БРАШНО ОТ ЧЕРВЕНА ЛЕЩА

 

    Лещата е много благодатна за готвене, но освен това е и много полезна с високото си съдържание на фибри, протеини, желязо, фолиева киселина и др.п.  Само ще допълня, че фосфорът, магнезият и калият в нея засилват метаболизма и от там и нервната система, както и че съдържа витамини А, B1 и B2. Произхожда от Централна Азия и употребата й поради високото съдържание на протеини замества месото.

    Червената леща в действителност е кафява, но тъй като люспите й се белят, остава червена и поради липсата им се готви много бързо.

    Та да си дойда на думата - освен за готвене (супи, яхнии и др.п.), червената леща може да се ползва и като брашно за направа на питки, хлебчета, палачинки, бухти и др.п. печива. Може да се комбинира и с други видове брашна, но най-същественото е, че това брашно не съдържа глутен и е много здравословно.

    Продават се най-различни брашна - от елда, нахут, червена леща, лимец, рожков, че и дори ябълково и т.н. Всички те са много и излишно скъпи. Например 0,4 кг брашно от червена леща се продава за над 4,00 лв, а кило от нея е около 4,50 лв.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм червена леща.

Необходими са само  кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.

В кафемелачката на партиди се смилат зърната леща и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро отново се смила. 

За улесняване на процеса смилането може да се направи в блендер, който поема по-големи количества и след това финото смилане в кафемелачката.

След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.

Приготвянето е направо безотпадно, а себестойността е поне два пъти по-ниска, а вложените усилия са минимални.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда

 или  брашно от овесени ядки.

или пък Брашно от нахут.

Остава само да го направите и да се насладите на ползите от брашното от червена леща и вкуснотиите, които може да приготвите с него.

Как да си направим домашна галета

 

Баба казваше, че е грехота да се хвърля хляб. Дори и на животните не даваше от хляба - той бил за човеците.  И хлябът винаги трябваше да си стои върху долната коричка, а не обърнат или настрани, защото това водело до фукария.

В нй-ранните ми детски спомени, веднъж седмично, най-често в петък или събота, пещта на двора се опалваше и Баба изпичаше по една фурна хляб.  Най го обичах още врящ от пещта и с аромат на дим и бучка домашно овче сирене.

Сетне се появиха купоните от ТКЗС и огромните самуни от селската фурна.

Сега такъв хляб няма. Купуваме някакъв от хлебозаводите, а време за направата на домашен обикновено нямаме.

Та този ми ти хляб има свойството много бързо да изсъхва и да не хваща мухъл. Ако си забравиш филийката на масата вечерта, на сутринта намираш сухарче.

Независимо от това, хляб в къщи не се хвърля, освен ако не е мухлясъл, което рядко се случва.

Та от стар хляб правя доста неща, а именно:

Уникално вкусни пържени филийки

Хрупкави сиренки от стар хляб

Бухти от стар хляб - полезен съвет

"Кюфтенца" и "шницели" от стар хляб - полезно предложение

Тутманик от стар хляб или страта или както там му казват

Палачинки от стар хляб

Дебеланки изненада

дори съм се изхитрил да го вкарам при направата на наденички

Наденички от варени меса и хляб - почти по португалски

Та да си дойда на думата: филийките стар хляб нарязвам на ситни късчета и ги оставям върху вестник да изсъхнат добре.

След това ги събранявам в хартиен плик.

Като се съберат по-голяма количество смилам в блендера. Сетне ги пресявам през ситото и хоп в голям буркан. 

при смилането може да се сложи  и някаква подправка - малко чубрица, някакво пиперче ... ей така за аромат.

Иканомията е двойна - не се хвърля хляб, не се дават пари за купуване на готова галета, а такава имаш винаги под ръка и може да се употреби за какво ли не ...

Бъдете икономички.

БЕЗГЛУТЕНОВИ ПИТКИ и то без брашно

 

    Тези питки са направо уникални на вкус - при това с хрупкава коричка и да не говорим, че са безглутенови и адски здравословни.

    Признавам си идеята не е моя - преди доста време бях видял някъде из нета нещо подобно, но пусти навик да не записвам, та ми се наложи малко да импровизирам. За сметка на това резултатът беше направо трИпач.

    Е, да не мъча никого направо преминавам към направията и необходимите продукти.

    Основният герой при тези питки е ... червената леща. Може да Ви стори странно, но си е така.

Една чаена чаша червена леща добре се измива и залива с вода колкото да я покрие. Оставя се така за поне 5-6 часа, но може и малко повече. 

След това се прехвърля в цедка и оставя да отцеди добре от водата. След се смила до кашеобразно състояние в блендера или пасатора. Може също така да се постави в цедка, за да се отцеди още течност. Този етап си го спестих и се наложи да добавя 2 пълни с.л. безглутеново брашно, за да се сгъсти добре и да държи форма. 

В съдината се добавя 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. бакпулвер и 2 с.л. зехтин и се омесва добре.

Оставя се да си почине добре за 15-а минути.

В това време фурната се загрява на 180С, тавата се застила с хартия за печене и върху нея с лъжица се оформят питки с желана големина. Може като топки, но предпочетох да са като малки франзелки. Може да се поръсят със сусам и т.н., но заложих да си останат в името на експеримента съвсем натурални.

Печенето на 180С за около 30-35 мин. - до хубаво зачервяване. Моите леко се напукаха и изглеждаха много апетитно.

След изваждането се нареждат върху решетка и покриват с кърпа.

В името на експеримента нито ги пръсках с вода, нито ги мазах с масло.

Без бой си признавам, станаха много много вкусни - леко хрупкава коричка, текстура като на пълнозърнест хляб.

Стават идеални за сандвичи, като препечени филийки и ... изобщо си е като хляб.

По нищо не можеш да познаеш от какво са направени.

Просто уникално ...

Впрочем нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и нещо по различно:

От така направеното тесто отделих около една купичка.

Натроших в него една голяма бучка сирене и изпържих в касерола с доста олио. 

Впрочем сиренето беше добре овкусено със зехтин и лютив червен пипер.

Станаха невероятни бухти за закуска - хрупкави от вън и леко твърди отвътре.

Отчитам като грешка, че не разбих отделеното тесто с едно яйце.

Тогава резултатът щеше да е направо трИпач.

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

 

Смело мога да твърдя, че това си е мой вариант на направия на твърдо сирене. Е поне така си мисля.

Започвам с това, че ползвам домашно краве мляко,както мая и калциев двухлорид (обикновено се продават в комплект).

Когато правя домашно сирене се доверявам изцяло на указанията в опаковката на маята и винаги ми се получава. Но това сирене е различно от обикновеното и затова ще си позволя да съм малко по-многословен.

Обикновено ползвам 5 л домашно краве мляко – купувам от пазара, от различни производители е. Качеството на млякото е различно. Затова се придържам към правилото – такова мляко се прецежда старателно през няколко ката марля или в цедка с кухненска хартия. Сетне се загрява до към 68-75С и при тази температура се вари поне 30-а минути. След това изчаквам да се охлади до 35-36С. На всеки литър мляко се слагат по 5-6 капки калциев двухлорид.

Така поне съм сигурен, че вредните бактерии в млякото и всякакви примеси в него са се понамалили достатъчно или направо изчезнали. По този начин млякото преминава и процеса на пастьоризация. Ползването на калциев двухлорид след тази му температурна обработка е задължително, тъй като подобрява калциевото съдържание на млякото, което при тази температура на варене се разрушава и значително намалява. 

След като се охладило до нужната температура и е сложен калциевият двухлорид, се слага и закваската – по 1 с.л. хубаво кисело мляко на литър. След 10-15 минути се добавя разредената в малко водичка мая – на опаковката пише колко, но обикновно е 5-6 капки за литър. Тенджерата се покрива с капак и оставя настрани. За около 40-60 мин. млякото се е „съсирило“- станало е гъсто и се е отделила суроватката. С черпак се отделя внимателно голямата част от суроватката и в тенджерата остава сиреневата смес примерно с половината от суроватката.

С нож я понарязвам на малки парчета и оставям в тенджерата – около 1х1 см и сетне хоризонтално.

След това цялата тази смес започва бавно да се затопля до 50С (поне за 30-35 мин). През това време с бъркалка или дървена лъжица се разбърква сиреневата смес, която започва да се „топи“, да се сгъстява и събира в цяла топка.

След като стане такава, слагам цедката в голяма купа, върху нея цедилото за сирене и сипвам всичко. Оставям да се изцеди за 15-а минути.

След това с ръце го омесвам за кратко време – буквално за 2-3 минути и напъхвам в моя таен уред. 

Тайният уред е шунковар с притискаща пружина, който обръщам с главата надолу и оставям суроватката да си изтича от него.

Може да се сложи в пластмасова съдина и да се притисне с някаква тежест.

Важно е в този случай да не се забравя, че поне през два часа бучката трябва да се обръща в съдината и тежесттта да се увеличава след всяко обръщане.

Следва да се запомни, че максималното съотношение сирене-тежест е 1:6, т.е. на 1 кг сирене – 6 кг тежест.

Това продължава около 24 часа.

След това се изважда готовата „плочка“ сирене и се намазва с втриване от всички страни с обикновена готварска сол- приблизително 40 гр на кило. Нека да си престои със солта около 24 часа.

 Следва измиване и оставяне върху кухненска хартия в хладилника поне за 20-а дни като през това време всеки ден сиренето се обръща и хартията се подменя.

Другият вариант на осоляване е в саламура от преварена вода – на 1 л вода максимум 180-200 гр. сол. В тази саламура сиренето също трябва да престои около 24 часа. 

При сушенето – в хладилника,  сиренето става все по-жълто и се стяга все повече. 

Няколко думи и за суроватката, която се е отделила при направата на сиренето. Всичката се слага в тенджерата, добавя се една с.л. сол и се възвира до закипяване. Веднага се се пълни в буркани с винова капачка, които се обръщат върху капачката и оставят така до пълно изстиване. По този начин се съхранява поне месец в хладилника и е идеална за направа на палачинки, на бухти, на тесто за хляб или за пица.

 След 20-а дни, ако имате търпение поне още 10-а дни, нашето твърдо сирене е готово за консумация. 

Тук е мястото да дам и един полезен съвет: след десетия ден както си е на питка започва да се маже буквално с една идея зехтин от всички страни. На другия ден – с няколко капки ябълков оцет (ако имате смокинов или малинов е разкош, но може и с бяло балсамико). Сетне пак със зехтин, пак оцет. Всеки ден се редува. Коричката става невероятна, а сиренето придобива неповторим вкус. Така коричката става не само красива, но и има и антибактериален ефект. 

Идеално държи форма дори и тънкофайски нарязано. Не прилича на кашкавал – според Чедата наподовяло някакво италианско сирене.

 Идеално е за печене – не се разтича, а в две три капки масло става дзверски вкусно. 

Малко го препържих, пък и снимката е нощна и изглеждала прегоряло, но не е така. А на грил тиган става още по-добре. 

П.П. Полезен съвет:

Някои хора искат домашното им сирене да има много наситен цвят- примерно жълт или малко по-тъмно жълто или пък леко да червенее. Това може да се постигне с ползването на един безопасен метод – при варенето на млякото да се капнат няколко капки безвредна сладкарска боя – или жълта или червена.

Много добър ефект дава и когато с млякото се варят един два резена червено цвекло. Добавянето и на малко куркума в млякото също допринася за добър цвят. От количеството й зависи интензитета на цвета. 

П.П. Полезен съвет:

За закваска обикновено в домашни условия се ползва основно хубаво кисело мляко (1 с.л. с връх на литър) и/или сметана (двойно повече от киселото мляко). Никой от нас не търси специални закваски и надали си ги поръчва през интернет – това е за най-изкушените и навлезли в дебрите на сиренепроизводството.

Малък трик е за „закваска“ да се ползва готово твърдо или полутвърдо сирене – от типа на Гауда, Едам, Маасдам и т.н. Примерно 100-на грама от него се настъргват на ситно ренде. Старателно се разбърква до разтапяне с топлото мляко и се изчаква поне 30-а минути преди да се сложи маята.

В този случай бактериите в това сирене оказват влияние и крайният домашен продукт има вече вкуса на сиренето ползвано за закваска.

Тука на последната снимка е такова сирене на 8-месеца. Станало е направо като пармезан. Много хубав аромат, на вкус - меко и приятно. Малко трудно се настъргва - това д му е кусура, но върху пица се разтапя идеално.

Много дълго обяснявах.

Правете смело - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

ХРУПКАВИ БУХТИ

 

  В блога имам доста рецепти за бухти, направени по най-различни начини, но тези са напълно различни и си струва да се опитат.

    Бях гледал някъде из нета за един турски сладкиш, който се прави от царевично нишесте смесено с кисело мляко, изпържено на топки и сетне обилно сиропиран със захарен сироп. Идейно много ми хареса, защото пишеше, че е безглутенов, но пък идеята с обилното сиропиране хич не ми хареса.

Затова реших да си модифицирам рецептата по свой си начин и да се огранича само до направата на първата й част. За проба взех 1/2 кофичка кисело мляко, леко прецедено, загасих в него 1/2 ч.л. сода, щипка сол и едно пакетче захар за кафе (2 гр) и започнах да добавям царевично нишесте.  За да се получи гъста консистенция като на снимката и която да държи форма, "глътна" почти 200 грама. В тясна касерола с почти 2 пръста силно загрято олио пущах по 1 ч.л. от тази смес. Ами факт - пържат си се като бухти, бухват си добре. Но ... оказа се, че има проблем - като се наложи бухтата да се обръща, трябва да се прави много внимателно, че леко се разтича ... и започват да губят форма. На заглавната снимка най-долните три са от тях. Останалите не са увековечени със снимка. Е, да пържа бухти и да им бая да не се разтекат хич, ама хич не ми хареса, макар че се "сборих" с цялата смес. 

В интерес на истината станаха невероятно вкусни и хрупкави. За моя вкус бяха и малко непривични за бухти, защото ми липсваше яйцето. Хапнахме си ги с кеф - особено с мед или сладко си вървят идеално. Правих ги в събота и затова в неделния ден реших да направя втора вариация: 2 яйца, 250 грама кисело мляко, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол, 1 пакетче захар,  се разбиват и се добавят равни количества царевично нишесте и пресято брашно - "глътна" ми по 5 с.л. Натроших и малко сирене - един резен, около 70-а грама. Разбърках без голямо престаряване и от там нататък всичко е ясно. Силно загрято олио в тясна касерола (все пак при тия цени на олиото трябва да сме икономични) и с голяма чаена лъжичка се пуща от тестото в мазнината. Е, направо се пполучиха "вълшебните" бухти, които сами си се обръщат в тигана. Вадят се и се слагат върху домакинска хартия да поеме излишната мазнина.

Ха на тая снимка са бухтите от втория вариант - лелей нямате си представа колко хрупкави се получиха. Сигурно от 40 години правя бухти, но такива не съм правил ... Уникални просто ... Имах идея да направя същото само с яйца, кисело мляко и нишесте, но това ще е за следващите почивни дни ....

Бухтите на Баба, но "модернизирани" с извара

 

    Бухтите или бухтичките са една любима закуска особено в съботните или неделните дни и са страхотна и доста по-лесна алтернатива на палачинките. 

    За бухтите съм изписал доста в блога - бухтите на Баба, кашкавалени бухти, уникалните бухти "корона", а и почти всеки си има собствена рецепта и не е необходимо кой знае какво да се направят. Само че в случая резулататът е уникален и не мога да не го споделя.

    Става реч за най-обикновени бухти с извара - правил съм такива много пъти, но не са се получавали нещо особено - май заради изкуствената извара. Откак попаднах на невероятната извара в една от веригите (няма да й правя реклама) съм направо очарован от нея - става невероятно топено сирене, а за бухтите да не говорим.

    край на приказките:

Необходими са: 1/2 опаковка извара (продават ги по 275 грама), 1/2 кофичка кисело мляко - около 200 грама, едно яйце, по 1 ч.л. сол и сода, захар; 1-2 с.л. олио и брашно - 4-5 с.л. Това е изненадата, че брашното е доста по-малко от обичаното.

Изпълнението е елемернтарно: изварата с яйцето се разбиват старателно с вилица (който иска може и с миксер - ще стане кашичка и изварата няма да се усеща изобщо). Добавя се киселото мляко содата и в него с 2-3 капки лимонов сок тя се погасява. Да не забравим солта и идея захар. Следва добавяне на брашното - 4-5 с.л. с малко връх. Трябва да се получи достатъчно  гъста емулсия. А и да не забравим 1-2 с.л. олио.

В тясна и висока касерола се загрява олио поне 3 пръста (при това скъпо олио) и с чаена лъжичка се пущат малки порции от тестото. По 4-5 най- много.

Като се засрамят та чак до кафяво, се вадят върху в чиния с домакинска хартия да им отнеме излишната мазнина.

Резултатът е невероятен - дзверска вкуснотия, макар и да няма в тях мръФка. Казах "мръФка" и вероятно следващия път ще опитам и с малко дабавка на каймица :) 

Пробвайте и няма да съжалите - от това количество продукти се получават бухти за цели четирима ящници. При нас дори артисаха малко - за следобедното кафе. 

Вървят си с всичко - с мед, със сладко, със сирене - но със сладкото ми от боровинки бЕха трИпач ...

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ за 10 минути

        Днес нещо съм се отворил на тестяна тема, което не съм правил от години. Сега ще дам моя вариант за едно много лесно и бързо за изпълнение тесто, което е подходящо за пирожки, за бухти, за търкалаци и т.н.

    Необходимите продукти са 0,5 л леко затоплено прясно мляко (до към 40С); 11 грама суха мая (за по-лесно 2 пакетчета по 7 грама, защото тази по 11 гр. по-рядко се намира); захар - 1 с.л.; сол - 1 ч.л.; 3 с.л. олио; 5 ч.ч. пресято бяло брашно. С добавка и на едно яйце става още по- добро.

    В подходяща купа се разбъркват 4 ч.ч. брашно с маята, захарта и солта. Млякото се рабърква с олиото и яйцето и се сипва в купата с брашното. Бърка се с лъжица или шпатула. След това на части се добавя последната чаша брашно като се разбърква и преценя дали да се сложи всичкото брашно и/или още малко. Трябва да се получи гъсто лепнещо тесто.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов голям плик и заминава в хладилника.

    След два часа е готово за употреба, удвоило е обема си.

    Хич да не Ви притеснява това, че стои леко "лигаво" и лепкаво. С леко намаслени ръце с него се работи много добре и държи исканата форма. 

    Естествено, след като се оформи пирожката (с желана плънка), трябва да се остави за известно време да втаса. 

    Останалото е ясно и няма какво да обяснявам - преди печене се намазва с яйце и/или прясно мляко и т.н.

    

    Пробвайте и няма да съжалявате.

П.П. Търкалаци: 

От това тесто се откъсва топче с големината на малък лимон и с намазнени ръце се разточва на кръг с големина около 15-18 см и се пълни с натрошено сирене (може сиренето да е разбъркано с яйце) и се затваря като плик. С ръце се оформя пак като плоска питка.

Така притогвеният търкалак може:

        -да се остави за 10-а минути да втаса и опече във фурната, намазан с яйце и ръснат със сусам.

            -да се опече в тиган с незалепващо покритие, без да му се слага мазнина и да се намаже с масло след запичането

            -за любителите на пърженето може да се изпържи на среден котлон в малко мазнина

Плънката може да бъде и от картофено пюре смесено със ситно нарязани зелентии или инак казано каквото фантазията Ви подскаже или каквото има в хладилника ...

ХАЧАПУРИ по най-лесния начин

 

    Хачапури. Самата дума има някакво ей такова магическо-загадъчно значение. И веднага си представяш нещо екзотично и много вкусно.

    В буквален превод "хачапури" от грузински, хача е извара/сирене, а пури - хляб. Иначе казано - тестено изделие (питка със сирене). Кой знае защо все съм го асоциирал с онези лодчици, напълнени със сирене (адигейско, което прилича на нашия кашкавал) и за разкош - чукнато едно яйце вътре. Всъщност, това е една разновидност, наречена "хачапури по аджарски", измислена от рибарите нейде в Аджария ...

    Наскоро гледох едно предаване за хачапури-то и се оказа, че има над 300 разновидности, сред които такива не само със сирене, а и с варено месо и риба на пара; има и с мая в тестото; има и със сода; има с бутер тесто и т.н. 

    Изобщо свят ми се зави, а един грузински  Шеф имал специализиран ресторант в Москва само за хачапури и то с негови авторски рецепти за над 40 вида, а да не говорим за останалите видове в менюто ... 

    И покрай всичко това взех, че се зарових да разбера същността на този грузински "деликатес", по който маса народ е луднал. 

    Демек с една дума стигнах до един извод - всяко тесто, печено (на тиган, фурна, скара) с плънка основно от сирене (нашенско или тип жълти сирена) може да се нарече "хачапури". Ами нямам какво да кажа - беден изказ: при нас има бухти, сиренки, изваренки, тиганици, търкалаци, гюзлеми.... (все печива от тесто със сирена) и няма да ми стигне една страница да ги изброявам, но всяко едно от тях си подсказва особеността на печивото и начина на изпълнение.

    Е, стига: няма да пиша дисертация на тази тема - просто исках да внеса някаква яснота.

Рецептата я прочетох от известен грузински кулинарен блогър - Георгий, която я нарекъл "мързеливо хачапури". Много е лесна: колкото сирене в тегловни единици, толкова и брашно (демек 150 грама сирене и 150 грама брашно), едно яйце, 1/4 от това количество (т.е. около 40 мл) олио и кисело мляко с 1/2 ч.л. сода, колкото да стане гъсто тесто. Бърка се с вилица. Значи за сравнение - доста по-гъсто от това за палачинки, но свободно да се излива.

Тиганът с незалепващо покритие се загрява на на най-силната степен и сетне се намалява с 1/3 - демек от 9-та на 6-та степен. Не се слага мазнина, а се изсипва слой от тестото със сиренето горе долу с дебелина около 1 см. Онзи пише, че се пече под капак около 5 мин., но за три минути е готово и може да се обръща. След обръщането- печенето продължава 2 минути. Е, на моя котлон на 4-тата минута бе готово за обръщане и от другата страна - две минути.

Пекох го под капак. Тука правя едно отклонение от рецептата на грузинския блогър - сиренето натроших с вилица на едро и олиото замених в съотношение 2:1 с масло. Ароматът на масло бе невероятен. Много се замислех дали в тестото да сложа шарена сол, чубрица или самардала, но след опичането и слагането в чинията се ограничах с леко поръсване с т.нар. шопска сол (демек разновидност на шарената сол).

Снимката не е най-качествените заради Телето, което от време на време си прави шеги с мене, но за сметка на това стана невероятно вкусно, а отне макс 5 минути за предварителна подготовка ...

Пробвайте това мързеливо хачапури и няма да съжалите.

Пухкаво картофено пюре - най-вкусното

  Това е моят вариант за най-невероятното пухкаво и дзерски вкусно картофено пюре.

   Единственото, което е необходимо са картофи и минимум подправки и малко масло.

  Картофите (примерно 1 кг) се обелват, нарязват на кубчета и пущат да се варят в вряща подсолена вода (1 с.л.), в която има 1 щипка индийско орехче, 1 дафинов лист (може и без него,но ние го харесваме), 10-а зърна черен пипер. Картофите се варят до ... ами буквално до пълно омекване - казвам му "разкапване" ...

 Вадят се само картофите и в подходяща купа се намачкват с онази джаджа за пюриране на картофи. С нея стават на по-едри парчета.

Ако искаме пюрето да е съвсем гладко и финно, се ползва ей тази преса.

Действа се при при още врящи картофи и веднага след пресирането се добавя масло на парчета (поне 75 грама) - разбърква се до поемане на маслото. 

За разреждане се ползва водата от варенето на картофите. Слага се толкова от течността, че да се получи консистенция с гъстотата на тесто за бухти. Пробва се на сол и при необходимост се доосолява на вкус.

Нарязват се 2-3 стръка пресен копър и се омесват с пюрето.

Разбърква се добре и се оставя да изстине.

Сервира се с обезкостени маслинки или резенчета кисели краставички...

Картофеното пюре, индийското орехче и пресният копър са като влюбена тройка.

Невероятно вкусно. Прави се страшно лесно и бързо.

Невероятна гарнитура за пържена риба, печено месо и какво ли не още.

НАЗДРАВЕ!

Бухти "корона"

 Направих днес най-уникалната закуска и то посметена на корона-вируса. И без това за неделния ден се прави нещо тестено и пърженко. За да е готова закуската рано в неделя, обикновено си заъбрквам тестото от събота вечерта.

 Та от вчера се бях за днешната закуска и реших да правя бухти, но по различен начин. В блога ми има доста рецепти за бухти, но тези са напълно различни.

Първо да кажа, че това е едно от най лесните и мъреливи теста, които съм правил:

В купа се слагат 200 мл прясно мляко на стана температура, 1 ч.л. сол и толкова захар.Добавя се и 1 ч.л. суха мая и се разбърква добре с вилица. Докато с дясната ръка всичко се разбърква с вилица, с лявата ръка се сипва брашно - около 400 грама. Сипва се по малко и се разбива с вилицата. Като почне да се сгъстява, се сипват 2 с.л. зехтин и се предължава с брашното - трябва да се получи гъсто и лепкаво. Леко се притиска с ръце колкото да се оформи и се пъха в найлонова торбичка и заминава в хладилника за цялата нощ.

На сутринта тесто си е втасало яко, вади се от торбичката и се примесва отново.
Тука има два варианта за плънка - сирене или кашкавал, които се нарязват на ситни парченца. Предпочитам със сирене и затова използвах него.

Хартия за печене се нарязва на квадрати примерно 10х10 см.
Работи се с леко намаслени ръце:
Откъсва се от тестото малко топче с големи на голям орех, оформя се като питка, в средата се слага парченцето сирене и се затваря, като пак се оформя като топче.
Топчетата се редят едно до друго в кръг така че да се получи корона и се оставят отново да втасат - на топло за 30-а минути.

Ето така трябва да се получат.
Една такава коронка си е направо достатъчна за един човек за закуска.

В тенджерка се наливат поне три пръста олио - желателно е да е малък диаметър и по-дълбока.
Олиото се загрява до готовност и всяка коронка, както си е върху хартията за печене, се пуща в добре загрялото олио.

Буквално след една минута или малко повече с щипка се хваща хартия и се вади.
Не е необходимо да се хвърля - пак може да влезе в употреба.

Пържим от едната страна до готовност и се обръща да се пържи и от другата.
Внимание - обръщането трябва да се прави с две лопатки - с едната се подхваща от долу, а с другата се задържа от горната страна и тогава се обърща.
Иначе има опаснот коронката да се разчупи поради големината си.

Вадят се в голяма чиния застлана с домакинска хартия, за да се поеме излишната мазнина.
Макар че в интерес на истината при пърженето на висока температура почти не поемат мазнина.

Най-вляво на снимката - бонус яйце, тип поширано в загрятото олио.
След като приключих с бухтите, с лъжицата завъртях олиото и в средата внимателно пуснах едно яйце. Буквално за 30 секунди бе готово забулено и извадено.

Красота.

Впрочем, ако не се сложи сирене, могат да се поднесат поръсени с пудра захар и си вървят идеално с някакво сладко и/или с резен сирене.

Стават невероятно вкусни - леко твърдички отвън и пухкави отвътре и се хапват буквално на две хапки. Впрочим и изстинали и на другия ден са много вкусни. А който е любител, може в тестото да сложи и малко ванилена захар.

Заслужава си играчката. Хем са забавни, хем са много вкусни. Сигурен съм, че на малките палавници ще им харесат много повече от обикновените бухти. След изваждането, една коронка може да се украси и поднесе по различен начин - върху една течен щоколад, върху другата зякакво плодче и т.н.
Правете смело!

Икономични бухти рошавелки 2

 

Събота е неделя почти е традиционно за закуска да е нещо тестяно- бухти, палачинки, мекичета и т.н. НГ-та баница свърши и за днешния съботен ден се замислих какво да е. Бухтите ми се сториха добра идея, но тези ги направих по различен начин и затова споделям.

Пък и понеже ги правих с минимум продукти са си направо наистина икономични:

Необходими са за 20-а броя: брашно, яйце, бакпулвер, идея сол и захар.

Изпълнението е буквално за 2- минути: В подходяща купа се слагат около 200 грама брашно (или 1 ч.ч. с връх т.е. 1 1/3 ч.ч.), разбърква се с по 1 ч.л. бакпулвер, сол и захар и се добавя яйцето, както и около 50 мл вода. Разбърква се с лъжица до получаване на гъсто лепнещо тесто, която трудничко се свлича от лъжицата.

Големият секрет на тези бухти е в пърженето.

Взема се малка и висока касерола, в която се налива почти литър олио и се изчаква добре да загрее.

Със супена лъжица се гребва от тестото и сипва в загрятото олио.

Бухтичките потъват към дъното и почти веднага си изплуват отгоре.

В интерес на истината и повечето почти сами си се обръщат когато са се поизпържили. Помагам си с една голяма дълга дворога вилица, която ползвам като лопатка - хем да ги обръщам в олиото, хем да ги вадя в чиния върху кухненска хартия.

Изразявам дълбокото си убеждение, че именно при този начин на пържене - в огромно количество добре загрято олио, се получава най-добър резултат. Хем се изпържват много добре, хем не е поемат мазнина.

Тука в чинията са два вида и затова леко се различават на снимката.

Но да се върна на олиото - изобщо не става зян. Изчаква се малко да поизстине и се прецежда през кухненска хартия и може пак да се ползва без какъвто и да е проблем.

След като изпържих половината от тесто, в останалата част сложих по малко ситно нарязан кашкавал и колбас и изпържих втората втората партида.

Вътре в тестото могат да се сложат сирене и всякаква друга плънка по желание.

Стават направо върховни за закуска.

Ако няма да се слага плънка, стават много по-вкусни и ароматни, ако в тестото се добави 1/2 ч.л. ванилова или канелена захар.

Бързо, лесно и като резултат - неустоимо вкусна закуска. А как ще се поднесе - дали със сладко, сирене или просто ей така посипани с пудра захар си е въпрос на предпочитание и сутрешно настроение.