сряда, 27 ноември 2019 г.

Равиоли с кайма почти по италиански и по шеф Ники


 Ще кажете - какво толкова? равиоли почти по италиански? Ние знаем как се правят. Така си е и сте прави да го кажете, но в случая иде реч за това, че рецептата е оригинална и продуктите са почти само италиански ...
 И ще сте прави да питате и защо по Шеф Ники? Ами защото е по негова рецепта и вдъхновение.
 Няма да раздухвам лакардии, но ще кажа само, че в един маркетите бидоха видяни пресни равиоли на цена за 250 грама малко повече от 4,00 лв и това вдъхнови домашното им изпълнение.


Започвам с необходимите продукти:
за тестото - 200 грама италианско брашно (продава се у нас), две яйца (български са) и ако са по-големи може и да отиде малко повече брашно, сол на вкус - примерно 1/2 ч.л. и равна; както и 1 до 2 с.л. италиански зехтин.
за плънката - до 150 грама кайма (биде ползвана от моята кайма свинско сърце със свинско месо, овкусена при това и с лекинко лютивичко), 1 малка глава лук ситно нарязан.
за соса - една консерва цели белени домати в собствен сос (италианска- продават ги вече и при нас), 1/2 глава лук, 1-2 скилидки чесън, босилен или риган, черен пипер и сол на вкус
За запържването - италиански зехтин
За поръсване - идея пармезан или грана падано, които се настъргват
Започва се с тестото:
Разбиват се двете яйца със солта и зехтина и се добавят към пресятото брашно.
Омесва се хубаво до получаване на стегнато тесто - буквално за няколко минути.
Тестото се завива с стреч фолио и се оставя на хладно.
Впрочем, това е базовата рецепта за почти всички италиански пасти - 1 яйце и 100 грама брашно и щипка сол.
Добавката, обаче на малко зехтин или масло, го прави още по-добро. 
Който иска да се придържа към оригинала, да не го добавя.
От това тесто се правят кори за лазаня, в зависимост от начина на нарязване - останалите пасти. Айде да не навлизам в подробности...
Докато тестото "отдъхва" на хладно повито във фолиото, се подготвя каймата за плънката.
Както казах, каймата е добре овкусена и не се иска нищо повече към нея.
В тиганчето се загрява идея зехтин и се задушава ситно нарязаният лук и скълцаното на още по-ситно чесънче, сетне и каймицата. Може за надребняването й да се добавят и 1-2 с.л. бульонче или проста водица.
Прави се набързо, колкото каймата да промени цвета си и вкуса си.
Впрочем, плънката е въпрос на предпочитание- към каймата може да се добави някакво италианско сирене или пък вместо кайма да се ползва рикота, моцарела, че и биля някакви задушени зеленчуци с добавка на маскарпоне за кремообразен вкус.
Имам чувството, че всеки може да си направи плънка по собствен вкус и мерак и да се получи каквото си желае.
Важен е принципът, идеята ...
Следва забавната част - тесто се разделя примерно на четири равни части, които се разточват на тънка кора.
С чашка или с ринг се изрязват кръгчета - все пак всичко трябва да е еднакво, а не направено кат за куче.
Артисалото тесто се отделя, отново се прави на топка и се разточва.
Има и още един вариант, но не е за предпочитане - върху разточената кора се поставят купчинки от плънката, покриват се с още една разточена кора и това започва изрязването, но на този вариант нещо нямам доверие ...
В едната страна на изрязаното кръгче се поставя 1 ч.л. или малко повече от плънката.
Захлупва се с другата страна и сетне с вилица (най-удачно е) се запечатва.
Па и става по-красиво.
Така се процедира до изчерпване на подготвеното тесто и/или плънка.
Нарочно на снимката сим го показал как се прави. След захлупването на ръка леко се навива ръбчето - дори преди завиването може да се намокри с четка с водичка или с разбито яйце и след това се действа с вилицата.
Целта е ясна - добро "запечатване" и плънката да не хукне да бяга сетне ...
Докато се играем (забавно е) с оформянето на равиолите, в подходяща съдинка се слага вода да заври с идея сол.
Признавам без бой, слагам и 1-2 с.л. зехтин.
Готовите равиоли се пущат във врящата вода на части по няколко броя. Ако се набухат всички наведнъж, ще стане нещо мазало.
Първо потъват като оловни до дъното, но за две-три минути изплуват.
Щом изскочат отгоре, с решетъчна лъжица се гонят из тенджерата и се вадят в друга подходяща съдина.
Е те тука е прекалено- само четрИнки плуват във врялия басеин, може и пет-шест да са - за да се посгъчкат малко.

Та докато се забавляваме с варенето, трябва да се направи и доматеното сосче ...
Ясно е какво трябва да се направи.
Загрява се зейтинчето, даваме му да лъхне от чесънчето, сетне и ситното лукче и бухаме консервата доматки.
Тука Джейми Оливър казва, че това е най-качествата консерва от доматки ... Измива се се консервната кутия с толкова водичка и тя при тях ...
В този момент най-хубава работа върши онази джаджа за картофено пюре - с нея могат да се сгъчат доматките и да станат на сосче ...
Ако сме се разсеяли, ама колко, не бива да пропущаме и малкото църно пиперче, извън сезОно сушено босилече или риганче и задължителната солчица.
Ама да не се юрнете по онази Ималайската, че Хиталианците не са я познавали и че вкусът става друг...
Е и следва най-трудната част - сглобяването.
Тука има няколко варианта - сосчето се слага на дъното на чинийката, отгоре равиолките и поръсване с малко пак от сосчето и обилно настърганите сиренца.
Може и наобратно - равиолките да ги разджуркаме с доматеното сосче и ръснем със сиренцата ...
Правете смело - лесно е и е Дзверски вкусно.
А и да не забравя - кой с каквото обича, НАЗДРАВЕ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар