понеделник, 7 август 2023 г.

ПИТКИ за сандвич с картофено пюре

 


     Много хора купуват готови питки за сандвичи - особено популярни са тези от веригите - като земелчета и подобни. Не ги харесвам, добри са пресни, но като мине известно време се втвърдяват като трески. Затова предпочитам да си ги правя сам и да експериментирам.
    Особено добри резултати се получават при тестото с добавка на картофено пюре - или от сварени картофи или готово сухо.
Нарочно няма да дам количества, а ще опиша точно какво направих:
В подходяща купа се слагат около 50 гр. масло, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар. Налива се една чаена чаша (около 200 мл) много топла вода. Слагат се 4 с.л. сухо картофено пюре и започва да се разбърква с лъжица. На части се добавят още 6 с.л. брашно и се разбърква отново. Получава се нещо като варено тесто и доста лепкаво. В това време вече е поизстинало и се слагат още 4 с.л. брашно  и 1 ч.л. суха мая. Отново се бърка с лъжицата до поемане на брашното. Трябва да се получи много гъсто и лепкаво тесто.
Не се меси. Оставя се на топло да втасва за около час.
Тавичка се застила с хартия за печене.
С много добре намазнени ръце се късат топчета и нареждат в тавичката.
Оставят се пак за около 30-а минути като в това време фурната се загрява на 200С.
Така оформените хлебчета не е необходимо да се мажат с яйце, мляко или да се ръсят с каквото и да е ...
След слагането във фурната температурата се намалява на 180С и се пекат около 30-а минути - до хубаво зачервяване.
След изваждането се намазват с масло и са готови за нападане.
От това количество се получиха 8 питки по около 65 гр опечени.
Най-важното е, че не изсъхват, а остават поне три дни пръхкави и меки.
Правете смело  - лесно е.

събота, 5 август 2023 г.

Сладко от кори на пъпеш

 


    За сладко от кори на диня всички са чували и вероятно доста хора са правили (вкл. и аз), но за оползотворяването на корите от пъпеш под формата на сладко малко хора знаят.
    Правил съм сладко и конфитюр от пъпеш и се получава много вкусно. Само че такова става и от корите на пъпеша. Най-често ги изхвърляме и не си даваме сметка колко полезни неща има в тях.
    Пъпешът е богат на натрий, калий, магнезий и желязо. Богат е  на витамин С и съдържа много плодови захари. Подпомага храносмилането и функциите на бъбреците, регулира кръвното налягане; засилва имунната система. Има твърдения, че допринася за по-добра кожа, за запазване и подсилване на косата, за подсилване на сърцето, а поради съдържанието на витамин А подпомага и зрението. 
    На много места препоръчват пъпешът да се вари и получената течност да се пие - по този начин се чистели бъбреците от пясъчинки. Не съм пробвал и не знам дали е така. Отварата от корите му се препоръчва за регулиране на храносмилането - чаша преди ядене и по този начин  дори се подпогало намаляването на теглото. 
Впрочем същите неща се съдържат и в кората на пъпеша.  Доста хора се притесняват, че в кората на пъпеша има натрупани нитрати и затова я изхвърлят. 

Както и да е - количеството на нитратите е незначително, но за всеки случай ... Пъпешът може да се сложи в подходяща съдина да се залее с хладка вода с лъжица сода бикарбонат и малко сол. След престой от около 30-на мин. до час, пъпешът добре се измива като с остър нож от кората се отстраняват увреждания и др.п.
Така измитият пъпеш е готов за употреба, включително и на кората за направата на сладко, конфитюр или мармалад - въпрос на предпочитание и мерак.
Семките му също не се изхвърлят, почистват се, измиват се и се изсушават - стават сетне на много полезен чай.
Кората се нарязва на ивици и сетне на кубчета с желана големина. Може и да се нареже на формички- въпрос на заигравка.
Полученото количество се претегля, за да сме наясно колко захар да се сложи. В случая от един голям пъпеш от около 2,5 кг се получиха 0,700 кг нарязана кора. За мен идеалното съотношение е кора: захар е 2:1, т.е. 50 % захар.  Би следвало да се сложат 350 гр. захар, но слагам доста по-малко - в случая 200 грама, защото в края на приготвянето добавям 2-3 с.л. мед.
Нарязаните кори се слагат в алпака тенджера, засипват се със захарта и добавка на 1 пакетче ванилова захар. Оставя се така за около 2-3 часа или за една нощ в хладилника. Кората на 1/2 лимон се настъргва на ситно, а лимонът се почиства от семките и се нарязва на много ситно и всичко се добавя при корите.
След този престой захарта се е разтопила, в тенджерката има доста сок.
Пристъпваме към варенето. 
Когато заври силно, котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху котлона да изстине. След това процедурата се повтаря поне още два пъти. При третото завиране течността доста се е редуцирала и като намалим силата на котлона, просто доваряваме сладкото до готовност. Заради наличието на 1/2-та лимон не е необходимо да се слага лимонтузу. Малко като поизстине добавям меда, разбърквам и сипвам в бурканчета. Оставям до пълното им изстиване обърнати върху капачката. От това количество се получиха две бурканчета по 300 гр. Затова си струва да се прави с по-голямо количество кори.
Простичко и лесно като при всички сладка. 
При последното варене може да се намачка с онази джаджа за пресоване на картофи и ще стане като конфитюр. А като се пасира, ще стане - мармалад.
Който иска може да слага захар по собствен вкус.
ПРАВЕТЕ СМЕЛО - НЕВЕРОЯТНО ВКУСНО И ПОЛЕЗНО Е.

четвъртък, 3 август 2023 г.

РУЛО ОТ СВИНСКИ ДЖОЛАН с плънка

 


    Свинският джолан за мене е най-голяма почит, защото е адски благодатен за приготвяне по различни начини. Най-добрият му вариант е този с кожа, но по-рядко се намира. ОТ месото на джолана стават най-невероятните и сочни кюфтета или кебапчета. Харесвам го най-вече печен на фурна, но този път ще предложа един по-различен начин за приготвяне.
Джоланът се обезкостява без голямо престараване. Кокалите с малкото месо по тях заедно с лук,чесън, морков и доста подправки се варят и се получава страхотен бульон.
Обезкостеното месо се разстила като лист, цепва се тук таме с ножа. Начуква се с дървено чукче под найлон. Поизрязва се за правилна форма, а изрезките отиват при кокалите. Овкусявам като ползвам моята универсална сол с добавка на малко пушен червен пипер. Отгоре се разстила овкусена кайма, късчета кашкавал (гауда или подобно). Поради липса на кисели краставички, ползвах варени и нарязани по дължина моркови.
Тук таме в месото и в плънката се инсталират скилидки чесънче - къде без него !?
Парчето месо внимателно се навива на стегнато руло и овързва като бебче с кухненски конец.
Слага се в подходяща тавичка, налива се малко водичка (бульон от варенето, бира или бяло вино), могат да се сложат и картофки на едро овкусени с моята сол с розмарин и салвия. Тавичката се завива с алуминиево фолио и заминава във фурната на 180С за около 2 часа - по принцип за 1  1/2 ч. , но колкото повече толкова по добре. 
След това се маха фолиото, месото се намазва отгоре със смес от масло, мед и пушен червен пипер. Пече се за 10-а минути на вентилатор и сетне мръфката се обръща от другата страна. Поне аз така правя, защото го предпочитам добре запечено от всякъде.
След опичането оставяме рулото да поизстине малко, нарязваме на резени и поднасяме в чиния с картофките и със соса от печенето.
За да стане сосът от печенето по-вкусен го редуцираме в тиганче с малко масло и пресовано чесънче. Поднасяме соса отделно или върху месото.
Да не забравим и препечените филийки хляб ...
А и освен рулото от джолан, сме успели да си направим и страхотно варено от кокалите и месцето по тях ...
Правете смело, става лесно ...
И да не забравя няколко пъти НАЗДРАВЕ!