Португалска наденица алхейра или алиейра

 

    На тази наденица се натъкнах съвсем случайно и си признавам, че изобщо не бях чувал за подобно нещо - четях си нещо и попадам на израза - наденицата, която спаси евреите. Е как да не те заинтригува, нали?

    Оказва се, че през Средновековието някъде в края на 15 век в Поргугалия започнали да покръстват (похристиянчват) евреите. Уж приемали католицизма, но си запазвали евреиските навици и обичаи. "Ловците" на Инквизицията обикаляли улиците и наблюдавали къщите - там, където нямало провесени наденици, значи живеят евреи. Традиционно било да се правят по много наденици от свинско, ама евреин и свинско? Ловяли ги и дори ги горяли на кладата. Та евреите се изхитрили и започнали да правят наденици от птиче месо с чесън и хляб. По този начин въвеждали в заблуда служителите на Инквизицията и се спасявали от кладата. 

    Най-известна станала Алиейра де Мирандела, където имало голяма еврейска общност.

    Не знам кое наименование е по-правилно - алиейра или алхейра (на португалски се пише alheira).  Самото име идва от чесън, тъй като алие значело точно това.

    За тези малко повече от 5 века рецептата се видоизменила многократно и в момента се прави основно със свинско месо, но се прави и с телешко, дивечово и по-рядко с птиче месо. Имало и вегетариански вариант. Разновидностите са толкова много, че не може да се опишат. В някои региони я опушвали, в други печали на скара или пък пържели в много мазнина. Поднасят я най вече с варени картофи.

    Най-интересното е, че през 2011 год. алиейрата официално била прогласена за едно от седемте кулинарни чудеса на Португалия.

    Рецептите с алиейра са стотици, ако не и хиляди, но конкретна рецепта за самата алиейра не открих.

    Единственото общо е наличието на много чесън и хляб (или както срещнах на някои места - португалска галета, но за нея не открих каквото и да е).

    След толкова история и описание, въпреки липсата на конкретна рецепта, все пак реших да експериментирам:

Затова едновременно правих два варианта - с варено пилешко месо и със сурово.

Ще описвам какво съм правил и какви количества и подправки съм слагал:

Три пилешки бутчета бяха сложени в тенджера с добавка на 5 зърна бахар, 10- зърна черен пипер; 1 карамфил; 2 начупени дафинови листа; идея лютив червен пипер и сол и 1 с.л. от моите сушени зеленчуци.

Докато те са варяха, три други бутчета бяха почистени от кожата, обезкостени и накълцани на ситно без голямо престаряване.

След изстиването на сварените бутчета - по същия начин.

Естествено, работех с две купи- по една за всеки вид месо.

1 голяма глава лук нарязох на ситно и задуших в малко масло и вода от вареното месо.

Пресовах и десетина по-големки скилидки чесън. 

Реших, че по 5 филийки хляб са достатъчно за всеки вид. Резнах им корите и леко накиснах в бульона от варенето.  Поизцедих ги, но не съвсем старателно.

Във всяка купа сложих по 1/2 от сотирания лук и пресования чесън, както и поизцедените филийки хляб.

Добавих по 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. кимион, а в тази с кълцаното месо и малко сол.

Следва омесване на ръка или с лъжица да получаване на еднородна маса.

По принцип трябва да стане като тесто.

Последва пълнене в предварително накиснати в хладка вода с малко лимонов сок черва.

За целта ползвам ей този строителен шприц - много лесно се работи с него.

Наредих в намазненото саханче резенчета картоф, домат и от наденичките. 

Захлупих го и за около 40 мин. на 180С във фурната.

Резултатът - голяма вкуснотия.

Имам една забележка към мене си - трябваше пресованият чесън да е малко повече.

Също така трябваше да сложа и зехтин - поне 3-4-5 с.л. Направо ми отлитна от ума, че когато четох за наденицата пишеше, че се характеризира с повечкото мазнина в нея.

В този ми вариант се получи дзверски вкусна, но малко сухичка наденица. 

Останалите парчета бяха вакуумирани порционно и прибрани във фризера.

Самата наденица не е трайна - прилича на нашата сурова наденица.

Има едно предимство, че е много вкусна и икономична, защото количеството на хляба може да се увеличи почти поравно с месото.

Пробвах и двата варианта - този с вареното беше с по-наситен вкус, но бих предпочел другата, но с повечко подправки. Освен по-горните забележки за повечко чесън и мазнина, бих добавил и малко чили и/или пушен червен пипер.

Пробвайте - няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

Как да направим идеалното цедено мляко

 

    Няма нищо работа ще кажете - сгъваш една марля или тензух на 3-4, слагаш в цедка и сипваш кофичката кисело мляко вътре и чакаш да се отцеди.

    Да ама не. При този вариант заедно със суроватката се оттича и голяма част от киселото мляко - поне по-течната му част и рандеманът на цеденото мляко и доста малък.

Моят вариант е много проститък. Кофичките кисело мляко ги слагам във фризера и оставям поне за два три дни.
След това цедката се слага над подходяща купа  и в нея се слага замразеното кисело мляко и се забравя докато се разтопи и изцеди. Защото млякото е замразено не е необходимо да се слага в хладилник дори и в жегите.

От снимката се вижда, че се отцедила само суроватката и то в най-чистия й вид.

В цедката е естанало много, ама наистина много гъсто цедено мляко.

То може да се подсоли леко, да му се добави малко омекнало масло и да се разбие и да стане почти истнинска "филаделфия" за почти без пари.

Рандеманът се вижда от снимката - нарочно съм снимал еднолитрова кофичка кисело мляко - чистият продукт е около 420 грама.

Полученото цедено мляко е идеално за направа на какво ли не - например с добавка на още разни сирена на лабне, с добавка на нарязана и изцедена краставица и ситно нарязан копър - на дадзики; 

Нещо се увлякох - типично за мене да съм многословен, уж щях да пиша за идеалното цедено, а то се получи идеи за поне още 5-6 вкуснотии...,,

П.П. Отделената суроватка в никакъв случай не се изхвърля - идеална е за палачинки, за бухти и замества млякото при направата им. Ако е в повечко, може да се напълни в 0,5 л бутилчета и да се замрази.

Пробвайте моя вариант и вероятно няма да съжалите!

МЕДЕН ОЦЕТ

 

    В една снимка на бутилки оцет няма каквото и да е фотогенично - по-скоро са ужасни и отблъсващи особено в процеса на приготвянето им.

    Ще бъда максималко кратък - един буркан мед, разтворен в 2,5 л вода с телесна температура, бухнат в трилитров буркан с гъбата от приготвен ябълков оцет.

    Нищо повече, макар че няма са съм Я - бухнах вътре кората на един настърган лимон, 5-6 см настърган джинжшил и го забравихх за поне 3 месеца в стъклена бутилка, закупорена с памучна "тапа".

След три месеца прецедих през кухненска хартия.  Отново отделих голямата оцетна гъба, която измих и сложих пак в буркан - за следващия път.

Прецедения оцет - отново в бутилка от вода с памучна тапа и отново след месец прецеждане през домакинска хартия и в бутилки за няколко дни.

Пак прецедих и прехвърлих вече в стъклени бутилки ...

Невероятно ароматен и приятен меден оцет с лек дъх на лимон и приятен привкус на леката лютивина на джинджифила.

Пробвайте - отнема 15-а минути за подготовка и сетне яко търпение ...

Впрочем по този начин може да се направи всякакъв оцет - вишнев, малинов, ягодов и т.н.

Важен е принципа на направията.

Екпериментирайте смело и не се притеснявайте, ако не стане от пръв път ...

П.П. Направих и една "смеска" - поравно от този оцет и моя оцет в литрова бутилка с поставяне на клонче мащерка и розмарин вътре.

Е, няма такава вкуснотия за направата на салати!,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,