петък, 4 ноември 2016 г.

Саздърма от телешка глава


 саздърмата в черво - страхотна





За домашната саздърма съм писал вече, но точно такава не бях правил и затова ще споделя тази уникално вкусна саздърма от телешка глава. Наистина е уникална и ми хареса много повече от другите ...
Съвсем наскоро открих, че в кварталната месарница доставят обезкостено месо от телешка глава, т.е. точно това, което ни необходимо, без да се борим с една телешка глава. И при това на скромната цена от 6,00 лв/кг. След като месото е купено, да пристъпим към направията ...
(С уговорката съм, че ползвам за варенето мултенджерата (кукъра демек), но става по-бързо в тенджера под налягане.)


Месото от главата се нарязва на сравнително малки късове, измива се и се накисва в студена вода за час-два. Водата се сменя един два пъти.
Целта е всичката кръв да се отмие и да остане чисто месо.
Може и без това, но сетне ще има доста мътнотии в бульона, които трудно ще се почистят... дори цеденето му няма да помогне.


  Месото заедно с подправките се слага в тенджерата и се вари не по-малко от два часа (при мене отне толкова време за 3 кг месо) или се вари до пълното му омекване.
Като се бодне с вилицата, да влиза като в меко масло.
  При варенето добавих и един два моркова и цяла глава чесън.




 След това съдината се оставя на хладно.
 Целта е лойта на месото да изплува отгоре и с решетъчна лъжица да се извади по-лесно, защото само тя ще ни трябва.
 После леко се затопля и с решетъчна лъжица се отделя само месото (моркова се изхвърля, както и се махат дафиновите листа). Зрънцата черен пипер и бахар се отделят -и те ще трябват.





Месото заедно с отделената лой се прехвърлят в голям тиган с незалепващо покритие и се пристъпва към пърженето на месото с често разбъркване. 







За около час месото е готово - трябва да остане само на мазнина. 
 То само просто си личи кога е готово.
 (Само в процеса на пърженето трябва да се издържи на неустоимия аромат, който се разнася из кухнята и да не се нападне месото, защото няма да остане за крайния продукт.)





Изчаква се малко - съвсем леко да поизстине и се пристъпва към пълнене в черво.
Това е защото реших да напълня в черво и ползвах за фуния отрязана бутилка от 0,5 лв и пълних с лъжичка. 







Тука е напълнената в червата.













Това с червата може спокойно да се прескочи.
Стандартно се пълни в отрязана бутилка (ползвах една квадратна) или в кутия от прясно мляко, от натурален сок.
Без значение е съдината - важното е да придаде хубава форма на готовото изделие.
Покрива се с домакинско фолио и заминава за една нощ (поне) в хладилника - до хубаво стягане.



След една нощ в хладилника.
Стегнала е разкошно.
Тази в червата може да издържи и повече от месец в хладилника, но няма кой да я чака толкова.
Месо има винаги, а два часа все ще се намерят, за да се направи...








Изрязва се с остро ножче и внимателно пластмасовата бутилка и се изхвърля.

Какъв разкошен калъп се е получил - заради оребрената бутилка, която ми откри по-големият ценител на красивото в къщи.






Следва опаковане в домакинско фолио и съхранение в хладилника - до "нападането" и бързото свършване....












Резната.
















Вече е сервирана и готова за хапване.


















 Просто неустоима и Дзверски вкусна.

 Съжалявам, че не опиша да опиша вкуса.

 Веднъж опитана, просто магазинската няма шанс пред нея ....








В общи линии това е технологията на направията, а количествата са по желание - все пак с под 3 кг месо не си струва играчката.
Подправките ги давам на кг месо:

сол - от 20 до 25 грама
черен пипер - зърна: 10-а
черен пипер - смлян: до 1 ч.л.
бахар - зърна: 5-6
дафинов лист - 3-4 листчета

При варенето на месото може да се добавят 1-2 моркова, 1 главичка цяла лук, 1 цяла глава чесън.
Придават по-хубав вкус на бульона, който след прецеждането може да влезе в много добра работа за сготвяне на нещо вкусно.
Чесънчето, изстискано ще влезе при пърженето на месото и ще го овкуси, без да се натрапва вкусово.

П.П. Хубавото е, че може да се регулира нивото на лойта и да се сложи малко по-малко (въпрос на предпочитание) и да остави с повечко бульон, който също се желира.
 



Така става по-лека за тези, които не обичат по-мазничката саздърма и които я предпочитат по-здравословна. 

Като на тази снимка, която специално е направена почти без мазнина.








Тука се вижда още по-добре - направо няма типичната лой за саздърма, а нищо не е загубила във вкусовите качества.

Май станаха две рецепти в една - за всеки вкус...

Наздраве!  




П.П. Много обяснявах, но се прави лесно и сравнително бързо.


П.П. няколко дни по-късно:
И саздърмата в червото бе нарязана и вече е спомен:


Е, снимката не е перфектна (от телефончето е, на лампа), но кой да чака подходящ момент за снимане.
Все пак се прави за хапване, а не заради снимките ....

Още веднъж - Наздраве!



8.12.2016 год.

Толкова ни хареса, че правих за пореден път. Този път отчет само в снимки:




Част напълних в обикновено черво.


Друга част - напълних в 3 л. бутилка от минерална вода.

 



Тази 3 л. бутилка се оказа най-подходяща за придаване на "автентичната форма" на саздърмата




 Резната, направо фантастична ...
















Вакумирана и готова да си "чака реда" за употреба по предназначение  ...

сряда, 2 ноември 2016 г.

Свински уши на скара (грил)


























Е за свинските уши няма да пиша много - едно простичко, отричано от доста хора ястие, което в действителност когато е приготвено добре е много вкусно.
Твърдят, че в Стара Загора едва ли не във всяка кръчма ще ти ги предложат - на мен не ми се е случвало във всяка кръчма и няма да влизам в спор със Заралии. Ако е така, евала им, знаят що е Дзверски вкусно ...
Единствената особеност на свинските уши е, че в голямата си част са хрущял, който ако не е сварен както трябва, е труден за дъвчене и от там идва т.нар. нехаресване ...
И така: необходими са ни свински уши, малко подправки - сол, дафинов лист, лук, чесън, черен пипер, бахар (носи и 1-2 карамфилчета) ...



Свинските уши се нарязват на ивици и се измиват много добре.

Могат да се накиснат с малко водичка и 1 ч.л. сода за час-два.

Някои правят тази процедура с цели уши, но предпочитам нарязани - намалява се времето на варенето.


 Слагат се в кукъра със сол на вкус, както подправките - дафинов лест, цяла глава лук, цяла глава чесън, зърна черен пипер и бяхар, едно - две карамфилчета;
Носят и морков и т.н.
Варят се до пълна готовност, т.е. като се боцнат с вилицата - да влиза като "в масло".
Някои твърдят, че можело и в Микровълновата, но не съм съгласен - няма как да се овкусят толкова добре.

  Като се сварят, се оставят да престоят известно време във бульона си - според мене до пълното изстиване, е най-добре.
 Така поемат всички аромати от варенето.
 Припомням, че който ги обича по-лютиви може да добави при варенето и лютивично или допълнително да ги овкуси.
 Преди печенето допълнително ги омазнявам.
 Този път съм нарязал на по-ситно и бяха на грила..



Пекат се максимум за по 4-5 минути като се обръщат ...

Дзверска вкуснотия.

Хрупаш и си пийваш хубавото питие, без да се притесняваш ...

полезен съвет - яхния кюфтета с булгур



























Определено това не е рецепта, а начин да вдъхнем нов живот на изостаналите от вчера печени кюфтета.

Случва ми се често - да прекаля с количеството и да поизостанат от вчера кюфтета, които не ги харесвам нито студени, нито претоплени.
 Споко!
 Има няколко решения, но едно от тях е страхотно:
 - необходими са 1-2 с.л. мазнина, 1 - 2 главички ситно нарязан лук и 2-3 скилидки накълцан чесън, 2-3 чаши бульон и 2/3 ч.ч. булгур, може и един настърган морков (или нарязан на ситни кубчета) и един обелен и нарязан домат.

Изпълнението е елементарно:
В тигана се загрява мазнината, запържват се последователно лука, чесъна, морковчето и домата, добавя се булгура и се налива бульона (може и просто топла вода); Да не се пропуснат и кюфтетата.
След десетина минути варене на бавен огън, яхнията кюфтета с булгур е готова. Гъстотата може да се регулира по желание - малко повече или по-малко бульон.
Засищащо и невероятно вкусно ястие, което излиза направо и без пари.