четвъртък, 20 юни 2024 г.

За кОли или деликатес от свинска шия

 



 Признавам си, станах на 100 години и за пръв път чувам за "за кОли".
    Вероятно и малко от Вас са чували за тази част на прасето, на която казват така.
    Историята е интересна - прибираме се от морето и минаваме през един месарски магазин покрай Сливен (няма да им правя реклама и няма да ги коментирам повече - имам си нещо наум за тях), от който не пропущам да пазаря.
 Наред с всички деликатеси, от които ми текат лигите и се чувствам като малко дете в сладкарница, гледам на витрината едни такива странни леко триъгълни парчета по около една педя много шарено месо ии тънка кожичка.
  Няма надпис какво е, а само цена - 6,50 лв/кг. Питам какво е това и продавачката ме гледа учудено - как какво? ам чи тва е "за кОли". Мой ред е да я гледам още по изумено- какво, какво? Ударението се оказва на О-то и това били две думи...

Като видя неподправеното ми изумление, жената съвсем любезно ми обясни, че това била стара дума точно за тази част на прасето от шията, където майсторите колячи във време оно забивали ножа и рязвали гръцмуля на добичето.
Та от тогава останало наименованието и парчетата от едно прасе били малко.
Взех,че изкупих всичкото налично - около 2,5 кг. Прибрах се и веднага го бухнах в купа в вода с добавка на 2-3 с.л. оцет и 1 ч.л. сода - да се изкисва и да му излиза кръвчицата, че имаше такава. Смених водичката на два три пъти, докато остане чиста като изворна.
Сетне с острия нож изрязах излишните парчета и оформих що годе правоъгълниш такива. Изрезките запържих с лук - без мазнина и доста подправки, че биля имах и една две сушени манатарки, но това е друга история и няма нищо общо с настоящата.
Изрязаните парчета подсуших с кухненска хартия, осолих с 23 грама нитритна сол на кило, щипка чили на люспи, 1/2 ч.л. пушен червен пипер и 1 ч.л. бял пипер ситно смлян. Последва вакуумиране.
Двата пакета - общо около около 1,5 кг заминаха в хладилникя и в интерес на истината бяха "забравени" за почти един месец.
Толкова дълго не съм държал овкусено месо и се чудех дали не го е хванала смрадта ... Ама си стоеше много добре и пред погледа ми с всеки изминат ден ставаше все по-ярко червено, а при обръщането - като че ли по-меко.
Задържа се толкова по една проста причина- не че исках, а просто се наложи да отсъстваме продължително от къщи...
Понякога и така се случва - искаш, не искаш, мръФката малее ...
След  почти един месец направих една страннна конструкция - голема тенджура, двата пакета За кОли,1  буркан с вода да ги притиска и варене на су вид на 75С за 4 часа.
След това пакетите с месото в купа с лед за около 3-4 часа
После в хладилника за още 24 часа.
Не знам откъде набрах това търпение.
И от тука нататък нямам какво да описвам, то всичко се вижда и е ясно.


Имам само едно предложение, който даде подходящо име за тази рецепта, ще му подари една от моите три книги по него избор.
Пробвайте и няма да съжалите - дзверска вкуснотия е и НАЗДРАВЕ!

сряда, 19 юни 2024 г.

БЪРЗ И МНОГО ЛЕСЕН ЛЕТЕН ГЮВЕЧ


Смело мога да кажа, че това е възможно най-лесният и най-мързеливият за приготвяне летен гювеч.
Лятото изобилства от зеленчуци - можем да изберем каквито ни харесват и/или каквито имаме в къщи. Най-доброто е, че няма някаква специална рецепта и поради това ще обясня какво сложих.
Та така: един голям патладжан; три тиквички; три големи моркова; три картофа; шепа (6-7) гъби печурки; два домата; 3-4 глави лук; 6-7 скилидки чесън; сол и черен пипер - на вкус; зехтин.
Всички зеленчуци добре се измиват, обелват и нарязват на кубчета. Още с рязането се пълнят в плик за печене. Единият домат се нарязва на кубчета, а другият се настъргва. Слагат се солта и черния пипер; наливат се около 50 мл зехтин и 100-а мл вода;  Торбичката се затваря, разтърсва се добре да се поразмесят продуктите и във фурната.
Печенето - на 180С за около 50 мин. като торбичката поне един два пъти се обръща.
За пликовете за печене ползвам едни такива "връфки" дето приличат на свински опашки и лесно се откачат. По някое време се сетих, че имам останали от вчера пържени и пълнени с моцарела кюфтета, та внимателно отворих плика и добавих тях - за 10-а минути преди готовността на гювеча.
След като беше готов, отстраних плика и сервирах в тавата от печенето.
Страхотен аромат и невероятна вкуснотия - можеше и без кюфтета, но защо ли пък не? Може да се турне я наденица, я някакъв колбас.
Съжалявам за снимката, но държа да си покажа специалните пълнени кюфтета (не съм ги показвал изобщо). И каймата за тях е по-различна - само месо и на 1 кг съм добавил 2 средни настъргани картофа и то изстискани до дупка.

Но да се върна на гювеча - защо лесен и бърз. 
Първо, ползваме само дъската и ножа и всичко влиза в плика за печене. Второ, никакво задушаване, никакво пържене. Следователно, 15-а минути за рязане и толкова. 
И най-важното, нито една излишна съдина за миене и т.н. Дори и тавата, в която се пече и сервира.

Правете смело, дзверски вкусно е и най-доброто е, че може да импровизирате с продуктите и подправките.
А и да не пропусна - НАЗДРАВЕ!

вторник, 18 юни 2024 г.

ПЪЛНЕНИ КРЪГЛИ ТИКВИЧКИ

 

Кръглите тиквички не са популарни на територията ни. Ползваме обикновените бледозелени, доста по-рядко - тъмно зелените и още по-рядко - жълтите. 
Тези кръглите се оказаха много благодатни и бих казал доста по-вкусни от обикновените. 
Без бой си признавам, че само бях чувал за такива, но не бях попадал на тях до преди около 20-а дни, когато в една "верига" ги видях на прИмоция - от 4,00 лв на 1,30 лв за кило, докато обикновените бяха по 3,50 лв. Купих само 4 бройки, защото в цялата щайга бяха останали толкова...
След като ги сготвих и пробвах, направих цяла експедиция из града ни, където продават семена и в един единствен магазин намерих с изненада цели две пакетчета семена от тях на цена 1,50 лв за бройка и ги засях в градината. На есен ще видим какво ще се получи от тях ...
А инак - рецептата е стандартна за пълнени тиквички:
Реже им се капачето, издълбават се добре (имам специална лъжичка за тази цел)..
Една глава лук се обелва и нарязва на ситно, по същия начин две-три скилидки чесън. Запържват се в 2-3 с.л. мазнина, 3-4 с.л. ориз и поне 200 грама кайма. Сетне 1/2 консерва домат и поне 2 с.л. от домашната ми вегета и малко топла вода. Добавя се ситно нарязаната вътрешност на тиквичките и се вари до полуготовност.
С тази плънка се пълнят тиквичките - и дори напълних един домат.
Всичко това в тавата добре намаслена и във фурната за около 45 минути на 180С.
Останалото е снимки ...



аха, от овкусената кайма артиса малко и направих нещо като кюфтенца, които бухнах между тиквичките ...

към тиквичката и кюфтето - печене чушка и соса от печенето

Тиквичките в разрез в компанията на салата от домати, крастивици, сирене и кисело мляко с чесън и черен пипер.

Всичко надребнено и залято с овкусеното кисело мляко.  Важното е чесънчето да е повечко и да не пропуснем лютивичкото.
Пробвайте и няма да съжалите!