Тиквенички или банички с тиква

 

 Положението с тиквеника е ясно за всички, но тиквените банички се оказаха нещо, което е направо невероятно вкусно. Можеш да си позволиш да направиш няколко броя с малко тиква, не е необходимо да се бели и стърже цяла тиква, пекат се много бързо и най-важното лесни за хапване.

За направата им са необходими триъгълни кори, малко масло, настъргана тиква, канела (който я предпочита) или ванилова захар (пак въпрос на предпочитание). За подслаждане - мед вместо захар.

Нарочно не давам количества, но за една триъгълна кора, за да стане баничка, е необходимо 1 с.л. с връх тиква.

Затова ще опиша как ги правя:

Тиквата се бели и настъргва. В касеролка се разтапя около 1 с.л. с връх масло (може да се замени със зехтин или олио, но с масло е направо ... връхта). Тиквата се задушава до омекване в мазнината като се слага канела на вкус или ванилова захар. Когато поизстине, се добавя мед на вкус за желана сладост и се разбърква добре и изчаква пълното изстиване.

Сетне вече е лесно: всяка триъгълна кора се намазва леко с разтопено масло; откъм широката страна се разстила поне 1 с.л. с връх от готовата тиква и се навива на рулце.

Готовите баничка се нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене, като отгоре пак се намазват с малко масло. Може и с прясно мляко, или разбито яйце с малко прясно мляко и т.н. Може и да се ръснат с малко сусам. Все въпрос на предпочитание.

Печенето - ами в преварително загрята фурна на 180С - до желаното зачервяване. Може и на вентилатор - на 170С. Готови са, поне в моята фурна, максимум за 20-25 минути.

След изваждането от фурната, може леко да се напръскат с водичка и покрият с кърпа, за да омекнат, но може и без това. Желателно е преди поднасяне да се ръснат с пудра захар.

Е, нямаше да съм Я, ако не си бях направил и експеримент.

Имах малко поизостанало бутер тесто. Оставих го да поомекне, нарязах на парчета и леко разточих.

Няколко оформих като рулца, други като триъгълни банички.

Тях ги намазах отгоре с разбит с прясно жълтък. То си се вижда на снимката разликата с останалите.

В интерес на истината тези "тиквенички" ни се харесаха доста повече.

За финал - споделих, а който има желание, може да пробва и няма да съжали.

Е този път ще пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!

"ПАНИРАНИ" ЗЕЛЕНИ ДОМАТИ

 

В неделния ден реших между другото да направя едни панирани кашкавалчета за бързо мезе. Докато си търсех разни неща, ми се мярнаха няколко поизостанали зелени домата. Тъй и тъй си бях наумил да пържа, защо пък да не панирам и тях - пак за мезелък. Па и сега им е времето.

То се оказа от проста по-проста работа. Доматите добре се измиват и нарязват на кръгчета (може и по дължина) с дебелина около 5 мм. Слагат се в купа с малко сол и щипка захар и се заливат с вода. Нека да си постоят така около половин час. След това се оцеждат през цедка и леко подсушават с кухненска хартия.

Нарочно не давам количества - може да се изпържат и 4, и 10 домата. Зависи за колко човека се приготвят.

В подходяща съдина се смесва брашно (може пълнозърнесто или царевично) с малко сол и щипка черен пипер. Всяко резенче се овалва в брашното от двете страни и се нареждат едно до друго - да си дръпнат от брашното. Преди да се пуснат за пържене може съвсем леко да се топнат в студена вода. 

Пържат се в силно загрято олио от двете страни - до зачервяване. Вадят се върху кухненска хартия, за да поеме излишното олио.

Пържих ги паралелно с панирания кашкавал - за икономия на време.

Стават хрупкави отвън, мекички от вътре и невероятно вкусни като мезе. Ако не знаеш, че са зелени домати, изобщо няма да познаеш какъв зеленчук е паниран.

Тъй като ми остана от разбитото яйце за паниране на кашкавала, някои ги топнах в него. Станаха още по-вкусни.

Същата история като с панирани резенчета краставица - все едно, че е тиквичка.

Мезе та дрънка. Дори могат да се поднесат с нарязани домати като салата.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

ТУРШИЯ за начинаещи - най-лесната

 

    В блога на едно месоядно много трудно могат да се открият примерно рецепти за туршии или тем там подобни. Имам примерно една две рецепти за лютеница, че много я обичам, хрупкави кисели краставички, май една за мариновани пукани чушлета и толкова. Не че не правя туршии, макар и в малки количества, но все съм смятал, че има множество варианти и направо не си струва да се пише.

    Голям пропуск от моя страна, особено като разполагам с една направо "универсална" и възможно най-простата и най-лесна рецепта, която е подходяща и за начинаещи и за изкушени в правенето на домашни туршии.

 

Нека да не Ви мъча, а направо си казвам "тайната" - 40 грама едра морска сол на литър вода. В тенджера се кипва водата, слага се солта и се разбърква до разтваряне.

Количество? - ами няма такова, зависи колко буркана ще се заливат. Сетне се прецежда. Слагането на черен пипер, бахар, карамфил, дафинов лист е екстра и въпрос на вкус.

Тази саламура е подходяща за всички видове туршии - дали ще се бъдат само корнишончета (добавката на синап, съцветие копър или семена копър са направо задължителни), дали ще бъдат само зелени доматчета или ще се комбинират нарязано обикновно или цветно зеле, карфиол, моркови, целина,зелени домати и други зеленчуци си е направо без значение.

Всеки може да си комбинира зеленчуците по свой вкус и според наличностите. Може да добани скилидки чесън, стръкове кервиз, нарязан червен лук и т.н.

Направата е толкова проста, че няма какво да обяснявам - зеленчуците се нарязват по желание, нареждат в бурканите и заливат с маринатата.

Капачките се затварят и бурканите направо се "забравят" на терасата поне за две седмици. Дори не е необходимо да обръщат. 

През това в буркните протича т.нар. "дива" ферментация и за около две седмици туршията е готова.

По този начин си правя "кисело" зеле - обикновено (кьосе) и цветно (лилаво) - нарязвам на ситно, пълня в бурканите и воалЯ, готово за салата или за готвене след две седмици. Ако е на топло, може и да стане по-бързо.

В тази марината може да се съхраняват и салкъми грозде, но с добавката на синап.

По същия си правя и малки лукчета и скилидки чесън.

Доста изписах, но и спетих доста за процесите на ферментация  и няма да пиша за тях. Само ще спомена, че по някое време капачките се издуват доста и дори може да протече навън, но това не е страшно. Като си мине процеса на ферменция, те отново се "прибират" и всичко си е ОК.

За срамотията ще си призная без бой, че в тази саламура съхраняват и зрее сланина поне 3 месеца, но солта е 50 грама и има добавки на пипери, дафинов лист и чесънче.

25.10.2021 год.

Две седмици по-късно - зелевата туршия се е оцветила от лилавото зеле, а краставичките и залените домати - от лилавите моркови, които сложих нея.

Вече е бистра и почти готова.

Поради тази причина днес във всеки буркан сложих и по 2 см обелен и нарязан на парченца хрян.
Пробвайте смело и с тази уникално лесно турия можем да си кажем с едно хубаво питие само НАЗДРАВЕ!