Оризови кюфтета или нестандартни аранчини

     Вчера наготвих задвама човека едно огромно ястие - почти славянски гювеч с месо от пушени кокали, и макар да баялдисахме от ядене, артиса доста.

    Ами сега? Не сме много привърженици да ядем едно и също два дни поред и се зачудих какво може да стане. И изобщо не бях затруднен - първата ми мисъл беше за италианските аранчини - оризови кюфтета с плънка.

Единственият проблем бе, че парчетата месо бяха на едро, по и част от зеленчуците. Поиграх си да ги отделя и нарежа на ситно, че и биля да намачкам морковите и целината.

Следва добавяне на едно яйце, 2-3 с.л. царевично брашно, 1 ч.л. сода и 1 ч.л. кисело мляко . 

Нарязват се около 100-а грама кашкавал на купчета и следва яко омесване.

Оставя се сместа да си почине малко.

С намазнени ръце се оформят кюфтета с желана големина и нареждат върху дъската, тавичка или хартия за печене и поръсват с още малко брашно.

Нека да си починат малко.

Откъсва се едно голямо парче хартия за печене, намокря се на топка и сетне се разстила по дъното на тигана. Налива се достатъчно олио за пържене и се загрява силно, а сетне се намаля на 2/3 от силата на котлона.

Кюфтета се пържат от двете страни до готовност като внимателно се обръщат с лопачка, че имат склонност към разпадане.

За да се избегне това, трябва да се сложи малко повече брашно, но предпочетох да не го правя ...

Вървят си със салата, с млечно чеснов сос и .. . изобщо както Ви е кеф.

Резултатът е дзверска вкуснотия.

Хем вчерашното е оползотворено, хем с малко усилия нещо невероятно вкусно.

НАЗДРАВЕ!