може да се филтрира през по-финна цедка, но така се  усещат и финните късчета лимон и от листенцата мента.

При наличие на сокоизстисквачка, лимонът може са изцеди и смеси полученият лимонов сок с останалите съставки. Изрязаните лимонови кори не се изхвърлят, а внимателно се изрязва бялата част (която леко нагарча) и заминават да се сушат. След изсушаването коричките леко се натрошават в кафемелачката и воаля налице е овкусител за сладкиши и какво ли не още ...  А направата на тази домашна лимонада не отнема кой знае какво време, а действа дзверски разхлаждащо като я измъкнеш от хладилника и бухнеш 2-3 бучки лед вътре ... Впрочем може да се направи с портокал, грейпфрут, смес от цитруси и т.н. Важното е, че се прави лесно, че действа разхлаждащо и не на последно място - полезна е.

П.П.

Оказа се, че с пасатора е трудничко да се прави всеки ден лимонада. Сетих се за стария блендер Витал-център, купен преди 15-а година. Има и филтърна цедка. Просто се нарязва лимонът на парченца, слага се меда, налива се вода и за 30 секунди лимонадата е готова. Прецежда се първата партида, долива се още вода и за още 30 сек. съм приключил. Нарочна засякох времето от започване на миенето на лимоти, до измиването на купата на блендера - точно 8 минути.

Така че ако имате подобен блендер, много е по-лесно.

Желе от череши без захар

 По една или друга причина, която не се налага да споделям, сладкото със захар е доста нежелателно у нас. От друга страна, се тачат основно сладкото от череши и смокини. Цената не черешите тази година упорито си стои на 3 лв за кило, ама в сила е принципа на шопа - пениш, не пениш, ке те ядем.

 Та се прИжалих и купих 2 кг череши и започнах да ги гледам като голям камень - как да направя сладко, което няма захар и как да не загубя нищо от матриала и да получа максимално количество. И го измислих ... 

Така: 2 кг добре узрели череши се почистват от дръжките и костилките. Внимание! - не се изхвърлят, а се слагат да се изсушат. Много са полезни сетне като се направи от тях чайче... Изчистените череши се слагат в голяма подходяща тенджера (без вода) и котлонът се включва на 6-та степен от 9-те и се оставят да се варят - по-скоро ди къкрят така. След около 40-а минути се пасират с пасатора - но не на каша като за мармалад, а да останат доста едри парчета и се оставят така да си покъкрят още малко с 1 ч.л. лимонтузу. С термометъра проверявам температурата - трябва да е около 50С. Ако е по-висока, се изключва котлона и се оставя да падне температурата. В този момент се слагат в тенджерата 4-5-6 с.л. мед и добре се разбъркват до пълното разтапяне на меда. Пробва се на сладост и може да се добави още мед - въпрос на вкус.

Идеята ми от тук нататък беше да ползвам агар-агар, но не открих такъв по магазините и го замених с две пакетчета желатин на оня Доктора... Мислех да ползвам пектин, но той не може толкова добре да желира сместа и затова се отказах. Как се ползва желатин на всеки е ясно и след разтапянето му се смесва с черешите. Веднага се пълни в бурканчета, затварят се и се обръщат с капачките надолу. След няколко часа са готови и много добре желирани. Получава се невероятно желе с много добър рандеман. От това количество се получиха 5 бурканчета по 380 грама.

Желето е невероятно! Много е подходящо за палачинки, за добавка към сладкиши и т.н., и т.н. 

Може и да ме подложите на критика за нестандартни начин на изпълнение, но си струва да го пробвате!

И определено няма да съжалите!

Печен на скара и маринован сом

  В тази публикация, която има по-скоро характер на полезно предложение ще стане дума за един печен на скара сом. Няма да Ви разказвам как го правя, това ще стане в друга пост. Само ще кажа, че едно сомче от около 2 - 2,5 кг за двамца ни идва в твърде много и често артисва за другия ден.

    За да не остава, често се канят гости или пък ако остане, се хапва на другия ден, но, честно казано, не е толкова вкусен.

Та ето малко от нещастното печено сомче. То е ясно как се прави - чистене, осоляване, омазняване и на буквално пушеща скара...

Да, ама не сме гьормелици и обикновено остава доста ...

Тези дни в едно предаване на Ути видях как маринова печена скумрия и ме подсети за един стар и направо забравен начин да си го направиш направо Дзверски вкусен за след няколко дни...

И този начин е в пъти по-вкусен отколкото да го замразиш и сетне поднесеш отново. Няма нещо по-ужасно от замразяването на вече опечена или изпържена риба.

Парчетата печена риба се обезкостяват и нареждат в плоска съдина и заливат със смес 1:3 от ябълков оцет и светъл соев сос и се оставят така поне за 30-а минути да поемат течността.

Обилно се поръсват с прясно едро смлян черен пипер.

Докато те си се напояват, се нарязват една малка глава лук на ситно, 1-2 скилидки чесън и се омесват с настърганат кора на половин лимон.

Всичко се прехвърля в голяма купа и добре се омесва като се оставя малко от лука и лимоновата кора.

Пълни се в буркан, завършва се с отделения лук и лимонова кора, добавят се по няколко зрънча черен пипер, бахар и карамфил и всичко се залива с леко затоплен зехтин.

Бурканът се затваря и след изстиването му се прибира в хладилника. Нека да си почива там няколко дни. Поне след три налице и уникално вкусно мезе за добре изстудената бира или бяло винце.

Впрочем, става и с друга риба - скумрия, шаран и т.н.

Пробвайте и няма да съжалите.

За хубавите и дзверски вкусни мезета НАЗДРАВЕ!

Пикантен маринован телешки дроб на грил

    Дробът е много полезен, освен че е невероятно вкусен, когато е приготвен добре. Много хора се притесняват да го готвят, защото често се получава сух и жилав. Приготвял съм го по толкова много начини, че направо не мога да ги изброя, но точно този е коренно различен от това, което съм правил досега.

    Така че по-добре да опиша начина на приготвяне:

    Една от тайните на приготвяне на телешки черен дроб е в начина на почистването му: За разлика от свинския, телешкият има една доста дебела ципа, която го обвива и трябва да се премахне внимателно. С остър нож се отделя и сетне може да се "дере" на ръка или внимателно да се премахне с ножа. При нарязването трябва да се отстранят и кръвоносните съдове в него, които при термична обработка се втвърдяват и му придават неприятен вкус.

    Втората тайна е в начина на нарязване: Дробът трябва да се нареже, казано модерно, на тънки слайсове - с дебелина около 3-4 мм. Това става най-добре с остър нож и полузамразен дроб.

И така дробът е почистен от ципата, разни други неща и нарязан на тънките слайсове. За разлика от другите начини на подготовка, в случая се прехвърля в подходяща съдина и на около 500 грама му се слага от моята универсална подправка за месо (тази без сол) около 2 ч.л., 1 ч.л. сода и се залива с 2-3 с.л. олио (зехтин). Оставя се така да се маринова, а в това време се нарязват една средна глава лук на полумесеци и 1 скилидка чесън на ситно. Осоляват се леко с 1 ч.л. сол и се премачкват на ръка да си пуснат соковете. В това време се загрява грил тигана, като върху него се слага парче хартия за печене с буквално лъжичка мазнина и се нареждат парчетата дроб. Пекат се до леко зачервяване и да получат типечните черти от грила и се обръщат да се пекат и от другата страна.

Печенето е буквално за 3-4 минути от всяка страна. Готовите парчета се прехвърлят в тенджерка с капак, при тях се сипват намачканите лук и чесън. Капват се няколко капки зехтин и се изцежда сокът на 1/2 лимон, че дори и цял. Опиперяват се с прясно смлян черен пипер и след разбъркване се оставят така за 20-а минути с цел дробът хубаво да се маринова. Така си поема от марината, овкусява се допълнително и става още по-мек и някак си по-крехък. Сервирането става с любима гарнитура - в този случай с варени картофи и салата, като за да стане пикантен, обилно се полива с чили сос - това за любителите на пикантното. Приготвен по този начин телешкият черен дроб става много различен, но невероятно мек и дзверски вкусен.

Струва си да се пробва като не забравяте, че е и невероятно мезе към хубавото питие и затова НАЗДРАВЕ!

Пържени кюфтета върху хартия

 Кюфте! Една дума, а цяла палитра от вкусове и удоволствие за Душата- добре де, за Стомаха.

 Този път няма да пиша за самите кюфтета - изписал съм достатъчно за тях.

 Тези са обикновена свинска кайма (свинско мляно), купено в месарницата.

 От опит знам, че доста често при пърженето лойта в месото прегаря и полепва по дъното на тигана - сетне върху другите кюфтета, а още по-трудно се измива самият тиган.

 Мисля, че намерих решение за този проблем като кюфтетата се пържат върху хартия за печене.

Най-обикновени кюфтета с една единствена разлика - с много ситно нарязан зелен лук и магданоз.

Оформят се и се слагат в хладилника за 30-40 минути.

От хартия за печене се изрязва кръг, малко по-голям от дъното на тигана.

В случая ползвах вече употребено парче хартия - беше на дъното на тавата за едни банички.

Налива си се олио и се изчаква да загрее.

Кюфтетата си се пържат в тигана, както обикновено.

Само да кажа, че хартията прави тигана като с незалепващо покритие.

Може да се ползва и за чугунен тиган и за обикновен тиган и т.н.

По същия начин могат да се пържат и картофи.

Това е хартията, извадена и снимана след пърженето на 15-а кюфтета и почти кило картофи.

Отива за директно хвърляне, а тиганът е в перфектно състояние. Просто се забърсва с домакинска хартия или леко заплаква.

Ето така изглежда и тиганът с останалото в него олио.

Па и кюфтетата станаха перфектни - сочни и пухкави.

Е може би защото слагам в каймата при омесването 1 ч.л. сода....

Те това е един малък и много полезен трик.

Пробвайте го и няма да съжалите. Ще стане любим ...

НАЗДРАВЕ!

Агнешко печено със спанак и лапад

 По Великден (а по Гергьовден) все ще артиса някое парче печено агнешко, което както и да го претопляш вече губи вкуса си. Изключвам варианта за изостанало студено печено, поднесено с купичка мед. Но това е друга тема. Тука иде реч да вдъхнем нов живот на изостаналото печено.
  Всичко е толкова просто, че направо няма какво да обяснявам:
 Необходими са ни няколко стръка зелен пресен лук, 300-400 грама спанак, една връзка лапад (20-а листчета), 1 ч.ч. ориз и разбира се изостаналото агнешко. Количествата са условни - тези са за около 500-600 грама месо.
 Понеже го правя задължително със заливка около 1 кох. кисело мляко, 3 яйца, брашно 2-3 с.л.
 Изпълнението е много лесно: имам една такава тавичка, която пасва върху котлона.
 В нея загрявам малко олио ( поравно олио и масло - примерно по 1 с.л.) и задушавам леко ситно нарязания  лук, добавя се ориза и като "стъкленее" се наливат 3 1/2 ч.ч. вряла вода (идеален вариант в нея да има и от соса от печеното). Като заври, се добавят измитите и нарязани на ситно спанак и лапад. Слагат се черен пипер и сол на вкус. Добавя се и накъсаното печено агнешко. Малко като поомекне оризът, тавичката се прехвърля във фурната.
 Тавичката се прехвърля във фурната на 180С за около 30-а минути.
 За заливката се разбиват киселото мляко, яйцата и брашното с добавка на идея сол и черен пипер.
 Тавата се вади, излива се заливката, но тука ми е малкият трик - изливат я, но разбърквам леко с вилица, да се омеси и с останалите продукти и обратно във фурната.
 Пече се до хубаво зачервяване.
 Няма такава вкуснотия! 
 Върви си с любимото питие и НАЗДРАВЕ!

Мед от глухарчета - божествен при това

 В действителност, това не е съвсем мед, защото няма нищо общо с пчелния продукт и пчелички не са се трудили за приготвянето му. Но е общо прието за някои сладка да се казват "мед" - като боров мед и т.н. 

Надали има някой който да не познава това тревисто растение с красиви жълти цветове. На някои места дори му казват млечка, заради съдържанието на стеблото.

Много хора го възприемат като бурен, като неприятна трева растяща из двора им и т.н.

От незапомнени времена хората за знаели за невероятните му билкове свойства и то на цялото растение - от корените до жълтите цветчета. Изсушените корни се правят на чай, който укрепва имунната система (дори твърдят някои, че успешно се преборва и с рак); стъблата и листата също стават за чай или за консумация в сурово състояние.

Съдържа витамини B група, фосфор, каротин, желязо, калий, калций, витамин C и други полезни минерали.

Ползва се против простудни и вирусни заболявания, за укрепване на нервната система, за прочистване на бъбреците и черния дроб, дори и регулира кръвното налягане. Даже и твърдят, че подобрява съня и т.н.

единият вариант да се използва като се изсуши и сетне се прави чай- запарка от 1 ч.л. сушен продукт на 1 ч.ч.

Но несъмнено най-вкусният вариант е т.нар. "мед", ако се направи с такава консистенция, но може да се направи и като желе или като сироп за разреждане. Принципите на направията са еднакви, разликата е единствено във времето нта варене.

За направата се ползва само жълтите цветчета - поне така препоръчват. Само играчката е голяма, а иначе просто си отрязвам с цялото цветче. Сега за количеството - обикновено пишат 200 цветчета за една доза с 1 л вода или 400 цветчета за 2 л вода. Дрън дрън, кой ще седне да си ги скубе само жълтите цветчета, че и да брои от колко стръкчета ги е извадил. 

Следователно, около 3-4 шепи цели цветчета за 2 л вода.

След като бъдат накъсани, се слагат в гевгир и се измиват съвсем за кратко под течаща вода. Никакво престаряване.

Слагат се в тенджерата, заливат се с 2-та литра вода, един лимон се обелва и нарязва и се вари. След завирането - 10-12 минути. В много рецепти пишат да престоят в студената вода поне няколко часа. Бавно варене и т.н.

След изключването на котлона, тенджерата се затваря с капак и се оставят така да престоят и пуснат всичко от себе си. Препоръката е за поне 12 часа почти във всички писания, но това не е аксиома. И шест часа и повече от 12 часа, все се получава.

Преди време първо ги прецеждах през едра цедка след като се изстискат и цветчетата. Сетне прецеждане през сгъната на 4 марля.

Е, не го правя така. Слагам в цедката кухненска хартия и черпака сипвам. Накрая отцеждам и цветовете с ръка върху хартията и цедката.

Хем по-малко работа, хем много финно прецеждане. Е, един два пъти да смени хартията - какво толкова.

Получената отвара се измерва, за да се ориентираме за количеството захар. Във всички рецепти - литър отвара, кило захар. За мене това е ужасно много.

На 1,5 литра отвара слагам 1 килограм захар.

Следва варенето: отварата заедно със захарта до желано сгъстяване. Пробата става с капване върху студена чинийка.

Моят вариант се отличава от останалите: слагам отварата, включвам котлона и при нея един лимон (добре измит разбира се), нарязан на 4 части, 2 см корен от джинджифил и захарта я слагам на части - на три четири пъти с разбъркване. Варя на 2/3 от силата на котлона.

Когато преценя, че е готов, с решетъчна лъжица вадя порчетата лимон и джинджифила и оставям да поизстине до към 55-60 С (нали имам кухненски термометър). И слагам вътре 3-4-5 с.л. мед. Разбърквам и през цедка разливам в бурканчетата.

Сетне е ясно, след затварянето с капака надолу до пълно изстиване.

Става божествен мед.

Консумацията - по 1 ч.л. на гладно поне два пъти дневно. Но това не пречи и в чая, или върху филийка с масло или пък защо ли не и върху палачинка.

Правете смело, не е трудно.

Мляко с фурми или хушаф

 Колко са полезни фурмите няма да пиша. Всеизвестен факт е, че са били част от рациона на армията на Александър Велики и на голяма част от римските легиони. Съдържат толкова много полезни витамини и минерали, че не мога да ги изброя. Полезни за сърцето, дават сила и енергия за цял ден и т.н.

 Дневната консумация на няколко фурми е препоръчителна.

 Само че има и един друг много приятен начин да си набавим всички ползи от фурмите и да си доставим удоволствие и здраве за организма. 

 Докалкото съм прочел, рецептата е египетска и се казва хушав - а иначе простичко казано мляко с фурми.

Необходими са 1 л прясно мляко, 15-а фурми и щипка сол.

Фурмите се нарязват на парченца и обезкостяват. Пущат се в прясното мляко заедно със щипката сол - около 1/2 к.ч..

Сетне млякото се вари - трябва да се бърка от време на време. Варенето продължава 5-7 минути.

Оставя се да изстине и да си почине така поне 5-6 часа.

Тука има два варианта - или млякото да се прецеди или първо да се пасира с пасатора и тогава да се прецеди. На мен хареса с пасирането.

Става леко кафяво, приятно сладко и много пивко.

Останалата твърда маса след прецеждането в никакъв случай не се изхвърля - може да се използва за някакъв сладкиш.

Повярвайте, много е вкусно и полезно това мляко. И дава енергия и бодрост едва ли не за цял ден.

Уникално вкусни пържени филийки

 С едни пържени филийки никого не трябва да изненадам - това е най-лесната закуска и най-добрият начин да оползотворим изостанал стар хляб.

 Само че тези филийки са уникални като краен резултат:

Конкретни количества няма да давам - всичко е ориентировъчно. За двама човека може да отидат и 4 и 8 филийки.

В случая говорим за 8 броя, а всеки може да си направи сметката. Важна е идеята.

Една кофичка кисело мляко се разбива с 1 ч.л. сода, щипка сол и поне с три яйца (икономичен вариант)- иначе с 4 броя. Настъргва се малко сирене или кашкавал - около 50 грама. Слагат се и 2-3 с.л. олио в сместа.

Всяка филийка се потапя в сместа, изчаква се малко да поеме от нея и слага в чиния - една до друга, а не една върху друга. Оставят се така 10-а минути и с лъжичка отгоре се слага малко от сместа.

В тигана се загрява мазнина и след като загрее се намалява на 6-та степен 1от 9 на котлона). Филийките се пущат откъм дебело намазаната страна и върху ругата с лъжичката се разнася още малко от яйчено-млечната смес. 

Обръщат се с лопатка и се пържат до хубаво зачервяване.

Внимание - много са омекнали и е хубаво лопатката да е широка.

Вадят се върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

Стават уникално вкусни.

П.П. Ако коричките на стария хляб се изрежат, което мен ме домързява често да го правя, никой не може са познае, че това  пържен хляб - по-скоро прилича малко странен омлет.

Невероятна пърженица за закуска. Хем се оползотворя стари хляб, хем става уникално вкусна закуска.

Върви си ей така с някакво сладко и с кафето, или със сирене.  Поднесох ги с  нарязани резенцета кашкавал и кастивица и направо утрепаха лъвО.

Бързо, лесно и невероятно вкусно.

ОВЕСЕНО МЛЯКО и как да си направим домашно

 По разни причини се наложи в последно  време да използвам овесени ядки. Та покрай тях взех, че попрочетох и малко за ползите от овесеното мляко. 

Оказа се, че е естествен източник на висококачествени протеини, аминокиселини, витамини от групата В, витамин E, множество минерали, сред които калций, желязо, манган и цинк. 

Освен това има доста разтворими фибри и не затруднява храносмилането - дори го подпомага.

Твърдят и вероятно е така, че поради съдържанието на желязо, предпазва от анемия (пишат, че 100 мл съдържали до 1/3 от дневната доза желязо). 

От друга страна намалявало и нивото на холестирола, съдействало за почистване на артериите и отделно от това укрепвало имунната система. Намалявало и риска от рак на дебелото черво.

Та толкова накратко, който иска, може да потърси повече инфо из дебрите на Интернет.

Много е подходящо за хората с непоносимост към лактозата и замествало успешно обикновеното краве мляко.

Може да си се пие направо - препоръчително половин час преди хранене, може да се добавя в десерти, да се слага в мюсли или в кафе, да се направят палачинки и т.н.

Направих си "една разходка" да видя каква е цената на 1 л овесено мляко и се поизненадах - около цели 5,00 лв, че и нагоре. Зависи дали е пастьоризирано, дали има добавка и на други витамини и т.н. 

Моето мнение е, че от натуралното няма по-полезно. За повечко информация поразгледах из руските сайтове, където е много популярно и след в главата ми стана малка бъркотия си отговорих и на най-важния въпрос как да си го направим при домашни условия?

Направията се оказа много лесна и невероятно евтина (но за цената най-накрая) ...

100 грама овесени ядки се слагат в подходяща съдина и заливат с 1 литър вода.

Желателно е водата да е преварена или филтрирана.

Оставя се така поне за 12 часа на хладно (или в хладилник).

След това се разбърква, слага му се щипка сол и смила в блендер.

Поради липса на такъв, ползвах пасатора. Пасирането е съвсем за кратко време.

След това следва прецеждане през ситна цедка. В зависимост от едрината на цедката зависи и "плътността" на млякото.

Сега малко за пасирането - не трябва да се престараваме, защото ако се пасира по-дълго време крайният резултат е леко лигаво мляко. Казвам го от личен опит (преди да напиша каквото и да е и да го пусна в блога е пробвано поне няколко пъти).

Прецеденото мляко се слага в бутилка и прибира в хладилника.
Останалата твърда част при прецеждането не се изхвърля, а може да се ползва и за хапване, и в десерт и т.н.

Има свойството леко да се утаява, та затова преди употреба трябва хубавичко да се разтръска.

Колко време издържа така не мога да кажа. Пишат - до седмица, но свършва за отрицателно време. Не е проблем да се прави през ден. Отнема 10-а минути.

Нищо не прачи и да се ползва минерална вода.

Изчетох и варианти със заливане с вряла вода, както и такива за сваряване след прецеждането. Но моето мнение, че при термична обработка губи доста от полезните си свойства.

Другото най-хубаво е, че носи вкякакво овкусяване и подслаждане - при пасирането в сместа може да се сложи един банан или два, могат да се ползват и други плодове. Или пък само желано количество мед. 

Вкусът може да се подсили с добавката на ванилена захар.

П.П. Вместо да се тегли и т.н. може да се замерва с ч.ч. - на 1 ч.ч. овесени ядки - 5 ч.ч. вода.

П.П. Най-накрая и за цената. В кварталния магазин 0,500 кг овесени ядки е 1,60 лв, т.е. 1 литър овесено мляко излиза макс. 0,40 лв (10-12 пъти по-евтино и сигурен съм и толкова по-полезно от това, което продават).

Подправка за пица

 Преди време когато писах за пицата със специално тесто, споменах, че ползвам моя си домашна подправка за пица.

 Преди доста години,, то се вижда от снимката - май повече от 7 бях купил една подправка за пица, която много ми хареса. На снимката се вижда, но така съм изрязал етикета и лепнал върху буркана. Подозирам, че е на "Биосет" (да ме извиняват, ако бъркам). Пробвах я, много ми хареса, но свърши. Като видите и другите ми постове за овкусена сол, за овкусен зехтин или пък олио, ще Ви стане ясно, че предпочитам да си "крадна" идеята и да си правя собствен вариант, по нашия си вкус.

 Та то се вижда от етикета - готварска сол, ронена чубрица, риган, млян черен пипер, босилек, розмарин и др.

 Подправката ми хареса, но идваше доста солена, тъй като в пицата слагаме доста други солени неща.

 Затова след доста експерименти, стигнах до мой си вариант който споделям:

 1 с.л. едра морска сол, 3 с.л. сушен риган, 2 с.л. сушена планинска чубрица,  2 с.л. сушен босилек, 1 с.л. сушен розмарин, 1 ч.л. черен пипер,  1 ч.л. сушен магданоз, 1/4 ч.л. млян кориандър, по 1/8 ч.л. сушен чесън и лук на гранули.

 Всичко това се смила в старата електрическа кафемелачка и се пълни в буркан.

 Количеството зависи от големината буркана. Ползвам от ония херметичски стъклени буркани, които са по около 500 грама, но никога не ги пълня догоре. Горе долу 2/3 от буркана. И като свърши, си правя нова партида. 

 При всички положения всеки може да си комбинира подправките по свой вкус и да не се ръси с излишни пари за готови, които излизат поне 3 пъти по-скъпи от домашно приготвените.

 П.П. Всичко това не изключва най-вкусния вариант - ръсването на пицата с пресен риган или босилек при приготвянето. С една уговорка - няма ги целогодишно, докато тази подправка "спасява" положението във всеки един момент.

Крехък и мек свински дроб

 Свински или телешки дроб съм правил по 100 различни начина и непрекъснато пробвам различни варианти - все с идеята да постигна идеален вкус и невероятно крехък и мек пържен дроб.

 Този път предлагам един напълно нов за мене начин, който даде наистина дзверски вкусен резултат. Получава се невероятно крехък и мекичък дроб, който и на другия ден не променя вкуса си (ако остане). 

 Няма рецепта, няма количества:

 Докато дробът се почиства и нарязва на резенчета (жулиенчета и т.н.), в бързонагряващата кана се възвира около 1 л вода.

 Дробът се слага в метална съдина (алпака, емайлирана и др.п.) и се залива с врялата вода. 

 Оставя се така за 10-а минути. Всички кървища от него и др.п. коагулират и излизат от него.

(малко ужасно изглежда на снимката).

След това се прецежда през едро сито, леко се подсушава с домакинска хартия и се пържи за много кратко 2-4 минути в силно загрята мазнина (масло и олио, само олио, или гъша мас). Пърженето става на малки партиди.

Соли се и се овкусява с черен пипер като се извади от тигана.

В същата мазнина може да се карамелизира с добавка на малко кафява захар  нарязана на резенчета круша или ябълка.

Комбинацията става невероятно вкусна и се получава мезе за питието от типа на "ядеш, рИвеш и си наливаш..."

Пробвайте и няма да съжалите.

Картофено пюре със спанак и сирене

За пореден път не очаквайте някаква специална рецепта, защото в случая става дума за един трик, с който тривиалното картофено пюре става просто невероятно вкусно. То и заглавето си казва всичко, ама все пак няколко думички:

Примерно 500 грама спанак - по толкова се продава при нас на пазара. Листенцата на спанака се откъсват и измиват много добре. Остават дръжките, които не се изхвърлят, а се почистват старателно от коренчетата и измиват много добре.

Обелват се примерно 3-4 картофа, нарязват се и заедно с дръжките от спанака и идея сол се сваряват до готовност на картофите.

Картофите се вадят и както са топли, се пресоват на пюре с малко масло - 50-60 грама. Количеството е въпрос на предпочитание.

По същия начин се пресоват и около 250 грама сирене. За разкош може и да се добавят 50-60 грама синьо сирене.

Спаначените дръжки се пюрират с пасатора като постепенно се слагат и листата на спанака - нарязани, разбира се.

Най-хубавото в случая е, че спаначените дръжки не се изхвърлят, а влизат в употреба. Чувал съм, че в тях полезните неща са дори повече отколкото в листата.

В купа всичко се смесва.

Овкусява се с черен пипер.

По желание може да се добави и щипка индийско орехче.

На снимката се вижда колко зелено и апетитно изглежда спаначеното пюре. И най-важното е, че листата се смилат сурови и запазват всичко полезно в себе си.

Ами те това е.

Много дълго го обяснявах, а в действителност е бързо и лесно.

Единственото пипкаво е чистенето и миенето на спанака.

А че става невероятно вкусно пюре, което може да послужи като гарнитура на печеното, може и да не се съмнявате. 

Впрочем и върху препечена филийка, намазана с масълце и пюре, също става.

Простичко за изпълнение и като резултат - вкуснотия и едно напълно различно пюре.

Мезелък от свински гърди на пара

 Започвам да пиша тази публикация още докато мезето е на дъската и съм си турнал питието и дари не съм му измислил име. Надявам се, че докато я напиша, все нещо ще ми хрумне.

 Днес е неделя и при това Петльовден, и при това огледална дата - 02 02 20 20. Голям праз, ама си го възприемаме като по-специален ден, та и затова - опит за по-специално меню в къщи- ей по така. 

 Ще се огранича до първото нещо - специална крем супа от лапад с моркови и други нещица, защото тя има отношение към този мезелък.

  И до второто- от вчера съм овкусил едни свински гърдички със сол, църно пиперче, кимионче и оставил нарязани на дълги ивици в хладилника с идеята тази вечер да бъдат пекнати на скарата.

 Това в общи линии е предисторията, а към нея една добавка - заради вчерашния Трифон забравих да извадя лапада от фризера. Все едни случайности по никакво време...

Не гледате снимката, тя е възстановка след направата на всичко.

Като се присетих, че лападът се седи замразен и няма как да си направим крем супата с него, го извадих от фризера, бухнах в купата на мултито, капнах му малко водичка и 2 с.л. масло и ха ха да включа уредчето като ме осени Свише идеята да турна отгоре оная джаджа за варене на пара. А върху нея разположих свинските гърдички.

Програмката е 30 мин. варене. Напълно достатъчно време лападът да се разтопи и да е готов за направия на супата. Месото си беше поизкарало белтъчините и започнало да омеква.

Поизгледох го като голям камък, махнах джаджата и си подгових всичко за направията на супата. И отгоре отново онази джаджа. Докато супата се вари, програмката е 40 мин., месото си остана да се оварява на парата.

Не се стърпях и някъде около 20-тата минута реших да си видя мръФката, стори ми се готова и махнах съдината от кукъра и се оставих супата да си се вари.

Преди 30-а минути го извадих, оставих да поизстине, резнах и опитах. Е и веднага си налях питието - такова мезе от свински гърди на пара не бях до сега - крехко и топящо се. 

Па и най-важното - докато си правиш супата, си правиш и невероятно мезе от свински гърди.

И да знаете това не е рецепта, а просто начин за направия на една невероятна вкуснотия.

N.B.Само една бележка - трябва да се наглежда от време на време, за да не се "изпусне", защото ще стана твърдо, а не сочно и на другия ден няма да може да се яде. Идеален е вариантът с ползване на термометър за печене - стига 68С макс 70С и веднага се вади. Длъжен съм да предупредя, защото разлика от няколко градуса в повече ще го направи просто преварено месо, а не крехък и сочен деликатес.

Заглавието ей сега ми хрумна и приемам идеи.

НАЗДРАВЕ!

Пържен дроб в яйце

Това в никакъв случай не е рецепта, а е един малък трик, за да стане пърженият дроб крехък и вкусен.

Количества няма.

Дробът (свински или телешки) се нарязва на парчета за пържене, почиства от ципи и вени.

Изкисва се в две-три води с малко оцет. Подсушава се.

Едно или две яйца (в зависимост от количеството) се разбиват, слага се малко черен пипер (и лют червен пипер - обичам пикантен дроб) и вътре се слагат парчетата дроб. Нека престоят така около 30-а минути.

Ако се пържи пилешки дроб, в яйцето може да се разбие лъжичка царевично нишесте и става като паниран и много по-вкусен.

Сетне дробът се пържи на партиди в загрята мазнина - до леко зачервяване.

Действително става много крехък и вкусен.

Просто и лесно с много добър резултат.

За осоляването, пастърмите и подобни

 Този път нямам намерение да обяснявам или пък да давам рецепта как се прави пастърма или друг сурово-сушен деликатес от цяло парче месо. Идеята ми е съвсем друга и ми се ще да споделя съвсем малко за начина на осоляване на месо в домашни условия.
 Ако някой очаква някакви рецепти, просто да спре да чете до тука. Публикацията е предназначена за тези, които искат да усъвършенстват уменията си в домашното приготвяне на различни деликатеси.

 Провокирам съм към тази публикация от често задаваните въпроси из разни групи във ФБ от сорта на "взех парче свински врат около 1,5 кг, затрупах го със сол, колко време да го държа да се осолява и сетне колко време да го изкисвам, за да се обезсоли???"

 Действително, такъв начин на осоляване съществува откак свят съществува и откак хората вероятно солят месо. 

 Така, че ще започна от тук:

 Принципно, в каче, неръждаема съдина или друга подобна, се слагат ред едра сол, ред месо, ред сол. Парчетата се редят плътно като се гледа солта да е навсякъде. Завършва се с пласт сол. Отгоре се покрива с капак и тежест. Често съдината е с нарочно направени отвори, за да може отделената течност от месото да се отцежда от нея. Когато месото е повече, се препоръчва поне няколко пъти месото да се размества.

 Това е наистина  начин не само на осоляване, но и на консервиране на месото за по-продължително време. В ерата на хладилниците, фризерите и другите подобни, това вече е един от трите способа на осоляване на месото.

 При него е задължително последващото изкисване и отцеждане на месото, тъй като солта по никакъв начин не се дозира.

 Широко разпространено е заблуждението, че месото поема толкова сол, колкото му е необходимо. Това важи единствено за сланината, докато при месото не е така - имам усещането, че то може да поема сол до пълно насищане с нея.

 Пак ще се върна на този начин на осоляване малко по-късно.

 Всъщност осоляването е дифузно - осмотичен процес, при който месото загубва част от водата, екстрактивните вещества и част от белтъчините, а поглъща сол и се извършва овкусяването му.

 Начините на осоляване са три:

   - сухо осоляване

   - мокро осоляване

и

  - смесено осоляване

При сухото осоляване месото изпуска сок (течности и белтъци) до 10 % от теглото си.

Начините на сухо осоляване са два - неконтролирано и контролирано осоляване.

Вече започнах с т.нар. неконтролирано сухо осоляване, което всъщност е затрупването на месото със сол, престой в нея и последващо изкисване.
В този вариант на осоляване неизвестностите са артък много, за да се очаква успешен резултат. Изисква се голям опит, придобит на принципа "проба грешка". 
Времето на осоляване се приема, че е около от 24 до 36 часа на килограм месо, но зависи от дебелината на месото, от вида му. Големи парчета (парчета бут, плешка) могат да се солят до 7 дни, цяла плешка - поне две седмици, а цял бут - от почти месец - до два месеца. Говеждото или телешкото изискват поне с ден повече време за осоляване при равни парчета със свинското.
Процесът на осоляване трябва да се извършва при температура от 0С до +4 +5С. Ако осоляването се извършва на тъмно, месото почернява на 4-5 ден, а ако е на светло - за няколко часа. През времето на осоляване месото зрее.
Изкисването може да бъде от 12 до 48 часа, пак зависи от големината на парчето. За малките парчета, които си приготвяме до кг са достатъчни няколко часа. Изкисването се извършва с хладка вода, която се сменя няколко пъти. В никакъв случай под течаща вода. Може да се ползва вместо вода вино - бяло или червено, въпрос на предпочитание, или пък леко разредено с вода.
В процеса на изкисване се извършва обратна осмоза - от месото се извлича солта, а то отново се насища с течност - вода. Това на практика означава, че всички полезни неща от месото се извличат навън и то губи вкусовите си качества. 
При този процес на "обратна" осмоза, месото възстановява първоначалното си тегло и дори го увелича за сметка на набъбването на белтъчините в него.
Третият етап е подсушаване - с кухненска хартия, с кърпа и оставяне поне за 24 часа увисено на кука (клуп) в подходящи условия - пак при температура от 0С до +4С.
Едва след това може да се овалва в подправки и да се суши.
Процесът на сушене е доста по-продължителен, тъй като месото е наситено с влага.

Другият метод на сухо осоляване е т.нар. контролирано  сухо осоляване.
Този метод придобива все по-голяма популярност и може би е вече единственият, който се прилага при промишленото осоляване на месо. Осоляването там се извършва в съотношение за кг месо - 30 грама нитритна сол и 2 грама захар.
За домашни условия за едно кило се препоръчват 15 грама нитритна сол и 15 грама обикновена смляна морска сол, 2 грама захар.  Осоляването се извършва на ръка - първо се втрива захарта и сетне солта.
Моят опит е показал, че са достатъчни 25 грама сол, 2 грама захар, които се смесват и втриват в месото. Най-добрият резултат се постига, когато при тях се добавят и останалите подправки - примерно 5 грама прясно смлян черен пипер, 2-3 грама кимион, счукана хвойна, или дафинов лист. Подправките зависят от това какъв продукт ще се прави, а тука говоря само за осоляването.
След втриването на солта и захарта, парчетата месо се слагат в подходящ найлонов плик, който се потапя във вода, за да излезе въздуха - нещо като условно вакуумиране, връзване на плика и в хладилника поне за 5-7 дни като от време на време се размачква с ръце и пликът се обръща. Може и да бъде в хладно помещение - на температура до +4С.
Впрочем, да престои повече от 7 дни не му вреди. 

Има и друг вариант - когато пликът се вакуумира. В този случай месото зрее малко по-бавно и този процес може да продължи 10-14 дни.
В процеса на осоляване месото пуща съвсем малко течност, но за сметка на това осоляването се получава точно както трябва и солта прониква цялото парче, а самото месо губи съвсем малко от полезните си вещества и запазва вкуса си много добре.
След ваденето от плика следва подсушаване с кухненска хартия, директно овкусяване с подправките, пресоване поне за едно нощ и сушене.
Процесът на сушене се съкращава поне с 1/3 от времето необходимо за сушене при неконтролираното осоляване.
Другото предимство е, че в процеса на осоляване и зреене на месото, ако се сложат и нужните подправки, те добре и пълноценно проникват в него и допълнително се овкусява и придобива по-нежен вкус.

Вторият метод на осоляване е мокрото осоляване:
От самото име става ясно за какво иде реч - нарязаното на желани парчета месо се осолява в солов разтвор (саламура) като съотношението месо/саламура трябва да бъде 3:1 или на 1 кг месо около 330 мл саламура като месото трябва да бъде затиснато с нещо, за да остава вътре в соловия разтвор.
Спорно е каква трябва да бъде наситеността на саламурата - в различните източници съм срещал от 80 грама сол до 200 грама сол на литър течност, както и захар от 5 до 20 грама.
Моето мнение е, че и в този вариант трябва да се ползва съотношение 1:1 нитритна към обикновена сол за постигане по-добър резултат и за предпазване на месото.
Времето на осоляване също варира в зависимост от големината на парчетата, но се приема, че за кило месо са необходими до 48 часа, но и това е твърде условно, защото зависи от концентрацията на соловия разтвор.
За постигане на по-добър резултат се препоръчва шприцоване в месото на поне 5 % от соловия разтвор.
И в този вариант на осоляване могат към соловия разтвор да се добавят и подправки, които да овкусят допълнително месото.
След процеса на осоляването е необходимо подсушаване на месото за поне 12 часа и едва след това допълнително овкусяване и сушенето му.
И при този начин на солене се извършва осмоза като от месото се извличат соковете му и част от белтъчините и насищането му със сол и набъбването на белтъчините вследствие на поемането на нова течност.

Без бой си признавам, че този метод на осоляване съм ползвал само 2-3 пъти, когато солих свинско филе за сушене при концентрация на солта 120 грама на литър вода.

Третият начин на солене е смесеното осоляване:
От самото наименование е ясно за какво иде реч. Първо нарязаното и разфасовано месо се осолява с втриване в него на осоляващата смес (вече казах, че е желателно поравно нитритна и обикновена сол, както и с добвка на малко захар - поне 2 грама за кило месо) и поставяне на месото в съдина и заливане със солова саламура с 15-20 % концентрация на солта и месото се залива с нея. Подтиска с тежест да не изплува над саламурата.
Времето на осоляване се приема, че е около 48 часа за кило месо като процесът на осоляване трябва да се извършва при температура до +4С.
Сетне е ясно какво трябва да се прави - пак подсушаване за поне 12 часа и едва след това обработка с подправки за сушене.

Като извод мога да кажа, че най-удачният вариант за осоляване на месо за пастърма, сушен врат или филе и др.п. е т.нар. сухо контролирано осоляване.

П.П. Това е принципна публикация и се основава най-вече на личния ми опит и попрочетеното тук там.