Пикантен мармалад от чушки или пепероне

На този лютив мармалад от червени чушки (или пепероне) попаднах при една рецепта за заек по италиански преди много време – така и не приготвих зайчето, но мармалада го направих по памет и стана традиция да го правя. Затова не мога да посоча къде съм го чел, па и беше отдавна.

Когато свърши, просто го правя, защото продуктите ги има почти целогодишно.

Разкошен е за подправяне на сирена, печени месца или на дивеч.

Лютиво-сладкият му вкус е неустоим.

Необходими са:

15 червени чушки капия (колкото са по-месести, толкова по-добре)

15 червени люти чушлета

 5 ябълки – по-добре да са от леко кисел сорт, но и сладки да са, не вреди

 50 мл бял винен оцет

Поне 1,25 кг захар

За овкусяване 1-2 звездовидни анасончета, по няколко зрънца кориандър и бахар (поне по 8-10).

Количеството е ориентировъчно.

Изпълнението не е сложно, но отнема време:

Мармаладът се прави в няколко стъпки:

Първо: чушките се почистват от дръжките и семенцата и се нарязват на произволни парчета като с лютивите се внимава (дори е желателно да се ползват ръкавици или поне найлон).

Ябълките се обелват, нарязват и почистват.

Всичко се слага в подходяща тенджера с дебела дъно, в която после ще се вари мармалада, засипва се със захарта и се оставя така да престои поне 24 часа.

Второ: Съдържанието на тенджерата се разбърква добре. Трябва да е пуснало доста сок. Слага се на слаб огън (1/2 от мощността на котлона) и се оставя да заври.  След това се намаля силата на котлона на 1/3 от мощността му и се оставя да къкри за около 40 минути.

Започва да се сгъстява леко.

След това тенджерата се маха от котлона и с пасатора се смила до гладка консистенция. Предпочитам хубаво да се смели.

Тенджерата отново се връща на котлона. Добавят се звездовидния анасон, бахара и кориандъра (аз ги слагам в марля, вързани – не ми харесват да останат вътре – нека само да си пуснат ароматите). Долива се оцета.

Всичко се вари в продължение на около 15 минути на слаб огън. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху него до следващия ден.

Трето: на другия ден се вади торбичката с подправките. Изцежда се. Тенджерата пак се загрява и се вари на слаб огън докато стане готов мармалада.

Пробва се по стария изпитан способ – капка върху студена чинийка да не се разлива.

Веднага се слага в бурканчета с винтови капачки, които се обръщат обратно с капачката – до пълно изстиване.

П.П. Количествата на лютивото и захарта са по моя вкус, но всеки може да си ги пасне. Може и да се увеличи количеството на ябълките – намаляват лютивото, а и нали съдържат пектин, го заместват. Иначе, ако се прави без ябълки, трябва да се сложи малко пектин. В този случай пък цветът става по-наситено червен.

Ако се вари, както съм описал на слаб огън, изобщо не се пени като другите сладка и мармалади. Ако случайно се получи пяна, ясно е, че се отстранява.

Заб.: Изобщо не се бях сещал за публикация за този мармалад, защото от една доза излизат 5-6 бурканчета, които стигат за доста време. Само че ме "поддерти " приятел във ФБ, който прояви интерес.

Снимковият материал не е от процеса на правенето, а от употребата му, но скоро не съм правил

тука се вижда от надписа - "пипероне - 2011".

Значи от 2011 година.

Ето го и отворен буркан.

Не мога да опиша аромата, а цвета и консистенцията се виждат.

Тука е поднесен с гъши дроб.

Просто Дзверски вкусно.

Променя се вкуса на дроба и става неустоим.

май пак същото 

печено, поднесено с пеперонето

 Заслужава си направията.

Действително е нещо за любителите на вкусното хапване.

Излишно е да казвам, че леко лютивият вкус стимулира и мерака за хубаво питие ....

Кефал, попчета и зеленчуци на фурна

 Този невероятно вкусен кефал с попчета бе направен веднага след краткото "отскачане" до морето това лято в края на август и докато още рибките си бяха пресни пресни. Само че чак сега им дойде реда за публикация ...

  Тъй като се очакваха малко повече хапващи, а кефалът бе едничък - около 0,8 кг, добавих при изпълнението и три големи попчета (но може и без тях).

 Необходими са:

1 кефал (за попчетата вече стана ясно);

зеленчуци по избор: в случая около 400 гр. пресни печурки (обелени и нарязани на шайби); 1-2 скилидки чесън и 2-3 глави лук (обелен и нарязан на по едро - на полумесеци); 1-2 моркова (също обелени и нарязани на кубчета); поне 1 чушка; също така и 1 лютивичка чушка (почистена от семенцата); 1 тиквичка, нарязана кубчета; 1-2 домата (обелени и нарязани на кубчета); няколко стръка керевиз (целина) - само зелената част; 

за подправяне - сол и черен пипер на вкус; поне 1 ч.л. риган и толкова дивисил; разбира се и поне един лимон ( в случая, нарязан на кубчета), както и поне 250 мл бира или бяло вино.

 Изпълнението е лесничко:

Най-трудоемката и бавна част е не самото почистване на рибките, а чистенето на люспите на кефала.

Това нещо го правя в голям найлонов плик с тъпото на ножа. Рибата се хваща с няколко слоя хартиена салфетка и не се изплъзва от ръката.

Така се избягва хвърчането на люспи из цялата кухня...

Почистената риба се осолява отвътре и отвън с ръка. Вътре се ръсва и малко черен пиперец и по щипка дивисил. Слагат се и по няколко кубчета от лимона и докато тя си се овкусява, се подготвят зеленчуците:

миене, белене, рязане и т.н.

 Рибките са готови и си почиват...

 Кефалчето беше разкошно и затова ми дожаля да го нарежа на по-големи шайби и да му отстраня главата.

Това се оказа грешка, тъй като сетне след печенето загуби фотогеничния си вид. Рибката омеква и докато е топла трудно се реже дори с остър нож и става леко разкъсана. Ако беше на шайби и подредени една до друга, нямаше да е така.

В тиган се загрява малко мазнина и на среден огън последователно се задушават чесъна, лука, моркова, гъбките и накрая доматите. 

Слагат се подправките и бирата.

 Нека буквално да покъкри 5 минутки.

Зеленчуците се прехвърлят с подходяща продълговата тава.

Отгоре се слагат рибоците и заминават във фурната на 180С. 

След 20 - 25 минутки тавата се вади и рибките се обръщат от другата страна.

Допича се на вентилатор вече на 170 С за още 7-10 минутки, докато рибките хванат зачервена и хрупкава коричка.

 Страхотна вкуснотия - върви си с изстуденото питие.

 Заб.: Следващия път рибата ще е нарязана на шайби...

 

Крем тарама хайвер със скариди

Тарама хайверът е любим и се прави доста често. 
Страхотно предястие е - еле с препечени филийки и добре изстудено питие. 
В хладилника винаги поне бурканчета най-различен хайвер, който зрее, а другият си седи дежурен във фризера.
Писал съм няколко пъти как го правя - например тарама хайвер от каракуда или пък тарама хайвер - ново, като определено предпочитам приготвянето във втория вариант (без хляб) и с добавка на вряла вода за пухкавост. 
Е, човек като си подхване една и съща рецепта, горе долу все си я приготвя горе долу по един и същи начин с малки вариации.
До този нов начин на правене стигнах след една реклама по телевизията - рекламираха "икорный крем" със скариди - 190 гр. само 1,99 евро. Много ме заинтригува и влезнах на сайта на производителя:
Естествено имаше само цена, снимка на буркана и изписано съдържание, което бе: Капелин, олио, питейна вода, скариди, хайвер треска, захар, сол, оцет, подправки, мляко на прах, E330, E296, E334, E300, E200, E211, 412.

Тихо и кротко изпаднах в потрес - не обичам Е-тата и разни съмнителни добавки в домашната храна. Ясно ми, че за производителите Е-тата са жизнено необходими заради трайността на продукта, но в къщи са изцяло излишни, защото се прави и докато го видим и опитаме, свършва.

Та така реших да направя същото "хайверен крем" - още повече, че имах в къщи коктейлни скариди и всичко останало.
Направих го по един начин, но наистина стана крем, а не целях точно това. Затова ще дам накрая и бележки.

Необходимите продукти за една доза тарама хайвер съм дал ей тука и затова няма да се повтарям. Освен това са необходими около 50-70 грама скариди (зависи колко наситен скариден вкус се цели), буквално едно резенче пушена сьомга и 1-2 с.л. майонеза (разбира се домашна).

 Всичко това бе сложено в един буркан, т.е. нарязаните лук и чесън, хайвера, скаридите и пушената сьомга и започва пасирането с постепенно наливане на олиото, както съм го описал. 
  Ясно е как се прави.







Получи се невероятен крем - пухкав и с ненатрапчив вкус на скариди и с лек отглас от пушената сьомга.

Сега и забележките: скаридите е за предпочитане да се пасират отделно в блендер така, че все пак да останат някакви парченца от тях така че да се усещат. 
Едва след както се направи хайвера и е готов изцяло в буркана да се добавят скаридите и майонезата и тогава да се разбъркат по хубаво смесване.

 Ето и една закуска с крем хайвер върху леко запечени филийки.










  П.П. И един полезен съвет:
Установих, че за домашната майонеза или тарамата е най-добре да не се ползва купата на пасатора, а направо да се приготвят в буркан с винтова капачка. Не се цапат съдове, а само бъркалката на пасатора. Директно се затваря буркана с капачката и отива в хладилника. Практично и удобно.