ДРЪЖКИ от ЧЕРЕШИ - само ползи

    Скоро забелязах, че рубриката или серията "може и да е полезно" съвсем съм я зарязал. Давам сравнително лесни начини на направия на някое ястие или пък бюджетен вариант, а малките хитринки и полезни неща съм ги поизоставил. 

    Този път възнамерявам да подскажа нещичко за голямата полза от черешовите дръжки. Преди няколко дни пуснах във ФБ снимка на изсушени дръжки от череши и попитах знаят ли за какво служат? Оказа се, че малко хора са наясно ... Дори получих и един отговор в смисъл - как какво са - ами дръжки на изядени череши. Та реших да направя тази публикация.

    И това ме връща веднага в детските спомени. 

    На когото не му интересно, да спре до тука и да не чете по-нататък.

    Веднага правя едно малко отклонение - Дядо е имал частна обущарница, национализирана през 1947 год., а Баба е била до тогава тютюноработничка и едновременно ханджийка , а сетне бахчеванка и ханджийка. Бахчата (зелечуковата градина) е просъществувала до 1959 год., когато са отчуждили за разсадник, а Ханът и магазинът са останали до 1962 год. (затворили ги, когато Баба станала на 60 год.). Та аз съм отрастнал сред магаретата и селяните, които са идвали от околните села да продават стоката си в града. Баба ме майтапеше, че седмачето, дето се е родило 2 кила е станало Голямо магаре, защото е сукало магарешко мляко... 

    Имахме и 2 дка лозе в "Кенана" с две големи, не не- огромни- череши. През 1969 год. разделихме мястото между наследниците и при нас остана тази, която е била засадена в годината, когато е роден Баща ми - 1931 год. Колкото и странно да Ви звучи, "оная власт" не ни е отнемала лозята, ханът и магазинът са ги затворили, защото Баба вече не е можела да ги "върти", а Баща ми е бил леяр и не е можел да се занимава с тях.

    Та да се върна на черешите - от края на април -началото на май почвахме да ги берем - нямаха обиране. Всеки ден хлапето (аз) и Баба ходехме да берем и се връщахме с по една кошница череши. Правеха се сладка, компоти - поне по 100 буркана. А накрая с найлоните се отиваше и със саръците черешите се обрулваха и всичко отиваше в кацата за невероятната ароматна черешова ракия. Помня летата на 1968/9 год., когато вървеше по БНТ сериалът "Робин Худ". Засядахме половината махала пред нашия "Темп", който се изнасяше под Асмата и всички в захлас го гледахме ... Възрастните засядаха са доматена салата от градината в двора и на чашка ракия, а на нас хлапетата - наливаха компот от череши с бучки лед (имахме и хладилник по това време - един от първите "Мразове") . Понеже нашите родители бяха от едно друго поколение - дето можеха да ни строшат от шамари, ако сме се опънали на Даскалицата, или да ни носят на ръце, ако сме прибрали дървата на Баба Докторица (вдовица от дълги години на един уважаван Доктор-хирург няколко къщи от нашата)и да ни погалят по главицата, намираха, че не е справедливо те да си пият ракията, а ние компота... Затова на ЛапЕтата се позволяваше по едно от ония Напръстничета с ракийка, колкото да се "облажим" ...    

    Лелей, сега си представям колко Народ ще изреве, че всичко това не е истина - такова нещо у Блгарията не е имАло...

    Яко се отплеснах, но веднага се връщам в темата си.

    Правихме много компоти от череши - и колокото странно да Ви звучи, Баба много държеше в бурканите да се слагат цели череши и то заедно с дръжките. На мен като на хлапак ми идваше много удобно и на бърза ръка пълнех бурканите. На буркан Баба слагаше не повече от три лъжици захар ... Все я питах - няма ли да почистим костилките и дръжките? А не - те са полезни, само ако останат за следващата година, не бива. 

    Сигурно 100 пъти съм я питал каква е ползата и тя ми отговаряла - абе полза има, ама си малък да разбереш ...

    Минаха много години, Баба почина, но като правя компот от череши, ги слагам целите заедно с дръжките...

    Черешите са любим плод в къщи, правя компоти, сладка, конфитюри...Дръжките и костилките не се изхвърлят - оставят се и се сушат ... Сетне ще обясня защо.

Та преди няколко години прочетох за черешовите дръжки. Оказа се, че може да се използват при: воднянка, пясък и камъни в бъбреците, нередовна менструация, полова слабост, простатит,  ревматоиден артрит,  чернодробна цироза, подагра, действат диуретично и при запек, при възпаление на горните дихателни пътища. Освен това чая от черешови дръжки помага и при изчистване на организма и за отслабване. Вариантите им за употреба са два - с пресни дръжки и сушени. Една шепа пресни дръжки се варят в литър вода около 20-а минути, прецежда се и се изпива по една ч.ч. преди всяко хранене. За сушените дръжки, които аз ползвам, се препоръчва да се нарежат на ситно и 2 с.л. от тях да се варят в 500 мл вода. Сетне, след изстиването се пие по 1 ч.ч. (според някои 100 мл) преди всяко хранене. Що се отнася до костилките - и те са полезни - сушат се и се ползват за опушване на месни изделия . Имат свойството да изгарят напълно и да оставят съвсем малко пепел, а придават невероятен аромат на опушеното месо.

    Е стана невероятно дълго и едва ли не скучно, но все пак си струва да се прочете.

    Очаквам коментари и мнения! Във ФБ обещах една от моите кулинарни книжки, а дадох две .. . Може би и тук ще има подобна награда, стига да получа полезно мнение ...

    

"МУСАКА" от ориз и тиквички - в два варианта

    Това е едно много семпло, лесно и бюджетно ястие, което може да се приготви в два варианта - постен и много вкусен.

    За приготвянето на постния вариант (4-6 порции и йенска тавичка 25х25 см) са необходими една главичка лук и 1-2 скилидки чесън, нарязани на ситно; малко повече от 3/4 ч.ч. (макс. чаша) ориз и 2 или 3 тиквички (зависи от големината), полуобелени и нарязани на кубчета с желана големина. Ако са много на ситно, се "губят" - затова се режат приблизително 1х1 см.

    За овкусяването - сол и черен пипер-на вкус, по щипка джоджен и риган.

    За заливката - кофичка кисело мляко (400 мл), поне 3 яйца (а защо и не четири?); 2-3 с.л. с връх брашно, 1 ч.л. сода и щипка сол и черен пипер. Харесваме я с дебела и пухкава заливка и затова количествата са такива.

    За вкусния вариант е необходимо да се предвидят поне 350 грама кайма, овкусена по любим начин.

Изпълнението е толкова лесно, че направо няма какво да обяснявам: в 2-3 с.л. олио и 1 с.л. масло се задушават лука и чесъна и когато "остъкленеят", се добавя ориза и се запържва също до "остъкленяването" му. Във вкусния вариант се запържва и каймата. Сетне се наливат 3 ч.ч. бульон или топла вода. Намалява се силата на котлона и се оставя да си къкри почти до готовност на ориза. Слагат се тиквичките и подправките и се изключва котлона. След 5-6 минути всичко се прехвърля в тавичката и заминава във фурната на 180С за около 25 минути. В това време се подготвя заливката. Вади се тавичката и се залива. Лично аз заливам с половината от заливката и леко разбърквам с вилицата и чак тогава добавям останалата част от нея. Пече се до хубаво зачервяване.

Сервира се с кисело мляко, подправено с пресован чесън. 

Отчитам си една грешка - следващият път няма да ползвам обикновения тиган, а оня професионалният, който става и за фурна и цялото ястие ще се сготви в една и съща съдина и няма да се налага миене и чистене на разни съдове.

Става невероятна вкуснотия и щом малкият "наследник" набиваше с две ръце, няма как да не Ви хареса.

Лично за себе си, бих казал, че това е една дзверски вкусна гарнитура към някоя печена мръФка, но това е друга тема.

Пробвайте и няма да съжалите и да не забравя за финал НАЗДРАВЕ! 

Лабане (лабне) или сиренени топчета

    От домашното сирене няма по-вкусно, но сега няма да говоря за любимото сирене, без което не сядам на масата. 

    Няма и да говоря за лабането (лабнето) - т.нар. ливанско меко сирене на топчета, направено от цедено кисело мляко. 

    Просто съм откраднал идеята, за да направя един дзверски вкусен деликатес от сирена с подправки под формата на топчета, отлежали в зехтин.

    Най-хубавото в случая е, че няма рецепта и се ръководим от това, което има в хладилника. И без бой си признавам, че правя наведнъж по-голямо количество - 2-3 буркана, за да не си играя често. Сиренените топчета в зехтина и в хладилника издържат достатъчно дълго и колкото повече престояват толкова по-вкусни стават.

    Основното, което задължително купувам е един 10% гръцки йогурт и 1 кофичка заквасена сметана 200 или 250 грама - 20 %.

Йогурта и заквасената сметана се слагат в цедка за сирене (има едни такива от панама) или в три-четири ката марля, връзва се и се оставя да си виси и да се отцежда над купа. Отделеният цвик не се изхвърля, а е идеален за палачинки, за тесто и т.н. За да сме си полезни, се събират изостанали сирена от хладилника - поне у нас доста често изостават такива по малки количества: обикновено сирене, кашкавал, парче гауда или чедър, ементал, че и понякога синьо сирене. (не се лъжете от снимката - там са само краве и овче сирене). Сирената се настъргват на най-ситното ренде и се смесват с отцедените мляко и сметана. И това е моментът, когато в действие влиза вкусовото въображение - при необходимост се досолява; сетне следва овкусяването - църно пиперче, суха мащерка или риган, а може и джоджен; малко чили на люспи (за любителите на пикантно)( в последно време се изхитрих- слагам чили сос); да не забравяме и босилека - сиренето с босилек вървят ръка за ръка;

За това количество от цедено мляко и сметана си трябват поне 400 грама настъргани сирена, че дори и повечко.  

    Тука само ще издам един малък секрет, ако не ми харесва като консистенция, когато ги размесвам, добавям и няколко с.л. разтопено масло.

    С намазнени ръце се оформят топчета с големина на малък орех и се нареждат върху два три слоя домакинска хартия, покриват се пак с хартия и се оставят да престоят така поне 24 часа.

    Следва пълнене в буркани с винтови капачки, слагане на едно дафиново листче, 10-а зрънца с черен пипер и 2-3 бахар (за пикантност 1-2 карамфилчета и 1 звездовиден анасон), зелени сушени подправки- по желание, и се заливат с леко затоплен зехтин. (пак за пикантност може да се добавят 1-2 леко резнати чушлета). Затварят се с капачките и в хладилника поне за три дни.

    След това могат да се "нападат". Да знаете - дзверско мезе.

    А зехтинът? Невероятен е сетне за овкусяване на салати и др.п.

    Просто от нищо нещо - дзверски вкусно.

    Правете си смело (бурканче подобно овкусено сирене се продава на цена 6-7 лв, а тука излиза направо без пари - само малко усилия ...), наслаждавайте на дзверското мезе и НАЗДРАВЕ!