Бърз и лесен домашен суджук (луканка)

Доста съм писал за домашните суджуци и луканки (е значително повече съм правил, де), давал съм рецепти, идеи... Отделно от това съм правил и собствени проучвания за рецепти и технология на направията.

Оказва се, че като човек, който любителски се занимава с направията на домашни колбаси, изобщо не съм се замислял по някои елементарни въпроси.

На практика съм оборудван като един миниколбасарски цех - две месомелачки (обикновена и електрическа - доста производителна), специална пълначка (пак машинка), вакуум машинка, фунийки за пълнене в изобилие, дъски, сатъри (няколко броя), специални ножове, стяги и т.н. и т.н. Да не споменавам и за специалния прът за простиране (дръжка на счупено знаме от протестите през зимата на 1997 год.)... Да не споменавам, че почти винаги имам запаси от черва за пълнене и т.н. И още едно удобство, което не е за подценяване - пазарът в нашия скромен град - на него винаги могат да се намерят черва за пълнене, подправки и какви ли не други необходими неща ...

Та от въпросите, които ми задават понякога се озадачих - добре де, казвам купете, смелете, смесете, напълнете в черва ... ами какво да правят тези, които нямат каквото и да е оборудване, а им се иска наистина хубав домашен колбас - суджук или луканка.

Е тази публикация посвещавам точно за такива хора. Освен доброто им желание и отделянето на малко време, май не е необходимо нещо друго.... А за тях имам и други идеи, но нека да са в отделни публикации.😀

Та да си дойдем на думата:

Първо, за каймата: влиза се в месарския магазин и се избира подходящо месо - телешко и свинско. Нека да са 2 кг телешко (от плешката, от бута и т.н.) и 1 кг свинско (желателно е от гърдите). Нека още в месарницата да го смелят - поне при нас почти във всяка добра месарница имат месомелачки и вършат тази услуга. (Не съм виждал мелачки само във веригите големи магазини). Нека да го смелят два пъти - няма да ги затрудни.

В краен случай може да се купи съответното количество смляно месо - поне в нашите месарници продават и смляно от тях месо.

Второ, в същата месарница вероятно продават пакетчета готова подправка за суджук като тази снимката. Ако я няма точно тази, със сигурност има друга или пък ще се купи от друг магазин.

Обикновено за разчетени за три кг кайма и затова почнах с това количество за покупка на кайма.

Третата стъпка, прибираме се в къщи, взема се подходяща съдина, в която се слагат двата вида смляно месо и се изсипва отгоре пакетчето от готови подправки.  

Може да се добавят по желание още малко черен пипер, кимион, ронена чубрица и т.н.

Впрочем тази е доста добре балансирана, но аз си добавям и някои други неща - по собствен вкус.

Следва добро омесване - отнема не повече от 10-а минути.

В процеса на месенето добавям около 100-150 мл алкохол - бърбън, друго уиски или хубаво вино. Въпрос на предпочитание и желание. 

Може и без него.

Омесената кайма се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

Може и да си остане в купата като се покрие със стреч фолио, но в пакета е по-лесно за слагане в хладилника.

След като каймата е узряла (т.е. престояла в хладилника), се взема марля (продава се във всяка аптека за около 1,50 лв за метър), тензух (хасе). Изрязват се правоъгълни парчета, сгънати на две и в тях се опакова част от каймата - нека парчетата са по 300, максимум до 500 грама.

Овързват се с конец и са готови за простиране...

Така овързани запазват формата си.

В процеса на сушенето се налага през ден през два леко да се притискат с ръка - пак заради формата и да станат стегнати...

  Както са увити, нека да си постоят една нощ върху кухненска хартия  и на другия ден висват на терасата - при мене да правят компания на останалите им събратя приготвени по друг начин.

Желателно е преди това всяко парче да се претегли. И по степента на намаляне на теглото се ориентираме за готовността им - трябва да загубят около 35 % от теглото си. 

Тези станаха готови за 12 дни - на 28-ми.11. виснаха на терасата и на 10-ти.12. бяха абсолютно готови.

Да си призная честно, можело е и ден два по-рано да бъдат нападнати...

Отстранява се марлята ...

Следва нарязване и наслада ...

Да не говорим за питиетата и за вкуса ...

Дзверски вкусно и при това лесно и бързо... изпълнено направо с подръчни средства.




П.П. Подчертавам - това е начин да се направи бързо и лесно, с минимум усилия, включително и с готови подправки.

П.П. Радвам се, че 600-та публикация в блога ми е точно тази.