ЗЕЛЕН ФАСУЛ СЪС СВИНСКО НА ФУРНА

 

    Зеленият фасул е много вкусен и полезен и по нищо не отстъпва на събрата си - стария. Само че с него има един проблем - една такава твърда жилка по дължината на шушулката и много се дразня, че ми отнема доста време почистването й. 

    Начините на направията му са страшно много - яхнии (постни и мръФчести), паниран и как ли не още, но си имам мой любим начин - на фурна и то изцяло в мой си вариант.

    В неделния ден при разчистването на част от фризера открих два пакета по 0,5 кг замразен. Няма да описвам как му се зарадвах... Потърсих и свинско за готвене, но имаше само едно пакетче от около 0,5 кг. Е, това не е пречка - има и кайма.

    През годините на готвене съм си изработил навика предварително да си почиствам и нарязвам всички необходими ми продукти. Така ми идва по-лесно сетне при самото готвене.Пък и това си има своите предимства - особено в почивни дни - засядаш, нареждаш до себе си всичко, което ти трябва, па вземеш да си сипеш и едно питие - ей така за стимул...

Време е да изброя необходимите продукти, които са една голяма тава -поне за 8 порции: 1 кг зелен фасул, нарязан на парчета 3-5 см; в случая 0,5 кг свинско за готвене - плешка, нарязано на кубчета и 0,5 кг кайма; 3 средни картофа; 2 моркова (единият картоф и морков - настъргани на ситното ренде) - останалите нарязани на кубчета; 1 зелена чушка нарязана на кубчета; 1 глава лук - на ситно; 4-5 скилидки чесън на ситно; 1 бурканче консервирани домати (консерва от 0,33 ) или 2 домата на ситно; 2-3 с.л. фино картофено пюре; 1 с.л. червен пипер (общо иначе поравно сладък, лютив и пушен - направил съм си такава комбинация); сол,черен пипер и джоджен на вкус; мазнина за запържаването (ползвам гъша мас най-често); бульон (зеленчуков поне 0,5 л); и за финал 80-100 гр. настъргано сирене (в случая гауда). От каймата с малко подправки се оформят кюфтенца около орех.

След като всички продукти са подготвени, самото им готвене става направо песен. 

Зеленият фасул се бланшира с 1 ч.л. и вряла вода за времето, докато останалите продукти се готвят. Не е необходимо да вари и т.н., както на много места се препоръчва.

Важното в случая е да се ползва голям тиган (тип уок), в който се загрява мазнината (3-4 с.л.). Месото се запържва до хубаво зачервяване. Сетне през кратки интервали от по 1 мин., примерно, се добавят морковите, картофите, чушките, лука и чесъна. Следва червеният пипер и доматите от консерва. Идва ред на настърганите картоф и морков. След 2-3 минути се налива бульона (или пък топла до вряла вода), идва и редът на зеления фасул. Оставяме да покъкри 5-6 минути и се пущат и кюфтенцата. Овкусяваме със солта, черния пипер и джоджена и имаме търпение още 5-6 минути.

Всичко това внимателно се  прехвърля в подходяща голяма тава и в зависимост от това колко рядко ни се вижда се добавят 2-3 с.л. от карфонето пюре.

Товата заминава в предварително загрятата фурна на 200С за около 25 минути.

Не пропущаме да проверяваме за гъстота - ако е по-редичко, се добавят още една 1-2 лъжички от картофеното пюре. В края на печенето наръсваме с настърганата гауда (кашкавал) и изключваме фурната.

Тук ще вметна, че рядко ползвам брашно за сгъстяване и ако до- трябва е препечено, че иначе не ми върви. Затова предпочитам в другите случаи - царевично нишесте, но тук конкретно - картофеното пюре е идеално.

Ще добавя с риск да бъда критикуван, дори и когато готвя яхния със зелен фасул - добавям картоф и чушка. Вкусът е съвсем друг, но това е въпрос на предпочитание.

При поднасянето не бива да забравяме за задължителното кисело мляко.  Па ако в него има и малко счукано чесънче с оцетец ...

Ястието се получава невероятно - топло не е фотогенично, а изстинало е направо върховно на вкус.

В интерес на истината по-скоро прилича на гювеч, ама гювеч от зелен фасул с малко добавки.

Зачудил съм се дали следващия път да му напрява заливка от яйца, брашно и подправки?

Правете смело, изглежда сложно, но не е така и няма как да не Ви се получи.

И НАЗДРАВЕ!

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

Докарах ред да направя прословутата пица на тиган. Често съм срещал по разни групи да се хвалят, че ставала добре ...

Тестото го направих по мой начин: едно яйце, 4 с.л. кисело мляко, 1/2 ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол, пакетче захар (за кафе) и 1 с.л. зехтин. Добавят се 6 с.л. брашно и всичко се разбърква с вилица - без голямо престараване. Трябва да се получи тесто малко по-гъсто от кексово.

Задължително е да се ползва тиган с капак - моят е с диаметър 22 см. 

Тиганът леко се загрява, намазнява и в него се сипва тестото като се разстила по дъното му.

Похлупва се с капака и се оставя на котлона, който при мен бе на 5-та от 9-т степени.

Всичко това отнема 4-5 минути.

На бърза ръка се нарязва наличният салам на шайби, които се нареждат върху тестото с леко притискане.

Поръсва се обилно с кетчуп (идеален вариант е домашният ми кетчуп,от който все още имам) и с готовата ми подправка за пица.

Тиганът отново се покрива с капака  и се пристъпва към бързо настъргване на кашкавала или някакво твърдо сирене (гауда, едам - изобщо каквото има). Идеално е с моцарела, но не разполагах с такава.

Впрочем може да се добавят и други неща - нарязани маслинки или кисели краставички. Гарнирането е направо въпрос на наличности или от типа "почисти хладилника".

Пече се така около 6-7 минути и се наръсва с настърганото сирене. Печенето продължава под капак още няколко минути до разтапяне на сиренето.

Не е зле в процеса на печенето - след около 15-на минути с липатка да се повдига пицата и да се проверява да не прегори от долу. Така и се регулира силата на котлона, която при нужда маже да се намали или усили.

В интерес на истината моята стана за малко повече от 15 минути.

Изобщо от момента на започване с разбъркването на продуктите и прехвърлянето на готовата пица в чинията ми отне малко певече от 20-а минути.

Наистина лесна и бърза и изненадващо добре се получи в тигана, та се хапна на бърза ръка.

Правете смело - няма как да не Ви се получи.

МОРСКА ВРАНА и как да я приготвим

 

снимката е илюстративна от нета

    В предишна публикация разказах как се "запознахме" с морската врана, която се оказа не само рядко срещана, но и изключително вкусна риба.

    Сега накратко ще разкажа какво представлява тази риба и сетне как се приготвя.

    Морската врана (Sciaena umbra) е вид от семейство Минокопови (Sciaenidae). Обитава плитки крайбрежни води с каменисто или скалисто и пясъчно дъно на дълбочина от 5 m до 200 m. Среща се в източните части на Атлантическия океан (от Ламанша до Сенегал и Кабо Верде), както и в Средиземно, Азовско и Черно море и достига големина от около до 70 см. Черноморската е по-дребна - до 30-а см. Обикновено се предвиждат на двойки, спокойна и неопасна риба. Най-често се ловува с харпун. Преди няколко години се е появила край Варна в големи количества и са я ловили с на въдица с приманка червей (поне така пише из пресата). 

    Срещнах и твърдения, че имала способността да издава звуци чрез две образувания, част от вестибуларния апарат на рибата. Тези "камъчета" се наричали отолити и всеки харпунист ги пазел като талисман за късмет. Дори в  Турция стритите на прах отолити се препоръчвали като лекарство срещу възпаления на уретрата.

    От местните познавачи на рибата, които се оказаха доста малко, разбрах, че се появява в края на май - началото на юни и сетне почти я няма. Всички бяха единодушни, че е най-вкусна на скара или печена. Да се пържи било похабяване на рибата. Единодушието беше и в това, че за да стане вкусна й трябват само сол, малко черен пипер и лимон (лимонов сок). Всичко останало било "похабяване" на рибата.

    В последното се убидих от личен опит и проба.

Както разказах, на нас ни я поднесоха печена скара със заливка от лимоново маслен сос. Дори и не си скриха "рецептата", която на практика липсва. 

Рибата се почиства от вътрешностите и хрилете. Перките не се пипат - в тях очарованието на рибочето.

От двете й страни се правят нарези под наклон и рибата леко се овкусява с прясно изцеден лимонов сок. След около 20-а минути се осолява и опиперява  - да не пропуснем и надрезите. Леко се омазнява и се поставяне на силно загрятата скара (в идеалния случай на дървени въглища) като не забравяме да омазним и скарата. 

Пече се от едната страна около 8-10 минути (все пак зависи колко е силна скарата) и се обръща от другата страна, от която се пече с около 2 минути по-кратко.

По време на печенето не е необходимо, дори е вредно да се обръща.

Който има притеснения, че ще "залепне" за скарата може да ползва от силиконовите подложки за скара.

Впрочем за овкусяването на рибата ползвам моята универсална гурме сол, която е много подходяща.

След като се прехвърли в чинията за сервиране се залива с лимоново-масления сос, но съвсем умерено - без да се прекалява, буквално по 1 с.л. от всяка страна.

За лимоновомасления сос, който най-често ползвам, ще спомена след малко.

Както бях споменал, рибата не е мазна, но месото е сочно, крехко и наистина много много вкусно. Направо няма друга риба, с която да сравня - малко ми заприлича на палтус, но не съвсем.

Толкова за печената морска врана на скара. Аз нали купих, я правих на електрическата скара и не ми се получи във фотогеничен вид, защото въпреки старанията ми залепна за скарата, а не се сетих за силиконовата подложка. Разбира се това не се отрази на вкуса. Поради тази причина не бе и документирано със снимка - няма да се излагам я.

На следващо място, има още един елегантен начин да се поднесе печена на скара:

Рибокът внимателно се филетира по дължината му, филетата се овкусяват по същия начин - пресен лимонов сок, обилно от двете страни, осоляване и печене като първо се пече откъм страната с кожата. Времето на печене е доста по-кратко- 5-6 максимум 7 минути откъм кожато и 2-3 мин. от другата страна.

Отделената глава, гръбнак и др. неща отиват за варене за бульон за рибена чорба. (Имам "секретна" рецепта, която ще споделя).

Тъй като обещах, ще дам и вариант за пържена риба. Почистване, изрязване на перките и нарязване напречно на шайби с дебелина около 1,5 см. Овкусяване отново с линово сок. Овалване в царевично брашно със сол и черен пипер и пържене до златисто.

Може да се филетира и да се ържи по същия начин.

Важното е да се поднесе с много лимон.

На фурна:

Всичко е като за скарата. Подготвя се тавичка за печене със скара, а поради липса на скара - се ползват за скара дървени шишчета, върху които се поставя рибата. На 170С с вентилатор е готова за около 25 минути.

На фурна - 2-ри вариант:

Овсусяват се зеленчуци - домат, целина, пъщарнак - всичко на жулиени, сол, черен пипер. Над тях се прави нещо като скара и слага овкусената риба, залива се бяло (розе) вино, което да не стига до рибата и се пече по същия начин. Става като варена на пара и печена. Точно това беше вторият вариант, който пробвах, но там пък теле-то ме предаде и пак останах без документация. 

Да намериш със зор два рибока, да ги приготвиш и нито една снимка да е като за пред хората, си е чист кърък.

За финал:

Относно лимоново-масления сос.

В нета има десетки рецепти, но най-простата и лесна за изпълнение е т.н. ладолемоно.

Елементарно е, а се прави безумно лесно:

лимонов сок и зехтин в съотношение 1:1 с добавка на 1 ч.л.горчица.

В интерес на истината добавям малко от моята универсална гурме сол и разбивам с пасатора до получаване на хомогенна смес - нещо като майонеза.

Ако го намерите този рибок, не се колебайте. Правете смело. 

И наздраве!