Пюре от картофи и целина

 

    За това пюре, което е невероятна гарнитура към всякакви печени меса, кюфтета  и др.п. направо нямам какво да пиша, но все пак ще го споделя ..., защото си струва да се направи и то неведнъж.

    Количествата са напълно ориентировъчни - но съотношението трябва да е горе долу 3:1 картофи към целина, т.е. 1 кг картофи и приблизително 300-350 грама глава целина.

Картофите и целината се обелват и нарязват на кубчета. В леко подсолена вода с добавка на щипка индийско орехче първо са пущат кубчетата целина и се варят около 10-а минути, а след това и картофите. Варенето - до пълна готовност на продуктите. Отцеждат се от водата, която не се изхвърля и се намачкват с оная велика джаджа за пюриране ... В никакъв случай не се пропущат поне 50-70 грама масло и при много гъста маса малко от водата от варенето.                              Цялата смес се слага в тавичка, обилно намазана с масло  ръсна с малко царевично брашънче... В блендера се смилат 2-3 филийки сух хляб (без коричките), слага се църно пиперче, индийско орехче - все на вкус - носи и всякакви любимо подправки, както и настъргано кашкавалче (гауда, едам и т.н. - все на вкус) (и да не забравим още малко масълце, разпределено отгоре) и се бухва във фурната на 180С за 20-а минути - до хващане на хубава зачервена коричка.

    За срамотиите, признавам си, че при намачкването на пюрето добавих и 3 жълтъка. И след изваждането от фурната настъргах 50-а грама червен чедър. И за да стане всичко бим бок, взех че преди сервирането хубаво го обърках и сервирах на топки отстрани на мръФката.

    Моля Ви, не следвайте моята направия, а го направете идейно - по идеята и собствен вкус. Ще останете очаровани...

    НАЗДРАВЕ!

Постна яхния от картофи и целина

 

  От време на време в къщи се готви постно - доста често е като самостоятелно ястие и в същото време като "гарнитура" за изостаналите от вчера кюфтета или пържоли.

    Само че тази яхния в съчетание от картофи и целина става направо уникално вкусна - правя и пюре от тази комбинация, което пък е дзверска вкуснотия.

За 4-6 порции са необходими 5-6 скилидки чесън, 2 големи глави лук, 7-8 картофа, 1 средна глава целина, 1-2 домата, сол, червен и черен пипер на вкус, магданоз за поръсване. Носи и някоя друга любима подправка като риган например.                    Изпълнението е направо елементранно. Понеже я приготвям в мултитунджУрата, става буквално за 30 минути. Включвам уредчета на програма пържене и наливам около 30-40 мл олио. Докато олиото загрява, чесът се нарязва на ситно, лукът се обелва и нарязва на по-едри парчета (като за куче е лафът). Бухат се във вече загрялата мазнина и докато се задушават под капака, целината се обелва и нарязва на ситни кубчета и се доавя към лука заедно с 1/2 с.л. червен пипер.. Не забравяме да разбъркаме. В това време кортофите се обелват, измиват и нарязват на около 6 парчета и добавят към лука и целината.

Доматите се обелват, нарязват на кубчета и добавят. Ако е много гъста яхнията, се налива к.ч. водичка или някакъв бульон и се оставя да се довари до готовност. В края на варенето се слага солта и ригана.             Програмата е точно 30 минути и за това време всичко е сварено и готово. При сервиране се поръсва с прясно нарязан магданоз и смелен черен пипер.                        Ако се готви в тенджера, процедурата е почти същата, но времето е малко повече и има време по-спокойно да се подготвят продуктите. В указания смисъл цялото ястие се готви за 30 минути и става невероятно вкусно. Ако имаме изостанало от предния ден печено месо, пържени кюфтета или пък на скара, се добавят 5 минути преди яхнията да е готова и става нещо наистина дзверски вкусно.                                Пробвайте, лесно е, бързо е и съчетанието - картоф и целина наистина е неустоимо по вкус. А ако има и малка главичка червено цвекло, която да се добави с целината - също нарязана на ситно, ще си оближете пръстите и отопите сосчето. Много е важно да не се подлъгвате да запържвате брашно или да сгъстявате ястието с нишесте ... то и така си става достатъчно гъсто и с хубаво сосче за топване не лебеца.                 Пробвайте и наздраве - върви си с биричка или бяло винце.

П.П. Впрочем, нищо не пречи едновременно с целината да се добави и морков, който придава леко сладък вкус на яхнията.                                                                              А това си е моята порциийка - с кюфтета. Може ли Дзвер без мръФки?!                                                    И преди финала - едно допълнение бонус за тези, които не биха искали тази яхния да е постна. Необходими са 250-300 грама кайма, която се добавя след задушаването на лука и се разбърква с лъжицата и малко водичка, за да стане на трохички. Сетне се готви по вече описания начин.                                                Още веднъж - НАЗДРАВЕ!

ПРИНЦЕСА, ПРИНЦЕСИ, СТРАНДЖАНКА или най-обикновен сандвич- каймяна пица

    Принцесите ги помня още от лавката в школото (лелей преди 50+ лета) и в годините си остава една от любимите бързи закуски. Не знам защо на тези сандвичи с кайма и идея кашкавал (често доста препечени и със свита към средата кайма и обгоряла хрупкава коричка) им казваха принцеси. Дори не съм срещал някакво обяснение, дори и шеговито. Знам, че из Бургаско им казват "странджанки" и пак не знам защо ...

    Имам си собствен прочит на тези сандвичи и си правя все почти по един и същи начин - с малки вариации, разбира се.

Количеството на каймата е според зависи колко сандвича ще правя, но си смятам съвсем грубо поне по 50-60 грама за една филия (демек едно кюфте за една филийка нарязан хляб).                                                Та така- 300 грама кайма, 1/2 глава ситно нарязан лук (в идеалния вариант задушен в малко вода и идея олио), 2 яйца, 1 1/2 ч.л. с моята подправка за пица, 1 с.л. кетчуп или 1 среден домат, варязан на ситно; около 100-а грама кашкамал - 30-40 грама нарязан на ситни кубчета, а останалият настърган на рендето.     Всичко това се размесва в купичката с лъжица, но ако ми се стори гъсто доливам малко водичка - целта ми е да се получи кашичка. В интерес на истаната, понякога добавям и една-две кисели краставички, нарязани на ситно, а каймата разреждам със сока им. Върху всяка филийка се нанася дебел слой от каймата- почти колкото е самата филийка.

Е, те тука идва големия проблем - филийките са намазани и готови за печене. Имам цели три варианта за печенето им:                                                        парти грил: в него е най-лесно. Загрява се добре, филийките се нареждат и се пекат. Тъй като външните не се опичат равномерно, по някое време се разместват

 фурна: фурната се загрява на 180С, филийките се нареждат в тавичка, но преди това долният им край леко се навлажнява (иначе се препичат отдолу) - печене 10-12 минути на конвекция, демек вентилатор

 любимият начин - на скара: много добре загрята. Запичат се от долната страна буквално за 2-3 минути. Сетне скарата се намазнява много добре и се пекат с каймата надолу. От време на време има и фалове - залепва заради кашкавала, ако скарата не е много силна.

    И без бой си признавам, имам и един много любим вариант, но не се харесва от всички - топвам долния край на филийката в разбето яйце, мажа я отгоре с кетчуп и слагам овкусената кайма. Пека на 180С с вентилатор в тавичка с хартия за печене като на 5-6 минута вадя, поръсвам с настъргана моцарела и връщам обратно за още 2-3-4 минути.

    Който вариант да изберете, няма да съжалите ...